КРЪСТЬО ПИШУРКА

XIX век в българската история е време на дълбоки обществени промени, известни като Българско възраждане. Това е епоха, в която след векове на османско владичество българите започват активно да се борят за запазване на своя език, култура и идентичност. Паралелно с икономическото и социалното възраждане се оформя и една нова прослойка от будители – учители, книжовници, преводачи, писатели, театрални дейци. Сред тях се откроява името на Кръстьо Пишурка – личност, която със своята просветителска, културна и обществена дейност превръща Лом в един от водещите културни центрове на Северозападна България.

I. Ранни години и образование

Кръстьо Пишурка е роден на 24 август 1823 г. в град Враца в семейство с дълбоки книжовни традиции. Прозвището Пишурка произлиза от думата пишур – човек, който пише, книжовник.

Първоначалното си образование получава под ръководството на известния врачански учител Константин Огнянович. След това учи в Софийското елино-греко-словено-българско училище, където получава основите на класическото образование за времето си. По-късно продължава обучението си в гръцкото училище в Пловдив и в престижната гръцка гимназия в Куручешме (Цариград).

Тази образователна подготовка му осигурява солидни знания по граматика, литература, история и философия, както и владеене на няколко чужди езика – гръцки, френски, немски, руски и сръбски.

II. Първи стъпки в учителската дейност – Враца и конфликтът с гръцкото духовенство

През 1847 г. Пишурка се завръща във Враца и става учител във Възнесенското училище – най-престижното в града. Той въвежда класно-урочната система, непозната до този момент в региона, и организира първия публичен училищен изпит.

Въпреки успехите му, гръцкият епископ Агапий започва да вижда в него заплаха за процеса на елинизация. Това води до принудителното му изгонване от града – пореден пример за конфликта между българската просвета и гръцката патриаршия в епохата на Възраждането.

III. Лом – новият център на просветителската му мисия

След изгонването му от Враца, ломските първенци го канят да оглави новооткритото градско училище, в което се записват множество ученици. Така общинското училище остава почти без деца, което принуждава първенците на града да възстановят Пишурка на стария му пост. Училището възобновява и читалищната си дейност. В подновените сбирки се разискват статии от “Дунавски лебед” на Раковски, чете се книгата на Йован Раич “История южних славян” и други.

Там Пишурка предприема решителна стъпка – основава първото читалище в града, като поставя надпис „Читалище“ над една от стаите и открива библиотека със собствени книги. Лом се нарежда сред пионерите на читалищното дело в България. През 1856 година за читалището в Лом е наета отделна сграда, в която са разкрити читалня, библиотека и кафене. Официално читалището е открито на 23 април 1856 година под името “Постоянство“. То привлича не само учениците, но и техните родители. В него се четат поучителни четива, слушат се сказките на Пишурка, коментират се политическите и злободневните новини. По този повод през 1857 година българският учител издава в Белград “Аделаида, алпийската пастирка”, с посвещение на ломското читалище.

През същата година Пишурка замисля и осъществява първото театрално представление в града, което ще бъде и второто в страната. По това време в Лом се установява врачанинът Ангелаки Йованчов, който отваря кантора за износ на вълна, храни, кожи и добитък и наред с фамилните търговски сделки дейно участва и в обществения живот на града. Изборът за ломския спектакъл пада върху „Многострадална Геновева“ – сантиментална пиеса с религиозно съдържание, възхваляваща феодалното рицарство. Пишурка превежда пиесата специално за случая и двамата с Йованчев играят главни роли. (Пет месеца по- рано чехът Йозев Майзнер поставя първата в страната пиеса, дело на Сава Доброплодни „Михал Мишкоед” в град Шумен.) Приносът в театралното дело на Пишурка е, че освен изпълнител на главната роля, той сам режисира спектакъла и така се явява първият български режисьор. Когато представя за първи път “Многострадална Геновева“ на 12 ноември 1856 година, тя бързо покорява сърцата на българските селяни. Сред публиката тогава са английският консул от Калафат Г. Дейвист, чужденци и любители на театъра от Видин.

По-късно същата година, на 12 декември, в ломското читалище се поставя преведената от гръцки пиеса “Велизарий”. Представлението се посреща с изключителен възторг от населението, но турските власти го приемат като призив за бунт. Пишурка и останалите артисти са арестувани и лежат три месеца във видинската крепост.

Освободен точно преди края на учебната година, Пишурка се завръща в ломското училище и провежда “изпитание” на възпитаниците си, което преминава блестящо. По случая “Цариградски вестник” отбелязва:

У Лом, който седеше от толко години в тъмното и потаен в незнанство, като съградиха едно взаимно училище неговите жители и въведоха един от Враца учител, именен Кръсто, сподобиха се сега на 1-й септемврия испитание първий път да видат на своите маловръстни дечица.

Това става първият случай в България, при който читалище се оформя като културно средище в училищна сграда – модел, който по-късно ще се разпространи из цялата страна.

IV. Литературно творчество и поетични опити

При все изпитанията и несгодите, Пишурка оставя след себе си забележително книжовно наследство на България. Той издава “Сбор от български песни” в Браила през 1864 година и “Кудкудячка или разни морални стихове и приказки” във Виена през 1871 година. Преводите и компилациите, които той нарича “побългаряване”, включват “Аделаида, алпийската пастирка“, издадена в Белград през 1857 година, “Опелото на Исуса Христа“ в Русчюк от 1869 година. Издава още “Момина китка или книга за секого“ във Виена през 1870 година, “Буквар за изучаване на българския язик за дятцата.” през 1871 година и последния му преводен труд “Рахилин плач“ в Белград от 1872 година.

Пишурка започва да публикува стихове още в края на 40-те години на XIX век в „Цариградски вестник“. Сред творбите му са „Славей“, „Плач Вратци“, „Стихове на светаго Димитрия“, „Погребението на Петракия Видинца“ и др.

Макар критиците да определят поезията му като „скромна и даскалска“, тя изпълнява важната мисия да образова и вдъхновява българското население – основна цел на възрожденската литература.

V. Срещи с революционери и политически преследвания

През 1849 г. в Лом преминават унгарските революционери Лайош Кошут, ген. Бем и Домбровски, с които Пишурка се среща лично. Това привлича вниманието на османските власти.

Година по-късно, при избухването на въстанието в Белоградчишко, Ломско и Кулско (1850 г.), той е арестуван и временно напуска Лом. Впоследствие се връща и дори открива частно училище, което привлича толкова много ученици, че общинското училище остава почти празно – успех, който го връща на предишния му пост.

Според някои източници, в началото на Кримската война Раковски гостува на Пишурка в Лом, а впоследствие е арестуван във Видин. Този случай е повод турските власти отново да го обвинят в подмолна дейност срещу държавата. Жителите на града се застъпват за Пишурка и го спасяват от наказание. По време на войната Пишурка обикаля селата и увещава българите да не оставят родните си места и да не се преселват в Русия, защото руското крепостничество не е по-добро от турския господарлък и че „тамо е пустиня”, каквито са думите на Раковски.

След войната Пишурка продължава просветителската си дейност. Той става представител на издателството на Христо Г. Данов и открива книжарница в Лом.

Враговете на Пишурка обаче не спират да търсят поводи, за да го тормозят. Така той е задържан във връзка с убийството на съгражданина си Никола Войводов на парахода “Германия” през 1867 година. Повод за ареста е и новината, че същата година в Лом е създаден революционен комитет.

Въпреки трудностите, страстта към театъра у Пишурка не умира. През 1870 година превежда пиесата “Изпаднал търговец или смъртна жертва”, която е поставена в Лом, а през същата година е играна и в Самоков с отново последвали притеснения и терзания.

Влечението си към театралната дейност Пишурка продължава и чрез създадения от него църковен театър, където се представят драматизации по библейски сюжети, като “Рахилин плач”.

VI. Читалище „Постоянство“ и театрална дейност

През 1856 г. читалището в Лом официално получава името „Постоянство“ и се превръща в културен център с библиотека, читалня и кафене. В него се провеждат сказки, четат се статии от „Дунавски лебед“ на Раковски и се обсъждат исторически и политически въпроси.

Същата година Пишурка прави историческа крачка в развитието на българския театър – поставя пиесата „Многострадална Геновева“, която той сам превежда и режисира. Това е второто театрално представление в България след „Михал Мишкоед“ на Сава Доброплодни в Шумен, а Пишурка остава в историята като първия български режисьор.

По-късно поставя и пиесата „Велизарий“, която обаче предизвиква подозрения у властите и води до ареста му за три месеца във Видин.

През следващите години Пишурка не спира да превежда, „побългарява“ и издава книги, сред които:

• „Сбор от български песни“ (1864)
• „Кудкудячка или разни морални стихове и приказки“ (1871)
• „Аделаида, алпийската пастирка“ (1857)
• „Опелото на Исуса Христа“ (1869)
• „Момина китка или книга за секого“ (1870)
• „Буквар за изучаване на българския язик за дятцата“ (1871)
• „Рахилин плач“ (1872)

Неговите преводи често са адаптации, при които чуждият сюжет е пречупен през българската действителност, за да бъде близък до читателя.

В Лом Пишурка среща бъдещата си съпруга Ангелина Първанова, също учителка. Двамата имат пет деца.

Изключителна заслуга на Пишурка е, че той не само съчинява и побългарява, но и разпространява книжовните си трудове из целия Северозапад. Много от чуждите творби той превежда с оглед на нуждите на българската действителност. С цялостната си дейност Кръстьо Пишурка цели пробуждането на българите и тяхното ограмотяване.

Пишурка умира на 6 януари 1873 година в град Лом. В последния си път той е изпратен със сълзи от “всяка народност в града” се казва в некролога му, съчинен от учителя Никола Попов Панагюрец и публикуван във вестник “Ден”.

Учител, стихотворец, основател на читалище и театър, драматург и театрален деец, Кръстьо Пишурка още приживе си спечелва името на просветител, издигнал Лом в един от първите центрове на българската култура. Многостранната и всеотдайна работа на Кръстьо Пишурка в полето на книжовността и просвещението е забележителен влог в българската национална култура“ – смята Валерия Тарашоева. За нея Кръстьо Пишурка е една изключително надарена и талантлива личност, получила завидно за времето си образование, ерудит с енциклопедични знания. „Не съм знаела, че е пеел великолепно – казва историчката. – Свирил е виртуозно на цигулка. Бил е прекрасен оратор… Ние, врачани, можем само да съжаляваме, че обстоятелствата, каквито и да са те, отвеждат Пишурка в Лом и ни лишават от възможността да се гордеем с първото българско читалище, първото театрално представление и първото женско дружество в България, но ни остава утешението, че Враца е родният му град, а той е наш съгражданин.

Кръстьо Пишурка е символ на възрожденския учител, който не се ограничава с преподаването, а създава читалище, въвежда театър, издава книги и работи за културното обогатяване на народа.

Той оставя двойно наследство – материално (читалище, училище, книги) и духовно (вдъхновение, пример за самоотвержена работа за общото благо). В памет на делото му в Лом е издигнат паметник, а неговото име е вписано в историята на българската култура редом до най-значимите будители.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК