СЪЗДАТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ЗНАМЕ

Националният трибагреник на България – бяло, зелено, червено – е един от най-разпознаваемите символи на държавността ни. За пръв път официално е утвърден от Учредителното събрание във Велико Търново на 26 март 1879 г., като видът му е точно определен в чл. 23 от Търновската конституция. Но зад този символ стои една по-малко известна, но изключително вълнуваща история – създаването на първообраза на нашето знаме, познато днес като Браилския трибагреник или Знамето на Стиляна Параскевова.

Това знаме е не само първият известен трибагреник в реда бяло – зелено – червено, но и дело на изключителен патриотичен акт, осъществен от българския емигрант Иван Параскевов и неговата дъщеря Стиляна в румънския град Браила.

I. Исторически контекст

Втората половина на XIX век е период на активизиране на българското националноосвободително движение. След кървавото потушаване на Априлското въстание (1876 г.) става ясно, че нова руско-турска война е на прага си. Българската емиграция във Влашко, и особено в Браила и Букурещ, се подготвя да подпомогне предстоящото освобождение – чрез формиране на доброволчески отряди, събиране на средства, оръжие и… знамена.

II. Иван Параскевов – живот, бягство и емигрантска съдба

Иван Параскевов е роден през 1817 г. в Ямбол. Още като млад влиза в остър конфликт с османските власти – отказва да приема унизителното поведение „на рая“ и участва в Бунтовно братство. След неуспешен атентат срещу местен управител, той и брат му Панайот бягат тайно от града, качени на един кон, и преминават в Румъния.

В Браила Иван започва като пристанищен носач, но с упорит труд и предприемачески дух става заможен търговец. Въпреки успеха си, никога не забравя България. Сключва брак с Недялка Димитрова – дъщеря на български емигрант от Разград, и създава семейство, в което се раждат три деца – Стиляна (1863), Стефан (1869) и Мария (1873).

Името на Параскевов е свързано с много обществени каузи – подпомага българската емиграция, издържа талантливи младежи като Кирил Козловски (участник в Съединението през 1885 г.), приема в дома си революционери като Георги С. Раковски, Иван Драсов и Светослав Миларов, участва в Добродетелната дружина и е сред основателите на Българското книжовно дружество (1869 г.), което по-късно се превръща в БАН.

III. Раждането на Браилското знаме

Причината

През есента на 1876 г., в навечерието на войната, БРЦК в Букурещ обсъжда изработването на знаме за бъдещите български опълченци. Иван Параскевов предлага сам да финансира и организира този проект.

Материалите

От Виена той поръчва:

• Плътен копринен атлаз
• Естествени бисери
• Сърмени конци
• Специална дървена дръжка с метален връх

Изпълнителят

Изработката е поверена на неговата 14-годишна дъщеря Стиляна. Работата се извършва в пълна тайна в отделена стая, за да не бъде осуетена от турски шпиони.

За модела на коронования златен лъв Стиляна използва метално лъвче-значка от четнически калпак.

IV. Описание на знамето

• Размери: 198 × 173 см
• Цветове: бяло, зелено, червено – хоризонтално разположени
• Форма: завършва с „лястовича опашка“
• Централен мотив: върху зелената ивица – коронован златен лъв (60 см), обърнат на лява хералдическа страна
• Надпис над лъва: „БЪЛГАРИЯ“
• Надпис под лъва: „Съ божия воля // и съ силата славного руского царя Александра II-го // Напредъ“
• Авторски подпис: „Стилиана Ив. Параскевова / Браила, 1877 г., априлий“
• Ресни: бежови, зелени и червени по съответните ивици
• Връх на дръжката: бронзов осмоконечен кръст с полумесец в основата

V. Връчването и значението му

На 8 май 1877 г. в Плоещ Иван и Стиляна лично поднасят знамето на великия княз Николай Николаевич, главнокомандващ Руската армия. Той обещава да го връчи на IV опълченска дружина, но по неизвестни причини руските власти не позволяват българските доброволци да воюват под собствен флаг.

Въпреки това, в пресата, включително във вестник „Стара планина“, то е наречено „българското национално знаме“ – още преди Учредителното събрание да приеме цветовете официално.

VI. След Освобождението

• 30 август 1878 г. – развяно на военен парад в Пловдив
• Присъства във Велико Търново по време на Учредителното събрание
• След това се съхранява в двореца, а по-късно – в Националния военноисторически музей
• Изнася се само на 3 март и Гергьовден при официални церемонии

VII. Съдбата на Иван и Стиляна Параскевови

Иван Параскевов

След Освобождението се установява в София, където продължава благотворителната си дейност. Умира на 16 ноември 1895 г., оставяйки трайна следа в българската история.

Стиляна Параскевова – Вълчева

Родена на 6 март 1863 г. в Браила, тя израства в силно родолюбива среда. Омъжва се за Илия Вълчев – революционер, съратник на Левски и дългогодишен народен представител. Майка на четири деца, активистка в благотворителното дружество „Майка“.

В края на живота си, болна и на преклонна възраст, получава разрешение да види знамето си в царския дворец. Според Иван Стойчев, тя го целува и „мокри със сълзите си“. Умира на 7 май 1932 г. в София.

Памет и наследство

• В Ямбол има улица „Стиляна Параскевова“
• В София – улица „Иван и Стиляна Параскевови“
• Браилското знаме е съкровище на Националния военноисторически музей
• Историята му е свидетелство за силата на българския дух и отдаденост

Браилският трибагреник е много повече от исторически артефакт – той е материализирана мечта за свобода, дело на един баща и неговата дъщеря, които живеят с мисълта за България дори далеч от нея. Това знаме предшества официалния ни флаг и показва, че цветовете, под които днес развяваме националния си символ, имат дълбок корен в българското възрожденско съзнание.

Историята на Иван и Стиляна Параскевови е урок по родолюбие, който трябва да се изучава в училище – за да помним, че свободата и националната ни идентичност са извоювани с труд, смелост и безкористна любов към Родината.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК