КАПИТАН ДЯДО НИКОЛА

„Елате, братя с мене.
Може да дотрябва и хора да се убиват, свобода без жертви не може.
Може и да не сполучим, но ще посеем поне семето, от което после ще изникне чистата свобода.“

Тези думи, произнесени от капитан дядо Никола, са ярък израз на духа на една епоха, в която идеалът за свобода надделява над личното благополучие. Българското революционно движение от XIX век познава много герои, но немалко от тях остават встрани от националната памет. Такава е и фигурата на Никола Филиповски, по-известен като капитан дядо Никола – един от първите революционери, които превръщат идеята за въстание срещу Османската империя в реално дело.

I. Исторически контекст

Средата на XIX век е време на дълбоки сътресения в Европа. Кримската война (1853–1856) противопоставя Руската и Османската империя, въвличайки във военния конфликт Великобритания, Франция и Сардиния. Докато Великите сили се борят за влияние, българското население остава в хватката на османската тирания.

В тези условия надеждите за свобода са насочени към Русия и към възможността българите сами да извоюват свободата си. Именно в този бурен период, през 1856 г., в Търновския и Габровския край избухва въстание, ръководено от капитан дядо Никола.

II. Ранни години и произход

Животът на Никола Филиповски е обвит в легенди и неясноти. Роден е около 1800 г., но няма сигурни сведения за родното му място. Според някои изследователи той е родом от Силистра, според други – от близки румънски селища, населени с изселници от Силистренско и Тутраканско.

Още млад той проявява военен дух и вероятно участва като доброволец в Руско-турската война от 1828–1829 г., където воюва рамо до рамо с капитан Георги Мамарчев. След войната остава известно време на руска служба в Силистра, но по-късно напуска пределите на Османската империя.

III. Във Влашко и Браилските бунтове

През 40-те години на XIX век Влашко се превръща в убежище за български революционери. Там се установява и Никола Филиповски, упражнявайки занаята си на шивач в Букурещ.

В този период той се включва в подготовката на Третия Браилски бунт (1843) – важен етап от ранната българска революционна история. Филиповски се утвърждава като човек с организационен талант, готовност за саможертва и преданост към делото.

През септември 1843 г. бунтът е разкрит от румънските власти. Никола успява да се укрива близо три месеца, но през ноември е заловен и подложен на жестоки изтезания. Осъден е на 15 години каторга.

Интересна е появата на жена, записана като Маргиола, която през 1847 г. моли за неговото помилване. Дали е действително негова съпруга или това е било хитър опит за освобождаването му, остава неясно.

Събитията от Пролетта на народите (1848) довеждат до амнистия за политическите затворници. Никола Филиповски е освободен и за известно време следите му се губят. Появява се отново през 1853 г. в Търново, където работи като шивач и подновява връзките си със съмишленици.

IV. Кримската война и подготовката за въстание

Кримската война вдъхва надежди на българите за национално освобождение. Дядо Никола, вече над 50-годишен, но енергичен и харизматичен, започва да изгражда мрежа от съмишленици в Търново, Трявна, Габрово, Елена и Горна Оряховица.

Той успява да привлече за каузата си влиятелни личности – чорбаджии, търговци и занаятчии. Сред най-верните му сподвижници са:

• Кънчо Кесариев – млад учител от Габрово;
• Ради Колесов – бъдещ учител от Ямбол;
• Никола Козлев, Тодор Атанасов, поп Стоян Брусев, Христо Капнилов, Стоян Арабов и мнозина други.

Към делото е привлечен и Петко Р. Славейков, който поема организацията в Трявна.

V. Планове и стратегия

По това време Никола Филиповски е на 53 години, но въпреки това той е обаятелен, дързък, сладкодумен и находчив. Именно заради възрастта си и лидерските си качества, той получава прозвището „капитан“, с което е известен в Търновския и Габровския край. Установявайки се в Търново, Филиповски обикаля околните селища, разширявайки мрежата на заговора. Благодарение на убедителността и харизмата си, той успява да привлече за каузата влиятелни и заможни хора от Трявна, Габрово, Елена, Горна Оряховица и др.

Макар и на пръв поглед странно, от гледна точка на интересите, които преследват, за да са в добри отношения с турската власт, в подготовката на въстанието се включват чорбаджии, търговци и занаятчии. Най-верни помощници и доверени хора на Никола Филиповски стават Кънчо Кесариев, млад учител от Габрово, както и Ради Колесов от Ямбол, който също се подготвя за учителската професия. Най-много съмишленици дядо Никола успява да събере от Лясковец, от където всъщност тръгва и въстанието – от Петропавловския манастир. Най-активна роля в организирането на борбата изиграват: Никола Козлев, Тодор Атанасов – чорбаджия, поп Стоян Брусев, Христо Капнилов, Стоян Арабов и редижа други млади и насърчени хора, готови на саможертва. Към делото е привлечен и великият български писател и общественик Петко Р. Славейков, който от своя страна поема организацията в Трявна.

Като цяло може смело да се твърди, че дядо Никола е успял да създаде един своеобразен революционен комитет, пък дори и на много локално ниво, но за възможностите, с които разполага, трябва да му се отдаде необходимата почит. Общо взето стратегията на Капитан дядо Никола е чрез младежкия дух и ентусиазъм, съчетан с опита на по-старите, да се постигне желаната и мечтана цел, но изпитанията тепърва предстоят.

Първоначалният план предвижда тревненци и габровци, при избухването на въстанието да превземат проходите по Стара планина, самият обхват на въстанието да достигне Ловеч и Плевен. Хората от Търново, Лясковец и Горна Оряховица трябва да се насочат към р. Дунав на север, а въстаниците от Беброво – към Шумен.

Замисълът на капитан дядо Никола е амбициозен:

• габровци и тревненци да овладеят старопланинските проходи;
• въстанието да обхване Ловеч и Плевен;
• търновци и горнооряховци да тръгнат към Дунав;
• бебровци – към Шумен.

Още през лятото на 1855 г. в Търново дядо Никола прави опит да „отвлече“ 12 турски оръдия, които са оставени без охрана и да обяви въстанието. Турските власти обаче засилват гарнизона си и този план се отлага. Година по-късно – през лятото на 1856 г., подготовката на въстанието придобива все по-големи размери. Привлечен е младият търговец Пандели Кисимов, който финансира делото. Бързо разпространяващи се слухове за въстание достигат до турците и настъпва времето за бойните действия.

VI. Въстанието от 1856 г.

Поражението на Русия в Кримската война я лишава от правото ѝ да покровителства християнското население на Балканите, което е под турско робство. По настояване на Англия и Франция, Турция тържествено обявява Хатихумаюна, който трябва да гарантира равенството на всички поданици в Османската империя. Тези гаранции остават само на хартия. Капитан дядо Никола, придобил опит в Браилските бунтове, действа революционно и обявява въстанието като протест срещу грубото неспазване на Хатихумаюна. През месец юли 1856 г. той напуска Търново заедно с трима негови помощници. Първоначалният план е въстанието да избухне на 15 август (Голяма Богородица), но опасността от предателство и измяна налага то да се обяви преждевременно.

Още в самото начало надеждите на дядо Никола са разбити, той е разочарован, но въпреки това силата на духа му не го изоставя и като един истински български воевода поема отговорността да се изправи очи в очи със смъртта. Според първоначалните уговорки, четата е трябвало да наброява около 400 души, ала на сборното място се явяват само 13. На 29 юли 1856 г. Капитан дядо Никола повежда четата си от манастира „Св. св. Петър и Павел“ в Лясковец към Трявна и Габрово. По пътя си четата минава през с. Драгижево, Капиновския манастир, на запад към Вонеща вода и Белица за Трявна. Вървейки, към тях се присъединяват и неколцина невъоръжени селяни от Еленско, които остават до край с четата.

В тези условия капитан дядо Никола решава да вдигне въстание в знак на протест срещу турските лъжи.

Начало

На 29 юли 1856 г. той събира малка чета в манастира „Св. св. Петър и Павел“ в Лясковец. Вместо очакваните 400 души се явяват едва 13. По пътя към Трявна и Габрово се присъединяват още няколко невъоръжени селяни.

Четата минава през с. Драгижево, Капиновския манастир и достига Соколския манастир, където е осветено знамето.

На 31 юли рано сутринта четата влиза в Нова махала. Те са посрещнати с възторг и надежда. От Нова махала също тръгват около десет души без оръжие. Четата се отправя към Соколския манастир, където е осветено знамето ѝ. На 1 август след пуснат слух от габровски чорбаджии, по следите на четата тръгва турска потеря. Четата и преследвачите ѝ се срещат в местността „Златюва бачия“ по билото на реките Янтра и Еловица. На капитан дядо Никола е предложено да се предаде. За да води преговори е изпратен писаря на четата Ради Колесов. Той не се завръща и четата потегля към Габрово, като не влиза в самия град, а се разполага по моста над Янтра в овощни градини. Четниците научават, че са измамени и дядо Никола ги отвежда обратно в планината. Точно на моста, той казва:

Запомнете дядо си Никола! Аз сега покачвам звънче, което след време ще стане камбана!

Сражението

При моста става и единственото сражение. Със залпове, потерята се опитва да прегради пътя на четата към Балкана. Ранени са знаменосецът Йорго Бояджиев и още един четник. Въстаниците успяват да убият заптие, четата се разпръсква, а дядо Никола тръгва сам за Трявна. Една част от въстаниците успяват да се укрият в Лясковец, откъдето след това бягат за Румъния и Сърбия. Капитан дядо Никола продължава пътя си към Трявна, но на 2 август, предаден от тревненки чорбаджии, на които е разчитал да му осигурят храна, пускат потеря след него и е убит.

VII. Значение и наследство

Въстанието е потушено бързо и изглежда неуспешно. Но историческото му значение е огромно:

• показва, че българите са готови за въоръжена борба;
• доказва зрелостта на националната идея;
• вдъхновява бъдещите поколения революционери.

Османските власти се опитват да представят въстанието като обикновено разбойничество, но истината е съвсем друга – подвигът на неколцината четници доказва назрялата и осъзната необходимост на българите за свобода. Всички те ще се превърнат в знаме на революцията и по-късно ще послужат за пример на храбрите априлци…

Днес в Габрово е издигнат паметник на капитан дядо Никола, който напомня за подвига му.

Капитан дядо Никола е една от онези фигури, които въпреки малкия мащаб на действията си оставят траен отпечатък в историята. Неговото въстание от 1856 г. може да се сравни със звън на малко звънче – нечуто от Великите сили, но отекнало дълбоко в съзнанието на българите.

То предвещава идването на големите въстания – Априлското, Кресненско-Разложкото, Илинденско-Преображенското – и вписва името на дядо Никола сред първите будители на революционния дух в България.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК