НИКОЛА ПЕТКОВ ПУШКАРОВ

Никола Петков Пушкаров е роден на 14 декември 1874 г. в град Пирдоп – старо подбалканско селище със силни възрожденски традиции. Той произхожда от род Пушкарови – известна фамилия на родолюбци и общественици. Дядо му заплаща с живота си заради укриване на революционери по време на борбите срещу османската власт – свидетелство за дълбоко вкоренения в семейството бунтарски дух и готовност за саможертва в името на националната свобода. Баща му – Петко Л. Пушкаров, е виден общественик както в годините преди, така и след Освобождението, отдаден на културното и просветното издигане на народа. Брат му – генерал Стоян Пушкаров, се утвърждава като един от бележитите военни ръководители на младото Княжество България. Потомци на рода, като Стефан и Ина Райкови, и днес пазят спомена за делото и духа на своите предци.

I. Образование и ранно формиране на личността

Първоначалното си образование Никола Пушкаров получава в третокласното училище в родния Пирдоп. Още в детството си е повлиян от патриотичните и прогресивни идеи на своята среда. В гимназиалните си години проявява силен обществен и бунтарски дух. Влиянието на дядо му и на просветените учители пораждат у него стремеж към свобода на мисълта и социална справедливост. Той се включва в ученически борби, редактира прогресивни ученически вестници и участва като делегат в ученическия конгрес в Казанлък. Дейността му предизвиква подозренията на властите и го принуждава да сменя гимназиите си – учи последователно в София, Севлиево, Пловдив, Търново и Варна, където през 1895 г. завършва.

II. Учителският път и общественият ангажимент

След завършване на гимназията една година преподава в село Мирково (Пирдопско). През 1897 г. постъпва в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където изучава естествени науки. Още като студент създава първото дружество на студенти естественици, а заедно със свои съмишленици изнася лекции в работническите вечерни курсове и синдикати, показвайки социална ангажираност и желание да приближи науката до обикновения човек. По време на летните ваканции организира научни екскурзии в Стара планина и Средна гора, задълбочавайки познанията си по геология, ботаника, география и почвознание – области, които по-късно ще бележат неговата научна кариера.

След като завършва с отличен успех, Пушкаров отказва чиновническа длъжност в Министерството на народната просвета, предпочитайки да се върне като учител в родния си Пирдоп. Там развива интензивна педагогическа, културно-просветна и обществена дейност:

• организира екскурзии сред природата, за да запали у учениците любов към родината;
• оглавява местното учителско дружество, борещо се за по-добри условия на работа и модернизация на образованието;
• възобновява дейността на местното читалище, където организира научно-популярни сказки и културни прояви;
• предприема инициативи за разширяване на читалищната сграда и залесяване на околните хълмове, превръщайки се в ранен застъпник за опазване на природата;
• през 1901 г. основава земеделското сдружение „Орало“, което става ядро на бъдещите говедовъдни кооперации и млекопреработвателни сдружения в региона.

През 1902 г. Пушкаров е извикан от Окръжния учителски съвет, за да отговаря за организиран протест в защита на учителските права. Властите реагират със санкция – той е преместен в Плевен, но това не сломява неговия стремеж към социална справедливост и защита на колегите му.

III. Революционна дейност и участие в македонското освободително движение

Вдъхновен от борбата на българите в Македония срещу османското робство, Пушкаров се включва активно в революционното движение. При лична среща с легендарния Гоце Делчев изразява готовност да се посвети на освободителното дело. С неговото насърчение през есента на 1902 г. заминава за Скопие, където работи като учител по естествена история.

Там той:

• редактира вестник „Освобождение“;
• става председател на Скопския революционен комитет;
• многократно рискува живота си при обиски и преследване на нелегалната печатница;
• проявява изключителна смелост и себеотрицание, спасявайки своите съратници от турските заптиета.

През 1903 г. участва в Илинденско-Преображенското въстание като войвода и ръководител на чета. След неговото потушаване се завръща в София, където укрива Яне Сандански – едно от най-емблематичните лица на македонската революция.

IV. Видинският период – наука и общественополезни проекти

След завръщането си в България през 1903 г. Пушкаров отново се посвещава на преподавателска и обществена работа, този път в гр. Видин. Там се изявява като учен-практик. По това време градът страда от тежка суша. Пушкаров провежда хидроложки изследвания и разработва проект за водоснабдяване от подпочвени води. Макар първоначално да среща недоверие от Общинския съвет, скъпо платен австрийски специалист, повикан за проверка, потвърждава неговите изводи и проектът е реализиран – голям успех за младия учен.

V. Начало на научната кариера и основи на почвознанието

През 1907 г. Пушкаров се установява в София и се насочва към публицистична и научна дейност. През 1910 г. в списание „Естествознание“ публикува статията „Образуване на почвата“ – първото научно изследване по почвознание на български език. През 1911 г. по негова инициатива се създава Почвен отдел към Министерството на земеделието, а Пушкаров е назначен за негов началник. В периода 1911–1914 г. извършва мащабни проучвания и публикува редица основополагащи трудове за почвата.

През 1914 г. е изпратен на специализация по почвознание в Германия, което го свързва с водещите европейски научни школи. След завръщането си през 1919 г. оглавява Земеделската опитна станция, която по негово предложение прераства в институт с отдели – важна институция за развитието на българската аграрна наука.

VI. Научни конфликти и трудни години

В научната си работа Пушкаров влиза в полемика с водещи агрономи, сред които проф. Янаки Моллов (по-късно министър на земеделието). След политически интриги Пушкаров е уволнен, а земята, осигурена за института, му е отнета. Това е тежък удар – той остава без средства и без възможност да продължи научната си дейност. Годините му са помрачени и от лична трагедия – смъртта на единствената му дъщеря.

VII. Завръщане в научната работа и голямото постижение – почвената карта на България

През 1926 г. Пушкаров е върнат на работа в Земеделския изпитателен институт. С несломим дух той си поставя амбициозна цел – цялостно изучаване на почвите на България. В продължение на години обхожда равнини и планини, често със собствени средства. Резултатът е първата подробна почвена карта на България (1931 г.) – крупен научен подвиг и основа за бъдещото развитие на аграрната наука у нас. Картата е отпечатана със собствени средства, като Пушкаров тегли заем от Ючбунарската популярна банка, който изплаща до края на живота си.

През 1934 г. Пушкаров е отново отстранен по политически причини и принудително пенсиониран. Останал извън официалната научна система, той продължава да работи неуморно в домашния си кабинет до последния си дъх. Умира на 18 ноември 1943 г., оставяйки след себе си неизмерим научен принос и пример за отдаденост на родината и истината.

VIII. Наследство и признание

• Създаденият от него Институт по почвознание по-късно се влива в Почвения институт на Българската академия на науките, който и днес носи неговото име.
• Родната му къща в Пирдоп е превърната в къща-музей, където посетителите могат да се запознаят с живота и делото на учения.
• Неговата почвена карта от 1931 г. остава отправна точка за модерните почвени изследвания в България.

Никола Пушкаров е повече от учен – той е общественик, педагог, революционер и визионер. Със своите трудове той полага основите на българското почвознание, а със своята обществена и революционна дейност остава символ на непримиримост, родолюбие и стремеж към напредък. Днес името му продължава да живее чрез научните институции, които следват неговия път, и чрез спомена на поколения българи, които ценят неговия принос за науката и обществото.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК