КРЕПОСТТА “КАСТРИЦИ”

Крепостта Кастрици се намира на около 8 километра североизточно от съвременния център на град Варна, днес в пределите на красивия дворцов комплекс „Евксиноград“. Местността представлява скалист нос, потънал в зеленина и заобиколен от вълните на Варненския залив. Точно тези природни дадености — естествено защитен залив, достъп до сладководни извори и удобен бряг за корабоплаване — определят избора на мястото още през Късната античност.

За разлика от други черноморски крепости, разположени на по-високи хълмове с труден достъп, Кастрици съчетава близостта до морето и относително лесен сухоземен достъп, но и достатъчно висока платформа, за да осигури добра видимост и контрол върху морския път.

I. История на Кастрици през вековете

Късноантичен зародиш (V–VI век)

Първите укрепления на мястото са изградени през Късната античност — епоха, белязана от военна несигурност и нашествия. Крепостта е част от византийската отбранителна линия по западното Черноморие — заедно с други съвременни укрепления като Яйлата, Калиакра, крепостите при Бялата лагуна и близката Варна.

Археологическите пластове от този период показват, че Кастрици вероятно е имал функция и на военен пост, и на пристанищно селище за снабдяване на войските по морски път.

Ранносредновековен упадък (VII век)

Славянските и аварските нашествия в края на VI и началото на VII век довеждат до рязък упадък. Подобна съдба споделят десетки крепости по Черноморието и вътрешността на Балканите. Археологическите разкопки показват, че в този период обитаването прекъсва и мястото е изоставено.

Средновековно възраждане и разцвет (XIII–XIV век)

Истинското възраждане идва с новия подем на морската търговия през XIII век. В епохата на Второто българско царство укрепеното селище е напълно обновено, стените са изградени наново или разширени, строят се нови кули, донжон и защитни порти. Основен двигател за развитието са морските връзки с Генуа и Венеция — италианските морски републики, които доминират Черноморието в този период.

Интересен исторически паралел: Подобна роля изпълняват други укрепени пристанища като Калиакра, Карвуна (днес Каварна) и Мисионис (край Търговище). Всички те са свързани с търговията на Добруджанското деспотство и с усилията за контрол върху стратегическия трафик по западното Черноморие.

II. Крепостната система на Кастрици – архитектурна „машина“ за защита

Северна стена и кули

Най-впечатляващият елемент е северната стена — над 200 метра дължина, запазена на места до 3 метра височина. Масивните блокове и специфичният розов хоросан разкриват характерната техника на зидане за XIII–XIV век.

Петте кръгли бастионни кули (с диаметър около 3,5 м) подсилват куртината на равни разстояния — военен принцип, който позволява пълно покритие с обстрел на всеки сектор. Отбранителната архитектура напомня по стил укрепленията при Мисионис и Асеновата крепост, макар и в по-малък мащаб.

Портите — уязвими, но умно защитени

Главната порта, разположена между две кули, е широка 3 м — достатъчна за преминаване на каруци и товарни животни. Удебелените стени край портата и следите от надвратна кула говорят за система с катаракта (подвижна решетка), характерна за балканските крепости в късносредновековен период.

В западната част е разкрита и второстепенна порта — впоследствие зазидана, което показва промени в отбранителните нужди или промяна в подхода към града.

Цитаделата – крепост в крепостта

Перпендикулярно на северната стена археолозите откриват по-тънък зид, който оформя вътрешен защитен периметър — т.нар. цитадела. Правоъгълната и триъгълната кули, типично османски елементи, показват, че укрепителната линия е поддържана и след завоеванието, когато османците реорганизират черноморската отбрана.

Донжонът — последната точка на съпротива

Донжонът на западната стена е класическо европейско влияние: четиристенна кула с масивни зидове, използвана и за наблюдение, и за престой на гарнизона. Откритият вътре параклис със стенописи свидетелства, че войниците са имали постоянен достъп до богослужение — знак за важността на духовната закрила в периоди на обсада.

III. Градски живот: сгради, улици и стопанство

Вътрешната структура на Кастрици е удивително добре организирана за мащаба си — над 50 сгради, подредени плътно една до друга по тесни калдъръмени улици. Масивната зидария говори за двуетажни домове с долен етаж за складове, работилници или животни, а горният за обитаване.

Археологическа находка: Комбинацията от сгради с пещи и складови помещения с амфори е ключова за разгадаване на ежедневието — хлябът се е пекъл вътре, докато стоките (зърно, солена риба, зехтин) са се съхранявали наблизо.

Особено интересни са четирите странноприемници, което показва, че градът е обслужвал не само местно население, но и транзитни търговци, моряци и поклонници.

IV. Духовният център: църкви и погребения

Две разкрити църкви дават важни сведения за религиозния живот.

• Първата църква е еднокорабна, с притвор — типична за малки манастири. Наблизо са открити монашески килии или стопански постройки, оформящи малък скит.
• Втората църква, преустроена от жилищна сграда, е с апсида и малък некропол с двадесет християнски погребения. Това предполага частен храм — форма, често срещана в по-малки градски общности.

Сред десетките находки изпъкват:

• Сграфито керамика — украсена с флорални и геометрични мотиви, свидетелство за занаятчийска култура и търговия със занаятчийски центрове.
• Медни съдове и железни инструменти — за обработка на храна и строителство.
• Литийни кръстове, сребърна икона на Св. Богородица — лични и култови предмети.
• Амфори от Източното Средиземноморие — доказателство за внос на вино, зехтин и риба.

Откритите над 3000 монети са истинска хроника на обитаването. Те включват:

• Български царе: Константин Тих Асен, Тодор Светослав, Михаил Шишман, Иван Александър.
• Византийски императори: Михаил VIII Палеолог, Андроник II, Мануил II.
• Добруджанско деспотство: контрамарки на местни владетели.
• Татарски, венециански, влашки и дори английски монети — знак за обширни търговски връзки.
• Монети на мемелюшките султани от Египет — рядко срещани и изключително ценни за историята на средновековната икономика.

Последните монети са на емира Сюлейман (1404 г.), след което Кастрици постепенно запада. В хрониката на Калимах за похода на Владислав III Ягело от 1444 г. се среща под името Макрополис, а в османски закон за пристанищата (1520–1566) е отбелязана като Керсич.

Днес Кастрици е част от резиденция „Евксиноград“, пазена и поддържана за посетители с интерес към историята. Руините позволяват да се види цялостната структура на една средновековна черноморска крепост, рядко срещана в толкова автентичен вид.

V. Практическа информация за посещение

Как да стигнете: Кастрици е в границите на резиденция „Евксиноград“. Достъпът се осъществява с екскурзовод или по време на организирани посещения — задължително е предварително записване.

Най-добро време за разходка: Пролетта и есента са идеални — тогава морският бриз е лек, а зеленината около носа създава незабравима атмосфера.

Какво да носите: Удобни обувки, фотоапарат, шапка или чадър — част от руините са на открито.

Какво ще видите:

• Частично реставрирани крепостни стени и кули
• Останки от донжона
• Площадки на сградите, улиците и складовете
• Панорамна гледка към Варненския залив

Съвет за любители на историята: Не пропускайте да посетите и Археологическия музей във Варна, където се съхраняват част от откритите монети и предмети от Кастрици. Така историята оживява още по-пълно!

Кастрици не е просто крепост — тя е жив урок за живота край Черно море, за търговията, войната, духовността и смяната на епохи. Всеки камък тук пази ехо от кораби, търговци и войници, които са оформили облика на този регион.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК