МАРИЯ КАНТАКУЗИНА ПАЛЕОЛОГИНА

Мария Кантакузина Палеологина (гр. Μαρία Παλαιολογίνα Καντακουζηνή; † след 1294) е византийска аристократка от родовете Палеолози и Кантакузини, племенница на император Михаил VIII Палеолог. Тя е царица на България последователно като съпруга на Константин Тих Асен (1269–1277) и на Ивайло (1278–1279). В продължение на почти цяло десетилетие държи фактическата власт в Търново като регент на малолетния си син Михаил II Тих Асен. В изворите е описвана като изключително способна, но и безпощадна политичка, чиито решения често определят курса на българската държава през 1270-те години.

I. Произход и ранни години

Мария е втора дъщеря на великия доместик Йоан Кантакузин и Ирина (Евлогия) Палеологина — сестра на Михаил VIII. Израснала в Никейската империя, тя е част от вътрешния кръг на новата палеологова династия и от най-рано е привикнала със света на дворцовите коалиции и резки политически завои. Хронистът Георги Пахимер подчертава влиянието ѝ в църковните и придворните среди и дори я обвинява, че подкрепя ослепяването на малолетния Йоан IV Ласкарис през 1261 г. (свидетелство, което трябва да се чете с оглед на авторовата пристрастност).

Преди да стъпи на българския престол, Мария е омъжена (ок. 1261–1264) за великия доместик Алексий Фил — един от водещите византийски военачалници от времето на възстановяването на Константинопол (1261).

II. Брак с Константин Тих Асен (1269) и дипломатическият контекст

След смъртта на първата си съпруга Ирина Ласкарина (1268), българският цар Константин Тих търси сближаване с Византия и през 1269 г. се жени за Мария — племенница на Михаил VIII. Договорката предвижда Месемврия (Несебър) и Анхиало (Поморие) да бъдат дадени на Мария като зестра; забавянето/отказът на императора да изпълни ангажимента подкопава положението на Мария в Търново и тласка двореца към антировейска линия. България се свързва с плановете на Карл I Анжуйски за възстановяване на Латинската империя, а Михаил VIII неутрализира ответния натиск, сродявайки се с Ногай от Златната орда (Евфросина Палеологина – негова съпруга) — ход, който води до татарски удари по българските земи през 1270-те.

III. Регентството на Мария (1271/1272–1279)

Поради тежка травма (падане от кон) Константин Тих осакатява и постепенно предава управлението на Мария. Около 1272 г. тя коронясва новородения им син Михаил II Тих Асен за съвладетел и фактически поема властта. Вътрешно тя води твърда линия срещу конкуриращите болярски центрове. Най-силен сред тях е деспот Яков Светослав (видински владетел с легитимни претенции). С цел да го обезвреди, Мария първо го „осиновява“ публично в Търново (патриарх Игнатий участва в церемонията), а малко след завръщането му във Видин Яков умира; Пахимер пряко обвинява царицата в отравяне — стандартна за епохата обвинителна формула, но и показател за репутацията ѝ на безкомпромисен властник.

Около 1274 година обаче Михаил VIII Палеолог „с цената на безценни дарове и големи унижения” привлякъл на страната си могъщия татарски хан Ногай. Следствие от този съюз на българите са осъществени редица набези особено в източните български земи. По това време здравословното състояние на българския владетел е силно влошено и Мария поема голяма част от управлението. Тя се наема с търсенето на съюзници срещу Византия и пряко се намесва и в политиката и – подкрепя „православната партия”, оглавена от майка и Евлогия, срещу императора, който сключва Лионската уния с Рим през 1274 година.

Църковно-политическа линия. Мария съдейства за твърдата позиция на Търновската патриаршия срещу Лионската уния (1274) между Рим и Константинопол, а във външната политика търси анти-византийски баланси чрез унгарски и анжуйски връзки.

Следствие отслабеното положение на България, непрестанните набези от страна на татарите и непопулярността на Константин Тих Асен, в страната се разгарят остри борби за власт. Като виден претендент за короната се очертава бившият руски княз – деспот Яков Светослав. Възникналите претенции от страна на деспота, водят до коронясването на невръстния Михаил. Той е коронясан за цар и съвладетел на болния си баща. Този политически ход обаче не спира Мария, която взима още по-драстични мерки. За тях свидетелства Георги Пахимер: 

близките хора на Константин бяха унищожени поради зломислието на Мария, а колкото от тях останаха живи, едни бяха заподозрени в заговорничене, а други наистина заговорничеха..

IV. Криза и брак с Ивайло (1277–1279)

Икономическият натиск, татарските набези и непопулярността на двореца разпалват въстанието на Ивайло (1277). В първия голям сблъсък царската войска е разбита, а Константин Тих е убит. Търново устоява и остава в ръцете на Мария и малолетния цар Михаил. За да съхрани властта и да не допусне византийска намеса с „техен цар“ (Иван Асен III – зет на Михаил VIII), Мария предприема необичаен ход: омъжва се за Ивайло (1278) и го признава за владетел, без да дискредитира правата на сина си. Във византийските извори този брак е заклеймен като „неприличен“ — „племенницата на императора“ се омъжва за „свинар“ и „убиец на съпруга ѝ“. Въпреки политическия смисъл на съюза, бракът е нещастен и Ивайло продължава войната на юг, отблъсквайки ромейските опити да въведат Иван Асен III. Прелом настъпва през 1279 г., когато голяма татарска сила обсажда Ивайло в Дръстър (Силистра); слухът за смъртта му кара търновските боляри да отворят вратите за Иван Асен III. Мария и Михаил са изпратени в изгнание в империята.

Във Византия Мария е задържана (бременна от Ивайло) и ражда дъщеря (името ѝ не е засвидетелствано). През 1284 г., при появата на първия „лъжлив Ивайло“ в Константинопол, император Андроник II търси именно Мария, за да удостовери самоличността му — епизод, който показва, че бившата царица остава фактор дори в изгнание.

Доказателство за голямото дворцово влияние и авторитет, който Мария е имала, е случилото се през 1300 година. Тогава на власт е цар Теодор Светослав, а целта на привържениците на Мария е да възкачат на престола сина и Михаил. Опитите им обаче завършват с неуспех. Често обвинявана във византийско коварство и мотивирана от егоистични цели, обективно погледнато Мария се обявява именно срещу имперската политика. Непримиримостта с нея и враждите с Михаил VIII Палеолог са израз не само на нейното намерение да запази властта си, но и да опази България. Бракът ѝ с Ивайло е поредният политически ход, който би могъл да се разглежда двойствено. Едно е неоспоримо обаче – Мария остава в българската история като една от най-ярките и забележителни жени, участвали в социално-политическите процеси от този период на историята.

V. Наследство

Мария Кантакузина Палеологина е сред най-политизираните женски фигури на Второто българско царство. Тя изиграва ключова роля за:

• запазването на търновския престол за сина си чрез нестандартни династически коалиции;
• формулирането на антиунионната и в общ план антивизантийска линия на България през 1270-те;
• централизацията чрез сурови средства, включително елиминирането на алтернативни претенденти (случая Яков Светослав).

Дори в изгнание името ѝ остава маркер за легитимност (случаят с „лъжливия Ивайло“). В образа ѝ съвременниците смесват страхопочитание и омраза — реакция, типична към силна жена, управлявала реално в една от най-кризисните декади на средновековна България.

Семейство

• Съпрузи:
  1. Алексий Фил (велик доместик на Византия);
  2. Константин Тих Асен, цар на България;
  3. Ивайло, цар на България.
• Деца:
  • Михаил II Тих Асен (с Константин Тих) — съвладетел от ок. 1272 г.;
  • дъщеря (с Ивайло), родена във Византия (име незапазено).
    Заб.: Нумерацията на „Михаил Асен“ в историографията варира; често синът на Константин е отбелязван като „Михаил II Тих Асен“, за да се отличава от по-раншния Михаил II Асен (р.1246–1256).

Византийските хронисти (Пахимер) рисуват Мария като „коварна и хитра“, внушителна жена, която „унищожава противниците си“ и държи юздите на държавата дори пред парализирания си съпруг. Българската научна традиция и съвременната историография, стъпвайки върху същите извори, виждат в нея преди всичко компетентен регент в извънредно тежки времена — с твърда ръка срещу феодалната опозиция и с активна (понякога авантюристична) външна политика, целяща да опази суверенитета на царството.

Хронология на Мария Кантакузина Палеологина

Година / Дата	Събитие	Контекст и значение
ок. 1240–1245	Раждане на Мария Кантакузина	Дъщеря на Йоан Кантакузин и Ирина (Евлогия) Палеологина – сестра на бъдещия император Михаил VIII. Родена е в Никейската империя.
1261	Михаил VIII Палеолог възстановява Византия	Семейството ѝ става централно в имперската аристокрация. Според Георги Пахимер, Мария подкрепя действията срещу Йоан IV Ласкарис.
ок. 1261–1264	Първи брак – с великия доместик Алексий Фил	Сватба с един от най-видните пълководци на Михаил VIII. Отваря ѝ достъп до военния елит на империята.
1268	Смърт на българската царица Ирина Ласкарина	Овдовял, цар Константин Тих търси нов династически съюз с Византия.
1269	Брак с Константин Тих Асен	Мария става българска царица. Зестра – Месемврия и Анхиало (не са предадени от Византия, което влошава отношенията).
1270–1271	България в конфликт с Византия и татарите	Михаил VIII сключва съюз със Златната орда (брак на Евфросина Палеологина с Ногай). Татарски нападения поразяват България.
1271/1272	Раждане на Михаил II Тих Асен	Мария урежда коронясването му като съвладетел. Започва нейното фактическо регентство, тъй като Константин Тих е осакатен от падане от кон.
1272–1275	Утвърждаване на регентската власт	Мария концентрира управлението, изтласква болярската опозиция. Поддържа антивизантийска линия и връзки с Унгария и Анжуйска Сицилия.
1275–1276	Конфликт с Яков Светослав (видински деспот)	За да не оспори престола, Мария го осиновява публично в Търново. Малко след завръщането му във Видин той умира (обвиняват я в отравяне).
1274	Лионска уния	Константинопол и Рим подписват уния. Мария и Търновската патриаршия застават твърдо против, оформяйки антипапска политика в България.
1277	Въстанието на Ивайло	Вдигнато от селяните срещу татарите и болярите. Царската войска е разбита, Константин Тих е убит. Мария остава в Търново с малолетния Михаил.
1278	Брак с Ивайло	За да запази престола, Мария се жени за въстаническия водач Ивайло и го признава за цар. Бракът е нещастен, но политически логичен.
1278–1279	Борба за престола	Византия издига Иван Асен III (зет на Михаил VIII). Ивайло воюва успешно, но е обсаден в Дръстър от татарите. Слух за смъртта му кара търновските боляри да предадат столицата на Иван Асен III.
1279	Мария и синът ѝ Михаил са пленени	Изпратени във Византия. Михаил VIII ги държи под надзор.
1279/1280	Раждане на дъщеря от Ивайло	В изгнание Мария ражда момиче (името не е запазено).
1284	Епизодът с „лъжливия Ивайло“	Появява се самозванец, представящ се за Ивайло. Император Андроник II вика Мария, за да удостовери самоличността му.
1294	Последно сигурно сведение за Мария	От този момент насетне следите ѝ се губят. Приема се, че умира след 1294 г.
1300	Болярска делегация в Константинопол	Пратеници искат от Андроник II да изпрати в България Михаил, сина на Константин Тих и Мария. Това е последната непряка следа за влиянието на династичната линия на Мария.

Мария Кантакузина Палеологина е била не просто „царица по брак“, а активна и доминираща фигура в най-кризисното десетилетие на Второто българско царство. Със своите дипломатически ходове, династически бракове и безпощадна вътрешна политика тя е съумяла да удържи престола почти десет години в условия на безкрайни заплахи – татарски нашествия, византийска агресия и селски бунтове. Образът ѝ остава амбивалентен: от една страна – жестока и коварна, от друга – една от най-способните и влиятелни жени, управлявали България през Средновековието.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК