Джон Кенеди

Когато бях студент в университета, си спомням как по някаква политическа или социологическа дисциплина веднъж ни бяха събрали да гледаме автентични новинарски кадри, отразяващи покушението над Джон Ф. Кенеди. От всичко най-голямо впечатление ни направи, че масово водещи и репортери смучеха цигара след цигара пред камера и всичко бе в дим. От разстояние на времето на нас ни изглеждаше хем необичайно, хем смешно, хем глупаво и идиотско, въпреки че за хората тогава това си е било изцяло в реда на нещата. Неведнъж съм се замислял, че след години вероятно ще се гледа на нашите обичайни привички не толкова с насмешка, колкото с потрес и погнуса. Бъдещите поколения ще получават най-малкото емоционални травми при документалната гледка на нашето месоядство например — как убиваме живи същества, за да се храним с тях, при положение че не сме допрели до тях, за да оцелеем (уточнявам, че лично аз съм доста далеч от вегетарианството) — или пък на боксови мачове и на какво ли още не. Но най-разтърсваща, подозирам, ще бъде реакцията спрямо свободното практикуване на абортите.

Белия дом

Защитниците на аборта са тотални изроди и това не може да подлежи на дебат. Поколенията след нас дори да намерят някакво обяснение за останалите варварски практики на нашето съвремие, няма да могат да проумеят как може човек да убива децата си най-брутално и безжалостно. И не само това, ами да се бори със зъби и нокти, да ангажира съдебни системи и международни институции, за да си извоюва правото да си убива децата. Аз не искам да валидирам аргументите на изроди чрез опит логично да ги опровергая, но само ще изтъкна съвсем малко от тях, за да покажа лицемерието на това съсловие, което го раздава жертва на държавните системи, когато срещне някакъв, дори минимален отпор на порива си да убива човешки плод в утробата. Когато спомена някъде обективната истина по този казус, ме залива помия от активистки и суфлак-активисти, мъже с вид и най-вече душа на женски първични полови белези, които се пишат жертви, поругани граждани, чието право на избор било потъпкано. Как можело, разбирате ли, да им се забранява какво да правят със собственото си тяло? Сякаш става дума за нежелана гнойна пъпка (то желана такава има ли?), която те искат да имат право да изчилгочат, без държавата да им се меси. Но същите тези често членуват в организации за защита на животните и стачкуват, за да се криминализира и най-дребното насилствено отношение към каквито и да е животински видове. Отделно се обявяват шумно и категорично срещу търговията с човешки органи, а нима продажбата на бъбрек не е въпрос на личен избор? Нима човек не може да разполага с тялото си по начин, по който прецени за добре? Не, това е недопустимо за тях, това са чудовищни актове! Но не е чудовищно да премахнеш плод от утробата си само защото не си бил готов, решил си, че това ще повлияе пагубно на кариерата ти или други външни фактори са повлияли на решението ти… Ето Стиви Никс излезе с драматичния аргумент неотдавна, че ако не била абортирала навремето, светът никога нямало да знае за „великата“ ѝ музикална група. Щяхме да загубим няколко плочи с дрън-дрън, несравнимото ѝ изкуство никога нямаше да види бял свят, сякаш земята щеше да спре да се върти. Или сме нямали финанси и други типични за живота проблеми. Оправдания бол! Но в същото време не може да си продадеш орган за някой лев, защото по този начин си участник в международна криминална мрежа.

Протест в полза на аборта

Други изтъкват, че като цяло са против аборта, но са и против забраната му, защото имало случаи като забременяване вследствие на изнасилване, което оставяло трайни емоционални травми. Или пък при екстремни медицински случаи, в които трябвало да се решава бързо дали да се спаси живота на майката за сметка на плода. Но трябва да се знае, че изключенията се наричат изключения, защото те не създават общо правило. Убийството си е убийство и се забранява от закона. Точка. Да, има нюанси и степени, има смекчаващи вината обстоятелства, има оневиняване при самозащита, но това не създава общото правило. Нека заради изключението, при което ти се наложи да убиеш при неизбежна самоотбрана, да легализираме всички убийства! Не става така. А и самото въвеждане на изключенията като отделни категории нерядко води до злоупотреба с фактите. Например границите между консенсуален и насилствен полов акт се размиват. Да кажем, че един мъж упорито рути жена с цел съв(o)купление, тя не склонява лесно, но накрая той успява да я сбофи, тоест да я хване на тясно, тя не намира воля да го отблъсне, а и не иска, но заради упоритостта на мъжа в рутенето тя решава, че е изнасилена. Това са нередки и много трудни за доказване в съда случаи. Но при забременяване жената може да го използва като опция, ако абортът в такъв екстремен случай е позволен от закона.

Съдебни отсъждания по отношения на абортите в САЩ

В Америка лицемерието на закона относно аборта се изразява и в това, че при убийство на бременна жена убиецът обикновено бива съден за двойно убийство: на жената и на плода. Но абортиралата жена и докторът, който извършва процедурата, са защитени от това. Излизат разни псевдоучени и спиритуалисти, убеждаващи ни, че плодът не е човек, не е оформена личност и че не чувства болка. Това няма абсолютно никакво значение! Самият факт, че при износване на плода се получава в 99% и повече от случаите здрав и нормално функциониращ човешки индивид, е достатъчен аргумент против аборта като цяло. Тоест насилственото прекъсване на бременност лишава от живот един човек още в зародиш. В буквалния смисъл. Оттам идва и идиомът. Лицемерието на защитниците на тази практика не е само цинично, а и ужасно!Ние често прихващаме от Америка разни техни социални теми, обаче не сме в същата среда и не знаем с какво са съпроводени. Например там абортът не е единствено въпрос на избор от страна на жената, както много искат да го изкарат и съответно така пристига транслирано до нашите географски ширини. Тук става дума и за медицински и бизнес своеволия. Абортите в Америка са станали легална индустрия, която в голяма част се финансира и от данъкоплатеца. Затова тук моралната дилема придобива съвсем друго измерение, защото това се е превърнало в нечист вид бизнес, който не е съществено по-различен от търговията с човешки органи. Злоупотребите преобладават и специалните интересчии подкупват власти и законодатели, за да им бъде осигурен чадър и даден картбланш за действие. В България това все още не е достигнало такива измерения, но не е далече времето, когато ще ги доближим.

Признавам, че като млад поддържах мнението, че абортът не трябва да бъде забранен със закон, въпреки че от морална гледна точка не го одобрявах. Мислех, че е достатъчно актът да бъде оставен на съвестта на жената и доктора ѝ, както и на кармата, ако въобще има такова нещо. Сега категорично лобирам за тоталната му забрана! Поне в рамките на нашата държава трябва да се изкорени тази брутална практика. Ако все пак искаме да си оставим някаква вратичка, то може да направим така, че законът да не преследва тези, които извършват аборт извън граница. Това би представлявало някакъв консенсус и би дало все пак опции на изродите да си изродясват безнаказано. Но не мога да се огъна пред крещящи активисти, че това било въпрос на избор, на изконно право и прочие идиотщини, и с чиста съвест да не ги заплюя без капка колебание в лицето! Не всяка храна, внесена отвън, става за ядене в наши условия. А и е време да се научим да водим, а не само да следваме различни практики по света.

Автор: Николай Стефанов