НОВОГОДИШНИТЕ ПРАЗНИЦИ В КРАЯ НА СОЦИАЛИЗМА

БЪЛГАРИЯИСТОРИЯ

Политическите промени в България не само отхвърлят предишната социално-икономическа система, но пренареждат и обичаи, вярвания и празници. Сега младите поколения не знаят как са посрещали новите години техните майки и бащи, баби и дядовци в последните десетилетия на миналия век. Тогава Коледа не е официален празник, не се и празнува, за нея напомнят само кукерите от фолклорните ансамбли по телевизията. На Бъдни вечер се знае обаче, че се яде постно.

Центърът на празниците е Нова година. Тогава идва Дядо Мраз с червените ботушки и с чувала с подаръците! Вярно, тогава го няма днешното изобилие от задморски лакомства, има опашки за банани, но домашната трапеза във всички семейства е претрупана, от печеното прасенце и пуйката до баклавата и печените ябълки – бедни хора просто няма на този ден. Все още има български семейства с две и три деца, макар, че демографската криза вече е започнала след 1980 г.

Навсякъде в заводи и ведомства има новогодишни тържества за децата на работещите, където Дядо Мраз раздава подаръците, купени тайно от родителите преди това – на мода са кукли, които казват „ма-ма“; книжки; червени пожарни коли; чанти „Чичо Доктор“; сервизчета и колички. На тържествата в детски градини и училища пък има маскарад: живи зайци, мечета, снежинки. Децата получават от Дядо Мраз в училище прозрачни торбички с лакомства – портокал, шоколад, шоколадова вафла, бонбони „Снежинки“. По училищните дискотеки тийнейджърите си връзват гирлянди по косите или ги увиват около вратовете си. Звучи любимата музика на „АББА“ и „Бони М“.

Happy New Year” на ABBA издадена на 15.12.1980

Вкъщи пък дългоочакваният старец оставя тайно под елхата нови подаръци, а понякога идва във вид на съседа, маскиран с подръчни средства. Задължително си има за спътница Снежанка. Вратите не се заключват, децата вилнеят от къща в къща и от апартамент в апартамент, защото навсякъде майките раздават лакомства, особено на първи януари. Татковците лепят от кибритени клечки и шишарки чудесни зимни къщички и ги подреждат до елхата. Тя мирише силно на бор и цялата къща потъва в чудното новогодишно ухание. Играчките са лъскави и само стъклени, като трябва да се внимава да не се счупят. На елхата се слагат и топчета памук, имитиращи сняг. Бенгалският огън се държи надалеч. Клонките се украсяват с истински свещички, не с електрически. Тогава няма бомбички, пиратки и всевъзможни ракети, от балконите хвърчи само бенгалски огън, фойерверките са малко.

Точно преди полунощ, минути преди да пристигне Новата година, на синия екран се разполага бай Тошо, както народът нарича Тодор Живков, който след дежурното слово с постиженията през годината, завършва с простонародното „ха, да ни е честита хиляда деветстотин осемдесет и… година“.

Децата получават и приятното задължение да надписват новогодишните картички до близките. Интернет няма, хората общуват човешки, не като машини. Новата година се посреща семейно, с роднини, с приятели.

Най-дългоочакваното събитие са новогодишните празнични програми на БНТ. Тези истински спектакли се гледат от всички – мюзикхоли, пера, българска естрада с тогавашните й прими Лили Иванова, Ирина Чмихова, Богдана Карадочева, Йорданка Христова, Маргрет Николова, незабравимите Паша Христова и Стефан Воронов. Хората с дни обсъждат след празника хумореските на Георги Парцалев и Енчо Мутафов, на Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Григор Вачков и Никола Анастасов. Новите години на Хачо Бояджиев са цял спектакъл.


Децата се радват на легендарните тв епизоди на анимационния „Ну, погоди“, обичат и анимационните „Бременски музиканти“ и „Синдбад мореплавателя“, радват се и на българския детски телевизионен театър – „Студеното сърце“ по Вилхелм Хауф, на чешките екранизирани приказки като „Златовласка“ и „Пепеляшка“. А за по-големите е новогодишната програма на ГДР – „Шарено котле“.

За празниците по БНТ има много музика, включително западни изпълнители като Енгелбърт Хъмпердинг, Том Джоунс, Адамо, Мирей Матийо, Шарл Азнавур, Луис Армстронг и Ела Фицджералд. Да не пропуснем и невероятните комедии на „Мосфилм“ – „Ирония на съдбата“ и „Иван Василиевич сменя професията си“. Филмите на Чарли Чаплин. И на актьори като Константин Кисимов, Апостол Карамитев, Петър Слабаков, Любомир Кабакчиев, Невена Коканова, Стефан Данаилов, без които празник не може да мине.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК