КЪЩА-МУЗЕЙ “ЙОРДАН ЙОВКОВ”

Животът на един от най-големите български писатели — Йордан Йовков — е неразривно свързан с широките простори на Дунавската равнина и малкото планинско селце Жеравна, където е роден. Тези места, заедно с хората им — обикновени, трудолюбиви, със земна мъдрост — го вдъхновяват за създаването на някои от най-хуманните и одухотворени произведения в българската литература. Неслучайно той е наричан „певецът на Добруджа“, защото именно там намира душата на своите разкази.

I. От Жеравна до равнините на Добруджа

Йордан Стефанов Йовков се ражда през 1880 година в Жеравна — едно от най-красивите възрожденски села, сгушено в полите на Източна Стара планина. Детството му преминава сред планинските пътеки, старата черква и дървените къщи с резбовани чардаци, които пазят спомена за многолюдно и заможно възрожденско село.

Когато Йордан навършва 13 години, семейството се преселва в Добруджа — тогава все още под османска власт. Бащата на бъдещия писател започва работа като горски стражар. Безкрайната степ, тихите добруджански села, дългите зими и безбрежните поля стават сцена на бъдещите му разкази. Там Йовков вижда истинското лице на живота — пълен с лишения, но и с малки мигове на доброта и човещина, които вдъхновяват неговото творчество.

II. Йовков — майсторът на късия разказ

Йордан Йовков се утвърждава като един от най-големите майстори на късия разказ в българската литература. Творчеството му съчетава реализма с дълбок хуманизъм и лека символика. Легендите и приказните мотиви в някои от сборниците му извисяват делничното до универсални теми за добротата, вярата и прошката.

Сред най-значимите му сборници са „Старопланински легенди“, „Последна радост“, „Вечери в Антимовския хан“ и „Ако можеха да говорят“. Героите му са пастири, странстващи търговци, ратаи и пастирки — хора от обикновения живот, но превърнати чрез словото му в символи на духовно величие.

Йовков успява да обхване една България, която изчезва в началото на XX век — селска, патриархална и близка до природата. И до днес неговото слово напомня за ценностите, които са били в сърцето на народа: трудолюбие, чест, състрадание и кротка философия към съдбата.

III. Жеравна — архитектурното сърце на едно време

История и произход на името

Жеравна неслучайно пази толкова плътно своята история. Според предания и летописи на мястото на днешното село някога е съществувал славянски град с името Потук. През X-XII век селището е познато като Зервона или Жервона. По време на османското владичество местното население и османските регистри го наричат Башкьой („главно село“) или Жеруна — име, което вероятно идва от „Жерина“ — вид данък.

Сегашното име Жеравна се утвърждава през 1835 година по предложение на известния възрожденски деец Райно Попович. Смята се, че то произлиза от старославянската дума „жернов“ (воденичен камък), тъй като някога в Жеравна е имало многобройни воденици по деретата и реките наоколо.

Поминък и занаятчийство

През Възраждането Жеравна е едно от заможните села в района. Основен поминък е овцевъдството и производството на вълна. Оттук се търгуват аби, шаяци, гайтани, сапун, папуци и куюмджийски изделия, които се продават из цялата Османска империя.

Типичните възрожденски къщи са двуетажни — първият етаж често е дюкян или работилница за обувки, а горният е жилищна част с чардак и резбовани тавани. Към икономическия подем се добавя и културен разцвет — в селото има метох на Хилендарския манастир, за който се вярва, че приютява Паисий Хилендарски по време на съставянето на „История славяноболгарская“.

Кърджалии и упадък

В края на XVIII век Жеравна става жертва на кърджалийските набези — разбойнически отряди, които грабят и опожаряват селища в Балканите. След Освобождението Жеравна губи икономическото си предимство — местните тъкани не издържат на конкуренцията на индустриалното производство. След Кримската война жеравненските кехаи изнасят стадата си в Добруджа, а много фамилии се преселват в други части на новоосвободената България.

През първите десетилетия на XX век селото започва да запустява. През 30-те години част от архитектурните шедьоври са разрушени и разграбени за строителен материал. За щастие не всички къщи изчезват.

Архитектурен резерват днес

През 1958 година започва възраждането на Жеравна. Над 200 възрожденски къщи са обявени за паметници на културата. Днес селото е сред най-емблематичните архитектурни резервати, посещаван от десетки хиляди туристи. Калдъръмените улички, запазените порти, чешмите и дворчетата с чемшири носят спомена за едно време, когато българското село било средище на занаят, търговия и духовност.

IV. Къщата-музей на Йордан Йовков

Сърцето на тази история е скромната къща, в която на 9 ноември 1880 г. се ражда Йордан Йовков. Днес тя е превърната в музей. Запазена е в типичния архитектурен стил на Жеравна — едноетажна, с просторен двор, ниски каменни зидове и дървени навеси.

В двора ви посреща бюст на писателя — сякаш замислен и потънал в спомените си. Вътре са подредени лични вещи, снимки и възстановка на домашния бит на семейството му. Атмосферата е неподправена и тихо напомня за онзи дух на простота и чистота, който Йовков предава в своите разкази.

Днес калдъръмената уличка, слизаща от къщата към селото, е окичена с килими и тъкачни изделия, а техните майстори са най-топлите и разговорливи хора, които ще срещнете в селцето. 

V. Практическа информация за посетители

Адрес: Село Жеравна, община Котел, област Сливен

Работно време на къщата-музей:

• Летен сезон (април-октомври): 9:00–18:00 ч.
• Зимен сезон (ноември–март): 9:00–17:00 ч.
  • Дни за посещение: Всеки ден, включително събота и неделя; възможни са промени при празници — препоръчва се предварителна проверка.
  • Билети: Таксата за вход е символична — обикновено между 3–5 лв. за възрастни; ученици, студенти и пенсионери — с отстъпка.
  • Език: Екскурзоводските беседи са налични на български, а при предварителна заявка — на английски и други езици.
  • Паркинг: В селото има обособени места за паркиране, но уличките са тесни — удобни са за пешеходен тур.
  • Как да стигнете: Жеравна се намира на около 17 км от град Котел. Най-близките големи градове са Сливен (45 км) и Ямбол (60 км). До селото има автобусен транспорт от Котел, но е препоръчително собствено превозно средство.
  • Настаняване и храна: В Жеравна има множество възрожденски къщи за гости, механи и малки ресторанти, предлагащи традиционна местна кухня.

Животът на Йордан Йовков е доказателство, че човек може да израсне сред скромност и простота и да остави след себе си богатство, което вълнува поколения. Жеравна — със своите над 200 съхранени къщи, калдъръмени улици и тихи дворове — е не само красиво село, но и символ на българския възрожденски дух.

Къщата-музей на Йовков напомня, че големите думи понякога се раждат в малки стаи. Тя е място, което пази живо словото на „певеца на Добруджа“ и среща днешния човек с онова забравено чувство за простота, човечност и смисъл.

Ако пътят ви отведе към Жеравна, поспрете пред старата дървена порта. Усетете шепота на планината, чуйте ехото на калдъръмената улица и си спомнете за тихата сила на един разказ, който продължава да живее.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК