ФРЕНСКИЯТ ГЕОЛОГ АМИ БУЕ

През XIX век Балканският полуостров е територия, която привлича вниманието на западноевропейските учени и пътешественици. Въпреки че Османската империя все още владее голяма част от региона, вече са установени стабилни икономически, политически и културни връзки между Изтока и Запада. Макар тези контакти да не са насочени към съвместно развитие и просперитет, те създават условия за научни изследвания и пътувания.

Западните учени често са приемани без сериозни затруднения, тъй като империята проявява относителна отвореност към научни експедиции. Пример за този процес са изследванията на френския геолог и географ Ами Буе, проведени между 1836 и 1839 г. Той е сред първите, които систематично изучават географията, геологията и етнографията на българските земи, оставяйки трайна следа в европейската наука.

I. Биография на Ами Буе

Ами Буе (Ami Boué) е роден през 1794 г. в Хамбург, в семейството на френски търговци. На десетгодишна възраст остава кръгъл сирак, което бележи ранния му живот. Получава образование първо в Женева и Париж, а след това заминава за Единбург, където изучава медицина.

По време на следването си в Шотландия участва в няколко геоложки експедиции, изследва Шотландските планини и Хебридските острови. През 1817 г. се дипломира и се установява в Париж, където започва активна научна дейност и контакти с водещи учени.

Макар да е лекар по образование, Буе се насочва към геологията и географията, които ще определят целия му живот. Любознателният му дух и изследователската страст го отвеждат към непознати за Западна Европа територии, сред които централно място заемат Балканите.

II. Експедицията на Балканите (1836 – 1839 г.)

Подготовка и екип

През 1836 – 1839 г. Ами Буе, заедно с Огюст Викенел (Auguste Viquesnel) – топограф и учен със силен интерес към картографията, предприемат мащабна експедиция на Балканския полуостров. Екипът включва специалисти от различни области: геолози, географи, етнографи и природоизследователи. Целта е да се направи систематично проучване на териториите на Османската империя, с особен фокус върху геологията и населението.

Основни маршрути и географски открития

• 1836 г. – Югозападна България:
  Буе и Викенел изследват Рила, долината на река Струма, планината Пирин, както и градовете Кресна, Благоевград, Дупница и Радомир.
  Самият Буе прави детайлно описание на Софийската котловина и Витоша, като коригира остарели представи за релефа на региона.
• 1837 г. – Стара планина и Източна България:
  Самостоятелно Буе преминава северните и южните склонове на Стара планина – от Искърския пролом до Черно море.
  Изследва река Камчия и подбалканските градове по маршрута Софийско поле – Стара планина – Черно море.
  Тук Буе прави няколко ключови открития:
  • Доказва, че Стара планина не е свързана със Странджа.
  • Коригира старите карти, които показват високи планини там, където в действителност има хълмове.
  • Променя схващането за посоката на реките, като установява, че много от тях се насочват към Егейско море, а не към Черно море.
• 1838 – 1839 г. – Южна България и Родопите:
  Буе посещава Етрополе, Ловеч, Плевен, Севлиево, Габрово, Казанлък и Стара Загора, които описва като живописни и богати на културни традиции.
  След това проучва Разград, Шумен, Пловдив и Пазарджик, проследявайки цялото течение на река Марица.
  • Открива, че долината на Марица не представлява тясно дефиле, а широката и плодородна Горнотракийска низина.
  • Изследва северните и източните склонове на Родопите и доказва, че планината завършва на 20–30 км западно от реката.

Тези наблюдения поставят нови основи в географската представа за България и са революционни за картографията на епохата.

III. Публикации и научен принос

„Европейска Турция“ (1840 г.)

След завръщането си в Париж през 1840 г., Буе издава мащабния труд „La Turquie d’Europe; observations sur la géographie, la géologie, l’histoire naturelle“ („Европейска Турция: наблюдения върху географията, геологията и естествената история“) в четири тома. Това е едно от най-значимите научни изследвания за Балканите и първото, което предоставя геоложка карта на България. Книгата е безценен източник за географията, природните богатства и населението на полуострова.

Етнографски карти

• През 1847 г. във Виена Буе издава „Етнографска карта на Османската империя — европейска част и Гърция“. Руският учен Тимотей Флорински я определя като „максимално точна и създадена преди националистическите спорове за Македония“.
• През 1849 г. съставя и първата етнографска карта на османската част на Балканите, която отразява реалното етническо разпределение преди масовите политически манипулации на статистически данни.

Пътни дневници

През 1854 г., със съдействието на австрийската държава, Буе публикува във Виена „Сборник от пътни дневници в Европейска Турция“ (два тома).
В него са описани 37 маршрута, съпътствани с етнографски, географски и социални наблюдения. Дневниците му са ценни не само за геолози и географи, но и за историци, тъй като представят живота и културата на балканските народи преди националните революции.

IV. Наблюдения за българските земи и народ

Ами Буе е сред първите западни учени, които дават обективна и задълбочена характеристика на българите.

• Население: Според него българите обитават Долна и Горна Мизия, България и голяма част от Македония, като числеността им достига 4 500 000 души.
• Характер и нрави: Буе отбелязва гостоприемството, трудолюбието и моралната устойчивост на българите.
• Политическа реалност: Посочва, че османската власт целенасочено заселва мюсюлмански села по важните пътища и в ключови градове, за да контролира територията и търговските маршрути.

София

Буе е впечатлен от стратегическото разположение на София:

София е великолепно разположена… насред Турция, на кръстопътя на поне 7–8 пътища. Природата я е предопределила да стане голям и укрепен град.

Тази оценка се оказва пророческа, защото по-късно София става столица на независима България.

Пловдив

За Пловдив Буе пише с възхищение:

Филипополис застава в предните редици на търговските градове на Турция… транзитната му търговия е значителна.

Той го определя като икономически център на Южна България, свързващ Константинопол, Белград, Солун и Букурещ.

V. Значение на труда на Ами Буе

Ами Буе оставя траен отпечатък в европейската наука и в познанието за българските земи:

• Коригира погрешни географски представи и създава първата геоложка карта на България.
• Документира етническия състав на Балканите в период преди националните спорове и политическите фалшификации.
• Дава ценни сведения за социалния и икономически живот на българите в Османската империя.
• Популяризира българската природа и култура сред западноевропейската публика, представяйки страната като потенциално модерна и развита.

Неговата работа е пример за научна обективност и любознателност, поставяйки основи за бъдещи географски и исторически изследвания на Балканите.

Ами Буе е не просто геолог, а истински пътешественик и хроникьор на Балканите. Неговата експедиция през 1836–1839 г. и последвалите публикации променят картографските представи за региона, а етнографските му наблюдения запазват ценна информация за българския народ в епохата на Османската власт.

Със своята научна прецизност и уважение към местните хора, Буе показва, че западноевропейската наука може да бъде мост между културите, а България – макар тогава подчинена – е достойна за внимание със своята природа, трудолюбив народ и стратегическо значение.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК