БЪЛГАРСКОТО ВАЛОНСКО КНЯЖЕСТВО

През хилядолетната история на българската държава нейните владетели и аристократични фамилии оказват силно влияние върху политическите процеси на Балканския полуостров. Съдбата на България се преплита завинаги със съдбата на останалите балкански народи, като династичните бракове се превръщат в едно от основните средства за издигане на владетелските родове. Чрез тях българските аристократи се стремят да укрепят позициите си и да получат достъп до власт и територии при съседите.

Тази политика обаче често се оказва нож с две остриета – докато допринася за укрепване на връзките между владетелските фамилии, тя същевременно поражда и териториални претенции, понякога без особена историческа или юридическа основа.

През XIV век благородническите родове на Балканите вече са обвързани в сложни мрежи от роднински връзки. Тези отношения нерядко завършват с откъсването на даден аристократ от метрополията и формирането на самостоятелно феодално владение, стремящо се към пълна независимост.

I. Валонското княжество – българско владение в Албания

Сред най-интересните примери за такова явление е Валонското княжество. Това владение, управлявано от български аристократ през XIV век, се намирало на албанското адриатическо крайбрежие и обхващало пристанищните градове Валона, Канина и Химара, както и тежко укрепената крепост Берат, играела ролята на отбранителен щит срещу вражески нашествия.

В средата на XIV век княжеството попаднало под контрола на българската династия на Срацимировци, в лицето на нейния представител – деспот Йоан (Иван) Комнин.

II. Произход и семейни връзки

Сведения за този български владетел намираме предимно в Янинската хроника. Според нея архонтът от български род, наречен Комнин, бил брат на цар Иван Александър. В хрониката се споменава и за съпругата му – ромейската василиса Анна, която след смъртта на първия си съпруг – епирския деспот, се омъжила повторно за българина Комнин.

Изворите отбелязват, че това бил втори брак и за двамата – съдбата на първата съпруга на Комнин остава неизвестна. За него обаче бракът с Анна имал особено значение – тя била наследница на земите на покойния епирски деспот и принадлежала към могъщата императорска династия на Палеолозите. Вероятно именно това породило амбициите на Комнин към територии в Епир.

III. Йоан Комнин между България и Сърбия

В началото на възхода си Йоан Комнин не търсел подкрепа в брат си Иван Александър, а в двора на сръбския крал Стефан Душан. Причината била проста – самият Душан бил женен за тяхната сестра Елена.

В този период Иван Александър вече започвал да подготвя разделението на България на Търновско и Видинско царство, като предоставил съвладетелство на сина си Иван Срацимир. Това оставяло малко пространство за изява на Комнин в рамките на България, което обяснява защо той потърсил кариерно издигане другаде.

Когато сръбската държава предприела експанзия в Албания, местните градове паднали с относителна лекота. Много е вероятно Йоан Комнин да е участвал лично в тези походи, защото Стефан Душан обикновено предоставял новозавладените земи на своите най-заслужили съратници.

IV. Управлението на Валона

През лятото на 1345 г. Йоан Комнин вече се оказал владетел на стратегически важно владение. Макар и малко по размери, Валонското княжество разполагало със значими търговски ресурси. Неговото разположение – близо до Дубровник и по пътя на венецианските търговски маршрути – превърнало княжеството в център на оживена морска търговия.

През 1349 г. възникнал дипломатически скандал – Комнин наредил ограбването на венециански кораб, претърпял корабокрушение край Валона. Републиката реагирала остро, но конфликтът бил разрешен благодарение на намесата на Стефан Душан.

След този случай отношенията между Валона и Венеция се подобрили и се превърнали в стабилно сътрудничество. Комнин започнал активно да посредничи в търговията с източни подправки и стоки, а венецианците го възнаградили с гражданство за него и семейството му – изключително престижен акт, носещ значителни привилегии.

V. Въпросът за титлата „деспот“

Сред големите загадки около личността на Йоан Комнин стои въпросът кой го е удостоил с високата титла деспот. Тъй като тя можела да бъде дарена единствено от цар, възможностите са две:

• или Стефан Душан след 1346 г., когато сам се провъзгласил за цар;
• или брат му Иван Александър.

Липсата на категорични източници прави този въпрос спорен. Все пак някои изследователи предполагат, че именно Комнин е носил деспотската титла още преди 1355 г., когато Иван Александър обявява за деспот своя зет Константин.

VI. Политически амбиции и съперничества

След брака си с Анна Палеологина Йоан Комнин проявил нескрити амбиции към епирския трон. Но опитите му били осуетени – първо от Симеон Урош, брат на Душан, а след смъртта на сръбския цар и от завърналия се наследник Никифор II Орсини, син на Анна.

Междувременно смъртта на Стефан Душан през 1355 г. предизвикала гражданска война в Сърбия. Тя застрашила и съществуването на Валонското княжество. Комнин се опитал да посредничи между претендентите за властта – Симеон и Стефан Урош – но без успех. Впоследствие крепостта Берат била загубена в полза на Стефан Урош.

Разривът със Сърбия принудил Комнин да търси нови съюзници. Той се обърнал към Венеция – своя важен търговски партньор.

Комнин използвал венецианското си гражданство, за да настоява за защита от Републиката на Сан Марко. Готовността на Венеция да се вслуша в исканията му свидетелствала за значението на Валона в международната търговия.

Според анализа на историка Иван Божилов, дори в дипломатическите документи на мамелюкския Египет се открива титулатура, която може да се отнася именно за Йоан Комнин. Това показва, че неговото влияние надхвърляло далеч пределите на Албания и Балканите.

VII. Последните години на Йоан Комнин

След повече от десетилетие управление, около 1359 г. Йоан Комнин изчезва от хрониките. Предполага се, че е станал жертва на чумната епидемия, поразила Валона през 1363 г.

Негов наследник станал синът му Александър, роден от първия му, неизвестен за изворите брак. Александър продължил политиката на баща си, укрепвайки връзките с Венеция и Дубровник. В знак на признание получил дубровнишко гражданство, придружено с тържествена церемония.

За неговото управление липсват подробни сведения, но е известно, че последните данни за него са от 1369 г. Мнозина историци предполагат, че е загинал в битката при Черномен през 1371 г., където сърби и българи се опитали да спрат османското нашествие.

След смъртта на Александър Валонското княжество постепенно се отдалечава от корените си. Новите му управници вече нямат доказани връзки със Срацимировци и с българската владетелска династия.

Въпреки това, легендата за българския произход на първите валонски владетели продължава да живее. Някои италиански фамилии, като Булгари, дори претендират за произход от тях.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК