Не съм си и представял, че някога може да ми се наложи да обяснявам на българи разликата между сирене и кашкавал. Дори звучи като виц. Но с промените в обществото ни през последните 30 години навлязоха мощно такива и в езика. Не става дума само за масовото използване на нови чуждици, а и за промяна в структурата и семантиката на езика. С това се получава едно объркване в категоризирането на най-обикновени артикули от ежедневието, в частност сирене и кашкавал, по нов начин. И въпреки че българският език винаги е бил език адепт на чужди доминантни езици, новото терминологизиране нахлува във всички сфери и търпи постоянни модификации, преди да може да бъде стандартизирано от съответните езикови органи. Като цяло това разкрива едно невежество, претендиращо за вещина, което всъщност компрометира езика и обществото ни.
Навремето за всички нас, децата на соца, разликата между сирене и кашкавал беше повече от ясна, пък било то защото в магазините не е имало съществен избор. Сиренето беше бяло и трошливо, а кашкавалът — жълтеникав, консистентен и разтапящ се при термична обработка. Всичко беше по БДС (Български държавен стандарт). Нямаше сини, зелени, мухлясали и клеясали сирена, нямаше моцарели, пармезани, чедари, пекорино романо, пармиджано реджано и т.н. Нямаше кезо фреско. И когато сега от чужбина гледам преведени на български кулинарни предавания, в които на кашкавала казват сирене, съвсем естествено отчитам, че е просто грешка на преводача заради английската дума и че кулинарният редактор не си е догледал работата.
Училите английски навремето помнят как ни преподаваха, че cheese (чийз) е сирене, а yellow cheese (йелоу чийз) — кашкавал. В чужбина разбрах, че това не е точно така. Чийз е събирателно понятие за всички млечни продукти, за чиято направа се използва сирищния ензим, в това число и кашкавалът. В този смисъл кашкавалът е вид сирене и от технологична гледна точка не е грешно да бъде наричан така. Но обществото налага собствени термини, които не се припокриват изцяло с науката, дори могат да бъдат считани за грешни. По този начин доматът се счита и се използва в обществото като зеленчук, а от ботаническа гледна точка е плод. Не съм чул някой да нарече доматената салата плодова. Но напоследък в България се налага типични кашкавали да бъдат наричани сирене под влияние на английския език, който все повече прониква и оказва влияние върху нашия.
В България има утвърдени стандарти на наименованията и промяната им в момента става насилствено от хора с много ограничено мислене или от радетели за агресивно англициране на езика ни с кой знае каква цел: скъсване с руски влияния в езика или нещо друго. Така например някои хора са ми правили забележка, че на български изписвам „бургер“, а не „бъргър“. Просто се водя от стандарта. Аз много по-добре мога на английски да произнеса „бъргър“ от тези хора, но когато пиша на български, аз следвам официално приетото изписване на думата. Съответно така и я произнасям, когато говоря на български. Но наистина ми направи веднъж впечатление, че в „Кауфланд“ видях на едно място табелка „бъргъри“, а на съседния щанд друга табелка гласеше „бургери“. Явно табелките бяха писани от различни хора. Стандартът е важен, защото той предпазва от безброй писмени варианти на чужди думи според това кой как „чува“ произношението на тези думи на чуждия език. Стандартни са и географските понятия, затова на български пишем Лондон и Вашингтон, колкото и това да не се харесва на хората, които считат това за руско влияние. Аз живея в град и щат, които на български се пишат и произнасят съвсем различно, отколкото на английски, но все още не съм видял някой да е изписал на български Шикаагоу или Илъной. Не съм видял все още и някой да е променил правописа на Шекспир на български, а и като се замисля, не съм чувал и да го произнася различно от стандарта.
Насилствените промени обаче се случват с пълна сила в кулинарията, защото там вече не се следи и не се налага какъвто и да е стандарт. Дори да има опити за това, те са доста ялови. И когато най-влиятелният език няма обособена дума за кашкавал, това се явява проблем. Всъщност може да се каже, че няма обособена дума за сирене. Както вече бе споменато, „чийз“ обединява почти всички сиренови и кашкавалени продукти, а като превеждаме думата като „сирене“, не правим услуга на родните кулинарни традиции. В английски има дума, обозначаваща това, което ние традиционно наричаме сирене, а именно feta (фета). Това е гръцка дума и се използва неточно, но е влязла в широка употреба. След нея много добавят и думата „чийз“, но в магазина рядко ще я видите — обикновено си пише просто „фета“, която може да е американска, швейцарска, гръцка, българска и т.н. Тоест това, което ние традиционно ние наричаме сирене, на английски се нарича фета. Почти всичко останало, което носи окончание „чийз“, си е чист кашкавал. Това включва пармезан, моцарела (не става дума за прясната моцарела, наречена просто fresh mozzarella), чедар (или чедър), пекорино романо, пармиджано реджано, гауда, мюнстер и др. Те всички са кашкавали и класифицирането им като сирена на български показва арогантно отношение към българските кулинарни традиции.
Има лесни начини да идентифицираме кое е сирене и кое е кашкавал. Обикновено сиренето не се разтапя при запичане за разлика от кашкавала. Тоест всичко, което се слага върху пица, трябва да се нарича кашкавал. Изключвам нестандартните рецепти за пица. Друг начин е да панираме въпросните продукти. В България това е популярен метод и едва ли някой не може да направи разлика между панирано сирене и паниран кашкавал. В този ред на мисли при панирането на гореизброените продукти, които на английски се наричат чийз, а ние лекомислено превеждаме като сирене, ще се получи типичен паниран кашкавал: пробвайте с пармезан, моцарела или чедар, за да видите! Полученият резултат няма да има нищо общо с панирана фета. Затова, когато се увличаме в буквален превод от английски, трябва да се осъзнаем и да преценим дали реално това пресъздава утвърдената наша култура, или повече създава объркване. Няма нищо лошо един език да се обогатява, но когато това става за сметка традиционната родна терминология, която е доста точна в това отношение, си правим лоша услуга, както и на поколенията след себе си.
Автор: Николай Стефанов
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
