ФИЛИП КУТЕВ

На 7 октомври 1963 г. на страниците на престижния вестник The New York Times се появява статия, която започва с изключително ласкавите думи:

Има мит, че Орфей е роден там, където сега е България. Изглежда, че това е факт, а не мит, щом неговите дъщери още пеят там.

Този поетичен цитат е вдъхновен от неземното звучене на българските народни песни, които по онова време завладяват американската публика. Магията им достига до сцените на САЩ и над 35 други държави благодарение на един човек – Филип Кутев (1903–1982), композитор, диригент, основател и дългогодишен художествен ръководител на Държавния ансамбъл за народни песни и танци, който след смъртта му заслужено приема неговото име.

I. Детство и първи досег с музиката

Филип Кутев е роден на 24 юни 1903 г. в източнобългарския град Айтос – място, известно със своето етническо и културно многообразие. Още от ранни години малкият Филип се потапя в песните на преселниците от Беломорска Тракия, които оставят траен отпечатък върху музикалния му вкус.

Айтос в началото на XX в. обаче е малък и културно изостанал град. Няма музикални педагози, а образованието в училище се ограничава до елементарни уроци по пеене. Един случай променя съдбата на момчето: семеен приятел оставя забравена цигулка в дома на Кутеви. Филип започва да свири сам, воден единствено от слух и любопитство. Това първо срещане с инструмента се оказва решаващо за бъдещия му път.

II. Образование и трудности по пътя към музикалния свят

През 1922 г., на 19 години, Филип решава да се отправи към София, за да получи професионално музикално образование. Възрастта му обаче се смята за твърде напреднала за начинаещ музикант и първоначално е отхвърлен. Младежът не се отказва – явява се като частен ученик на изпитите в края на годината и е приет.

През 1925 г. постъпва в Държавната музикална академия, но липсата на средства го принуждава да работи, за да финансира обучението си. В началото е чиновник, а след 1924 г. започва да свири в оркестъра на Артилерийското кино, където по време на прожекциите на нямо кино филмите се озвучават „на живо“.

Още тогава прави първи опит в композирането. Неговото „Скерцо“ за симфоничен оркестър е изпълнено във Военния клуб в София – произведение, в което специалистите виждат все още неукрепнала, но ярка индивидуалност.

III. Професионално развитие и първи творчески успехи

Военен капелмайстор и фолклорни търсения

През 30-те години Кутев става капелмайстор на военния духов оркестър в Бургас. Там прекарва пет години, като издига състава на високо ниво и разширява репертоара му. Летните военни лагери из страната му дават възможност да опознае богатството на местните народни песни. Записва и събира огромен репертоар, който по-късно става основа за неговите обработки.

Първи големи произведения

В края на 30-те години създава поредица от вокални сюити, които черпят вдъхновение от различни региони на България:

• „Тракийска сюита“ (1936)
• „Среднородопска сюита“ (1937)
• „Лазарска сюита“ (1938)
• „Северозападна сюита“ (1939)

Най-голям успех жъне „Сакарската сюита“, написана през 1939 г. в лагер край Банкя. Тя по-късно е аранжирана за симфоничен оркестър.

Кутев композира и филмова музика, сред която се открояват партитурите за:

• „Под игото“ (1952)
• „Героите на Шипка“ (1955)
• „Хитър Петър“ (1960)

От „Първото“ към „Второто поколение“ български композитори

В началото на XX в. българската класическа музика е силно повлияна от фолклора, защото липсва утвърдена национална музикална традиция. Т.нар. „първо поколение“ композитори се ограничават до прости обработки на народни мотиви. Кутев принадлежи към „второто поколение“ – творци, които не само обработват, но и развиват фолклора в нови художествени форми.

Пример е творбата му „Герман“ (1940), вдъхновена от древен български обред за дъжд, където фолклорната песен се превръща в концертна сцена.

IV. Създаване на Държавния ансамбъл за народни песни и танци

През 1951 г., на 48-годишна възраст, Филип Кутев основава Държавния ансамбъл за народни песни и танци (ДАНПТ) – днес известен като Ансамбъл „Филип Кутев“.

Макар официалното начало да е тогава, Кутев всъщност работи за този проект години наред, събирайки песни, адаптирайки ги за камерни и симфонични състави и изграждайки визията за професионален фолклорен театър. Неговата цел е ясна: да представи автентичния български фолклор на високо художествено ниво и да го предпази от опростяване и търговско изкривяване.

V. Първи успехи и международно признание

Премиерата на ансамбъла е на 1 юни 1952 г. в софийската зала „България“. Дебютът предизвиква огромен интерес и положителни отзиви. Следват турнета из България – често в малки села и градове без сцени, но с жадна публика.

През 1953 г. ансамбълът за първи път гастролира в чужбина – в Прага. Дъждовното време не прогонва публиката, която остава до края на спектакъла.

Истински пробив идва през 1955 г., когато трупата прави турне в Западна Европа. Парижките журналисти са възхитени от нивото на сценичното пресъздаване на българския фолклор.

През 1963 г. ансамбълът е в САЩ, а концертът му провокира възторжената статия в The New York Times. Веднага след американското турне Кутев и екипът му започват работа по мащабната сценична пиеса „Тракийска сватба“ – 42-минутен спектакъл, който надминава очакванията на дори най-големите скептици.

VI. Значение за българската култура

Ансамбъл „Филип Кутев“ не е първият в България – няколко месеца преди него подобен състав е основан в Пловдив от Асен Диамандиев. Но никой друг не постига такава художествена и международна висота.

Кутев успява да създаде естетически изчистен сценичен образ на българския фолклор – далеч от кръчмарската музика и евтините адаптации. Благодарение на него песни като „Полегнала е Тодора“, „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Вечерай, Радо“ се превръщат в емблеми на България по света.

VII. Личен стил и идеологическа рамка

Както много творци от епохата, Кутев не е изолиран от политическите процеси. В началото на кариерата си той се увлича по различни идейни течения, а след 9 септември 1944 г. създава и творби, вдъхновени от новата власт, като кантатата „Младежка симфония“.

Въпреки това най-голямата му стойност остава фолклорната обработка – там Кутев разгръща своя истински талант, превръщайки местните мотиви в универсално изкуство.

VIII. Наследство и влияние

Днес Ансамбъл „Филип Кутев“ остава символ на българския сценичен фолклор. Създаденият от него модел вдъхновява поколения музиканти, хореографи и певци. Много от световно известните записи на български народни песни – като тези, включени в колекцията „Le Mystère des Voix Bulgares“ – носят отпечатъка на естетиката, която той утвърди.

Кутев доказва, че традиционната музика може да бъде и високо изкуство, когато е поднесена с уважение към корените и с модерна художествена визия.

Филип Кутев е не просто композитор или диригент – той е създател на мост между миналото и бъдещето на българската музика. Чрез него народната песен излиза от селската мегданска среда и стъпва на най-големите световни сцени, без да загуби душата си.

От скромното момче от Айтос до твореца, възпят от The New York Times, пътят на Кутев е изпълнен с трудности, но и с неизмерим принос. Благодарение на него светът чува българската песен така, както я е пял народът векове наред – но с ново художествено величие.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК