АЛФОНС ДЬО ЛАМАРТИН

Алфонс Мари Луи дьо Ламартин (1790 – 1869) е един от най-известните френски поети на XIX век, романтик, политик и дипломат. Той остава в историята не само с поетическото си творчество, но и със своите пътешествия и политическа дейност в защита на поробените народи на Балканите. През 1833 г., на връщане от пътуването си в Ориента, Ламартин преминава през българските земи – преживяване, което оставя трайни следи както в неговите спомени, така и в начина, по който Европа започва да гледа на България.

I. Пристигането на Ламартин в Пловдив (Филипополис)

Шествие, достойно за дипломат

На 2 август 1833 г. Ламартин влиза във Филипополис (днешен Пловдив) с внушителен ескорт: пет каляски, всяка впрегната с по четири коня, придружавани от водачи на мулета и още шест коня, натоварени с багаж, кухня и сандъци с книги. Това внушително шествие бързо привлича вниманието на местните жители. Мълвата, че пристига „височайша особа“ – истински европейски аристократ и дипломат, светкавично обикаля града. Любопитни пловдивчани се нареждат по улиците и надничат от прозорците, за да зърнат именития гост.

Господин Рицар дьо ла Мартин

По онова време Ламартин вече е известен във Франция като автор на прочутата стихосбирка „Поетически размисли“ (Méditations poétiques, 1820), но името му е непознато в България. Затова той се представя пред местните като „Господин Рицар дьо ла Мартин“, подчертавайки благородническия си произход.

II. Гостуването в дома на Мавридис

В Пловдив Ламартин е посрещнат от Мавридис – богат търговец и общественик от гръцки произход, който му предлага гостоприемството на своя дом. Къщата впечатлява французина със своя европейски стил на обзавеждане, а още повече – с великолепната градина, от която се открива, по думите му, „една от най-хубавите гледки на света“.

Ламартин остава в дома на Мавридис четири дни. През това време приема и връща визити на местни първенци и европейски гости, оставяйки впечатление на образован, любезен и изискан човек.

III. Болестта във Ветрен и проявеното българско гостоприемство

Неочаквано изпитание

На 6 август 1833 г. Ламартин отпътува на север, но по пътя, в пазарджишкото село Ветрен (тогава Йеникьой), се разболява тежко – опасна треска, придружена от отравяне на кръвта, го поставя на ръба между живота и смъртта.

Френският пътешественик е принуден да остане двадесет дни в скромна селска колиба без прозорци, където местните жители се грижат за него с неподозирана отдаденост.

Грижи и човечност

Селяните събират от близките блата 60 пиявици, които поставят на гърдите и слепоочията на болния, според тогавашните медицински практики. Вестта за тежкото му състояние стига до Пловдив, а Мавридис незабавно тръгва към Ветрен с чанта с медикаменти и лекар.

По-късно Ламартин ще си спомня с умиление за този акт на човечност и приятелство: чужденецът е получил подкрепа, която рядко се оказва на пътешественик в непозната земя.

IV. Впечатленията на Ламартин от българите

Характер и обичаи

Болестта, която го задържа във Ветрен, дава възможност на поета внимателно да наблюдава местните хора. Той описва българите като:

• работливи и скромни,
• изпълнени с уважение към свещениците и религията,
• облечени подобно на селяните в Германия (мъжете), а жените – с носии, напомнящи швейцарските.

Ламартин е впечатлен, че българките не са забулени, както туркините; срещат се свободно с мъжете и се отличават с красота и грациозност.

Политическо прозрение

Французинът отбелязва силната омраза на българите към турските данъчни събирачи и стига до важния извод, че българите „са напълно узрели за своята независимост“. При напускането на Ветрен той казва:

Напускам Йеникьой и приветливите му и добри селяни с тъга: това беше очарователен летен престой. Цялото село ни придружи една левга навътре в планината и ни засипа с пожелания и благословии.

V. Политическа дейност в защита на българската кауза

След завръщането си във Франция Ламартин влиза активно в политиката и многократно е избиран за депутат. Въпреки че изпитва известни симпатии към Турция като страна от Ориента, той остро критикува османската власт:

Тяхната политика е пълното отрицание на всякаква възможност за общение; това е варварщината в цялата ѝ груба искреност, това е постоянното и организирано убийство на човешкия род.

Той описва турците като мързеливи и обезкуражени, съсредоточени предимно в градовете и издържащи се от експлоатация на труда на работливото християнско население. Ламартин използва публичната си трибуна, за да изрази симпатия към българите и да защити техните стремежи към свобода.

VI. По-късните години на поета

След революционните събития от 1848 г., когато мечтата му за република се срива, Ламартин се оттегля в родната си Бургундия. Опитва да се издържа чрез земеделие – лозарство и търговия с вино, но поради липса на опит и делови нюх начинанието му се проваля.

Той предприема още едно пътуване в Ориента, след като турските власти му подаряват долина, но престоят е кратък и той се връща във Франция. Въпреки дълговете, отказва да продаде владенията си, стремейки се да запази аристократичното си достойнство. През годините е принуден постепенно да се разделя с част от имотите си:

• през 1855 г. продава апартамента си в Париж;
• до 1861 г. притежава още два замъка и една конюшна с две болни кобили.

Великият поет умира през 1869 г., бедeн и забравен, далеч от някогашната слава.

VII. Гастон Сергерар (пер Ален) – пазителят на спомените

Историята за пребиваването на Ламартин в България е съхранена благодарение на Гастон Сергерар, който старателно събира всички сведения за визитата на поета. Зад това име стои пер Ален – един от най-уважаваните преподаватели във Френския колеж в Пловдив.

Той е автор на множество трудове, посветени на България и нейната история, сред които:

• „Симеон Велики“,
• „Българските царе на Средновековието“,
• „Българите от Волга и славяните от Дунава“.

Пер Ален посвещава три тома на френските пътешественици, които пишат за България, като така запазва спомена за пътуването на Ламартин.

VIII. Ламартиновата къща в Пловдив

Къщата на Мавридис, където Ламартин е отседнал през 1833 г., става символ на културните връзки между Франция и България.

• През 1923 г. организацията „Алианс Франсез“ поставя паметна плоча на фасадата в чест на поета. На церемонията присъстват представители на френското правителство, български гимназии и Френския колеж в града.
• През 1960 г. домът е превърнат в музей на Ламартин. В стаята, в която е нощувал, се излагат негови оригинални съчинения, преводи и факсимилета от книгата „Пътуване в Ориента“. Стените са украсени с портрети на поета.
• Две години по-късно списание „Пари Мач“ посвещава цяла страница на къщата-музей, като отбелязва, че тя е станала популярна туристическа и културна дестинация. Дори портиерът научава няколко думи на френски и рецитира три стихотворения на Ламартин, за да посреща подобаващо посетителите.

IX. Значение на визитата за българската културна история

Посещението на Ламартин в България не е просто епизод от неговото пътешествие на изток. То представлява среща на европейската романтична култура с живота на поробените българи.

• Ламартин пръв изрича ясно, че българите са „узрели за независимост“.
• Неговите по-късни речи във Франция допринасят за формирането на европейска симпатия към българската кауза.
• Споменът за него, запазен чрез труда на пер Ален и музея в Пловдив, остава знак за културен мост между България и Франция.

Алфонс дьо Ламартин пристига в България като любопитен пътешественик и дипломат, а си тръгва като човек, който разбира духа на българите и вижда в тях зародиша на свободата. Неговото пътуване оставя не само лични впечатления, но и политически послания, които укрепват българската кауза на европейската сцена.

Днес Ламартиновата къща в Пловдив напомня за този забележителен епизод, когато поезията, дипломатията и човечността се срещат на българска земя.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК