Многото видове пица, които се приготвят във всички краища на света, може да се различават по какви ли не показатели, но едно нещо ги обединява: почти всички се нарязват по един и същ начин. Когато говорим за слайс (или резен) пица, ние автоматично си представяме триъгълна форма. Но и тук има изключение, като какво по-обичайно място за него бихме могли да назовем освен Чикаго. Известно е, че на това култово място може да ви застрелят само ако си помислите да цръкнете кетчуп на хотдога, но не по-малка обида и светотатство е да сервирате пица, нарязана на триъгълници. Не става въпрос за всеки вид пица обаче, затова е възможно невежеството ви да бъде подминато, но не и да остане незабелязано.

Пица на квадратни парчета

Чикаго откъм пица е известен със своя дийпдиш пай, но това съвсем не означава, че там не ядат друг вид пица. Нещо повече: в града са майстори на видове пица, характерни за други региони и държави. Не се учудвайте, ако попаднете на прекрасна нюйоркски стил пица с тънък като бисквита блат, като някои дори твърдят, че в самия Ню Йорк не се справят толкова добре. Средностатистическият чикагец (или чикагоанец) консумира най-често именно нюйоркска пица, като държи тя да бъде нарязана на квадратчета. За целта тя трябва да бъде направена по всички стандарти на печенето, което отличава мастерпицаря от аматьора. Тънкият блат трябва след изпичането наистина да наподобява бисквита, тоест да е твърд и хрупкав. Ако квадратчето се огъне, значи пицата не отговаря на високия стандарт. След изваждането от пещта или фурната пицата се нарязва посредством голям нож, наподобяващ ятаган, с три успоредни хоризонтални разреза и три вертикални. По този начин се получават малки квадратчета. Някои предпочитат да го режат със стандартния ролков нож, но за целта се иска нетрепваща китка и нюх за точност, за да не изкривите разрезите. Разбира се, заради кръглата форма на пицата по ръбовете резените са триъгълни, но не става дума за онези големи триъгълни слайсове, на които сме свикнали в България, а за съвсем малки хрупкави триъгълничета, които можете да хванете с два пръста и да изядете на един или два залъка. Но откъде идва тази наглед прищявка на чикагските почитатели на пицата?

След Втората световна война се наблюдава бум в предлагането на пици в Ню Йорк, а в качеството си на „Втория град“ Чикаго не закъснява с модата. Много ресторанти вкарват пицата в менюто си, а други направо официално се преквалифицират в пицарии. По баровете пицата също става основен хранителен артикул, който започва да се счита за по-добро мезе към бирата от традиционните претцели или пуканки. За да се превърне в мезе обаче, а не в основно ядене, както обикновено се гледа на пицата и нейните слайсове, находчивите ресторантьори решават да я раздробят на по-малки парчета, с които да насърчат клиентите си да пият повече бира, а не само да се издуват от ядене. И тъй като раздробяването на по-малки триъгълници просто прави слайса по-тънък, но със същата дължина, някой се сеща, че е най-добре пицата да бъде нарязана на квадратчета, както ние правим с баницата. И това се превръща в хит, който обаче по някаква причина си остава местен феномен. Може би единствено в Детройт се наблюдава същото, но там причината се корени във факта, че класическата детройтска пица има правоъгълна форма и това логично води до нарязването ѝ на малки квадрати.

Успешният маркетингов трик на кръчмарите в Чикаго обаче води впоследствие до възпитанието на поколения чикагци в традицията пицата да се сервира нарязана на квадратчета. Допреди петнадесетина години по баровете в Чикаго си беше съвсем обичайно да се предлага безплатна храна към пиенето: крекери, солети, претцели, чипс, пуканки, фъстъци и др. Клиентът не беше нужно да си поиска мезе, защото то бе наредено на бара в чаши, купи или кошнички. Когато в България беше неписано правило надценката в баровете да е около 100%, в САЩ тя беше близо хиляда. Това обяснява как собственик на бар е можел да си позволи да предлага безплатна храна. За него е било по-важно клиентът му да може да изпие възможно най-много бира с надценка от 1 000%, отколкото да се натъпче с пица на цената на две бири примерно. В същото време, ако го държи гладен, клиентът след именно две бири ще огладнее и ще се прибере или отиде другаде, за да хапне. Това старо кръчмарско мислене вече е отживелица и днес почти не може да се намери място, което да предлага мезета на бара, въпреки че надценката не се е променила особено. Но пък традицията да се яде пица на квадратчета е останала и засега няма индикации в скоро време да бъде нарушена.

В домашна обстановка важи същото Американецът е известен с това, че обича да гледа футболен мач, поглъщайки литри бира. Обичайните мезета в тази му любима дейност са почти неизменно пилешките крилца и пицата. В неделя около обед доставчиците на пица се скъсват от работа, защото тогава масово се поръчва пица, която да послужи за мезе по време на гледането на футболния мач. Но в Чикаго задължително пицата трябва да бъде нарязана на квадратчета, в противен случай може да бъде върната. Разбира се, има пицарии, които по време на поръчката искат от клиента да уточни как желае да бъде нарязана пицата с цел да се избегнат недоразумения. Ако клиентът пожелае триъгълни слайсове, шансът той да не е местен, се увеличава драстично. Чикагците са много суетни и стриктни от гледна точка на чикагски традиции, затова рядко биха си позволили такива „своеволия“.

Пицата е често явление и в офисите. Не помня колко често ми се е налагало да се мразя след поредния работен ден, в който съм се натъпкал с пица и съм си набавил неизгоряемо количество калории. Още по-дразнеща бе подробността, че бирата бе забранена на работа. Но друго нещо също бе забранено, а именно пицата на триъгълни слайсове. Не помня случай, в който да се е консумирало нещо друго освен пица на квадратчета, което правеше липсата на бира още по-осезателна. Големият слайс предполага вид обяд или вечеря, на него не се гледа като на мезе, докато при квадратчетата се получава една хранителна краста, при която се консумира квадратче след квадратче след квадратче… И този вид пица никога не стига! В офиса винаги всичко се е омитало до последната троха, даже не оставаха оръфани ръбчета — обичайно явление при триъгълния слайс.

За да се разбере изцяло логиката на пицата на квадратчета, не е лошо човек да се запознае с философията на класическата пица. Онази пица, която днес се счита за най-популярна, а именно тънкоблатната нюйоркска пица с обилно количество ароматен пица сос и също толкова кашкавал отгоре, е предпочитана и в места като Чикаго, но с локален туист, както казват американците. Не е ли нарязана на квадратчета, чикагците ще останат крайно разочаровани и дори може да откажат да я ядат. Любопитното е, че известният чикагски дийпдиш, с който градът е известен в цял свят, се нарязва на триъгълни слайсове, но когато става дума за нюйоркска пица, квадратчетата са задължителни! У нас все още не съм срещал пица, нарязана на квадратчета, може и да има някъде, но и нашата въобще философия за пица е доста по-различна от американската, за което съм писал другаде. Ако ви се наложи обаче някога да посетите Чикаго и ви сервират пица на квадратчета, не мислете, че сте попаднали при аматьори — това е просто една от запазените марки на този чудат мегаполис.

Автор: Николай Стефанов