КРЕПОСТ “ОВЕЧ”

В сърцето на Североизточна България, сгушен в естествената прегръдка на варовиково плато, лежи град Провадия – малък по размери, но велик по история. Провадия често бива свързвана от съвременния пътешественик с пътните табели, които бързо отминава на път за Черноморието, или с ЖП линията Русе–Варна. Но малцина подозират, че под иначе скромния облик на града се крият пластове от хилядолетна история. Най-яркият ѝ символ е величествената крепост Овеч, която като каменен часовник е отброявала възходи и падения, победи и предателства, битки и мир.

I. Първи свидетелства: От солниците до траките

Регионът около Провадия е населен от праисторически времена, главно заради ценните природни ресурси – най-вече находищата на каменна сол. Откритите в района солници са едни от най-старите индустриални комплекси в Европа. Смята се, че още през VI–V хилядолетие пр. Хр. тук е съществувало праисторическо селище, което добивало сол – безценна суровина, наричана „бялото злато“ на древността.
Солта не просто е храна – тя е средство за съхранение, валута, стратегически ресурс. Този древен поминък предопределя богатството и значението на местността през вековете.

След праисторическите жители идват траките – загадъчните племена, оставили зад себе си погребални могили, светилища и култови места. Платото Калето – естествената каменна платформа, където по-късно ще се издигне крепостта Овеч, още оттогава е считано за сакрално. Основите на тракийски капища (светилища) са открити и до днес могат да бъдат видяни сред руините. Смята се, че тук са се извършвали ритуали за почит към Тракийския конник – соларно божество, символизиращо връзката между смъртното и божественото.

II. Античност: Римляните и „Овчата крепост“

С настъпването на римската епоха през I–II век сл. Хр. районът на Провадия става важна част от отбранителната система на провинция Мизия. Археолозите смятат, че крепостта се появява под името Проватон (от гръцки – „овца“) или „Овчата крепост“.
Това име не е случайно – през римската епоха и късната античност околните плата и пасища се използват за развито овцевъдство. Вълната и млякото са ценни ресурси, които хранят както местното население, така и търговските връзки на Империята.

Освен икономическо значение, крепостта има ключова военна роля. Построена е като част от системата за защита срещу варварските племена, които често преминават Дунава. Археолозите откриват интересни артефакти от римския период – монети, оръжия, керамика и мистериозни пръстени-печати с орел. Орелът, разперил криле, символизира силата на Рим и властта на Империята, но същевременно свързва местната традиция с тракийския култ към небесните сили.

III. Средновековие: Българското величие

Първа българска държава – първи укрепления

С разпадането на Римската империя и прииждането на славянските и прабългарските племена, Провадия попада в границите на Първото българско царство (VII–XI в.). Твърдината е възстановена и доукрепена. Тя служи като важен наблюдателен пункт и база за контрол на пътя от вътрешността към Варненския залив и Черно море.

Някои източници споменават, че още по времето на кан Омуртаг (814–831 г.) Овеч продължава да бъде населяван и поддържан. Омуртаг е известен със строителната си дейност и възраждането на крепостната система в Дунавската равнина.

Втори български разцвет – Ивайло и Асеневци

Истинският апогей на крепостта обаче настъпва през Второто българско царство (XII–XIV в.), когато Овеч е не просто военен бастион, но и духовен и административен център за района. Тогава укреплението е поддържано, доукрепвано и разширявано.

По това време Провадия и Овеч са част от събития, свързани с управлението на цар Ивайло – народният водач, известен като Лахана или Пастира, който в края на XIII в. вдига въстание срещу болярите и монголските орди. Легендите разказват, че именно край стените на Овеч Ивайло разгромява византийска армия. В народната памет тези събития се съхраняват като символ на българската непримиримост.

От този период датират основите на митрополитска църква. До нея археолозите са открили гробни камери, в които вероятно са били погребвани духовници, знатни граждани и воини. Легендите разказват и за рицарски затвор, използван за пленници по време на чести конфликти със западноевропейските кръстоносци. В XIV в. рицарите на граф Амедей VI Савойски са държани именно там след военни сблъсъци на Балканите.

IV. Падането под османска власт: предателство и последна битка

Съдбоносната дата за Овеч идва през зимата на 1388 г., когато Османската империя предприема мащабна кампания в Северна България. Според хрониката на османския летописец Мехмед Нешри, Али паша обсажда крепостта с петхилядна войска. Управителят на крепостта, познат като „Хюсеин бег“, е описан от Нешри като „неверник, но благороден човек“. Историците считат, че това е Иван Асен V – синът на цар Иван Александър.

Според запазени надписи и легенди, управителят е принуден да приеме исляма, за да запази града и жителите му. Но благодарение на българската царица Кера-Мария, Асен се връща в християнството и се опитва да си върне крепостта с въстание. Епилогът е трагичен – изненадващ опит за контраатака води до клане, описано от Нешри с думите: „неверниците се окопитиха и наченаха бой, но бяха изклани“.

Въстанието на Фружин: искри на съпротива

Макар да изглежда непоклатима, властта на османците в Северна България не е безпроблемна. През 1409 г. Овеч отново става символ на надежда. Тогава Фружин, син на цар Иван Шишман, повежда антиосманско въстание. Крепостта се превръща в щаб и последен бастион за въстаниците. След кръвопролитни сражения Муса Челеби, синът на султан Баязид I, потушава бунта. В хрониките се говори за огромни жертви от двете страни – „алени реки от кръв се стичали по белите камъни на Овеч“.

Владислав Варненчик и краят на крепостта

Последният значим военен епизод в историята на Овеч е през 1444 г., когато полско-унгарският крал Владислав III Ягело – Владислав Варненчик, предприема кръстоносен поход срещу османците. По време на придвижването си войските му превземат крепостта и по стратегически причини я разрушават до основи – за да не може да бъде използвана отново от нашествениците.

След гибелта на Владислав Варненчик край Варна, османците възстановяват крепостта, но вече без предишната ѝ военна слава. До края на XVII век тя окончателно е изоставена и се превръща в мълчалив страж на спомените за героични времена.

V. Архитектурни особености и загадки

Крепостта Овеч впечатлява с разположението си на високото плато Калето, откъдето се открива панорамна гледка към Провадия и околните долини. Главният вход е северният, който днес е свързан със съседното плато Табиите чрез внушителен 150-метров мост. Смята се, че мостът следва трасето на стар византийски път, използван за търговия.

Археолозите са разкрили множество съоръжения:

• Цистерни за събиране на дъждовна вода, издълбани в скалите – уникално инженерно решение за снабдяване на гарнизона.
• Тайни проходи, по които защитниците са могли да излизат или да се снабдяват при обсада.
• Каменни кулички – две от тях са реставрирани и днес пазят спомена за стражите на Овеч.

VI. Овеч днес: туристически маршрути и преживявания

Благодарение на усилията на българските археолози, историци и местната община, крепостта Овеч е достъпна за посетители. За туристите са изградени безопасни пътеки, реставрирани стълби и мостове.

• Западната кула е свързана със съвременния град чрез каменна стълба със 111 стъпала.
• Източната страна пази оригинални стъпала, изсечени направо в скалата.
• Панорамната площадка на северната порта разкрива спираща дъха гледка към Провадия и платото Табиите.

Руините предлагат идеално място за исторически туризъм, фотография и пешеходни разходки сред природата. На места са поставени информационни табели, а местни гидове предлагат обиколки, разказвайки легендите за рицари, царици, предателства и епични битки.

Крепостта Овеч не е просто архитектурен паметник. Тя е каменен архив на българската история – свидетелство за векове на съжителство между траки, римляни, византийци, българи, османци и западноевропейски рицари. Днес тя напомня, че всяка стъпка по старите ѝ мостове и стъпала е стъпка назад във времето – към едни други епохи на битки и свобода, на надежда и жертви, на вяра и непреклонност.

Ако някога пътят ви отведе до Провадия – не подминавайте платото Калето и неговия безмълвен пазител. Изкачете се. Останете. И послушайте как вятърът шепне историите, които камъкът пази вече повече от две хилядолетия.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК