ГЮРГА ПИНДЖУРОВА

Замисляли ли сте се кои са първите популярни изпълнители на български народни песни след Освобождението? Кои са сред първите гласове, звучали в ефира на Българското национално радио? Несъмнено сред тях ще откриете имената на изпълнителя от Северняшката фолклорна област – Борис Машалов; на певицата от Тракия – Атанаска Тодорова и, разбира се, на славея на шопската и трънска песен – Гюрга Пинджурова.

I. Детство и семейна среда

Гуга – както я наричат съвременниците ѝ, е родена на 18 април 1895 г. в град Трън. Тя е шестото дете на дюлгерина (строител на зидове) и умел гадулар Гюро Пинджуров и съпругата му Тонка. Майката често пеела песни на децата си, а това става и причината Гюрга да се увлече по музиката още от най-ранна възраст. Още в прогимназиалния клас учителите ѝ забелязват големия певчески потенциал на младото момиче.

II. Срещата с Христина Морфова и обучението в София

Дарбата на Гюрга не остава скрита. Съдбата я среща с известната оперна прима Христина Морфова. Възхитена от гласовите ѝ възможности, Морфова настоява пред родителите ѝ да позволят момичето да учи в София.
С нейна помощ, през 1917 г. Гюрга Пинджурова постъпва в новооткритото Държавно музикално училище. Там тя завършва с отличие първия випуск на институцията. Благодарение на подкрепата на Христина Морфова, Пинджурова печели стипендия и заминава да учи оперно пеене в Пражката консерватория.

III. Завръщане в България и учителска кариера

Въпреки възможността да развие оперна кариера в чужбина, младата певица решава да се върне в България. Става учителка по пеене в трънското село Лялинци, до което тогава се стигало само с кон след няколкочасова езда.
В този период тя се омъжва за аптекаря и добър цигулар Иван Тричков, от когото има две деца.

IV. Срещата със Сирак Скитник и пътят към радиото

Песента съпътства ежедневието и празника на Гуга. Съдбоносна се оказва една случайна среща – на гости на местен юрист в Трън пристигат Сирак Скитник (директорът на Българското национално радио), Петко Стайнов и Ана Каменова. Те случайно чуват Пинджурова да пее и са силно впечатлени. Предлагат ѝ да започне работа като солистка в радиото, където по онова време песните се изпълняват на живо.
Така през 1935 г. певицата и семейството ѝ се местят да живеят в София.

Гюрга Пинджурова става редовен участник в програмата на радиото. Тя изпълнява предимно песни от трънския край, но подготвени специално за нея – с народно и оперно звучене. Акомпанира ѝ фолклорната група „Тракийска тройка”. Особено популярни са нейните участия всяка неделя в „Детския час” на радиото. Те радват децата с любими песнички и същевременно доставят наслада на възрастните слушатели.

През 1939 г. са направени първите ѝ грамофонни плочи. След 9 септември 1944 г. Гюрга Пинджурова развива активна концертна дейност заедно с други народни изпълнители – както в България, така и в чужбина.
Особено запомнящи се остават участията ѝ в Москва и в Белград, които завършват с бурни овации и приканване за още и още изпълнения.

V. Глас и репертоар

С прекрасния си плътен глас Гуга придава живот на тежките жетварски, битовите и хумористични песни от трънския край. Записите ѝ в Националното радио са повече от 80 на брой, а много от тях се изпълняват и до днес.
Сред най-популярните нейни песни остават:

• „Гугутка гука в усое“
• „Попей ми, Янке ле, невесто“
• „Омиле ми, Ягодо“
• „Чича рече да ме жени“
• „Море, Рада носи кован колан“
• „Страхил войвода“
• „Стоян през гора вървеше“
• „Казвай, хайдут Велко“
• „Хей, поле широко”
• „Взехме се две сирачета“
• „Пушка пукна”
• „Ой, Димитро ле”

VI. Отличия и признание

През 1951 г. Гюрга Пинджурова получава „Димитровска награда“ – най-висшето държавно отличие на Народна република България за принос в науката, изкуствата и културата.
През 1969 г. е удостоена със званието „Народен артист“, признание за огромната ѝ популярност и заслуги към народната музика.

Тези нейни думи остават като своеобразен завет към близките и към всички нас – да пазим и предаваме българската народна песен.

VII. Последни години и смърт

В скромния си дом на ул. „Иван Асен” в София Пинджурова често събира приятели. Посреща ги непретенциозно, но винаги с добро настроение и с много песни. Обичала да казва: „Сбрамо се, съга да попоемо“.

През 1971 г. съпругът на Гюрга Пинджурова внезапно умира. Загубата му я съкрушава дълбоко. Само няколко месеца по-късно, на 10 ноември 1971 г., певицата напуска този свят след инфаркт. Близки твърдят, че издъхва с песента „Омиле ми, Ягодо“ на уста.

„Омиле ми, Ягодо“ – песен и епилог

Една от най-емблематичните ѝ песни остава „Омиле ми, Ягодо“. Тя звучи като поетичен завършек на нейния живот:

Омиле ми, Ягодо,
омиле ми, Ягодице,
омиле ми комшийско девойче.

Плаво беше, Ягодо,
плаво беше, Ягодице,
плаво беше, мене мило беше.

Ама ми га, Ягодо,
ама ми га, Ягодице,
ама ми га други преотеше.

Не ми жалба, Ягодо,
не ми жалба, Ягодице,
не ми жалба, дет’ га преотеше,
най ми жалба, дет’ ма прикумише.

Венчай, куме, Ягода,
венчай, куме, Ягодица,
венчай, куме, само не проклиняй.

Я не кълнем, Ягодо,
я не кълнем, Ягодице,
я не кълнем, само сърце кълне,
я не кълнем, пусто сърце кълне.

Животът и творчеството на Гюрга Пинджурова са ярък пример за съчетание на талант, труд и дълбока отдаденост на народната песен. Тя е едновременно глас от Трънския край и символ на българската душевност, който остава да звучи и днес.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК