БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕНСКИ ДРУЖЕСТВА ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО

Женските дружества през Българското възраждане представляват един от най-ярките и значими феномени в обществения и културния живот на българите през XIX век. Те не са просто благотворителни организации, а се превръщат в катализатор на женското просвещение, самоидентификация и активна роля в прехода към модерното общество. Тези организации дават възможност на жените да излязат от традиционните рамки на патриархалния бит, да поемат управленска отговорност и да заемат по-активно място в икономическия и културния живот.

I. Женските Дружества – Градско Явление и Знак за Модернизация

По своята същност женските, благотворителни и образователни, организации са предимно градско явление. Тяхната поява е закономерна и се случва в градовете и селищата от градски тип – центрове с културен, обществен и икономически разцвет. Тези дружества бележат важен етап от прехода на българското общество към модерност и са израз на стремежа към утвърждаване на женската самоидентификация. Създадени като отговор на нуждите на времето, те спомагат за напредъка на обществото, като акцентират върху образованието и културата като ключови фактори за националното възраждане.

Наченките на женските дружества в България са пряк резултат от просветните и обществените усилия на образованите българки. Личният пример, индивидуалната самоинициативност и неуморният труд на тези жени спомагат за разширяването на девическото училищно дело, за борбата срещу невежеството и неграмотността, както и за по-масовото привличане на жената в културно-обществения живот. Това е епоха, в която обществената мисъл започва да осмисля ключовата роля на жената за възхода на нацията.

Още в първия брой на вестник „Свобода“ от 7 ноември 1869 г., излиза ключова статия, озаглавена „За женските дружества в Българско“, която осмисля целта и ролята на тези организации. Тя красноречиво заявява: „Това ново явление между жените още по-силно свидетелства, че българският народ показва ревност за живот, свобода, просвещение и напредък.“ Появата на женските дружества е неразривно свързана с общия процес на демократизиране на българския народ. Конкретните исторически условия за възникването им са дълбоко вкоренени в просветното движение у нас и настъпилата социално-икономическа промяна. Тяхната поява е отличителен белег за надигащата се нужда от светско девическо образование и колективно женско самоопределяне. Вестник „Македония“ определя дружествата като „най-чистите знакове на нашето колко-годе освестение“, „най-хубавите и скъпоценни плодове на новото време“. Тези оценки подчертават осъзнаването на тяхната фундаментална значимост за напредъка на нацията.

II. Главните Задачи и Устройство на Дружествата

Дейността на женското движение за общобългарско осветяване не е хаотична или случайна, а е организирана и структурирана. Запазените устави на женските дружества свидетелстват за сходни и ясно дефинирани задачи, които могат да бъдат обобщени в няколко ключови направления:

1. Материално и морално подпомагане на девическите училища: Основен фокус е осигуряването на финансова подкрепа, учебни пособия, както и насърчаване на обучението сред момичетата.
2. Откриване на неделни училища за неграмотни жени: Тази дейност е насочена към ограмотяване на възрастните жени, които не са имали възможност за редовно образование.
3. Публични представяния и обсъждания: Организиране на четения на кратки истории и художествени текстове за формиране на по-високи читателски нагласи. Провеждат се и обсъждания на текущи въпроси, свързани с предназначението на жената, образованието и възпитанието на българското момиче.
4. Финансово подпомагане на нуждаещи се: Оказване на помощ на по-бедни семейства, вдовици и сираци, което подчертава техния благотворителен характер.
5. Осигуряване на български вестници и списания: Разпространението на периодичния печат е ключово за информираността и просветата на населението.
6. Установяване на връзка с местните читалища и осъществяване на общи просветни дейности: Сътрудничеството с други културни и просветни институции за постигане на общонационалните цели.

Интересен пример за амбициите на тези организации е благотворителното дружество „Ступанка“ в Русе, което през 1870 г. има концепцията да издава свой собствен орган – вестник или списание, както е записано в неговия устав. На други места, като например в Брацигово, организациите формират женски хор, който събира помощи по време на празници. Копривщенското женско дружество си поставя и по-практически цели, като изработването на оригинални ръкоделия и насърчаването на това чрез награди.

Благотворителните женски организации не остават встрани и от националноосвободителното движение, като се включват активно в патриотични инициативи. Пример за това е дружеството в Малко Търново, чиито представителки спомагат за укриването на момичета, заплашвани от потурчване, помагат на революционерите и участват в общополезни дейности като поправянето на чешми и пътища.

Уставът на Женското Дружество в Карлово и Смисълът на Дейността

Главната задача на женските дружества е изведена и от самите им наименования – те са благотворителни и образователни, което точно отразява насочеността на тяхната самоинициативна дейност. Тези организации полагат усилия и инициират промени за подобряване на материалното и духовното състояние на българките, за развитието на тяхното познание и самопознание, за разширяване на техния светоглед и за осигуряване на по-благоприятно място в патриархалното общество.

За днешния човек може да изглежда странно, но за българката през XIX век изобщо не е лесно да отмести консервативните предразсъдъци към себе си. Тя е силно затруднена да напусне тесните рамки на бита и наслоените от векове назад стереотипи за отреденото ѝ място до „бащиното огнище“. Точно тези женски инициативи спомагат за постепенно изместване на тази консервативна представа.

III. Първото Женско Дружество в Лом (1857) – Знак за Нова Тенденция

Ломската организация, наречена „Добродетелно женско дружество“, възниква през 1857 г. по инициатива на читалищните дейци и лично на известния поет и учител Кръстю Пишурка. Основната цел на дружеството, начело с председателката Еленка Тодорова, е развиването на културно-просветна активност и усъвършенстването на женското образование в Лом. Сред основателките са Ангелина Пишуркова, Стефания Стаменова, Катерина Попенкова и Параскева Атешкаикли.

Същата година, на 8 март 1857 г. в Ню Йорк, работничките от текстилната и шивашката индустрия излизат на протест срещу критичните условия на работа и ниското заплащане – събитие, което по-късно се превръща в основа за отбелязването на Международния ден на жените. Фактът, че двете събития, в Лом и Ню Йорк, се случват в една и съща година, макар и в различен контекст, е показателен за надигащата се в световен мащаб нужда от женско самоопределяне и борба за права.

По-късно, във вестник „Македония“ (г. III, № 13, 22 фев. 1869), е публикувана анонимна дописка, в която се възхвалява „красното дело на ломчанки“ и се препоръчва на всички българки да вземат пример от тях. Този пример определено не остава изолиран. През 60-те години на XIX век той оказва въздействие за възникването и на други благотворителни дружества. За десет години възникват още три в Търговище, Ловеч и Железник, а по-късно и в Карлово (1869, Възпитание), Пловдив (1873, Майчина грижа), София, Сливен, Свищов и др. Само за 1870 г. се създават 9 женски организации, а до Освобождението се появяват с особен интензитет около 60 на брой. Този впечатляващ брой говори за сериозно развитие и трайно утвърждаване мястото на българската жена в обществения живот. Любопитно е, че в списъците на женските организации се срещат и имена на мъже в качеството си на дарители и по-рядко като касиери или представители на градската община, което показва подкрепа и от страна на част от мъжкото общество.

IV. Мястото на Българското Женско Движение в Международен Контекст

Значението на възрожденските благотворителни дружества и взаимодействието им с чуждестранните организации се развива в две основни посоки.

От една страна, българките осмислят критично навлизащата у нас западноевропейска мода, която често заслепява обществото с външния си блясък, без да носи съществена промяна. Целта на женските организации е да акцентират върху образованието и духовните потребности и да се противопоставят на кривото или неточното разбиране на чуждите модели. Представителките на женската интелигенция имат ясна позиция срещу наивното следване на дадени образци и етикети отвън. Мнението си изразяват публично чрез статии във вестниците и списанията, както и на обществени и училищни събития.

Възрожденската жена, подобно на съвременната, е уязвима и лесно изкушена от новата мода – малакови, алафранги, различни модни рокли и поли в бароков стил (известна като драндавели, пола с обръчи). Неслучайно това типично увличане бива осмяно от комедиографа Добри Войников в „Криворазбрана цивилизация“ (1871), а изразът „Модата е зета вместо цивилизацията“ остава емблематичен. Друг важен въпрос е преодоляването на традиционната сукманена носия и възникването на градското женско облекло, което съчетава национални и нови модерни елементи, но това е отделна тема за изследване.

От друга страна, женските дружества взаимодействат с тези отвън, като успяват да видят същинските ползи от европейската култура извън бляскавата опаковка и фалшивата етикетност. По това време жените в Европа и Америка вече имат по-активно участие в политическия живот и се борят за равноправие, за разширяване на гражданските си права. Ако началото на немското феминистично движение е от 1865 г., то само четири години по-късно група парижанки публично поставят въпроса за тяхното социално и политическото равноправие, за по-добро заплащане. Същият въпрос е поставен и от жените в Англия и Америка. Българката научава за тази масова инициативност чрез единствения тогава медиен канал – периодичния печат. Новините във вестниците „Македония“, „Турция“, „Източно време“ и др. отразяват актуалните стъпки на женското движение по света. По-известни статии са „Искание на граждански права на жената“ (Турция, г. V, № 35, 8 окт 1869), „Правдините на жената“ (Македония, г. III, № 47, 23 окт. 1869), „Образованието на жените в Америка“ (Македония, г. IV, № 40, 7 апр. 1870) и др.

V. Значението на Дружествата и Първите Театрални Изяви на Българките

Възрожденската жена има своите плахи и откъслечни опити и на театралната сцена. Първите ни представления, играни в Лом и Шумен през 1856 г., първоначално са изигравани само от мъже. Участието на жени в „театрото“ се възприема за срамно и недостойно, като празно губене на време и пари, с деморализираща роля, затова и женските роли са изпълнявани единствено от мъже.

Показателен случай за консервативното отношение към жената и нейната липса в театралното дело е поставянето на изключително популярната тогава немска пиеса „Многострадална Геновева“ (на Лудвиг Тик, прев. Кр. Пишурка, 1857). Преводачът Кръстьо Пишурка кани да участват сестра си Стефания Стаменова и Еленка Тодорова за главните женски роли, но въпреки техния ентусиазъм, бащите и съпрузите им не позволяват с оглед на консервативните обществени нагласи.

По-съществена промяна настъпва в края на 60-те години на XIX век, когато Добри Войников в Браила разчупва патриархалните очаквания. На сцената излизат жени – Матилда Попович и Александрина Иванова в „Покръщение на Преславский двор“ (1868), Екатерина Василева и Аника Хаджикостович във „Велислава“ (1870) и др. Това е прелом в театралния живот, който е част от общия процес на еманципация. Поетът Димитър Великсин, силно възхитен от смелостта и таланта на Матилда Попович, ѝ посвещава сонет:

Матилдо, ти, която внушена от големи и благородни чувства, с пресвят възторг народен, На българската сцена, ти първичка качена, и щедро от своята природа надарена: Знай всем да докажеш, че и нашият народ Жени способни има за всичко, що е красно!

Тези стихове подчертават, че излизането на жените на сцената не е просто културен акт, а публично доказване на техните способности и принос към националната култура. Женските дружества, чрез своята просветна и организационна дейност, полагат основите, върху които тези индивидуални прояви на женски талант и активност могат да се развиват и утвърждават.

Женските дружества през Възраждането са един от най-важните изрази на стремежа на българския народ към модерно общество и национално самоопределение. Те дават тласък на женското просвещение и самоидентификация, като осигуряват управленски опит и публична роля на хиляди българки. Чрез своята благотворителна, образователна и патриотична дейност, тези организации не само подпомагат девическото образование и ограмотяването на жените, но и се превръщат в школа за гражданска отговорност и активна позиция в обществото. Тяхното наследство е неразривна част от историята на Българското възраждане и отваря пътя за бъдещото развитие на женското движение в България.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК