ОВЛАДЯВАНЕТО НА СТРУГА ПРЕЗ ПСВ (1915)
През есента на 1915 г., след влизането на България в Първата световна война, Втора българската армия действа в Македония. На 17 октомври е освободен гр. Велес, на 3 ноември – Прилеп, на 21 ноември – Битоля и Ресен, на 24 ноември – Охрид. В края на ноември 1915 г. Струга е последният значим урбанизиран пункт в западната част на македонския театър, в който сръбски части поддържат организирана отбрана срещу настъплението на Втора българска армия. Въпросът за овладяването на града е част от по-широката логика на съкратителната операция, която ограничава възможностите на сръбската армия да използва албанските комуникационни направления като коридор за оттегляне. Наличието на водна бариера в лицето на Черни Дрин, разрушени мостове и подготовка на отбранителните позиции вътре в градската структура прави този епизод специфичен казус за анализ на българските тактически решения и на тяхната адаптивност в условия на ограничен маньовър. Случаят е индикативен и за начина, по който през есента на 1915 г. българската стратегия в Македония постепенно преминава от маневрени към фокусирани действия върху локални урбанизирани възли.
I. Геостратегическият контекст на кампанията в Македония през есента 1915
Стратегическата среда в западна Македония през есента на 1915 г. се определя от факта, че сръбските сили постепенно губят оперативна дълбочина и са поставени под нарастващ натиск от север и северозапад. В тази конфигурация западните райони на Македония придобиват значение не като територия, а като трасета, чрез които остатъчните сръбски формирования могат да се изтеглят на запад към албанската планинска зона. Оттук следва, че българското настъпление към Охрид и Струга не цели просто овладяване на два градски обекта, а последователно прекъсване на комуникационни линии, които позволяват сръбското запазване на оперативна съставност.
Ролята на Втора българска армия в този сектор е свързана с необходимостта да се осъществи контрол върху западния фланг на македонския театър и по този начин да се предотврати организирано оттегляне на сръбските части. В този смисъл Струга не е изолирано огнище на съпротива, а последният елемент от пространствена последователност, в която всеки предходен успех съкращава възможностите за маневър на противника.
II. Оперативният замисъл на Втора българска армия и линията Велес – Прилеп – Битоля – Охрид
Оперативният вектор Велес – Прилеп – Битоля – Ресен – Охрид представлява последователен процес на намаляване на пространството за маневриране на сръбските сили. Всяка следваща осигурена точка означава стесняване на зона за оттегляне. След навлизането на българските части в Охрид на 24 ноември 1915 г. единственият незатворен западен участък остава в района на Струга. Така задачата за овладяване на Струга придобива оперативен характер, надхвърлящ локалното ниво.
Когато части от 22-ри Тракийски пехотен полк и 4-ти конен полк достигат града на 25 ноември, те установяват, чрез получения огън, че в него се съдържа активна сръбска гарнизонна отбрана. Това означава, че сръбската страна не се е отказала от опит да удържи поне минимална зона за изтегляне. Следователно овладяването на Струга трябва да неутрализира пряко организирана градска отбранителна система.
III. Предбойното ситуиране на Струга: терен, комуникации, река Черни Дрин, разрушени мостове, тактически рискове
Теренната обстановка в Струга определя рамките на всички последващи действия. Градът е разделен от Черни Дрин на западна и източна част, което структурира отбраната като двукорпусна урбанизирана система. Реката е достатъчно широка и пълноводна, за да не може да бъде преодоляна без мост. В този контекст разрушаването от сръбска страна на двата ключови моста – централния в рамките на града и моста при Добовяни на север – създава ситуация, при която преминаването на река може да се осъществи само чрез възстановяване на мост или чрез изграждане на нова конструкция.
Сръбската подготовка включва барикади, укрепени позиции по къщите и картечни гнезда, които осигуряват пряк и фланкиращ огън към мостовия участък. Извън градската тъкан сръбската артилерия контролира и подстъпите от Охрид. Тази констелация от фактори означава, че българската страна не може да използва обходен маньовър поради блатистия характер на терена и трябва да опита преминаване на река през разрушената мостова зона.
IV. Първият ден на огневия контакт: 27 ноември – проблемът с възстановяването на моста под огън
На 27 ноември започват първите организирани опити за възстановяване на мостовата конструкция. Тези действия са преустановени от концентриран картечен огън. Българската артилерия влиза в огневи двубой със сръбската, но това не променя съществено ситуацията при мостовия участък, защото основният фактор, който пречи на възстановяването, е близката картечна огнева доминация, а не външната артилерийска намеса.
В резултат на анализа на този неуспех се взема решение оръдия да бъдат вкарани вътре в градската зона в близост до моста. Разполагането на артилерия в непосредствена близост до целта променя начина на въздействие върху сръбските позиции. Това е решението, което задава рамката на последващия нощен преход към удар върху отбранителните точки на левия бряг на реката и към възможността за създаване на условия за crossing при ограничена видимост.
V. Нощната пренастройка на огневата система и въвеждането на артилерия в градската среда
Въвеждането на артилерия във вътрешността на градската зона през нощта на 27 срещу 28 ноември представлява тактически преход от опит за „отваряне“ на мостовия участък чрез дистанционно въздействие към модел на локализиран пряк огън в непосредствена близост до ключовите сръбски позиции. Целта не е да се води широк артилерийски бой, а да се концентрира огневото въздействие върху ограничен брой къщи на левия бряг, в които се намират сръбски картечни гнезда. Този подход цели намаляване на огневото налягане върху инженерните групи, които трябва да извършат възстановителни действия върху остатъчните мостови колони. Разполагането на оръдие по главната улица, срещу директния картечен пункт, демонстрира целенасочено насочване на ресурс към ограничено, но критично пространство. Паралелно с това разполагането на други оръдия в дворове формира мрежа от огневи точки, които разрушават отделни къщи, откъдето идва фланкиращ огън. Този тип урбанизирана огнева конфигурация представлява локално адаптирана форма на градски огневи натиск с цел получаване на минимално необходимо затишие за преминаване, а не унищожаване на целия отбранителен участък. Решението е следствие от корекция в оперативната оценка: преминаване може да се осъществи само ако противникът бъде ограничен на точно определено място.
VI. Системата на частичните щурмови групи и ролята на 14-та рота на 23-ти Шипченски полк
На 28 ноември сутринта, точно в 9:30 ч., оръдието, което е поставено право срещу моста открива пряк огън срещу сръбските позиции в къщите на левия бряг на реката. Това е знак за начало на планираната атака. Откриват огън картечниците от крайните къщи до моста, както и пехотинците. Адският огън продължава 5 минути, след което се прекратява. През дима на горящите къщи пионерите, нарамили цели греди и предварително сковани дървени щитове от дъски, се втурват и започват да ги полагат върху оцелелите колони на изгорения мост. Някои от тях поддават и дъските падат в реката. Първите метри от моста са възстановени, но сърбите откриват огън оттатък реката. Някои от пионерите са поразени и падат в реката, други са ранени. Едва успяват да се прикрият и огъня се подновява от двете страни с още по-голяма сила.
Към 11:30 ч. цялата 14-та рота е привлечена прикрито към моста. Заместник-командирът на ротата, подпоручик Владков, лично ръководи настъплението. От първата група от шест войници трима успяват да преминат моста, а трима падат ранени на него. След тях тръгва друга група, водена от младши офицера на ротата – подпоручик Баев. Посрещнати са с пушечен и картечен огън. От тази група, освен подпоручик Баев, успяват да минат и още трима войници. Примерът е даден и други храбреци ги последват, въпреки опасността.
Минаването на моста по полуизгорелите греди става бавно, един по един, като се ползват затишията в стрелбата. Мнозина падат убити или ранени. Някои от ранените в далечния край на моста също успяват да пропълзят до отсрещния бряг. Други от ранените на отсамния край са прибрани. Други, убити и ранени, са погълнати от водите на реката. До 13:00 ч. около 20 души успяват да минат реката. Сръбската картечница на отсрещния бряг е много добре поставена и води убийствен огън. Освен това мостът все още се обстрелва с фланкиращ огън от къщите край реката.
Към 13:30 ч. подпоручик Владков, наблюдавайки боя близо до оръдието, е тежко ранен в главата. Тази загуба оказва силно влияние на войниците и командването на ротата. За да се поднови настъплението е подготвена щурмова команда от избрани войници от 13-та, 14-та рота, 1-ва рота от 4-ти Македонски полк и 5-та рота от 50-ти полк. Атаката им е подготвена със силен прикриващ артилерийски и пушечен огън. Но и те са посрещнати със също толкова силен огън от сърбите и от десет души, които тръгват едва четирима успяват да преминат реката, а останалите падат убити и ранени на самия мост. Оръдието също е силно обстреляно, един мерач е убит а още четирима души от прислугата са ранени зад щита му. Стрелбата му се прекратява и то е изтеглено встрани, в един дюкян, където са му направени бойници за стрелба по къщите на отсрещния бряг. Към 16:30 ч. на левия бряг има преминали 34 души, с които подпоручик Баев успява да заеме 7 къщи и да организира отбрана.
От стрелбата много от поставените дъсчени платна на моста са изместени, някои падат, като към далечната страна на моста има 2-3 метра празна междина. Стрелбата на противника прави поправката на моста трудна или дори невъзможна. Наредено е на пионерите да подготвят необходимите материали и да се пристъпи към работа щом се стъмни. С падането на нощта сърбите засилват стрелбата си. От наша страна в къщите край реката е разставена 16-та рота, която да подпомага с огъня си хората на другия бряг. Докарано е и още едно оръдие, което е поставено пак срещу моста. Пионерите започват работа, но отново спрени от силния противников огън изчакват залязването на луната за да продължат с поправката на моста.
Към 21:00 ч. подпоручик Баев се връща обратно през моста и докладва как са заели позиция войниците на другия бряг. На него е възложено командването на цялата 14-та рота, като заповедта е да се настъпи веднага щом се поправи моста. Към 1:20 ч. след полунощ срещу 29 ноември войниците започват да минават един по един. Обстрелвани са отново периодично от сърбите. Използват се оново кратките интервали на затишие. Към 2:30 ч. вече около 3 взвода от ротата са прехвърлени отсреща.
Към 3:30 ч. група стрелци успяват да се надвесят от заетите къщи над онази толкова зловеща неприятелска картечница на отсрещния бряг и да я накарат да замлъкне. Настъпилото затишие позволява да премине и последният взвод от 14-та рота, както и цялата 13-та. Скоро се изяснява, че сърбите напускат града. Геройството на 34-те довежда до освобождаването на града.
Същественото е, че частичният успех от 28 ноември не решава проблема; той само създава минимален плацдарм, който може да се използва през нощта, ако се постигне продължаване на преминаването. Това означава, че crossing-ът е процес, а не едновременен акт.
VII. Нощното преминаване на 29 ноември и сръбският отказ от защита на града
През нощта срещу 29 ноември продължава прехвърлянето на подразделения, като преминаването се осъществява индивидуално или на малки групи. Огънят на противника не е постоянен, но остава периодично активен. След достигане на допълнителни взводове на левия бряг се постига критично количествено натрупване, което позволява систематично придвижване към вътрешността на източната част на града. След 3:30 ч. успяват да се заглушат картечните позиции, които представляват главния елемент на сръбската отбранителна система при моста. Това води до прекъсване на осигуряващото картечно ядро. При липса на функционираща огнева доминация в мостовия сектор сръбските части вече не могат да поддържат общата устойчивост на отбраната. Затова след първите признаци на пробив се наблюдава постепенно изтегляне на сръбските сили към северозапад. По този начин към сутринта на 29 ноември българските войски установяват контрол над целия град. След установяване на положението се потвърждава наличие на австрийски пленници и малък брой български, като се уточнява, че част от тях са били убити преди изтеглянето на сръбския гарнизон. В оперативен план сръбската отбрана престава да съществува като организирана система, а оставащите сръбски сили са в оттегляне.
На следващия ден посрещането на преминаващите части е изключително трогателно. Жителите на Струга се впускат да прегръщат и целуват своите спасители. В града намират голяма група австрийски пленници. Също така и малко български, като се изяснява, че сърбите са избили други от тях. Ветерани от 23-ти Шипченски полк, които си спомнят боевете при одринския форт Айваз-баба, казват, че в Струга е било по-страшно.
VIII. Значението на овладяването на Струга в рамките на македонската кампания
Овладяването на Струга има непосредствен оперативен резултат: прекратяване на възможността за сръбско организирано оттегляне през Дринската ос без непосредствен и постоянен натиск от страна на българските части. По този начин тактическият акт на преминаване през разрушения мост има стратегическа функция. Овладяването на Струга завършва линията Велес – Прилеп – Битоля – Охрид – Струга и с това македонската операция в късната есен на 1915 г. преминава от динамично настъпление към финална фаза, при която сръбските сили вече не могат да запазят пространствена цялост на оттеглянето си. В съвременния военноисторически анализ този момент се приема като индикатор за окончателното разпадане на сръбските отбранителни структури в югозападния участък. В доктринален план е показателно, че последният решаващ етап не е маневрен, а локално-тактически, като е свързан със способност да се реализира crossing в урбанизирана среда чрез целево използване на артилерия на близка дистанция.
Овладяването на Струга в края на ноември 1915 г. показва как локализирани тактически решения могат да имат стратегически резултат, когато се намират в точка, която е функционален край на комуникационна система. В този случай crossing-ът през разрушен мост не е изолиран инженерно-щурмови акт, а част от по-широка система на действие, чиято цел е ограничаване на оперативната свобода на противника. Примерът показва, че през есента на 1915 г. българската армия адаптира своите методи към конкретни пространствени условия, включително към ситуации, при които фланговият обход е невъзможен.
Разглежданото събитие има значение не само като последователен елемент в хода на македонската кампания, но и като показател за това, че въпреки високата степен на изтощение на всички страни в края на есента, българското командване успява да реализира последователност, която води до структурно завършване на западния участък. При това преминаването през разрушения мост в Струга представлява пример за ефективно съчетаване на локална артилерийска интеграция и пехотно настъпване в ограничена градска среда, чийто резултат променя оперативното равновесие в по-широк мащаб.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
