МОРСКИ ОФИЦЕР АЛЕКСАНДЪР ФУДУЛАКИ

Българската диаспора в Бесарабия, формирана главно след преселническите вълни през първата половина на XIX век, дава на родината десетки забележителни личности – революционери, политици, военачалници и общественици, изиграли значима роля в изграждането на Третата българска държава. Сред тях са Олимпий Панов, Александър Малинов, Данаил Николаев, Димитър Агура, Иван Колев и много други. Наред с тези имена стои и една днес несправедливо забравена фигура – Александър Георгиев Фудулаки, първият български офицер във военния флот на младата българска държава, герой от Сръбско-българската война и първостроител на морската военна мощ на България.

I. Ранни години и образование

Александър Георгиев Фудулаки е роден в българското бесарабско село Код-Китай (в народната реч – Бабáта, днес Островное, Одеска област, Украйна) около 1855 г. Годината му на раждане не е документирана с точност. Той произхожда от семейство с висока просветна култура – баща му, Георги Николаев Фудулаки, е учител в селото и предава на сина си не само грамотност, но и силно чувство за национално достойнство.

Селото Бабáта по онова време е едно от огнищата на българската духовност в Южна Бесарабия. В началото на 60-те години там учителства Димитър Козлев, брат на революционера Никола Козлев. В съседното село Задунаевка през 1866–1867 г. преподава самият Христо Ботев. В такава среда Фудулаки расте с ясното съзнание за българската кауза и необходимостта от нейното отстояване.

II. Пътят към военната служба

През 1873 г. Фудулаки постъпва в Новоросийския университет в Одеса като един от първите стипендианти на Попечителството на българските колонии. Средствата за обучението му са събрани от самите българи в Бесарабия – символ на солидарността и отдадеността на диаспората към бъдещето на народа.

Събитията в България през 1876 г. – потушаването на Априлското въстание и последвалите кланета – силно разтърсват руското общество и българските колонии. Предчувствието за нова война с Османската империя кара Фудулаки да напусне обучението си и да се включи като доброволец в Руската армия още преди обявяването на мобилизация.

На 3 декември 1876 г. е приет като редник в 59-и пехотен Люблински полк, където служат много българи, привлечени от слуховете за предстояща война срещу „душманина“.

III. Руско-турската война (1877–1878)

На 12 (24) април 1877 г. Русия обявява война на Османската империя. Руските войски форсират Дунава и започват настъпление. Фудулаки се сражава при освобождението на района около село Люблен (дн. област Търговище).

Разбирайки, че след войната новоосвободена България ще има нужда от квалифицирани военни кадри, руското командване изпраща българи да се обучават в руски военни училища. На 16 септември 1877 г. Фудулаки постъпва в старши клас на Одеското пехотно училище като юнкер. Завършва го със звание прапорщик и на 16 май 1878 г. е зачислен в 115-и Вяземски пехотен полк. През ноември същата година е уволнен от руска служба със звание подпоручик, което е запазено при преминаването му в българската армия.

IV. Начало на кариерата в България

След година в родното село, през 1881 г. с височайши приказ на княз Александър Батенберг Фудулаки е назначен в 7-а пеша Лом-Паланска дружина. Там служи две години, става командир на учебната команда и получава звание поручик.

Първият български офицер във флота

Проблемите с кадровото осигуряване на Флотилията и Морската част принуждават командването да търси български офицери за ключови позиции. На 31 декември 1883 г. Фудулаки е назначен за командир на Портовата рота, с което става първият български офицер във военния флот. Неговата задача е да подобри пехотната подготовка на матросите и да положи основите на бъдещия български военноморски корпус.

Сръбско-българската война (1885)

Като капитан във 2-ри пехотен Струмски полк, Фудулаки посреща избухването на войната на турската граница. След началото на сръбската атака, той и неговата дружина, заедно с четата на дядо Ильо Войвода, се прехвърлят към Кюстендил и с. Извор. Там, на върха Цветков гроб, българите извършват първата в новата си история атака „на нож“.

При отбраната на Радомир Фудулаки и неговите хора, въпреки численото превъзходство на врага, успяват да задържат Моравската сръбска дивизия цяло денонощие – ключов фактор за победата в Сливнишкото сражение. В боевете капитан Фудулаки е тежко ранен, но продължава да командва. За проявения героизъм е награден с орден „За храброст“ II степен.

По-нататъшна служба

След войната Фудулаки заема редица ключови длъжности:

• 1886 г. – окръжен войнски началник в Кюстендил и Видин;
• 1887 г. – командир на 6-и пехотен Търновски полк, произведен в майор;
• 1888 г. – командир на 24-и пехотен Черноморски полк в Бургас, произведен в подполковник.

V. Личност и наследство

Съвременниците го описват като среден на ръст, с голяма черна брада, строг към офицерите, но грижовен към войниците. Известен е с висок морал и взискателност.

Умира преждевременно на 8 септември 1901 г. в Бургас, едва 45-годишен, вследствие на тежките условия на дългогодишната военна служба. Погребан е на градското гробище в Бургас.

Синът му Атанас Фудулаки, роден през 1887 г. във Велико Търново, също избира военната кариера и се сражава в Балканската и Първата световна войни.

Александър Георгиев Фудулаки е символ на онази част от българската бесарабска интелигенция и офицерство, която с лична саможертва и професионализъм работи за изграждането на нова, модерна и независима България. Той остава в историята не само като първия български офицер във флота, но и като един от незаменимите участници в решаващите битки за защита на Съединението.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК