EVENTSБЪЛГАРИЯКУЛТУРАПИСМА ОТ АМЕРИКА

БЕШЕ ЛИ ДЯДО МРАЗ ПО-ДОБЪР ОТ ДЯДО КОЛЕДА!

Хората над 35 в днешно време помнят Дядо Мраз, докато Дядо Коледа не само им е чужд, но и изкуствено насаден. Малко си го признават обаче. Помня как баща ми минаваше през базара на 31 декември всяка година, за да купи елха. Там ги продаваха до полунощ въпросната вечер. После мястото стана битак, откъдето се купуваха фалшиви анцу(н)зи. Имаше хора, които слагаха и украсяваха елхите си още в началото на декември, но ние не бяхме от тях. За сметка на това елхата стоеше до края на януари и игличките от килима после трябваше да бъдат вадени с пинсета. Украсената елха заемаше централно място в новогодишното тържество.  Това беше истинска ела, чийто аромат ухаеше навсякъде в дома ни. Такива бяха и играчките на нея – истински. Стъклени, чупливи и много красиви. Излишно е да споменаваме, че всички те се произвеждаха в България

Дядо Мраз винаги беше добър и ни носеше това, което пишехме на писма или поръчвахме по телефона и носеше подаръците на връх Нова година и ние много се радвахме. Имаше празничното настроение, че след новогодишната програма с участието почти неизменно на Парцалев, Калоянчев, Лолова и Мутафова децата ще си получим изневиделица подаръците. Залъгваха ни да отидем в другата стая за нещо, докато под елхата се редяха завързани с панделки кашончета с имената на всеки.

Дойде демокрацията и съученици и познати започнаха да се надпреварват да твърдят, че у тях винаги се е била празнувала Коледа и че Дядо Коледа им е носел подаръците на 25 декември. Това идваше предимно от деца, чиито родители бяха партийни членове, за разлика от моите, и които бяха кръстени в църква като пеленачета, по времето когато интернираха и уволняваха хора за посещения в църква и целуване ръка на владиката. Същите веднага започнаха да носят възможно най-големи кръстове около вратовете си и да твърдят, че Дядо Мраз е комунистическа измишльотина и плагиатство. В началото не обръщах много внимание, но никога не се пречупих да наричам Дядо Мраз Дядо Коледа и така ще си продължи. Няма да предам романтиката на детството си, за да съм подлизурко и лицемер като всички останали! Въпреки че много рано разбрах, че Дядо Мраз няма, защото в детската градина един такъв се появи с електронен часовник и маратонки „Ромика“, а това бе повече от издайническо, обаянието на песнички като „С червените ботушки потропва Дядо Мраз“ и цялата празничност, заобикаляща Нова година, нямаше как да бъде изместена от някаква си Коледа. Та какво е Коледа всъщност? Бяхме чували думата, но я свързвахме с други неща.

На Коледа (или Колъда) се колеше прасе. В българските традиции между Коледа и Рождество Христово се поставя разграничение. След промените от 1989 година думичките Бог и Господ започнаха да се употребяват повсеместно по всякакви поводи. Естрадните ни песни почти не минаваха без тях, по телевизията почти всеки започна да ги употребява безразборно, дори по време на футболни мачове човек се чудеше дали не е в църква. Пуснете си репортажи от това време. Кулминацията бе знаменитата фраза „Господ е българин!“ от мача между Франция и България през 1993 г. Започнах да получавам честитки по случай Рождество Христово, а не просто Весела Коледа. Да се ходи на църква преди 1989 г., беше все едно да посетиш музей, а след това се превърна в поза. А винаги най-много съм ненавиждал позьорщината. Отявлени комунисти, които с десетилетия ни набиваха в главите атеистичен социалистически реализъм, изведнъж се превърнаха в практикуващи християни — точно от онези с огромните кръстове около шиите си. Футболисти носеха обеци със златни кръстчета. Министър-председателят ни се изцепи в ефир: „За Бога, братя, не купувайте!“ Картичките идваха в стихотворна форма и започваха обикновено с изречението: „Днес Бог се роди…“ Човек оставаше с впечатлението, че изпратилият картичката не само е присъствал на събитието, а дори е изродил Бога собственоръчно. Това висше лицемерие продължава и до днес, макар че се поуталожи и не представлява чак такава поза. А същите тези верни християни рапортуваха хора, които отиваха да практикуват религия в църквите преди 1989 г., и това костваше на последните минимум уволнение от работа и разпределение в нежелан отрасъл. Дядо Коледа всъщност бе нововъведение в културния живот на България, защото той никога преди това не бе присъствал по същия начин.

Не е нужно да цитирам източници, за да докажа, че образът на Дядо Коледа произхожда от езичеството и няма нищо общо с християнството. Достатъчно е да се провери в нета. Християнството като доминантна религия го присвоява и го прави свой герой по една или друга причина. Дядо Мраз по подобен начин е наложен от атеистите комунисти като независим от религиите образ. И това го правеше по-космополитен. Защото Дядо Мраз не дискриминираше откъм религия, а раздаваше подаръци на абсолютно всички деца по земята. Даже и днес имам приятели мюсюлмани, които твърдят, че като деца са се радвали най-много на Дядо Мраз и на Нова година. Дядо Мраз обедини много различни хора, докато Дядо Коледа е религиозен ексклузивист. Именно затова първият е по-добър от втория и затова и до днес от устата ми няма да чуете съчетанието Дядо Коледа. Дядо Мраз бе моят герой от детството и ще продължи да бъде този митичен образ, който поддържа малкото останала детска романтика в мен.

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!

Автор: Николай Стефанов

Харесайте Facebook страницата ни ТУК

error: