КАН МАЛАМИР

Възкачил се на престола на българските владетели след велики предшественици – като дядо си Крум и баща си Омуртаг, Маламир остава някак в сянката на техните дела. Причината може би е в относително краткия период на управление на Омуртаговия син – едва пет години – и малкото на брой исторически паметници и свидетелства, които ни дават сведения за времето на неговото властване.

Въпреки това дори оскъдните данни, които достигат до нас, очертават един драматичен и противоречив образ на младия владетел – строг пазител на бащината традиция, но и неволен участник в семейна трагедия с дълбоки исторически последствия.

I. Произход и възкачване на престола

Маламир е най-малкият от синовете на Омуртаг и според някои историографи етимологията на името загатва за славянски корен на думата, което обаче остава в сферата на спекулациите.

Той застава начело на българската държава през 831 г., след смъртта на „кана строител“. Обстоятелствата около неговото възшествие като владетел на България са сред най-любопитните епизоди в българската история. По всеобщо мнение на историографите, Маламир се възкачва на престола на Омуртаг, докато е все още малолетен, поради което младият владетел трябва да разчита силно на подкрепата на опитния държавник кавхан Исбул, който се изявява като съветник и при Омуртаг.

Овластяването на Маламир като ръководител на България е по ирония на съдбата – неговият по-голям брат Звиница вероятно умира още приживе на Омуртаг, а най-възрастният Омуртагов син Енравота е лишен от владетелски права заради интереса си към християнската религия.

II. Конфликтът с християнството и братоубийството

Християнството в България при Омуртаг

По време на своето управление Омуртаг целенасочено преследва християните в българските земи, тъй като се опасява, че разпространението на „византийската“ религия може да отслаби и подкопае държавните устои и да отвори вратата за проникването на византийско влияние сред българите.

По тези причини Енравота е прескочен за сметка на изявяващия се като пунктуален последовател на бащината си политика Маламир.

Теофилакт Охридски и разказът за Енравота

Разривът в семейството на Омуртаг обаче не завършва просто с овластяването на младия български владетел и низвергването на Енравота от политическата сцена. По думите на Теофилакт Охридски, един от най-изтъкнатите православни теолози на XI в., след смъртта на Омуртаг Енравота се опитва да убеди по-малкия си брат Маламир да помилва пленения византийски епископ Кинам, който бива лишен от свободата си още преди години, заради недоверието, което Омуртаг изпитва към представителите на византийското духовенство.

Без да отдава искането на брат си към неговите известни симпатии към християнската религия, Маламир удовлетворява молбата му. Впоследствие обаче младият владетел научава, че Енравота приема Христовото кръщение от византийския епископ под новото име Войн (или Боян според някои историографи).

Този акт е изтълкуван от Маламир като предателство – към държавата, към рода и към религията на българите. Поради това владетелят на България отправя ултиматум към своя по-възрастен брат – да се откаже от „чуждия бог“ или да посрещне последствията от своите действия.

Енравота обаче отстоява своите убеждения, което и подпечатва смъртната му присъда.

Пророческите думи

Според Теофилакт Охридски в своето предсмъртно слово Енравота се обръща към брат си Маламир с думите:

„Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде. Но и ти самият подир няколко години зле ще изхвърлиш своята злочестива душа, без да получиш никаква полза от своята жестокост!“

Безспорно няма как да знаем дали тези думи принадлежат на Енравота или на ерудирания православен теолог от XI в., който ни ги предава, но при все това най-възрастният син на Омуртаг Енравота-Войн е канонизиран и признат от православната църква за светец мъченик.

III. Външна политика

Отношения с франките

Още в самото начало на своето управление, Маламир не се поколебава да отстрани Енравота, чието неподчинение вижда като доказателство за необходимостта от бащината си политика за преследване на християнската религия.

В това отношение той надминава дори Омуртаг по твърдост и безкомпромисност, като осъжда на смърт собствения си брат.

След този братоубийствен епизод, достоен за сюжет на трагедия на Уилям Шекспир, Маламир се изявява като последовател на приетата от Омуртаг политика на мирни взаимоотношения с българските съседи.

В съответствие с приетите през средните векове дипломатически правила, Маламир изпраща през 832 г. своя делегация при франкския владетел Людовик Благочестиви. Пратеничеството има за цел формално да го уведоми за настъпилата в България владетелска смяна и да потвърди поддържаните от Омуртаг мирни взаимоотношения между двете държави.

Доколкото можем да разберем от Лобиенските анали хората на Маламир са посрещнати подобаващо и след като поднасят обичайните за подобна визита дарове за владетеля, Людовик Благочестиви потвърждава мирните спогодби между България и франкската държава.

Отношения с Византия

Поне първоначално 30-годишният мирен договор, сключен от Омуртаг с Византийската империя, също се спазва. Нещо обаче явно се променя в българо-византийските отношения и за това свидетелства съхранен върху каменна колона надпис, известен като Маламирова летопис, който обаче и до днес има спорни тълкувания сред българските историографи.

Силно увреденият писмен паметник става обект на изследване на прочути български историци като Васил Златарски и Веселин Бешевлиев, които обаче дават коренно противоположни преводи за събитията, описани в текста.

• Златарски смята, че мирът между България и Византия се съхранява и при Маламир.
• Бешевлиев приема, че се случва обратното – империята нарушава мирните договорки и поема по пътя на войната с България.

Към момента повечето историографи фаворизират превода на Веселин Бешевлиев, според който надписът гласи:

„…Отначало живеех и аз добре (с гърците), но гърците опустошиха земите ни… Владетелят Маламир, който управляваше заедно с кавхан Исбул, потегли с войска срещу гърците и разруши крепостта Проват и крепостта Бурдизо в земите на гърците и придоби всякаква слава и дойде във Филипопол.“

Според други учени текстът може да отразява не война, а уреждане на териториален спор – в замяна на отстъпки около Адрианопол, българите получават Филипопол и Родопите.

Така или иначе с овладяването на Пловдив и Родопската област българската държава прекъсва важния логистичен маршрут Виа Диагоналис, който свързва Средец (София) с Константинопол.

IV. Вътрешна политика и строителство

По отношение на вътрешната си политика Маламир изглежда продължава да следва плътно стъпките на своя баща Омуртаг – както по отношение на християните, така и спрямо строителната дейност.

От съхранен каменен надпис на гръцки от IX в. можем да съдим, че младият владетел получава голяма подкрепа от кавхан Исбул във всяко едно направление от своята политика, включително и в областта на строителството:

„Архонтът Маламир е поставен от бога владетел. Неговият стар боил Исбул направи този водоскок (вероятно водопровод) и го даде на владетеля. И владетелят даде много пъти на българите да ядат и да пият, а на боилите и багаините направи големи подаръци. Дано бог удостои от бога поставения владетел да живее сто години!“

Хронология на управлението на Маламир

Година	Събитие	Бележки и значение
ок. 815 г.	Раждане на Маламир	Най-малкият син на Омуртаг. Точната година е неизвестна, предполага се около средата на управлението на баща му.
831 г.	Смърт на хан Омуртаг и възкачване на Маламир на престола	Тъй като е малолетен, управлението му е силно повлияно от кавхан Исбул.
831–832 г.	Енравота (по-големият брат) приема християнство и е екзекутиран	Първият християнски мъченик в България. Канонизиран от православната църква.
832 г.	Българска делегация до франкския император Людовик Благочестиви	Подновяване на добросъседските отношения между България и Франкската империя.
832–835 г.	Продължаване на строителната дейност на Омуртаг	Надписи свидетелстват за водопровод и обществени съоръжения, построени от кавхан Исбул в чест на владетеля.
ок. 834–835 г.	Българо-византийски конфликт (според тълкуването на Бешевлиев)	Според „Маламировата летопис“ Маламир и Исбул разрушават крепостите Проват и Бурдизо и достигат Филипопол.
836 г.	Смърт на Маламир	Умира млад, след около пет години управление. Причината е неизвестна. Теофилакт Охридски го представя като „божие наказание“.
836 г.	Възкачване на Пресиян I	Племенникът на Маламир (син на починалия му брат Звиница) става владетел. При него България ще се разшири значително.

V. Смърт и оценка на управлението

Въпреки пожеланието на своя „стар боил Исбул“, Маламир не живее до сто години. Още през 836 г., само пет години след своето възшествие на плисковския престол, младият владетел умира.

Не е възможно да се каже каква е причината, поради която Маламир почива толкова млад, но средните векове определено изобилстват от начини, чрез които това да стане. Единственото сведение, което получаваме за смъртта на българския владетел идва от Теофилакт Охридски, който обяснява, че „животът на Маламир… бил пожънат безвременно от сърпа на божието правосъдие…“

С това си изказване православният теолог несъмнено се опитва да намекне, че Маламир плаща със скоропостижната си смърт цената за убийството на брат си и за гоненията над християните. Любопитно е, че неговата кончина след само няколко години на управление кореспондира със заплахата, която според Теофилакт Охридски Енравота отправя на брат си – „… подир няколко години зле ще изхвърлиш своята злочестива душа…“

Естествено обаче живелият през XI в. православен теолог едва ли е изпитвал особени затруднения да провери периода на управление на Маламир и да вмести пророческите слова в изказването на Енравота, за което сведения ни дава самият Теофилакт.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК