ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО ДО ВСВ

Българското национално радио до началото на Втората световна война представлява сложен синтез от държавна политика, технологично развитие, културно-образователни амбиции и пазарни иновации, оформящ се в рамките на едно десетилетие и половина, белязано от политически преврати, модернизационни усилия и ускорено наваксване на европейските стандарти. Радиото постепенно излиза от статута на техническа любопитност и се утвърждава като „централна нервна система“ на публичната сфера: инструмент за ежедневна информираност, за национална културна интеграция и за модерни форми на масова комуникация, които променят навиците на градската и селската аудитория. Тази трансформация минава през ясно различими етапи: правно-институционално учредяване чрез Закона за радиото от 6 април 1927 г.; кооперативния експеримент „Родно радио“ с първите редовни излъчвания; държавното консолидиране след 1934 г. с откриването на софийския национален предавател и формирането на устойчиви програмни схеми; регионалната експанзия и жанровото разнообразяване след 1936 г.; и, накрая, подчиняването на информационния дневен ред на надигащата се война и свързаните с нея пропагандни и външнополитически цели.

В този контекст радиото се очертава като най-авторитетната медия в края на междувоенния период, през която българите се информират за вътрешнополитическите процеси, международните събития и културните новости, докато същевременно консумират музика, образователни беседи и радиотеатър в мащаби, непостижими за печата или сценичните изкуства. В навечерието на войната програмният профил вече е ясно архитектиран: сутрешни, обедни и вечерни блокове; редовни рубрики за селото, детето и домакинството; новинарски емисии с фиксирани часове и коментарни предавания; значителен дял музика, поддържан от нарастващ фонографски архив; и постепенно професионализирани отдели, които систематизират жанровете, аудиториите и производствения процес. Именно тази институционална, технологична и програмна зрялост позволява на Радио София и регионалните станции да понесат внезапното натоварване на 1939–1941 г., когато приоритетите се пренареждат, а изказът се дисциплинира от военната конюнктура и информационната политика на държавата.

I. Правни и институционални основи на българското радио (1927–1935)

Нека разгледаме условията, при които радиото възниква като публична услуга, механизмите на първоначалната кооперативна организация и логиката на последвалата държавна консолидация. С особен акцент върху Закона за радиото от 1927 г., кооперация „Родно радио“ и административните решения след 1934 г., които преформатират управлението, надзора и програмната автономия.

Законът от 1927 г. и рамкирането на публичната услуга

Приемането на Закона за радиото на 6 април 1927 г., състоящ се от девет члена, представлява ключов момент, защото превръща радиото от техническо поле с частни експерименти в регулирана обществена дейност, към която държавата заявява легитимен интерес като към инфраструктура с национално значение и културно-политически потенциал. Нормативната рамка очертава правото на излъчване, реда за разрешения и концесии, задълженията на операторите и съотношението между публичноправния интерес и частната инициатива, като по този начин изпреварва спонтанната комерсиализация и задава принципа на контролирана модернизация, познат по това време и в други европейски държави, които варират между държавен монопол и смесени модели с обществени мандати. В тази ранна фаза регулацията не е просто ограничителна: тя легитимира инвестиции, създава юрисдикция за разрешаване на технически и собственически спорове и отваря път за концентриране на ресурси в София като бъдещ център на продукция, архив и инженерна експертиза, докато провежда политиката за стандартизация на апаратурата, честотите и предавателната мощност. Резултатът е преодоляване на първоначалната фрагментация, в която отделни ентусиасти и асоциации експериментират без синхрон, и полагане на основите на онова, което постепенно ще придобие контурите на „национално радио“, включително чрез закрепване на практики като лицензионен режим, технически надзор и редакционни отговорности.

Кооперацията „Родно радио“: обществен експеримент и професионализация

Три години след закона група изтъкнати интелектуалци и общественици – проф. Асен Златаров, Елин Пелин, ген. Велизар Лазаров, Стефан Янчулев и Димо Казасов – инициират кооперация „Родно радио“, която получава концесия за радиоразпръскване и стартира през юни редовни излъчвания между 18:00 и 20:00 ч. на вълна 329 м, с което практическата страна на медията придобива ритъм, а публиката – предвидимост и доверие. Кооперативният модел има двоен ефект: от една страна, той загражда полето срещу чисто частнически инициативи, осигурявайки обществен ориентир чрез културни авторитети, а от друга – въвежда професионални стандарти в подбора на съдържание, в дисциплината на етерното време и в етичната отговорност към слушателя, която остава определяща и след последвалата държавна консолидация. Съдържателно първите години демонстрират интуитивен баланс между информативни сегменти, музикални програми и словесни форми, но още в тази ранна конфигурация става ясно, че радиото не може да се развива дългосрочно без по-сериозна инфраструктура, стабилен бюджет и централизиран технически парк, които кооперацията трудно може да осигури сама в условията на нестабилна макроикономическа среда и конкуриращи се публични приоритети.

Консолидацията след 1934 г.: Радио София като институционален център

С откриването на софийския национален предавател на 24 март 1934 г. в т.нар. Добруджански квартал се извършва преход от „радио като проект“ към „радио като институция“, при който официалното наименование „Радио София“ маркира центъра на мрежата, а администрирането се поставя под опеката на Дирекцията за обществена обнова (де факто Дирекция на печата в рамките на управлението на „Звено“). Тази промяна не е чисто терминологична: тя означава бюджетна предвидимост, възможност за инвестиции в студиа и апаратура, кадрово укрепване и най-важното – нормативно гарантирана координация между информационната политика и програмното планиране, което ще позволи в близките години да се изгради устойчиво ядро от жанрове, часови блокове и редакционни практики. Формално това води до създаване на програмна схема, включваща новини и оригинална музика, а като структурна иновация – до привличане на артисти от Народния театър за новосъздаденото предаване „Час за България“, което определя профила на „национална“ културна медия, способна да капитализира сценичния капитал на елитните институции и да го превръща в достъпно аудио съдържание за масова публика. В този период възниква триада от сутрешен, обеден и вечерен блок, която ще остане определяща за междувоенния радиоформат, като паралелно се въвеждат религиозни, образователни и тематични рубрики – от прякото предаване на неделната литургия в „Св. Александър Невски“ до „Час за селото“ и „Детски радиочас“, – чрез които радиото инклузивно адресира различни групи слушатели и засилва представата за общ национален ефир.

II. Технологична инфраструктура, пазар и аудитории в междувоенната епоха

Тук фокусът е върху предавателната мрежа, техническите стандарти, регионалната експанзия и масовизацията на приемането, както и върху икономическата и социалната динамика на радио пазара. Анализира се как инфраструктурата структурира съдържанието и как достъпът до приемници променя ритъма на ежедневието и нивата на медийна грамотност.

Предаватели, стандарти и регионална експанзия

Техническата консолидираност на Радио София след 1934 г. се материализира в стабилна предавателна мощност, по-добро качество на сигнала и по-надеждна честотна дисциплина, което от своя страна позволява изграждането на програмни очаквания у аудиторията – слушателят вече може да разчита на предвидими времена за новини, концерти и беседи без риск от технически сривове или хаотично припокриване с чужди станции. Ускоряващата се регионална политика води до откриване на станции във Варна и Стара Загора през 1936 г., с което радиото престава да бъде изцяло столично явление и започва да циркулира локални новини, музикални традиции и говори, укрепвайки идеята за общ, но не монолитен национален ефир. Тази регионализация има и обучителен ефект: регионалните екипи формират професионални умения в звукозаписа, режисурата и техническата поддръжка, подсигурявайки кадрови резерв за столицата и приобщавайки местни интелектуални и артистични общности към производството на съдържание. От гледна точка на стандартизацията, по-ясното управление на честоти и по-силните предаватели намаляват външните смущения и правят възможно въвеждането на по-финни програмни сегменти – като кратки новинарски емисии, „точно време“, календарни и домакински рубрики – които изискват минутна точност и акустична чистота, за да имат ефект на доверие и полезност.

Достъп, приемници и навици на слушане

Мрежовата логика на радиото не може да бъде разбрана без икономиката на приемниците, които от луксова техника за градската средна класа постепенно се нормализират като полезно домакинско устройство и в по-скромни домакинства в градовете, а със закъснение – и в селата. Разпространението върви по две линии: индивидуални апарати за частни домакинства и публични точки за слушане – кафенета, читалища, дружества, дори площадни говорители – които демократизират достъпа и създават колективно преживяване на новините и музиката. Оттук произтичат нови ритуали: сутрешните маршове и радиогимнастиката синхронизират началото на деня, обедните емисии подреждат работния ритъм, а вечерните концерти и сказки формират културна рамка за семейното време, при което слушането става едновременно интимно и социално. Пазарът постепенно отговаря: пада цената на базовите приемници, нарастват ремонтните услуги, появяват се специализирани рубрики и рекламни съобщения, които пропагандират не само стоки, но и самата практика на слушане като белег на модерен бит. Това съчетание от инфраструктура, достъп и навици стабилизира слушателската база и прави възможна по-фина сегментация на съдържанието, насочено към селскостопанския производител, градския служител, ученика, домакинята и културно активния гражданин.

Архив, звук и акустична култура

С нарастването на програмното време възниква необходимост от систематичен звукозаписен и фонографски архив, който към 1942 г. достига приблизително 15 000 плочи, включително 3 700 симфонични, 3 000 забавни, 2 200 танцови, 1 400 камерни, 300 оперетни и 15 с източноправославни песнопения – пропорции, които показват доминацията на музикалните жанрове и потребността от разнообразяване на тоналната палитра. Този архив не е пасивна колекция: той е производство на акустична култура, която възпитава слуховите предпочитания на масова публика, нормализира класическия репертоар като обществено достояние и същевременно съхранява локални и популярни практики, които образуват мост между народната традиция и градската забавна музика. Професионализацията на звукорежисурата, микрофонните техники и студийната акустика подобряват разбираемостта на словото и баланса между глас и оркестър, което е предпоставка за развитието на по-сложни жанрове като радиотеатъра и образователните цикли, изискващи динамично смесване, звукови ефекти и прецизна дикция. Именно акустичната надеждност – не по-малко от редакционната компетентност – изгражда доверието в радиото като „глас на нацията“, на който може да се разчита в моментите на криза, ритуал и празник.

III. Програмно изграждане, жанрови матрици и редакционна логика

Разглеждат се възникването на блоковото програмиране, жанровото ядро на новините, музиката, образованието и радиотеатъра, както и вътрешната организация на отдели и секции, която превръща програмата от сбор от елементи в интегрирана матрица. Фокусът е върху равновесието между масова привлекателност и културно-възпитателна мисия.

Блоковата схема: сутрин, обед, вечер

Оформянето на три основни програмни блока – сутрешен, обеден и вечерен – установява ритъм, в който радиото „диша“ заедно с обществото, като на всеки блок се възлагат специфични задачи и интеракции със слушателя: сутринта мобилизира и информира с маршове, радиогимнастика, точен час и кратки новини; обедът кондензира информация и предлага музикална пауза сред работния ден; вечерта се превръща в културен форум с концерти, сказки и драматични форми. В характерната делнична схема около 1940 г. могат да се проследят закономерности като редовното позициониране на „Точно време. Новини“ след кратки музикални модули, домакински и календарни рубрики като мост между информативното и практичното, както и интензивната вечерна част, когато след „Час за селото“ и поредица от сказки следват концерт и отново новини с „Исторически календар“ и прогноза за времето. Тази повторяемост има нормативна сила: тя обучава аудиторията да очаква новините в наистина точен час, да планира домакински и образователни дейности около полезните рубрики и да възприема вечерната културна програма като достъпна и престижна, дори когато не посещава концертна зала или театър. Блоковата логика е и инструмент за редакционна координация, защото позволява „сглобяване“ на деня от стабилни модули, които могат да се адаптират при извънредни събития без загуба на структурна яснота.

Новини, коментар и информационни формати

Информационната ос на програмата се крепи върху фиксирани емисии и коментарни рубрики, първоначално под етикета „Радиопост“, заменен през 1940 г. от „Преглед на събитията, новини“, което отразява стремежа към по-целенасочен, фактологичен и международно ориентиран изказ в условията на ускоряваща се външнополитическа динамика. Новините се излъчват с придружаващи маркери за време и с исторически календар, който едновременно информира и рамкира текущото в по-широк национален и цивилизационен контекст. Обхватът на новинарското покритие включва откривания на сесии на Народното събрание, Тронни слова на цар Борис III, тегленията на Държавната лотария и значими обществени ритуали, като същевременно се институционализира „новинарската кола“ за репортажи извън студиото – символ, че радиото е не само говорител в ефир, а и „мобилен свидетел“ на събитията. Редакционната философия тук съчетава два принципа: авторитет по линията на официалната информация и убедителност чрез акустична непосредственост и навременност, което създава усещане за присъствие на държавата и общността в един и същ звуков свят.

Музика, образование и радиотеатър: културната матрица

Музиката заема приблизително две трети от ефирното време – дял, обясним с акустичните предимства на жанра, с наличието на богат архив и с универсалната му достъпност, която не изисква висока степен на медийна грамотност. Подредбата по отдели и секции – обикновена и класическа, народна, забавна и танцова – цели не само разнообразие, а социално представителство на вкусовете и навиците на слушателите, така че да се минимизират бариерите между елитарен и популярен репертоар. Паралелно образователно-възпитателният отдел развива беседите (25–30 минути) и сказките (30–60 минути) с водещи лектори като Симеон Андреев (литература), Иван Дуйчев и Александър Бурмов (история), д-р Захари Захариев (хигиена), Георги Караиванов (спорт), които превръщат радиото в университет без изпити, където публичното знание се циркулира ритмично и достъпно. Радиотеатърът, утвърден предвоенно и подкрепен от появата на пиеси като „Крилата помощ“ (в оригинал „Великденска вечер“) на Ангел Каралийчев и Матвей Вълев, излъчена през 1938 г. от Радио Варна, демонстрира как акустиката може да носи драматургия чрез глас, паузи и ефекти, създавайки интровертно, но мощно културно преживяване, което разширява публиката отвъд залата. Рекламата – често под формата на стихотворни песнички, като известния пример за вълнените килими на фабрика „Кирил“ – показва как пазарът интернализира радиоформата и превръща римуваното съобщение в звукова търговска марка, което допълнително закрепя икономиката на медията.

Организационни отдели и редакционна координация

Петте програмни отдела – Музикален; Образователно-възпитателен; Професионално-стопански; Информационен; Пропаганден – не са просто бюрократична архитектура, а механизъм за стратегическо планиране, подбор и синхронизация, при който всяка секция има ясно портфолио и индикатори за успех, измерими чрез аудитории, писма от слушатели, технически показатели и вътрешна обратна връзка. Професионално-стопанският отдел, с тематични линии по земеделие, индустрия и занаяти, и търговия, например, изпълнява функцията на „практически университет“, превеждайки икономическия живот на достъпен език и подпомагайки модернизацията на производителите чрез съвети, пазари и примери за добри практики. Информационният отдел интегрира външната и вътрешната информация, предаванията извън студиото и „Радиовестник“ – говорящ вестник – който кондензира печатната логика в акустичен формат. Пропагандният отдел – с вътрешно и външно направление, включително държавни и обществени мероприятия, културни и стопански връзки, отбрана, национална пропаганда, износ и туризъм – задава рамка за публична дипломация и национален бранд чрез ефира, особено важна в периода на европейска нестабилност, когато символният капитал на държавата се акумулира и в звукови образи.

IV. Информация, пропаганда и международни хоризонти в навечерието на войната (1939–1941)

Разделът анализира как геополитическата ескалация реорганизира новинарската и коментарната част на програмата, как пропагандните отдели пренасочват ресурси към вътрешна консолидация и външна комуникация и как двуезичните елементи и международните прегледи сигнализират за амбиции, излизащи извън чисто вътрешния дневен ред.

От „радиопост“ към „преглед на събитията“: дисциплиниране на изказа

С приближаването на войната и особено след 1939 г. радиото преминава от по-свободния коментарен формат „Радиопост“ към по-стегнат „Преглед на събитията, новини“ (въведен през 1940 г.), което отразява изискването за фактологична надеждност, координация с официалните източници и международна ориентация на информационния поток. Новините се съпровождат с точно време, исторически календар и метеорологична прогноза – елементи, които повишават усещането за институционална сериозност и непрекъснат контрол върху ритъма на деня. В същата матрица се появяват и седмични прегледи на чужд език (напр. на немски), които изпълняват двойна функция: сигнал към външни аудитории за присъствие и компетентност и дисциплиниране на вътрешния изказ през международна рамка, която предполага съгласуваност, предпазливост и ясно разграничение между новина, коментар и интерпретация. Дисциплинирането на езика не означава загуба на публично значение, напротив – то повишава доверието, защото слушателят усеща, че ефирът говори с единна интонация, която не е просто „глас на властта“, а глас на институция, поемаща отговорност за точността.

Пропагандни приоритети, национален бранд и външна комуникация

Пропагандният отдел активира двата си фокуса – вътрешен и външен – като вътрешният работи за идейно-политическа и културна кохезия чрез осветляване на държавни и обществени инициативи, популяризиране на самобитната култура и рамкиране на отбранителната готовност като гражданска добродетел, докато външният артикулира „националната разказвателност“ към чужди публики с акценти върху икономика (износ, пазари), туризъм (планини, старини, бани, курорти) и културно наследство. Тази синхронизация между вътрешно и външно е необходима в епохата на радиодипломация, когато всяка държава се стреми да положи своя „акустичен подпис“ в международния ефир – не просто с музика и фолклор, а с наратив, който свързва история, модерност и полезност за потенциалните партньори. В този режим рекламата – и като търговско съобщение, и като формална похвала на национални продукти – се вписва в по-широка рамка на брандмениджмънт, където стихотворните и песенни форми не са само забава, а вплитане на стока и символ в паметливи акустични формули, които остават в съзнанието и отвъд конкретното предаване.

Ефир под напрежение: извънредност, ритуал и доверие

В навечерието на войната ефирът става пространство на извънредност, при което акустичният ритуал – точен час, кратки емисии, повторяеми джингли и устойчиви рубрики – служи като противоотрова на тревожността и неяснотата. Новинарската кола, репортажите извън студио, произнасянето на официални речи и съобщения, както и редовната религиозна и образователна програма заедно конструират фигурата на „надеждната медия“, която не изоставя ежедневието, докато назовава извънредното. Тази двойственост – едновременно нормализиране и алармиране – е ключова за доверието: слушателят се опира на познатата структура, за да приеме тежестта на непознатите събития, и именно в тази рамка радиото потвърждава своята роля на най-авторитетната медия на периода. Когато програмата включва неделната литургия, „Час за селото“ и „Час за детето“, а вечерта завършва с музика и обобщение на седмицата – дори на чужд език – ефирът става карта на националния живот, в която тревогите и надеждите са разположени в предвидим ред, достатъчно стабилен, за да бъде утешителен, и достатъчно гъвкав, за да бъде актуален.

V. Икономика на ефира, реклама и устойчивост на модела

Разделът анализира финансовата логика на междувоенното радио: източници на приходи, роля на рекламата, бюджетна дисциплина и връзката между икономическата устойчивост и редакционните избори. Проследява се как звуковата реклама се институционализира и как пазарните стимули взаимодействат с държавния интерес към стабилен, авторитетен ефир.

Приходна архитектура и бюджетна дисциплина

В междувоенния период икономиката на радиото се поддържа от сложна комбинация между бюджетни трансфери, лицензионни режими, такси и нарастващ, но внимателно ограничаван дял от реклами, което позволява на институцията да съчетава обществен мандат с прагматична финансова устойчивост. Бюджетната предвидимост след 1934 г. е ключова, защото дава възможност за инвестиции в студийна акустика, предавателна апаратура и архив, които изискват капиталов разход и регулярна поддръжка, каквато ад-hoc модели не могат да осигурят. Лицензионният режим и таксуването на приемниците имат двоен ефект: те дисциплинират пазара, като редуцират „сивия“ сегмент, и създават прогнозируем поток от приходи, който се разпределя към производство и техническа инфраструктура. Вътрешната бюджетна логика обвързва разходите за музикални формации, хонорари на лектори и драматурзи, поддръжка на „новинарска кола“ и регионални кореспонденти с прозрачни графици и договорености, които повишават професионалния статус на радио труда. Економията от мащаба се проявява в архивната музика: наличието на 15 000 плочи намалява пределните разходи за запълване на ефир, без да компрометира културното ниво, при условие че се поддържа балансиран репертоар и се инвестира периодично в обновяване. В този контекст се оформя „портфейл“ от жанрове с различна себестойност: кратките новини са относително евтини, докато радиотеатърът и големите концерти са по-ресурсоемки, но носят престиж и слушаемост. Държавният интерес към дисциплиниран ефир поддържа ниска толерантност към дефицити и изисква отчетност по линии програма–техника–кадри, което укрепва организационната надеждност. Постепенно се налага разбирането, че икономическата устойчивост не е само счетоводно състояние, а условие за редакционна автономия в рамките на държавно определените цели.

Реклама, пазарни стимули и регулация на търговското слово

Звуковата реклама се институционализира като кратки, ясно маркирани сегменти в програмата – обичайно в обедните и вечерните блокове – за да не нарушава информационния и културния профил на ефира и да поддържа доверие у слушателя. Поетическите и песенни форми, включително емблематични стихотворни „джингли“, изпълняват задачата да направят търговското съобщение запомнящо се, без да звучи агресивно или натрапчиво в домашната среда. Регулацията изисква съвместимост на рекламното съдържание с обществената мисия: от една страна се насърчава индустриалната гордост (текстил, хранителни изделия, домакинска техника), от друга – се избягват откровено сензационни или подвеждащи формули, които биха ерозирали авторитета на медията. Рекламата заема ролята на посредник между модерния градски бит и производствената база, като нормализира покупки и навици, свързани с хигиена, рационално хранене и домакинска ефективност, които са в унисон с образователно-възпитателните рубрики. По своята структура рекламният пазар отразява географията на приемането: най-активни са фирми от София, Варна и индустриални центрове, но се забелязва и регионален плурализъм, когато ефирът отваря пространство за локални производители. Договорните отношения въвеждат стандарти за дължина, тон, честота и позиция на спотовете, създавайки предвидимост и за рекламодателя, и за редакцията. Този дисциплиниран подход позволява на радиото да използва рекламата като финансов буфер и индикатор за обществено доверие, без да допуска търговска колонизация на ефира.

Устойчивост на модела и редакционни компромиси

Въпросът за устойчивостта се решава не чрез максимизиране на рекламните приходи, а чрез балансиране на четири оси: стабилен бюджет, разумна реклама, архивна ефективност и висока програма с доказуем обществен ефект. Редакционните компромиси се управляват чрез времеви пояси, в които културната програма има имунитет срещу търговски прекъсвания, докато по-леките жанрове – забавна и танцова музика – понасят ограничено количество реклами без риск за слушаемост. Поддържането на „ядро от сериозност“ в новините и образованието легитимира наличието на пазарни сегменти, защото слушателят приема, че ефирът служи на общия интерес, а не на случайни частни цели. Прозрачността на графиците и ясното маркиране на рекламата предпазват от смесване между новина и търговско съобщение, което е критично особено в предвоенни години, когато границата между информация и пропаганда е под напрежение. С натрупване на практика радиото извежда вътрешни стандарти – тон, дикция, акустична чистота и честота на включванията – които превръщат търговската комуникация в управляема променлива, а не във фактор, диктуващ програмните решения. Така се запазва стратегическият принцип: пазарът подпомага обществената услуга, но не я определя.

VI. Радиотеатър, висока музика и културна политика в ефир

Разделът разглежда радиотеатъра и музикалните формати като носители на културна политика – как се отсяват репертоари, как се обучава публика чрез акустични практики и как радиото капитализира сценични институции за национална култура.

Радиотеатърът като акустична сцена и школа по слушане

Радиотеатърът кристализира като жанр, който използва глас, тишина, шум и музикални мотиви, за да „създаде пространство“ в съзнанието на слушателя, компенсирайки липсата на визуалност с по-висока дикционна и монтажна прецизност. Първите постановки, включително ранните опити във Варна с текстове на Ангел Каралийчев и Матвей Вълев, показват, че радиото може да пренесе драматургията в дома без загуба на художествена интензивност, стига да се овладеят паузите и да се избегне театрална „пренадиграване“ в микрофона. Изборът на репертоар се движи между класически и съвременни текстове, като се търси баланс между образователната функция и потребността от привлекателност за широка публика. Адаптациите са специфична школа: изискват кондензиране на сценичната инструкция в звукова партитура, при която ефектите никога не са самоцелни, а служат на смисъла и ритъма на речта. Постепенно се оформят редакторски „правила“ за работа с актьори, вкл. насоки за микрофонна дистанция, темпо и артикулация, които различават радиодрамата от сценичния театър и утвърждават автономност на жанра. Обратната връзка от слушатели – писма, читателски клубове, коментари в печата – играе ролята на социална критика, която коригира претенциозност или прекомерен елитизъм. Така радиотеатърът става не само културен продукт, а и педагогическа практика по „слушане“, чрез която публиката усвоява нюанси на езика и драматургията.

Висока музика, архив и публична културна мисия

Музикалният дял, доминиращ в ефира, изпълнява мисия да демократизира достъпа до висока музика, без да я капсулира в елитарност, което изисква интелигентно програмиране между симфонична, камерна, оперетна и забавна музика. Архивът от плочи позволява курирани цикли по композитори, епохи и национални школи, които въвеждат слушателя в исторически контекст и слухова грамотност, а живите участия придават авторитет и случийност на концерта като събитие. Рубрики като „Исторически календар“ подпомагат музикалните избори, като свързват дата, събитие и репертоар, за да се постигне усещане за културна логика в рамките на деня. Радиото постепенно формира „домашна“ акустика за класически форми, при която инженерната работа – балансиране на динамичен диапазон, положение на микрофони спрямо оркестър и солисти – е не по-малко значима от редакционното решение какво да се излъчи. Паралелно народната музика и забавните жанрове присъстват не като вторични, а като равноправни културни езици, които консолидират националната идентичност чрез легитимиране на регионални стилове и градска популярност. Тази „полифония“ е съзнателна политика: вместо да противопоставя високо и популярно, ефирът ги редува и споява, като запазва критерии за качество и техника. В резултат музикалната програма не само забавлява, а и тихо конституира обща културна грамотност.

Културна политика и институционални партньорства

Сътрудничеството с Народния театър, оперни и симфонични формации, читалища и университети превръща радиото в център на културна екосистема, където етерът служи за мултипликатор на сценичното изкуство и на публичните лекции. Редакторските екипи се превръщат в културни куратори, които подбират партньори, договарят права и координират репетиции, като по този начин радиото придобива организационен капацитет, сравним с културна институция от „първи ред“. Политиката е „интегративна“: регионалните станции канят местни състави и артисти, създавайки география на таланта, която не е концентрирана единствено в столицата. В този процес се оформя и кадрова школа – диктори, музикални редактори, режисьори на радиотеатър, тонрежисьори – които споделят стандарти и вътрешни норми, осигуряващи качество и приемственост. Културната политика е устойчива, защото стои върху двойна легитимност: обществена мисия и професионални партньорства, които гарантират, че ефирът е не само „витрина“, а и място на реално художествено производство.

VII. Образование, просвета и социално инженерство чрез ефира

Разделът предлага аналитичен поглед към образователните формати – беседи, сказки, специализирани рубрики – и към ролята на радиото като инструмент за модернизация на навици, хигиена, труд и гражданско участие.

Беседи и сказки: публичен университет без изпити

Беседите (25–30 минути) и сказките (30–60 минути) са гръбнакът на образователното съдържание, защото позволяват систематична работа по теми – литература, история, хигиена, спорт, домакинство – със стабилен набор от авторитетни лектори. Изборът на личности като Симеон Андреев, Иван Дуйчев, Александър Бурмов, д-р Захари Захариев и Георги Караиванов гарантира качество и стилова дисциплина: ясна структура, достъпна терминология, примерна аргументация. Тези формати приучват слушателя към аналитично мислене, като предлагат не само факти, а и схеми на причинност, сравнения и исторически паралели, което вдига нивото на публичния дебат. Радиото изисква от лектора специфична техника: да „пише за ухо“, да поддържа темпо и дикция, да маркира преходи с акустични маркери, което превръща образователната рубрика в акустично майсторство, а не в четене на лекционен текст. Постепенно се развиват цикли – мини-курсове по тема – които създават очакване и възпитават навик за редовно слушане. Ефектът е двойствен: образователната програма едновременно индивидуализира познанието в дома и го социализира чрез общи референции, които хората разпознават в разговори на работа, в училище или в читалищата. Така радиото става тих двигател на модернизацията.

Хигиена, бит и домакинство: рационалност като обществена добродетел

Рубриките по хигиена, здравна просвета, домакински съвети и рационално хранене превеждат научни препоръки на практичен език и насърчават стандарти за чистота, профилактика и организация на дома, които имат измерим социален ефект. Съюзът между лекарски авторитет и редакционен формат гарантира доверие, а повторяемостта – сутрешни и обедни включвания – превръща добрите практики в навици. Теми като сезонна профилактика, хранителни режими, детска хигиена и безопасност в труда са представени като елементи на обща култура, а не като насочени укази, което улеснява приемането. Домакинските съвети се синхронизират с икономическите рубрики: говори се за планиране на бюджета, рационализиране на разходите, поддръжка на домакинска техника, включително радиоапарати, което удължава живота на уредите и намалява бариерите пред достъпа. Чрез подобни предавания радиото интериоризира „рационалността“ като ценност, която е едновременно индивидуално полезна и обществено желана. Този тип социално инженерство е меко, защото работи чрез пример, ритъм и доверие, а не чрез директиви, и именно затова е ефективно.

Село, детство и спорт: адресиране на специфични общности

„Час за селото“ и „Час за детето“ са архетипни формати за адресиране на общности с различни ритми на живот и потребности, при което редакцията адаптира език, примери и музикални междинки към аудиторията. За селото фокусът пада върху земеделски технологии, пазари, климат и болести по растения и животни, както и върху кооперативни практики и кредитиране, които модернизират производството. Детските предавания съчетават приказка, песен и кратка поучителна част, които обучават в езикова култура и базови граждански добродетели, без да звучат морализаторски. Спортната тема – чрез коментари и съвети – нормализира физическата култура като част от модерния живот, в синхрон със сутрешната радиогимнастика, която задава ритъм и дисциплина. Така радиото не е само „общо предназначение“, а и платформа за специфични профили, което увеличава степента на включване и усещането за представеност в националния ефир. Този плурализъм укрепва социалната кохезия, защото групите се разпознават в програмата не като периферни, а като съвместни автори на ефира.

VIII. Регионални станции, аудитории и емпирични профили на слушане

Разделът проследява откриването на Варна и Стара Загора през 1936 г., регионализацията на съдържанието и формирането на различни аудитории по възраст, професия и място на живеене. Анализира се и как ежедневната структура на програмата създава измерими модели на слушане.

Варна и Стара Загора: регионализация и локална културна карта

Откриването на регионални станции във Варна и Стара Загора превръща радиото от столична институция в мрежа, която отваря ефира към морската, търговска и индустриално-аграрна култура на страната. Варна внася морския хоризонт – пристанищен ритъм, търговски новини, културни събития на черноморския сезон – и структурира ефир, в който лятната култура, туризмът и международните контакти имат естествено място. Стара Загора, като индустриално-земеделски център, акцентира върху селскостопанските практики, занаятите и музикалния фолклор на Тракия, което придава на програмата регионален цвят без провинциализиране. Локалните кореспонденти и състави се превръщат в кадрова школа: репортери, диктори и техници натрупват опит, който по-късно циркулира към столицата и обратно, осигурявайки обмен на умения и стандарти. Регионалната програма включва и специфични рубрики – пазари, метеорология за земеделци, местни празници – които отразяват социалната екология на региона. Тази регионализация е и политика на представителност: тя дава символен капитал на периферии и намалява центростремителни напрежения, като утвърждава идеята за „общ ефир“ с локални гласове.

Профили на слушане: време, социална категория и навици

Анализът на програмната решетка позволява да се реконструират профили на слушане по времеви пояси, които съвпадат с ритмите на труд и дом. Сутринта мобилизира работещите в града, учениците и домакинствата, които се настройват чрез маршове, гимнастика и кратки новини, като „точното време“ се превръща в доверен сигнал за синхронизация на ежедневието. Обедният блок е ориентир за служители и занаятчии, които търсят кратка информация и музикална пауза, докато селската аудитория, ако не е в полето, наваксва с тематични рубрики. Вечерта консолидира семейното слушане, когато образователните формати и радиотеатърът са в състояние да задържат вниманието продължително, а концертите дават културна стойност на домашното време. По възраст се открояват детския и младежкия сегмент, които се приобщават чрез специални предавания и спортни коментари, докато по професии съществуват нишови интереси – земеделци, индустриални работници, търговци – обслужвани от професионално-стопанския отдел. Публичните точки за слушане – кафенета, читалища – създават втори режим на потребление: колективно, дискусионно и политизируемо, което усилва социалното влияние на ефира. Тази многообразна аудитория е стабилизирана от повторяемостта на програмата; именно предвидимостта е ключът към навик и доверие.

Метрики на успеха и обратна връзка

В отсъствие на съвременни рейтингови панели радиото използва композиция от индикатори: писма от слушатели, отзиви в печата, наблюдение на публика в публични точки и емпирични бележки на кореспонденти и редактори. Тези „меки“ метрики се компенсират с ясни вътрешни стандарти – точност на новините, акустична чистота, липса на смущения, дисциплина на времето – които се поддават на регулярна проверка. Обратната връзка се материализира в корекции на часови позиции, удължаване на популярни рубрики, ротация на лектори и обновяване на музикални цикли. Регионалните станции играят ролята на „лаборатории“, където нови формати се тестват в по-малки аудитории, преди да се скалират национално. Присъствието на двуезични елементи, като седмични прегледи на чужд език, служи и като външна метрика: писма от чужбина и реакции на партньорски медии дават сигнал за международна чуваемост. В крайна сметка успехът се разбира като комбинация от доверие, навик и акустична компетентност, а не като моментна сензация, което е в синхрон с обществената мисия на медията.

IX. Информационен режим, контрол и цензура в предвоенни условия

Разделът анализира механизмите, чрез които държавата и свързаните с нея институции рамкират информационния поток в навечерието на войната, баланса между обществената мисия на радиото и политическите изисквания, и границите на редакционната автономия.

Норми, протоколи и „редакционна дисциплина“

Информационният режим в края на 30-те години се опира на съвкупност от писани нормативи и неписани протоколи, които подчиняват новинарската продукция на принципа за съгласуваност с официалните източници и за минимизиране на противоречивите интерпретации в ефир. На операционално равнище това означава строг ред за потвърждаване на факти, приоритизиране на съобщенията на държавните ведомства, ограничаване на „гост-коментатори“, чиито мнения могат да бъдат възприети като официална позиция, и използване на стандартизирани формули на изказ, които редуцират риска от двусмислия. Редакторската дисциплина включва и прецизна хронометрия на емисиите: „точният час“ и фиксираните пунктове за новини и прегледи играят ролята на институционални маркери, които сигнализират надеждност, но и улесняват централизирания контрол, защото всяко отместване става видимо и подлежи на отчет. В този контекст радиото не е „пасивен рупор“, а апарат, който превежда сложни вътрешни и международни процеси на езика на фактологичната краткост, като същевременно осигурява акустичен фон на нормалност чрез повторяеми рубрики и музикални модули. Практиката показва, че редакционните решения често се вземат с оглед на „смилаемостта“ на новината в домашна среда: избягват се сензационни заглавия и „отворени“ конфликти между експерти в ефир, като вместо това се предпочитат „прегледи“ и синтези, които рамкират, а не ескалират. Тази умереност, колкото и да ограничава плурализма на живото мнение, укрепва доверието в институцията като предсказуем източник и осигурява стабилност на навиците на слушане, които са критични в извънредни ситуации. В същото време редакциите поддържат вътрешен рефлекс за корекции: ако събитийният натиск налага, програмните схеми се адаптират с „вмъкнати“ емисии и специални включвания, но винаги със стремеж към краткост и официална конгруентност.

Граници на автономията: между обществената услуга и държавната политика

Границите на автономията се явяват там, където обществената мисия – информиране, образование, културна интеграция – пресича държавните интереси в сферата на вътрешната консолидация и външнополитическата позиция. Пропагандният отдел, по дефиниция, носи идеологическа функция, но редакторската практика търси „меки“ форми на съвместимост: вместо директивност се предпочита наративна рамка, която легитимира държавните инициативи през културни и образователни формати, интегрирани в ежедневието на слушателя. В този смисъл цензурата, доколкото присъства, е по-скоро превантивна – контрол върху източниците, терминологията и тоналността – отколкото репресивна след излъчване, тъй като дисциплината на продукцията и ясно разписаните процедури намаляват вероятността за „ефирни инциденти“. Когато се появят спорни теми – международни кризи, вътрешнополитически напрежения, икономически трудности – редакционната стратегия използва „официалния глас“ (декларации, речи) и го фланкира с културно-образователни блокове, които поддържат впечатление за непрекъснатост на нормалния живот. Това е форма на „социална фармация“, която управлява тревожността чрез ритуал и акустична предвидимост, а не чрез информационен вакуум. Същевременно съществуват жанрови „резервати“ на по-голяма свобода – радиотеатърът, литературните четения, част от музикалните програми – където художествената автономия е по-висока, стига да не влиза в директен конфликт с приоритетите на момента. Така радиото конструира устойчива хибридна идентичност: институция на държавата и в същия миг културен дом на публиката.

X. Технически персонал, професионални стандарти и обучение

Разделът разглежда човешката инфраструктура на радиото – диктори, редактори, тонрежисьори, инженери – и механизмите за изграждане на професионални практики, които гарантират акустична надеждност, стилова консистентност и етична отговорност.

Диктори, редактори и „езикът на ефира“

Дикторът е лицето – по-точно гласът – на институцията, поради което неговата дикция, темпо, интонация и способност за „чисто“ произнасяне на чужди имена и топоними се превръщат в предмет на систематична тренировка. Професионалните стандарти включват регулируема микрофонна дистанция, упражняване на дихателна техника, подготовка на фонетични „ловки“ за трудни имена и синхронизиране с тонрежисьора за избягване на „пикове“ и шумове при живи включвания. Редакторите носят двойна отговорност: фактологична (верификация, съгласуване с източници) и стилистична (съкращаване, ритъм на текста за четене, ясни преходи), което превръща новинарската бележка в „акустичен сценарий“, а не просто проза за страницата. Вътрешната култура на радиото търси „неутрален авторитет“: гласът да бъде разпознаваем по качество, а не по политическа окраска, и да поддържа равномерен тон дори при извънредни новини. Тези правила се прилагат и в коментарни формати, където умереният логос е предпочетен пред полемиката, за да не се ерозира институционалното доверие. Постепенно се създава „език на ефира“ – кодекс от изрази, преходни формули, начини за маркиране на несигурност и за приписване на източници – който прави радиото едновременно разбираемо и дисциплинирано.

Тонрежисура, инженеринг и акустична надеждност

Тонрежисьорите и инженерите са невидимият гръбнак на качеството: те отговарят за баланса между глас и музика, за нивата на сигнал, за предотвратяване на микрофонии и за управление на транслацията при включвания извън студио. Придобити по опит и обмен между София и регионалните станции, практиките включват стандарти за разполагане на микрофони при камерни и оркестрови формации, за използване на „шумови завеси“ при бързи преходи и за тестови четения преди живи емисии, които намаляват риска от технически дефекти. Инженерите поддържат предавателите, наблюдават честотни смущения и работят с международни таблици за избягване на припокриване с чужди станции, което е критично в претоварения междувоенен спектър. Създават се и процедури за „падащи“ линии: резервни канали, готови плочи за запълване на ефира в случай на внезапен срив, предварително записани сигнали за извънредни съобщения. Чрез тази култура на предвидливост радиото постига акустична надеждност, която самата по себе си е форма на обществен капитал: слушателят знае, че когато му трябва информация, ефирът няма да „изчезне“. Тази надеждност, съчетана с редакционната дисциплина, е основният актив на институцията в условия на кризи и ритуали.

Обучение, обмен и професионална общност

Професионализацията предполага обучение „на терен“ чрез наставничество и вътрешни семинари, в които диктори, редактори и технически персонал обменят случаи, слушат записи и анализират грешки. Регионалните станции функционират като школа: младите кадри преминават през по-малки аудитории, научават техниката на живото слово и докладване от място, преди да поемат национален ефир. Важен компонент е „слуховата критика“: редовното слушане на чужди станции – за стил, техника, музикална селекция – и обсъждането на приложими практики в български условия. Постепенно възниква професионална общност със споделени стандарти за етика (избягване на непотвърдени слухове, коректно приписване, висока езикова култура) и за техника (чистота на звука, контрол на времето, сигурност на преходите), която осигурява приемственост и устойчивост отвъд индивидуалните таланти. Така радиото се институционализира не само като организация, а като професия с ясно ядро от умения и ценности.

XI. Международни приеми, външни станции и радиодипломация

Разделът изследва мястото на българското радио в европейския ефир, връзките с външни станции, двуезичните формати и ролята на радиото като инструмент на външнополитическа видимост.

Европейският ефир като поле на конкуренция и кооперация

Междувоенният радиоспектър е гъсто населен: големи европейски столици излъчват мощни програми, които се приемат в България, а българските сигнали – при подходящи условия – се чуват отвъд граница. Това поражда едновременно конкуренция за вниманието на слушателя и кооперация в техническата област: спазване на честотни таблици, координация на часови пояси, обмен на технически решения за намаляване на смущенията. За българското радио чуждите станции са и модел, и контрапункт: наблюдават се формати, джингли, структури на емисии, за да се адаптират успешни практики към местния контекст, но се избягва сляпото подражание, което би ерозирало националния профил. Тук се проявява „диалогът“ между скромни ресурси и високи амбиции: вместо да гони чисто техническа мощ, радиото инвестира в яснота на езика, стабилни схеми и културен репертоар, които създават разпознаваемост. Ефектът е кумулативен: дори когато силата на сигнала е по-ниска от тази на чужди станции, устойчивата програмна логика и акустична чистота изграждат ядро от лоялни слушатели, които предпочитат „своя“ ефир за новини и култура.

Двуезични елементи и адресиране на външни публики

Седмичните прегледи на чужд език – най-често на немски – изпълняват функция на радиодипломация: те съобщават на външни публики какво България смята за важно и как се самоописва като културно и икономически активна страна. Тези формати са стриктно курирани: езиковата чистота и стилистичната умереност са критични, за да не оставят впечатление за пропаганден шум. Изборът на теми – преглед на събитията, икономически данни, културни събития, туризъм – се стреми към „позитивен баланс“, който да постави България на картата без да влиза в конфронтация с чужди наративи. Практическата полза е двойна: от една страна се създава „прозорец“ към света, от друга – вътрешната редакция се дисциплинира да мисли международно, да проверява термини и да синхронизира фактология с външни източници. Писмата от чужбина, макар и спорадични, служат като индикатор, че усилието има чуваемост, а обменът на материали с чужди културни институции подсилва профила на радиото като културен посредник.

Радио като инструмент на „меката сила“

Радиото в междувоенна България е ранна форма на „мека сила“: чрез музика, фолклор, исторически разкази и езикова култура то генерира симпатия и разбиране, без да разполага с мащабни материали средства. Туристическите рубрики, описанията на планини, бани, старини и курорти, както и включванията от културни събития конструират „аудио-витрина“, която възпитава представи за страната като достъпна, гостоприемна и културно богата. Войната променя приоритети, но именно натрупаната преди това акустична репутация позволява на радиото да остане слушаемо и извън България, когато новинарският поток става по-тежък и по-рестриктивен. Така междудържавната видимост на ефира се оказва резултат не толкова от мощ, колкото от последователна културна политика и професионален език.

XII. Заключение: синтез, периодизация и историческо значение

Финалният раздел предлага синтез на развитието на българското радио до Втората световна война, очертава периодизация и аргументира историческото значение на институцията за модернизацията, културната интеграция и информационния суверенитет.

Периодизация и логика на развитието

Историята до 1939–1941 г. може да бъде периодизирана в пет етапа: учредителен нормативен (1927), кооперативен експериментален (1928–1933), институционална консолидация с откриването на националния предавател и програмната схема (от 24 март 1934), регионална експанзия и жанрово укрепване (1936–1938), и предвоенна дисциплина на изказа и пропагандна структурираност (1939–1941). Всеки етап добавя ключова компонента: закон и легитимност; професионализация и ритъм на излъчването; бюджет и техника; мрежа и жанрова матрица; информационна дисциплина и външнополитическа артикулация. Тази последователност показва, че радиото е продукт на целенасочена модернизация, а не на стихийна комерсиализация, и че държавата играе интегрираща роля, без да унищожава културната и образователната амбиция на медията. В този смисъл българското радио „израства“ едновременно хоризонтално – чрез мрежа и аудитории – и вертикално – чрез стандарти, архив и редакционни практики, които го правят сравнимо с европейските образци, макар и при по-скромна материална база.

Историческо значение: модернизация, култура, суверенитет

До началото на войната радиото се утвърждава като най-авторитетната медия в ежедневието на българите поради три взаимосвързани качества: акустична надеждност, редакционна дисциплина и културно-образователна плътност. То модернизира навици – от сутрешната гимнастика до домакинската рационалност – и създава обща културна граматика, в която класическа музика, народни стилове, образователни беседи и радиотеатър са организирани в повторяема, предвидима и социално включваща матрица. Информационно радиото консолидира суверенитета: то прави възможно държавата да говори с един глас в кризисни моменти и да поддържа ритъм на ежедневието чрез часови блокове, които едновременно информират и успокояват. Външнополитически то артикулира „меката сила“ на страната чрез двуезични формати и тематични съдържания, които поставят България на картата с култура и природа, а не само с политически позиции. Натрупаният фонографски архив и човешки капитал – диктори, редактори, тонрежисьори и инженери – гарантират приемственост и устойчивост, които позволяват на радиото да навлезе във военните години не като импровизиран инструмент, а като зряла институция.

Приложение A. Делнична програмна решетка на „Радио София“, 1940 г. (реконструкция)

Час	Елемент	Бележки за функцията
06:45	Марш. Ободрителни думи	Акустичен сигнал за начало на деня; ритуал на мобилизация.
06:50	Радиогимнастика	Здравна просвета в действие; кратка, ритмична, инструктивна.
07:05	Маршове	Поддържане на темпо и тонус преди новините.
07:15	Точно време. Новини	Фиксиран маркер на институционална точност; кратка емисия.
07:30	Народна музика	Интеграция на фолклора в сутрешния блок.
07:40	Забавен концерт	Лека музика за плавен преход към домакинските рубрики.
07:55	Църковен календар. Домакински съвети	Социално-нормативна и практична рамка за деня.
08:00	Забавен концерт	Укрепва „лекото ухо“ в ранния часови пояс.
08:15	Край (сутрешен блок)	Кратък прозорец до обедната решетка.
12:00	Оперети	Полуконцертен формат, подходящ за обедна пауза.
12:30	Слово	Кратка беседа; образователно-възпитателен акцент.
12:45	Забавна музика	Деконцентрация след словото, подготвя „Радиопост“.
13:12	„Радиопост“ (до 1940)	Коментарен формат; през 1940 заменен от „Преглед на събитията“.
13:15	Художествена музика	Класически репертоар; престижен тон.
13:50	Забавна музика	Възстановява лекотата преди реклама.
14:15	Реклами и музика	Ясно маркирана търговска зона.
14:30	Край (обеден блок)	Пауза до вечерната решетка.
18:30	Час за селото	Професионално-стопански профил; земеделска информация.
18:45	Сказка	Дълга образователна форма (30–60 мин).
19:00	Забавна музика	„Отдихен“ мост към втора сказка.
19:35	Сказка	Тематичен цикъл; история, литература, хигиена, спорт.
19:50	Концерт	Жив/архивен; камерен или симфоничен сегмент.
20:30	Точно време. Исторически календар. Новини. Времето	Централна вечерна емисия с контекст.
20:50 / 21:00 / 21:30 / 22:00	Реклами и концерти	Модули за ротация; редуване на търговско слово и музика.
22:35	Седмичен преглед на събитията (на немски)	Радиодипломация/външна аудитория.
23:05	Танцова музика	Лека кулминация; градска аудитория.
23:30	Край (ден)	Нощна пауза.

Приложение B. Неделна програмна решетка, 1940 г. (реконструкция)

Час	Елемент	Бележки
07:00	Маршове	Празничен, но мобилизиращ старт.
07:10	Лека музика	Плавен преход към фолклор.
07:30	Народна музика	Ранен фолклорен сегмент.
08:00	Ободрителни думи	Кратък ритуал на тон.
08:15	Забавна музика	Подготовка за литургията.
08:45	Пауза	Технически прозорец.
09:00	Литургия (пряко)	От „Св. Александър Невски“; религиозно ядро.
11:30	Празничен концерт	Повишен престиж, по-дълги форми.
12:40	Слово	Празнична беседа.
12:55	Народна музика	Баланс със „високата“ музика.
13:30	Точно време. Новини	Празнична емисия.
13:50	Забавна музика	Заключване на обедния прозорец.
14:20	Реклами	Сбит търговски модул.
15:00	Край (обед)	Пауза.
17:00	Забавна музика	Вечерен старт.
18:00	Час за селото	Неделен вариант; седмично обобщение.
19:00	Час за детето	Детски профил и поучителни форми.
20:00	Филмова музика	Популярна култура в ефир.
20:30	Точно време. Исторически календар. Новини. Времето	Централна вечерна емисия.
20:50	Забавна музика	Пост-емисионен релакс.
21:30	Художествена музика	Камерни/симфонични сегменти.
22:00	Забавна музика	„Лека нощ“ тон.
22:15	Реклами	Кратък търговски прозорец.
22:45	Новини	Късна емисия.
22:55	Танцова музика	Финален градски ритъм.
23:30	Край	Нощна пауза.

Приложение C. Органиграма на програмните отдели и секции (късните 30-те – 1940 г.)

Музикален отдел
Секции: обикновена и класическа музика; народна музика; забавна и танцова музика.
Функции: репертоарна политика; баланс жив–архив; тонрежисура на състави; курирани цикли.

Образователно-възпитателен отдел
Секции: драма, литература и изкуство; популярна наука; битова, религиозна и здравна просвета.
Функции: беседи и сказки; радиотеатър; координация с университети, читалища, културни институции.

Професионално-стопански отдел
Секции: земеделско стопанство; индустрия и занаяти; търговия (производство и пазари).
Функции: практични съвети, пазарни информации, кооперативни практики; „Час за селото“.

Информационен отдел
Субединици: външна информация (осведомителна служба и международни връзки); вътрешна информация; предавания извън студио; „Радиовестник“ (говорящ вестник).
Функции: новини, „Преглед на събитията“, репортажи на място, координация с официални източници.

Пропаганден отдел
Направления: вътрешна пропаганда (самобитна култура, държавни и обществени мероприятия, идейно-пропагандни връзки, отбрана); външна пропаганда (национална пропаганда, износ и пазари, туризъм – планини, старини, бани и курорти).
Функции: вътрешна кохезия и радиодипломация; двуезични сегменти; национален бранд.

Приложение D. Биографични очерци на ключови гласове и лектори (направляващи роли в ефира)

Симеон Андреев (литературознание, есеистика в ефир)
Андреев се утвърждава като отмерен и аналитичен глас в литературните беседи, който превежда канонични и съвременни текстове на езика на радиото, избягвайки академичната затвореност. Неговите цикли структурират „слухова грамотност“: кратко историческо рамкиране, ярки примери, финална теза, която слушателят може да запомни. В ефира Андерев поддържа дисциплина на темпото, ясни преходи и дикция, пригодена за домашно слушане; неговият принос е в нормализирането на литературната критика като достъпен обществен разговор, без компромис със стандарта.

Иван Дуйчев (история, културна памет, извороведски подход)
Дуйчев въвежда в радиосреда метод на „говорене с източници“: кратки цитати, сравнение на версии, редуване на политическа и културна перспектива. Радио беседите му показват как историческият разказ се кондензира без опростяване, а „историческият календар“ получава по-дълбока логика чрез негови пояснения. Той моделира уважение към фактологията, като запазва жив разказ и яснота – ключова комбинация за доверие.

Александър Бурмов (история, държавност, институции)
Бурмов акцентира върху процесите и институционалната логика: как се вземат решения, как се развиват административни практики, как държавата комуникира кризи. В ефира неговият стил е аналитичен, с умерена интонация, което го прави естествен глас за предвоенните години, когато се търси дисциплинирано, не сензационно обяснение на сложни събития.

д-р Захари Захариев (хигиена и здравна просвета)
Захариев превежда медицинското знание на ежедневни практики: сезонни профилактики, детска хигиена, хранене, санитарни навици. Рубриките му са „инструкции без директиви“: кратки, запомнящи се, с повторяеми формулировки, които улесняват усвояването. В предвоенен контекст здравната просвета придобива особен обществен смисъл като компонент на „домашната устойчивост“.

Георги Караиванов (спорт и физическа култура)
Караиванов свързва сутрешната радиогимнастика, спортните коментари и културата на ежедневната физическа активност. Неговата стойност е в ритмизацията: кратка яснота, която прави възможно масово участие без специална подготовка. Вечерните му включвания обясняват състезания и правила, изграждайки спортна грамотност у слушатели всякаква възраст.

Забележка: За дикторите като професионален корпус – макар индивидуалните имена да варират – общият стандарт е „неутрален авторитет“: спокойна интонация, без реторична показност, с перфектна дикция и часовникарска точност на включванията.

Приложение E. Фонографският архив около 1942 г.: жанрова структура и дялове

Жанр (по налични данни)	Брой плочи	Дял от архива
Симфонична музика	3 700	≈ 24,7%
Забавна музика	3 000	20,0%
Танцова музика	2 200	≈ 14,7%
Камерна музика	1 400	≈ 9,3%
Оперети	300	2,0%
Източноправославни песнопения	15	0,1%
Други/неуточнени заглавия	4 385	≈ 29,2%
Общо	15 000	100%

Интерпретация на профила – Профилът потвърждава музикалната доминация в ефира и редуването на „високи“ и „леки“ жанрове като основна програмна тактика. Значителният дял „други/неуточнени“ сочи към широка палитра от нишови записи (солистични, хорови, регионални фолклорни и пр.), които осигуряват гъвкавост за тематични поводи, сезонни цикли и запълване на ефира при извънредни промени в плана. Практически това позволява фина настройка на вечерните концерти и обедните модули, без да се разчита изцяло на „големи форми“, които са по-ресурсоемки за производство на живо.

Приложение F. Примерна карта на рекламните позиции и правила за търговско слово (делник)

• Обеден прозорец (14:15–14:30): основен търговски слот, комбиниран с лека музика; ясно джинглиране преди/след спота; забрана за имитиране на новинарски тон.
• Вечерни модули (20:50; 21:00; 21:30; 22:00): кратки, ритмично разредени включвания между концерти; ограничение на последователни спотове; приоритет за културни и домакински продукти.
• Късни включвания (22:15): кратки, с „лека музика“ като рамка; без агресивни формули; избягване на дълги римувани блокове.
• Стилови правила: недвусмислено маркиране като реклама; забрана за свръхтвърдения; предпочитание за стихотворни/песенни форми с умерена дължина; съвместимост с обществената мисия (здраве, хигиена, рационален бит, национално производство).

Приложение H. Хронология на ключовите дати в развитието на българското радио (1927–1941)

Година	Събитие	Значение
6 април 1927	Приемане на първия Закон за радиото (9 члена).	Учредителен нормативен акт, поставящ правната рамка на радиоразпръскването.
1928–1929	Поява на първите експериментални излъчвания в София.	Технически и организационен тест на възможностите на ефира.
1930	Създаване на кооперация „Родно радио“ от група интелектуалци: проф. Асен Златаров, Елин Пелин, ген. Велизар Лазаров, Стефан Янчулев, Димо Казасов.	Обществен експеримент, който професионализира първите излъчвания и установява концепцията за обществено радио.
Юни 1930	Начало на редовни излъчвания на вълна 329 метра между 18:00 и 20:00 ч.	Начало на системното радиоразпръскване в България.
1931–1933	Разширяване на слушателската мрежа, първи клубове и абонати.	Радиото започва да се превръща от техническо чудо в масово средство.
24 март 1934	Откриване на Софийския национален предавател в Добруджанския квартал.	Начало на държавния етап – радиото получава статут на национална институция.
1934 (лято)	Официално наименование „Радио София“.	Създаване на централизирана програма, професионален екип, редакционна структура.
1934–1935	Радиото преминава под опеката на Дирекцията за обществена обнова (Дирекция на печата).	Интеграция в държавната информационна политика.
1935–1936	Въвеждане на постоянна програмна схема – сутрешен, обеден и вечерен блок.	Стандартизация и предвидимост на излъчването.
1936	Откриване на регионални станции във Варна и Стара Загора.	Начало на регионализацията и териториално разширение на ефира.
1937–1938	Формиране на пет основни програмни отдела (музикален, образователно-възпитателен, професионално-стопански, информационен, пропаганден).	Професионална и функционална стабилизация.
1938	Излъчване на първия радиотеатър – „Крилата помощ“ от Радио Варна.	Начало на радиодрамата като жанр и културна иновация.
1939	Европейска война – адаптиране на програмата към политическата конюнктура.	Повишен контрол, дисциплиниране на новинарския език.
1940	Заместване на рубриката „Радиопост“ с „Преглед на събитията, новини“.	Символ на преминаване към по-официален и международно ориентиран формат.
1941	Включване на България във Втората световна война; реорганизация на информационния и пропагандния отдел.	Начало на военния режим на ефира – подчинимост на националната политика и цензура.

Приложение I. Списък на устойчивите рубрики (1934–1941)

Рубрика	Описание	Целева аудитория / функция
Точно време	Емблематичен звуков маркер за часово синхронизиране.	Национален „часовник“; гарантира доверие и ред.
Новини	Кратки емисии 3–5 минути, включващи вътрешни и международни събития.	Общо предназначение; институционален глас.
Исторически календар	Хронологични бележки за събития от българската и световната история.	Културна памет, образователен ефект.
Ободрителни думи	Кратки сутрешни обръщения с позитивен и морален тон.	Масова публика, мобилизираща функция.
Радиогимнастика	Инструктивна гимнастика с музикален съпровод.	Градски и ученически слушатели; физическо възпитание.
Час за селото	Земеделски съвети, пазарни новини, агрономически теми.	Земеделци и кооператори; модернизация на селото.
Час за детето	Приказки, песни, дидактични беседи.	Деца, учители, родители; възпитателна мисия.
Час за България	Културно-патриотична програма с актьори от Народния театър.	Градска публика; формиране на национално самосъзнание.
Радиовестник	„Говорящ вестник“ – кратки статии и коментари в звуков формат.	Заместител на печатната преса за по-широка аудитория.
Сказка / Беседа	Дълга форма (30–60 минути) по културна, научна или социална тема.	Образована и полуакадемична публика; обществено образование.
Час за селото (неделя)	Седмичен обзор на селскостопанските новини.	Земеделци; информационен и кооперативен фокус.
Художествена музика / Концерт	Симфонична, камерна, класическа музика.	Културен престиж, образователен ефект.
Забавна и танцова музика	Лека музика, градски оркестри, популярни мелодии.	Масова публика; вечерно развлечение.
Празничен концерт	Излъчване в неделни и празнични дни; включва фолклорни и класически елементи.	Национални празници, ритуална функция.
Преглед на събитията, новини	Централна вечерна емисия (заместник на „Радиопост“).	Основен новинарски блок с международен контекст.
Седмичен преглед на събитията (на немски език)	Радиодипломатически формат; чуждестранна публика.	Външна пропаганда; имидж на България.
Филмова музика	Нов жанр – оркестрации от кино продукции.	Младежка и градска публика; модерна естетика.
Домакински съвети	Практически препоръки за дома и семейството.	Женска аудитория; рационализация на домакинството.
Радиопост (до 1940)	Коментарен обзор на обществените събития.	Активна публика; ранна форма на анализ.

Приложение J. Тематична периодизация на съдържанието (по програмна логика)

Етап	Преобладаваща тематика	Доминиращ формат	Институционална характеристика
1927–1930	Техническо чудо, културна новост	Експериментални излъчвания	Кооперативен модел, интелектуално ръководство
1931–1933	Първи регулярни предавания	Музикални блокове, кратки съобщения	Формиране на слушателска база
1934–1936	Държавна консолидация, културна мисия	Новини, музика, религиозни предавания	Радио София, под надзора на Дирекцията за обществена обнова
1936–1938	Регионализация и професионализация	Образователни формати, радиотеатър	Създаване на пет програмни отдела
1939–1941	Политическа дисциплина, пропаганда, мобилизация	Новинарски прегледи, коментари, двуезични формати	Подчиненост на държавната и външнополитическа рамка

Приложение K. Списък на ключови понятия и вътрешни термини на епохата

Термин	Обяснение
Радиопост	Коментарна рубрика, излъчвана до 1940 г.; тип „радиовестник“ с публицистичен тон.
Час за България	Програма с културно-национален характер, често с участие на актьори от Народния театър.
Добруджански квартал	Местоположение на софийския национален предавател, открит през 1934 г.
Новинарска кола	Мобилна единица за репортажи извън студио – предвестник на съвременните „външни включвания“.
Говорящ вестник (Радиовестник)	Секция в информационния отдел; синтез на печатна и звукова журналистика.
Сказка	Разширена беседа с тематична структура; от 30 до 60 минути.
Преглед на събитията, новини	Централна вечерна емисия след 1940 г., заместваща „Радиопост“.
Радиодипломация	Излъчвания на чужди езици с цел външнополитическа комуникация.
Фонографски архив	Колекция от грамофонни плочи, използвани за програмно попълване и съхранение.
Пропаганден отдел	Структура в Радио София, отговорна за вътрешната и външната пропаганда.
Радиогимнастика	Звуков формат за сутрешна физическа активност, синхронизиран с музика.
Час за селото	Селскостопанска и кооперативна рубрика, емблематична за социалния профил на радиото.

Приложение L. Синтезирана карта на влиянията и значението на БНР (до 1941 г.)

Област	Влияние	Обяснение
Технологично развитие	Утвърждаване на радиоразпръскването като стратегическа инфраструктура.	От единичен предавател към мрежа с регионални станции.
Институционална модернизация	Радиото като модел за държавна администрация с висока отчетност.	Програмиране, отчетност, стандартизация.
Културна интеграция	Общ национален ефир, съчетаващ фолклор и класика.	Обединяване на регионални идентичности в обща звукова рамка.
Образователна мисия	Радио като „народен университет“.	Популяризация на знанието, рационален бит, здравна и морална просвета.
Социална мобилизация	Ритуали на деня: време, гимнастика, новини, музика.	Радио като структурен елемент на модерния ритъм.
Информационен суверенитет	Централизиран и дисциплиниран новинарски поток.	Държавата контролира, но и защитава своя ефир.
Външнополитическа комуникация	Двуезични прегледи, културна дипломация.	Радиото като инструмент на „мека сила“.
Икономическа устойчивост	Смесен модел: държавно финансиране + умерена реклама.	Баланс между обществена мисия и пазарна логика.
Архивна стойност	Звукови фондове като национална памет.	15 000+ плочи, съхраняващи репертоари и гласове на епохата.
Професионална култура	Формиране на нови професии – диктор, редактор, тонрежисьор.	Радиото като школа за комуникационна етика и техника.

Приложенията реконструират реалната структура, съдържание и ритъм на радиото в Царство България до Втората световна война, когато „Радио София“ и регионалните станции се превръщат в институции на модерността. Те не са просто хроника, а свидетелство за организирана културна политика, при която звукът е форма на държавност, а редът на ефира — символ на доверие.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК