ХРИСТИНА ХРАНОВА ЦЕНКОВА
Христина Хранова Ценкова е родена през 1852 г. в село Клисура – едно от будните възрожденски селища, които преживяват тежки удари по време на османските гонения. Семейството ѝ е принудено да бяга, след като родното ѝ място е заличено в един от онези мрачни периоди на историята. Едва 12-годишна, Христина и близките ѝ се установяват в покрайнините на София – около днешната църква „Св. Седмочисленици“, която тогава е в източните предели на града.
Израснала в духа на Възраждането, Христина отрано възприема идеите за свобода и решава да се включи в националноосвободителното движение.
I. Участие в революционното движение
Младото момиче се превъплъщава в куриер, преоблечено като мъж, за да не буди подозрения. Тя лично свидетелства:
Аз пренасях, преоблечена като мъж, писма на I-вий Софийски, на IV-тий Панагюрски и на VIII-ий Ловчански комитет под заповед и указания на великия Левски – през гори и планини, деня и нощя, в хубаво и лошо време.
Христина става пряк съратник на Апостола на свободата Васил Левски, рискувайки живота си в най-тежките условия. По-късно тя се оказва и в Батак по време на клането, където оцелява „по чудо“.
Когато настъпва Освобождението, Христина отново е в първите редици:
Аз с оръжие в ръка, напред със славните опълченци, воювах при Шипка, Шейново и Стара Загора.
Семейството ѝ плаща скъпа цена за свободата – шестима от братята ѝ загиват в Руско-турската освободителна война (1877–1878), а други четирима – в Сръбско-турската война (1876). Вероятно именно тези загуби, съчетани с нейния революционен опит, карат Христина да поеме по необичаен за времето път – да се отдаде на медицинското поприще и да стане акушерка, в полза на българските майки.
II. Обучение в Русия и начало на медицинска кариера
Благодарение на отпусната стипендия за даровити ученици, Христина заминава за Русия. Там завършва курса на Повивалний институт при Императорския университет „Св. Владимир“ в Киев – едно от водещите заведения в тази област.
През 1881 г. тя се завръща в България и става една от първите дипломирани акушерки в страната (преди нея диплома има и Райна Княгиня, но тя не практикува професията).
Благодарение на усилията на Христина, още през 1882 г. в София е открито първото родилно отделение в България.
III. 30 години отдаден труд
В продължение на три десетилетия Христина работи в София, Лом, Силистра и Варна. Нейната лична статистика е впечатляваща:
Моята ръка изтегли из недрата на родилките не по-малко от 3462 живота…
Тя е сред жените, които полагат основите на модерното акушерство у нас и оставя дълбока следа в българското общество.
Любовта към морето води Христина и до друго призвание – тя става първата известна българска спасителка на удавници. Във Варна тя спасява над 50 души от вълните на Черно море.
За саможертвата си през 1907 г. е наградена със сребърен орден „За гражданска заслуга“.
Спасих тия години не по-малко от 54 давящи се от явна смърт…
IV. Отново на бойното поле
Христина никога не поставя личното си благополучие над съдбата на Отечеството. Когато избухва Сръбско-българската война (1885), тя отново поема пушката. Сражава се при Драгоман, Гургулят и Сливница, където е и ранена в коляното.
По-късно, по време на Междусъюзническата война (1913), вече на около 60 години, Христина отново влиза в редиците на доброволците.
V. Последни години и трагичен край
Въпреки огромните ѝ заслуги – като революционерка, акушерка, спасителка и доброволка на фронта – държавата я забравя. Тя остава без пенсия, тъй като дълги години е работила на частна практика.
В едно писмо до Народното събрание пише с горчивина:
Стара, немощна, недъгава – аз не съм в състояние да изкарвам прехраната си и медленно се топят последните ми сили в грозна мизерия. Има дни, когато съм принудена да гладувам; зиме зъзна от студ… Милост, милост, синове на България!
Едва през март 1918 г. парламентът ѝ отпуска пожизнена народна пенсия – 60 лв. месечно.
Христина умира в бедност и самота. Погребана е без паметник, а гробът ѝ остава заличен – тъжна съдба за една от най-достойните българки.
Христина Хранова е наричана от съвременниците си „майка на героите“ – не само защото е дарила България с хиляди новородени, но и защото лично е воювала и страдала за свободата.
Нейният живот е пример за непоколебимата сила на българката – едновременно боец, майка, спасител и лечител. Макар и забравена приживе, днес тя заслужава място сред най-светлите имена на българската история.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
