ЮРИЙ ЗАХАРЧУК

Борбата с огъня е едно от най-древните предизвикателства, пред които човечеството се изправя. Огънят е едновременно съюзник и враг – източник на топлина и светлина, но и разрушителна сила, способна да унищожи селища, да отнеме човешки животи и да нанесе тежки материални щети. Още от дълбока древност хората осъзнават необходимостта от организирана защита срещу тази стихия. Постепенно се появяват първите противопожарни отряди, които поставят основите на съвременното пожарно дело.

Историята на пожарната защита в България е изпълнена с драматични събития, героизъм, реформи и личности, оставили траен отпечатък върху развитието на тази жизненоважна служба. Сред тях ярко се откроява името на Юрий Порфириевич Захарчук – човек, който превръща Столичната пожарна в една от най-модерните и ефективни служби в Европа през първата половина на XX век.

I. Началото на противопожарната защита по българските земи

Първите организирани структури за борба с пожари на територията на днешна България се появяват по време на османската власт. Те са известни като толумбаджии (от тур. tulumbacılar).

Първоначално тези звена са част от еничарския корпус в Османската империя и служат основно в столицата Истанбул. Толумбаджиите използват ръчни помпи – тогавашното най-модерно средство за гасене на пожари. След разпускането на еничарите през 1826 г. османските власти създават ново полувоенизирано подразделение със същото име.

В епохата на Танзимата (XIX в.) подобни противопожарни части се появяват и в провинциалните центрове на империята, включително по българските земи. Въпреки това тяхната ефективност извън столицата остава ограничена – липсват достатъчно средства, техника и обучен персонал.

II. Първите пожарни команди в свободна България

След Освобождението (1878 г.) българските власти бързо осъзнават нуждата от организирани пожарни служби.

• Първата българска пожарна команда е създадена във Видин на 31 март 1878 г.
• В София пожарната започва работа на 14 март 1879 г., а скоро след това подобни звена се появяват във Варна, Лом, Асеновград, Габрово и Бургас.

Тези първи команди са малобройни и с ограничени ресурси. Използват се предимно ръчни помпи, бъчви с вода и конски впрягове. Въпреки скромните условия, българските пожарникари проявяват отдаденост и стремеж към развитие. Първите командири – сред които Атанас Канарев, Димитър Тролев, Руси Караджов, Светослав Бойчев – са изпращани на обучение в чужбина, за да овладеят модерни противопожарни техники.

На 14 септември 1905 г. се провежда първият пожарникарски събор на ръководители на 17 редовни и 10 доброволни пожарни команди. На него се приемат решения за подобряване на подготовката, техниката и организацията. Именно тогава се създава и първата пожарникарска организация в България.

III. Трудните години на войните и липсата на модернизация

В периода на Балканските войни и Първата световна война противопожарното дело изпада в застой.

• Много пожарникари са мобилизирани на фронта.
• Конете и част от техниката са иззети за военни нужди.
• Общините нямат средства за модернизация.

Така в началото на 20-те години пожарните служби са слабо подготвени, недофинансирани и неефективни.

IV. Пожарът в Народния театър и появата на Юрий Захарчук

Истинският катализатор за реформа идва след трагичен инцидент.

На 10 февруари 1923 г. по време на постановката „Многострадалната Геновева“ в сградата на Народния театър в София избухва пожар.

• Непредвидено течение събаря газена лампа, завесите и декорите пламват.
• Защитният екран, който трябва да предпази публиката, блокира, а електричеството спира.
• Вратите са заключени заради мерки за сигурност след атентат срещу министър-председателя Александър Стамболийски няколко дни по-рано.

Настъпва паника. Публиката е застрашена от масова трагедия.
Тогава един руски емигрант – Юрий Порфириевич Захарчук – поема командването на ситуацията. С помощта на артистите той организира евакуацията през ниските балкони. Благодарение на неговата хладнокръвна намеса жертвите са само двама души, вместо стотици.

V. Животът и кариерата на Юрий Порфириевич Захарчук

• Роден: 25 ноември 1890 г., Киев.
• Произход: потомствен дворянин от Херсонска област.
• Образование: юридически факултет в Киевския университет; Киевско военно училище (офицерски чин).
• Военна кариера: офицер в Руската императорска армия през Първата световна война, награден за храброст; след Октомврийската революция служи в Белогвардейската армия на генерал Врангел.
• Емиграция: след поражението на белите през 1921 г. напуска Русия и заминава за Истанбул, където оглавява пожарната в квартал Буюкдере. Там модернизира техниката и въвежда ред, но политическата нестабилност го принуждава да се премести в България със семейството си.

След героизма си при пожара в Народния театър, цар Борис III и министърът на вътрешните работи ген. Иван Русев му поверяват ръководството на Столичната пожарна.

VI. Реформите в Столичната пожарна

Юрий Захарчук се заема с дълбока модернизация:

• Деполитизация: забранява членуването на пожарникарите в политически партии и клубове.
• Дисциплина и подготовка: въвежда строг дневен ред и постоянни тренировки.
• Модерна техника:
  • Пътува до Франция, за да изучи лично производството на пожарни автомобили Renault.
  • Закупува нови машини, включително автоматична 20-метрова стълба „Магирус“ – една от най-модерните за времето си.
  • Осигурява автомобили Mercedes и Fiat-SPA.
• Социални придобивки:
  • Нови качествени униформи.
  • Увеличени заплати и високи пенсии (600 лв. за редови, 1500 лв. за командири).
  • Пенсиониране след 15 години служба.
  • Обезщетения при смърт на служител.
• Развитие на структурата: създава отделни районни команди, полага основите на днешната мрежа от противопожарни служби в София.
• Фонд за подкрепа: насърчава дарения от граждани за подобряване на екипировката и подготовката.

VII. Международни успехи и признание

През 1932 г. на европейско състезание по пожарогасене българската команда под ръководството на Захарчук побеждава най-силните отбори, включително германците, и е обявена за най-добра противопожарна служба в Европа.

През 1934 г. той е назначен за главен инспектор и главен инструктор по противопожарна безопасност към Министерството на вътрешните работи и народното здраве, ставайки първият командир на всички пожарни в България.

Под негово ръководство се създават закони за противопожарната безопасност, изграждат се складове за резерви при бедствия, въвежда се ранна форма на гражданска защита.

VIII. Дисциплина и ежедневие на пожарникарите

При Захарчук животът в пожарната е строго организиран:

• Ставане в 6:00 ч., закуска и почистване на техниката.
• От 9:00 до 11:00 ч. – физически упражнения и тренировки с пожарните уреди.
• След обяд – работа в гаражите и работилниците, поддръжка на оборудването.
• Вечерна проверка в 20:00 ч.

Този режим се нарушава само при тревога, когато всеки пожарникар незабавно заема мястото си.

IX. Втората световна война и трагичният край на Захарчук

По време на бомбардировките над София (1943–1944 г.) Захарчук остава на поста си, ръководи спасителни операции и лично участва в гасенето на критични пожари, включително в складовете при Военна рампа. За проявената смелост получава втори орден „Св. Александър“.

След деветосептемврийския преврат (1944 г.) новата комунистическа власт го обявява за „буржоазен царски пожарникар“ и го заплашва с арест. Съзнавайки съдбата, която го очаква (заместниците му по-късно са разстреляни от Народния съд), Захарчук на 10 септември 1944 г. пише кратко прощално писмо до колегите си:

20 години служих честно на България. В никакви политически работи не съм участвал. Обичам Русия и България. Поздрав на моите другари пожарникарите.

След това се застрелва в кабинета си. Погребан е с военни почести в Централните софийски гробища.

X. Наследството на Юрий Захарчук

Юрий Захарчук оставя трайно наследство в историята на българската противопожарна защита:

• Превръща Столичната пожарна в една от най-модерните в Европа.
• Изгражда основите на съвременната противопожарна система в България – с районни команди, модерна техника, обучение и социални придобивки.
• Издига професията на пожарникаря като символ на чест, смелост и саможертва.

Той остава в паметта на софиянци като „Рицарят на огнеборската чест“ – човек, който не просто управлява пожарната, а живее живота на своите подчинени, споделя рисковете им и се стреми да направи службата им достойна и уважавана.

Историята на противопожарната защита в България е история на трудности, реформи и героизъм. От примитивните толумбаджии в Османската империя до модерната организация на пожарните служби днес, развитието е белязано от отдадеността на много хора.

Сред тях Юрий Захарчук заема особено място – руски офицер, превърнал се в български герой. Неговите реформи, личен пример и жертва поставят основите на модерното пожарно дело в страната и вдъхновяват поколения огнеборци.

Днес всяка сирена на пожарен автомобил в София звучи и като почит към този „рицар на огнеборската чест“, чийто живот доказва, че истинската смелост е да служиш на хората, дори когато това може да ти коства всичко.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК