КРЕПОСТ “ПЕРНИК”
Крепостта „Перник“ е разположена върху скалистото плато на хълма „Крепок“ — естествено укрепен висок хълм, който доминира над днешния град Перник. Самият хълм е част от масива Голо Бърдо и е стратегически разположен в долината на река Струма, която играе роля на важен транспортен и търговски коридор още от праисторически времена.
Местността е обградена от кварталите Дараците, Варош, Кристал и известната местност „Кървавото“. Скалистият терен, трудният достъп и широката панорамна видимост са ключови фактори, определили избора на това място за изграждане на укрепление. Районът се намира на кръстопът между Софийското поле, долината на Струма и пътя към Краище и Македония.
I. Първите укрепления и древната история
Антични корени
Още в IV век пр. Хр., по време на класическата епоха на античната Тракия и Македония, хълмът е укрепен по старогръцки образец. Това не е случайно — районът е част от древното тракийско царство на агрианите, които са споменати от антични автори като известни рудари и смели воини.
Агрианите, под властта на владетеля Лангар, влизат в съюз с Филип II Македонски и неговия син Александър Велики. Има хипотези, че местните рудни находища — олово, желязо и сребро — са били експлоатирани още тогава и са изиграли ключова роля за икономическия разцвет на региона.
На хълма се е намирало светилище на бог Дионис, характерно за трако-гръцкия религиозен синкретизъм. Култът към Дионис е свързан с лозарството и винопроизводството — занаят, който също е бил развит в района.
Късноантични и ранновизантийски следи
През IV–VI век, след християнизацията на региона, около хълма и по околните възвишения възникват неукрепени селища, чийто поминък е свързан със скотовъдството, рударството и земеделието. Това е време на укрепване на християнската вяра: открити са основи на три големи раннохристиянски църкви, които свидетелстват за активно духовно средище.
Тогава районът е защитаван от система от пет отбранителни антични крепости, които охранявали главните пътища през Голо Бърдо и водели към вътрешността на Византия и Средиземноморието. За съжаление, вълните на славянски и аварски нашествия през VI век довеждат до разруха и запустяване на тези селища.
II. Създаване на средновековната крепост
Период на Първото българско царство
През 809 г., по времето на хан Крум Страшни, когато са присъединени земите около Сердика (днешна София), Пернишкият хълм получава нова функция — изградена е силна гранична крепост за охрана на югозападната граница. При хан Омуртаг (814–831) укреплението е доразвито и разширено: изградени са двойни крепостни стени и масивни правоъгълни отбранителни кули, които подсилват защитата.
По това време Перник се утвърждава като важен военно-административен и стратегически пункт. Археологическите проучвания доказват, че още в IX век крепостта разполага с вътрешна градска структура — улици, жилищни и административни постройки, църкви, складове за припаси и казарми.
Икономически и културен разцвет
Най-големият разцвет на крепостта е в периода IX–X век, когато цар Петър I управлява България (927–970). Откритите монети, печати и фрагменти от луксозни керамични съдове и оръжия свидетелстват за активен търговски и занаятчийски живот. Благодарение на минното дело, търговията със зърно и добитък, както и контрола над важни проходи, Перник се превръща в средище със значителни приходи.
Според Апокрифната българска летопис, името на Перник се споменава именно в този период. В „Житието на Иван Рилски“ от XII век хълмът е наречен „Периг“ и е описано как светецът отсядал в каменисти места край Струма — вероятно на същия хълм „Кървавото“.
III. Архитектура и устройство
Стени и укрепителна система
Каменната стена на крепостта е изградена от двойна зидария, като всяка зидария е широка около 1 м. Общата дължина на стените е около 800 метра, като те следват естествения релеф на хълма, осигурявайки максимална защита. Стените са подсилени от правоъгълни кули, разположени на стратегически точки.
Главната порта е в североизточната част, свързана с главната улица на вътрешния „град“. При разкопки са открити и следи от барбакан (допълнително укрепление пред портата).
Вътрешен град
Вътрешността на крепостта е истински средновековен град:
- Жилищни сгради, изградени от камък и дърво, често с мази за съхранение на зърно и припаси.
- Административни постройки и болярски жилища.
- Складове, оръжейници и работилници.
- Шест църкви и параклиси, заради които крепостта е наричана „малката Света гора“ — символ на силна духовност и културно влияние.
IV. Кризисни периоди
Земетресението от 1063 г.
Около 1063 г. Перник е разтърсен от три последователни силни земетресения, които нанасят тежки разрушения по стените и сградите. По сведения крепостта е била възстановена почти изцяло след това, което говори за важността ѝ като отбранителен пункт.
Обсади и падане под сръбска власт
В края на XII век крепостта става свидетел на драматични събития. През 1189 г. сръбският жупан Стефан Неман завладява Перник, разрушава укрепленията и принуждава населението да го изостави. В района проникват различни войнствени племена — нормани, узи, кумани и печенеги, а по същото време през земите преминава и армията на Фридрих Барбароса по време на Третия кръстоносен поход (1189–1192).
След падането крепостта остава извън активна военна употреба, но след 1204 г., при управлението на цар Калоян, територията отново става част от възроденото Второ българско царство.
V. Кракра Пернишки — последният защитник
Средновековният Перник е свързан завинаги с името на болярина Кракра Пернишки. Според историците той не е местен славянски воевода, а по-скоро е с прабългарски произход, както допуска проф. Васил Златарски. Името му напомня на имената на прабългарски канове като Кардам и Омуртаг.
Легендите разказват, че по време на нашествията на Киевските руси (968 г.) и при атаките на Византия, Кракра ръководи защитата на Перник и успява да удържи две тежки обсади. В опит да противостои на византийците, той дори търси съюз с печенегите, но до решителна съвместна акция не се стига.
Кракра управлява 33 крепости, подчинени на Перник. Той е възпят в народни песни от района на Граово, в стихотворението на Петко Р. Славейков „Кракра Пернишки“, както и в поемата на Иван Вазов „Самуил или мечтания на Перник“. Някои изследователи смятат, че легендарният образ на Крали Марко в западнобългарския фолклор всъщност води началото си именно от личността на Кракра.
VI. Археологически проучвания и съвременен облик
Археологическите разкопки на хълма „Крепок“ започват още през XX век и продължават периодично. Разкрити са части от крепостните стени, кули, фрагменти от старинни жилища и религиозни обекти. През последните десетилетия е направен опит за частична реставрация, но някои от новите зидарии не съвпадат напълно с оригиналните, което поражда дискусии за опазването на автентичността.
Днес посетителите могат да видят паметник на Кракра Пернишки, експонирани части от стените и макети на възстановения облик на крепостта. Районът е облагороден с алеи, информационни табла и места за отдих.
VII. Значение за историята и културното наследство
Крепостта „Перник“ е не просто архитектурен паметник — тя е символ на устойчивостта на българската държавност, на способността да се бранят граници и да се съхранява духът на народа. Векове наред тя е била страж на важни пътища и възлова точка между Сердика, Краище и Македония.
Днес хълмът „Крепок“ и легендата за Кракра продължават да вдъхновяват изследователи, писатели и местните жители. Това място напомня за непреклонния характер на българина и неговата вековна борба за свобода.
Крепостта е леснодостъпна за туристи и ученици. В района се провеждат исторически възстановки, чествания и образователни обиколки. Панорамната гледка към долината на Струма и съвременен Перник си заслужава всяка крачка до върха на хълма.
Крепостта „Перник“ е неразривна част от средновековната история на България — свидетелство за политическия и военен гений на нашите предци. Тя съхранява в камъка си спомена за тракийски царе, ранни християни, героични боляри и непокорен дух. Всеки камък на „Крепок“ носи разказ, който чака да бъде чут отново.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
