ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ (1991-2025)

Отношенията между Република Македония и Република България представляват едно от най-сложните и многопластови взаимодействия в съвременната балканска политика. Те съчетават дълбоки исторически, културни и езикови връзки с болезнени спорове за идентичност, национално самосъзнание и историческа интерпретация. Макар България да е първата държава, признала независимостта на Македония през 1991 г., техните отношения се развиват бурно, с периоди на сближаване и рязко отчуждение.

Корените на проблемите между двете страни се простират далеч преди края на XX век. Те са резултат от вековни процеси на национално изграждане и конкуренция за историческо наследство, което и двете нации възприемат като свое. От времето на Възраждането през XIX век, когато идеята за българска и македонска идентичност се преплитат, до епохата на социалистическа Югославия, когато македонската нация получава официална държавна рамка, темата за „кой е кой“ в историята на Македония остава ключова.

Периодът след 1991 г. може да бъде разглеждан като продължение на този исторически дебат, но вече в рамките на две независими държави, всяка със собствена външнополитическа стратегия. България – вече част от НАТО и Европейския съюз – гледа на себе си като на гарант на историческата истина и застъпник на българското културно наследство в Македония. Северна Македония – от своя страна – защитава своята национална идентичност, език и държавен суверенитет.

I. Началото на независимостта (1991–1999)

1. Признаване и дипломатически отношения

На 8 септември 1991 г. Македония провежда референдум, на който над 95% от гласувалите се обявяват за независима държава. Малко след това, на 15 януари 1992 г., България става първата държава в света, която официално признава независимостта на Република Македония. Това решение на тогавашното правителство на Филип Димитров има силен символичен и политически заряд – София демонстрира воля да подкрепи стабилността на новите постюгославски държави и да покаже, че няма териториални претенции към съседа си.

Въпреки този акт на признание, България не признава македонския език като отделен от българския. В дипломатическите документи от 1990-те години терминът „официален език на Република Македония“ се използва нарочно, за да се избегне езиково признание, което София смята за исторически неточно.

2. Първите трудности

Македонската държава се изгражда в труден регионален контекст – икономическа блокада от Гърция (заради спора за името), последиците от югославските войни и нуждата от международно признание. Отношенията с България първоначално изглеждат обещаващи, но скоро се сблъскват с няколко основни проблема:

• Езиков и идентичностен спор: Българската страна не приема македонския език като самостоятелен, докато македонската страна го защитава като символ на националната независимост.
• Отношение към българското малцинство: В Македония няма официално признато българско малцинство, а лица, които се самоопределят като българи, твърдят, че са подложени на дискриминация.
• Историческо наследство: Фигури като Гоце Делчев, Даме Груев, Яне Сандански – герои от общата революционна история – се превръщат в символи на спор: български или македонски ли са?

През целия период 1992–1999 г. отношенията остават в сянката на тези спорове, без сериозен напредък в институционализирането на сътрудничеството.

II. България и Македония в новия век (2000–2010)

1. Европейската перспектива

В началото на XXI век Македония насочва своята външна политика към Европейския съюз. През 2001 г. тя подписва Договор за стабилизиране и асоцииране с ЕС, а през 2004 г. официално подава молба за членство. Това променя динамиката на отношенията с България – София вече е в позиция на държава-членка на ЕС (след 2007 г.), която може да влияе на процеса на разширяване.

България започва да поставя условия за подкрепа, свързани с прекратяване на антибългарската реторика в Македония, с уважение към правата на гражданите с българско самосъзнание и с признание на общата историческа връзка между двата народа.

2. Политически сблъсъци и реторика

През 2006–2010 г. отношенията между правителствата на Бойко Борисов и Никола Груевски са формално нормални, но изпълнени с взаимни подозрения.
България неведнъж заявява, че ще блокира преговорите на Македония с ЕС, ако в страната продължи „държавната политика на фалшифициране на историята“.
От друга страна, македонските власти обвиняват София в „национален шовинизъм“ и „отрицание на македонската идентичност“.

Особено напрежение поражда проектът „Скопие 2014“, включващ десетки паметници на „антични македонци“ и фигури от XIX–XX век. Български историци и общественици критикуват проекта като „митологизация на историята“ и „опит за отдалечаване от реалните исторически корени“.

3. Период на затопляне: сътрудничество в инфраструктурата

Въпреки идеологическите различия, през този период двете страни развиват икономически връзки. България става важен търговски партньор, а проектите за жп линия София–Скопие и за гранична инфраструктура отварят нови перспективи. Въпреки това, символичните и исторически теми продължават да надделяват над прагматизма.

III. Пътят към договора за добросъседство (2011–2017)

1. Необходимост от формален документ

След повече от 20 години дипломатически отношения, става очевидно, че са нужни правни гаранции за трайно сътрудничество. Европейският съюз насърчава България и Македония да подпишат Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество – условие за подкрепа на евроинтеграцията на Скопие.

2. Преговори и подписване на договора (2017)

На 1 август 2017 г., след няколкогодишни преговори, премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев подписват Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Документът предвижда:

• отказ от териториални претенции;
• взаимно уважение към суверенитета;
• съвместни чествания на исторически личности;
• създаване на смесена българо-македонска комисия по исторически и образователни въпроси.

Договорът е възприет от ЕС като положителен пример за решаване на балкански спорове по мирен път. В Македония обаче част от обществеността го вижда като „прекалена отстъпка“ към България, особено що се отнася до признаването на „обща история“.

V. От надежда към разочарование (2018–2020)

1. Комисията по исторически въпроси

Създадената комисия започва работа през 2018 г. и първоначално постига някои успехи – например съгласие за съвместно честване на Свети Климент Охридски и Свети Наум.
Скоро обаче работата ѝ се блокира заради спора за Гоце Делчев – революционерът, когото България счита за българин, а Северна Македония за основоположник на македонската национална идея.

Българската страна обвинява Скопие, че се опитва да пренапише историята и да изгради „нова идентичност върху антибългарска основа“. Македонската страна пък твърди, че България настоява за исторически диктат и отрича македонската национална идентичност.

2. Българското вето (2020)

През ноември 2020 г. България блокира приемането на рамката за преговори на Северна Македония с ЕС. София заявява, че:

• договорът от 2017 г. не се изпълнява;
• в македонските учебници и медии продължава антибългарска реторика;
• българите в Македония нямат нужните права.

Това вето предизвиква шок в Скопие и остри критики от европейски партньори. В ЕС започват да говорят за „заложници на историята“, тъй като исторически въпроси блокират европейския процес.

VI. Френското посредничество и новият етап (2022)

1. Преспанският прецедент

През 2018 г. Македония успя да реши спора с Гърция чрез Преспанския договор, като промени името си на Република Северна Македония. Това беше пример за политическа смелост и компромис. Въпреки това, с България проблемът се оказва по-дълбок, защото засяга не името, а идентичността и езика.

2. Френското предложение (2022)

През юли 2022 г. Франция – като ротационен председател на Съвета на ЕС – предлага компромисен пакет, известен като „френското предложение“, включващ:

• Северна Македония да признае в Конституцията си българското малцинство;
• България да одобри започване на преговорите след приемане на това условие;
• съвместните исторически комисии да продължат работа под европейско наблюдение;
• да се предприемат мерки срещу речта на омразата.

След напрегнати седмици и масови протести в Скопие, македонският парламент приема предложението на 16 юли 2022 г. – акт, който отваря пътя към официалното започване на преговорите с ЕС на 19 юли 2022 г.

VII. Продължаващи напрежения (2023–2025)

1. Конституционните промени

След подписването на френския компромис, Северна Македония трябва да впише българите в своята Конституция. До 2025 г. този процес все още не е завършен, поради липса на необходимото парламентарно мнозинство.
Опозицията твърди, че промяната ще „разруши македонския суверенитет“, докато правителството заявява, че това е цената на европейското бъдеще.

България, от своя страна, настоява: без конституционни промени няма да има реален напредък по преговорите. Така въпросът се превръща в нова блокада, този път вътрешнополитическа за Скопие и дипломатическа за София.

2. Инциденти и дипломатически скандали

В последните години няколко инцидента – нападения срещу български културни клубове в Македония, както и остри изказвания на политици от двете страни – изострят обстановката. София привиква македонския посланик, а Скопие обвинява България в „намеса във вътрешните дела“.

Така, въпреки договорите и компромисите, отношенията остават уязвими и чупливи, често зависещи от политическата конюнктура.

VIII. Анализ на основните проблеми

1. Историята като политическо оръжие

Идентичността на Македония е изградена върху идеята за разлика от българската, особено в периода на социалистическа Югославия. Отричането на тази разлика би поставило под съмнение основите на македонската нация.
За България обаче, македонската идентичност е исторически резултат от политически процес, целящ откъсване от българската културна общност.
Така историята не е академичен въпрос, а въпрос на държавен суверенитет и национална гордост.

2. Езикът – символ на независимост

Македонският език е кодифициран след 1945 г. в рамките на Югославия, на основата на западнобългарските диалекти. България приема този език като част от българския езиков континуум.
Това е може би най-емоционалният спор – защото езикът е фундамент на националната идентичност.
Днес в международната практика македонският език е признат като самостоятелен, но София продължава да подчертава историческата му близост с българския.

3. Европейската интеграция като арена на натиск

България използва своето членство в ЕС като лост за влияние. Така историческите въпроси се превръщат в условие за европейско бъдеще.
Македонското общество възприема това като несправедлив натиск и „унижение от братска държава“.
Европейските институции призовават за баланс, но избягват да заемат категорична позиция.

IX. Икономическо и културно сътрудничество

Въпреки политическите конфликти, има области, където сътрудничеството се развива положително:

• България е сред първите търговски партньори на Северна Македония;
• десетки македонци получават образование в български университети;
• български инвестиции се насочват към банковия и телекомуникационния сектор;
• в културен план се организират съвместни изложби, филмови фестивали, преводи на литература.

Все пак тези връзки често остават в сянката на политическите конфликти и не успяват да променят обществените нагласи в дълбочина.

X. Международен контекст и геополитически измерения

Балканите отдавна са геополитическо поле между Запада и Изтока.
Забавянето на европейската интеграция в региона – включително блокажите пред Северна Македония – отваря пространство за конкурентни влияния, в което двустранни спорове (като този между София и Скопие) лесно се превръщат в вектори на външна намеса. Тази среда влияе пряко върху динамиката България–Северна Македония.

1) ЕС и НАТО като стратегическа рамка

• НАТО стабилизира сигурността (членството на Северна Македония от 2020 г.) и намалява риска от класически военни ескалации между съседни държави.
• ЕС е „голямата награда“ – достъп до единния пазар, фондове, институционална рамка за реформи. Когато процесът на разширяване „цикли“, двустранните спорове се хиперболизират, защото липсва външен темпоритъм, който да ги канализира към решения.
• За България членството в ЕС е лост за условност; за Скопие – зависимост от добра воля на съседите. Политическата икономия на разширяването предполага предвидими критерии: когато историко-идентичностни въпроси заместят стандартите, доверие към процеса спада регионално.

2) Русия: информационно и политическо влияние

• Москва традиционно използва информационни операции, подклаждайки недоверие към ЕС и НАТО и усилвайки националистическите наративи.
• В българо-македонския спор това се проявява чрез фрагментиране на публичния дебат: поддържане на максималистки позиции, сатанизиране на компромиси („национално предателство“), дезинформация за „скрити клаузи“ и пр.
• Енергийните зависимости и ценовите шокове засилват социалната уязвимост, което прави обществата по-податливи на поляризация.

3) Китай: икономика, инфраструктура и „стратегическа търпеливост“

• Инициативите за свързаност и инвестиции (вкл. бившата 17+1) предлагат алтернативни източници на финансиране за инфраструктура.
• При бавно европейско финансиране на Коридор VIII и енергийни връзки, китайски оферти могат да изглеждат привлекателни. Това обаче поставя въпроси за дългова устойчивост, стандарти за обществени поръчки и стратегическа автономия.
• За България и Северна Македония изводът е ясен: колкото по-бързо се реализират европейски проекти за свързаност, толкова по-малко е място за извъневропейски геополитически бартери.

4) САЩ и ключовите европейски столици

• Вашингтон последователно насърчава интеграцията на Западните Балкани като елемент от евроатлантическата сигурност. Подкрепя компромиси и посредничество, особено когато двустранни спорове влияят върху стратегически коридори и устойчивост срещу руско влияние.
• Париж, Берлин и Рим имат интерес от стабилен регион, който да не се превръща в коридор за нелегална миграция, контрабанда и влияние на трети страни. Оттук идват и формати като „френското предложение“ през 2022 г.

5) Регионалната среда: домино-ефекти

• Споровете Сърбия–Косово, нормализацията Белград–Прищина, отношенията Атина–Скопие след Преспа и диалогът София–Скопие са свързани съдове: пробив или криза в един вектор влияе върху останалите.
• Турция остава важен фактор чрез икономика, енергийни коридори и исторически връзки; тя подкрепя стабилност, но и играе самостоятелна регионална игра.
• Гърция и Албания: Атина – гарант за европейската перспектива на Скопие след Преспа; Тирана и Скопие са синхронизирани в пътя към ЕС, а „развързване“ на двата досиета носи политически рискове.

6) Енергетика и критична инфраструктура

• Газови интерконектори, електрически връзки, терминали за LNG, съвместно участие в регионални борси – всичко това намалява геополитическата уязвимост.
• При висока взаимна енергийна свързаност, двустранните спорове стават по-скъпи и следователно по-малко вероятни за ескалация.
• Коридор VIII, модерни железопътни линии и цифрови магистрали са антидот срещу геополитическа фрагментация.

7) Миграция, гранично управление и вътрешна стабилност

• Балканите са транзитен коридор. Когато сътрудничеството по границите е слабо, нараства вътрешното напрежение и популизмът.
• Съвместни гранични екипи, обмен на данни, интегрирани пунктове и съпоставими стандарти намаляват риска от кризи, които лесно се превръщат в политически „оръжия“.

8) Информационна сигурност и медийна екосистема

• Дезинформацията променя перцепцията за реалност по-бързо от дипломацията.
• Общи стандарти за проверка на факти, обмен на журналисти и двустранни медийни продукции (документални филми, подкасти) изграждат имунитет срещу манипулации.
• ЕС може да подкрепи това чрез фондове за медийна грамотност и програми „Творческа Европа“.

9) Как геополитиката се превежда в политика към София–Скопие

• Когато Европа действа бавно, двустранните спорове се инструментализират от вътрешни и външни актьори. Отговорът е ускорена европейска свързаност: реални проекти, ясни срокове, видим напредък.
• България и Северна Македония печелят, когато спорът се деприватизира: изнася се в обективни механизми (право, стандарти, мониторинг) и се разтоварва от символна хипертония.
• Във време на глобални сътресения (война в Украйна, енергийна трансформация) малките двустранни конфликти имат непропорционално големи ефекти. Затова инвестицията в деескалация е геополитически рационална.

Международният контекст прави ясен един урок: без предвидим европейски хоризонт двустранните спорове на Балканите не се саморазрешават; напротив – стават прозорци за външна намеса, за информационна война и за икономически зависимости.
Обратното – когато ЕС, НАТО и ключовите партньори подкрепят конкретни, измерими стъпки (свързаност, енергетика, гранично управление, медийна устойчивост), историческите теми излизат от центъра и се връщат в полето на експертния диалог. В такава рамка България и Северна Македония имат стимул да преведат символите на езика на стандартите – а това е единствената устойчива рецепта за стабилни отношения в геополитически турбулентен регион.

XI. Правна рамка и институционални механизми

Отношенията между България и (Северна) Македония се развиват не само като политически диалог, а и като система от правни документи, двустранни комисии и междуправителствени формати, които имат задачата да „канализират“ разговорите и да ограничат емоционалните амплитуди.

1. Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество (2017)

Този договор е основният правен инструмент на съвременния период. Той включва:

• Принципи на суверенно равенство, ненамеса и отказ от териториални претенции.
• Ангажимент за въздържане от враждебна пропаганда и насърчаване на позитивна публична среда.
• Съвместна мултидисциплинарна комисия по исторически и образователни въпроси, която да преглежда спорни периоди, личности и учебно съдържание.
• Механизми за съвместни чествания на общи исторически фигури и събития.
• Регулярен преглед на изпълнението (протоколи/допълнителни споразумения).

2. Комисията по исторически и образователни въпроси

Комисията има трудна, политически чувствителна мисия: да постигне експертни консенсуси по теми, които са част от идентичността на двата народа. С работен мандат, идейно зададен от договора (а не от академична автономия), комисията балансира между:

• академични аргументи и публични очаквания;
• различни историографски традиции;
• краткосрочен политически натиск и дългосрочна нужда от устойчиви решения.

Постиженията (съгласия по отделни личности или периоди) обикновено се приемат като инкрементални, но всеки застой по ключови фигури (като Гоце Делчев) се превръща във външнополитически проблем.

3. Допълнителни протоколи и формати

След 2017 г. страните приемат двустранни протоколи, в които конкретизират срокове и действия – напр. ускоряване на работата на комисията, мерки срещу речта на омразата, стъпки по опазване на културното наследство, подкрепа за свързаност (инфраструктура). Такива протоколи имат двойна функция: дават видимост на напредъка и позволяват мониторинг – нещо, което е важно и за европейските партньори.

XII. Икономика, инфраструктура и енергетика: прагматичните мостове

Паралелно с идентичностните спорове, прагматичното измерение е двигател за сближаване.

1. Търговия и инвестиции

България е сред стабилните търговски партньори на Северна Македония. Търговията се подпомага от:

• географска близост и сходни потребителски пазари;
• възможност за „нишови“ инвестиции (банкови услуги, ИТ аутсорсинг, лека промишленост, логистика);
• европейски програми за трансгранично сътрудничество.

2. Коридор VIII и жп/пътна свързаност

Коридор VIII (Дуръс–Тирана–Скопие–София–Бургас/Варна) е стратегически проект, който би свързал Адриатика с Черно море и би дал реална алтернатива на оста север–юг на Балканите. Ключови компоненти:

• Железопътни отсечки между Скопие и границата с България и модернизация от българска страна в посока София.
• Пътна инфраструктура и гранични пунктове с капацитет за товарен трафик.
• Синхронизация на митнически и фитосанитарни режими за намаляване на времето за преминаване.

Колкото по-бързо се придвижват тези проекти, толкова повече икономическата логика започва да надделява над символичните конфликти.

3. Енергийна взаимосвързаност

Регионалните кризи показаха необходимостта от диверсификация и по-добра мрежова интеграция. Междусистемни газови и електрически връзки, общи търгове, балансиращи механизми и съвместно участие в регионални пазари намаляват уязвимостта и повишават взаимната зависимост, която има стабилизиращ ефект.

XIII. Култура, образование и медии: „меката тъкан“ на добросъседството

1. Академични и студентски обменни програми

Стипендии, двойни дипломи, общи научни проекти и съвместни конференции създават неформални мрежи между преподаватели и студенти. Тези връзки са устойчив капитал – те преживяват политическите цикли и подготвят следващото поколение елити да общуват без комплекси и исторически „черни кутии“.

2. Училищни учебници и извънкласно образование

Промени в учебници са бавен и чувствителен процес. Меките формати – общи исторически читанки, паралелни издания (с българска и македонска перспектива), учителски семинари – могат да намалят напрежението и да дадат педагогически инструменти за работа с „трудни теми“.

3. Медии и реч на омразата

Медийната среда често амплифицира конфликти. Голяма част от негативната динамика се „подгрява“ от сензационни формати. Саморегулации, общи редакционни стандарти за отразяване на „спорни теми“, обмен на журналисти и съвместни продукции (документални филми, подкасти) могат да сменят тона.

XIV. Казуси и символни възли

1. Гоце Делчев – символ отвъд учебника

Делчев е „лакмус“ за подхода към миналото. Възможен прагматичен формат:

• признаване на „многопластова идентичност“ в различни исторически контексти;
• фокус върху делото (антиосманска борба, модернизационни идеи), вместо върху етникета;
• съвместно честване в ключови дати, без „задължителни“ надписни формули.

2. Културни клубове и паметни плочи

Напрежение възниква около имена на клубове, паметни плочи и тълкувания на личности. Работещ компромис:

• предварителни консултации с местни власти и културни институции;
• временни табели с обяснителни текстове от двете перспективи;
• процедури за деескалация при вандалски актове (бързо възстановяване, общи декларации).

3. Самоопределение и граждански права

Темата за хората с българско самосъзнание в Северна Македония (и обратното – македонци в България) трябва да се третира не идеологически, а правозащитно: гаранции за сдружаване, културни права, достъп до финансиране, езикова и културна дейност без политически условия.

XV. Диаспора, гражданство и „човешката география“

1. Движение на хора

Границата между двете страни е жизнено пространство за семейства, студенти, работници, търговци. Облекчените процедури (електронни услуги, разпознаване на дипломи, професионални квалификации) свалят температурата в ежедневието.

2. Гражданство и идентичност

Процесите по получаване на българско гражданство от граждани на Северна Македония бяха и остават чувствителни. Прозрачност, ясни критерии и избягване на политическа реторика по темата намаляват съмненията за инструментализация. Паралелно, България следва да уважава суверенните регулации на Скопие и да комуникира процедурите институционално.

XVI. Европейската интеграция като матрица на решенията

1. Уроците от разширяването

ЕС показва, че условността (conditionality) работи, когато е предвидима, пропорционална и целенасочена. За да бъде разбиран и приеман, натискът трябва да е свързан със стандарти, а не със символни спорове, и да се измерва чрез публични индикатори.

2. Глави от преговорите и добросъседство

Вместо политически блокажи, чувствителните теми могат да бъдат „закотвени“ в:

• Глава 23/24 (правосъдие, основни права, свобода и сигурност) – за гаранции срещу дискриминация, реч на омраза, престъпления от омраза;
• Глава 26 (образование и култура) – за съвместни учебни практики и академичен обмен;
• Глава 14 (транспортна политика) и 15 (енергетика) – за свързаност и взаимна зависимост.

3. Мониторинг и „рамки за доверие“

Регулярен междинен мониторинг, включително с участие на трета страна (напр. Европейската комисия, Съвета на Европа, ЮНЕСКО), придава неутралност и намалява подозренията в едностранност.

XVII. Сценарии за развитие (към средносрочна перспектива)

Сценарий А: Прагматичен напредък

• Консенсус по ключови „учебникови“ теми за ранното средновековие и XIX–XX век с внимателни редакции.
• Ускоряване на Коридор VIII и поне една завършена междусистемна енергийна връзка.
• Конституционен компромис в Северна Македония, съпроводен с пакет гаранции за недискриминация и културни права, рамкиран от ЕС.
• Ясна деескалационна процедура при инциденти, координирана от външните министерства.

Сценарий Б: Управляван застой

• Комисията продължава „на ниски обороти“, без пробив по символни фигури.
• Икономиката се движи от частния сектор и програмите на ЕС, без политически флагове.
• Периодични медийни кризи, но без дълбоки дипломатически скъсвания.

Сценарий В: Ескалация

• Вътрешнополитически цикли усилват националистическата реторика.
• Блокажи в европейския процес, замразени инфраструктурни проекти, реторични бойкоти на съвместни чествания.
• Повишен риск от вандализъм и ответни мерки.

XVIII. Практични препоръки за устойчиво сближаване

1. Деполитизация на експертния процес: Комисията да публикува методологии, библиографии и паралелни версии на предложени текстове; да се осигури обществен достъп и академична рецензия.
2. Съвместни образователни продукти: двуезични читанки, общи учителски ръководства, MOOC-курсове с участието на учени от двете страни.
3. Медиен етичен код за отразяване на двустранните теми, бързи корекции при неверни твърдения, програми за медийна грамотност в училище.
4. Трансгранични фондове за културни проекти, реставрация на общо наследство, обмен на музейни експозиции.
5. Интегрирани гранични пунктове с общи екипи (customs one-stop), електронни коридори за товарен трафик.
6. Икономически клубове (двустранни търговски камари) с фокус върху МСП, ИТ-партньорства, „зелена“ енергия и кръгова икономика.
7. Механизъм за бърза реакция при инциденти: обща телефонна линия на МВнР, съвместни прес-съобщения в рамките на 24 часа, ангажимент за безусловно разследване.
8. „Година на културното съседство“ – тематични фестивали, обмен на театрални трупи, симфонични турнета, преводни книги с оглед „двойно четене“ на историята.
9. Дипломатия на градовете: побратимяване на общини, ученически обмени, сестрински университети; локални „мини-комисии“ за общо наследство.
10. Европейски „чадър“: регулярен напредък да се свързва с конкретни европейски междинни цели (benchmarks), вместо с отворени политически обещания.

XIX. Етични и психологически измерения

Историческите спорове са екзистенциални: засягат колективната памет и символичната сигурност. Успешната политика признава, че:

• хората имат право на различни наративи, когато те не отричат човешко достойнство и права;
• националната идентичност не е нулева сума – възможна е припокриваща се памет;
• признаването на многослойна история не е самоунижение, а знак на зрелост.

XX. Балканският контекст: съседството като огледало

Отношенията София–Скопие неизбежно се сравняват с други успешни и неуспешни модели на Балканите:

• Примерът на Преспа показа, че болезнени компромиси са възможни, когато политическото лидерство е готово да плати вътрешна цена.
• Противоположно, дългогодишни спорове (където няма европейска перспектива или ясни стимули) замръзват и раждат цинични общества.
• В този смисъл европейската перспектива е не само външнополитически инструмент, а психологическа рамка за „излизане от лабиринта“.

XXI. Метрика за напредък: как да разберем, че отношенията се подобряват

1. Обективни индикатори:
   • брой съвместни заседания на комисията и публикувани протоколи;
   • намаляване на жалбите за реч на омраза/вандализъм;
   • средно време за преминаване на границата;
   • напредък по Коридор VIII и енергийни връзки;
   • ръст на двустранната търговия и взаимни инвестиции.
2. Субективни индикатори (социология):
   • доверие към съседната държава;
   • готовност за туризъм/образование/работа в съседа;
   • отношение към общите исторически фигури (намаляване на „нулевосумните“ отговори).

XXII. Ролята на лидерството и „политическия език“

Политическите лидери са сценаристи на публичната памет. Езикът им може да:

• разпали подозрения или да успокои тревоги;
• легитимира експертната работа или да я подчини на краткосрочни дивиденти;
• изгради надпартийни консенсуси (напр. за инфраструктура, образование, култура), които да преживеят смените на властта.

Успехът минава през два паралелни дискурса: твърд по отношение на стандарти (правов ред, недискриминация), но мек по отношение на символите (чувствителност, уважение, изслушване).

XXIII. Синтез: какво научихме за 1991–2025

1. Ранният оптимизъм от признанието (1991–1992) не прерасна автоматично в дълбоко доверие – историческата тежест остана.
2. В периода на евроориентация (2000-те) се оформи условност, при която България настоява за гаранции срещу антибългарска реторика и за уважение към общата история.
3. Договорът от 2017 г. е качествен обрат – внедри институционален механизъм (комисия, съвместни чествания).
4. Ветото (2020) показа границите на историческата дипломация, когато символите изместят стандартите.
5. Френското посредничество (2022) откри прозорец, който изисква конституционна храброст в Скопие и предвидимо поведение в София.
6. Въпреки конфронтациите, икономика, инфраструктура, енергетика и академичен обмен доказаха, че има прагматично ядро на добросъседство.
7. Дългосрочно решение се намира в образованието, медиите и културната работа, където идентичността може да бъде разширена, а не „защитена“ чрез отрицание.

XXIV. Заключение: от спор за миналото към проект за бъдещето

Отношенията между България и (Северна) Македония са лаборатория за това как Балканите могат да преодолеят метастазите на историята. Последните три десетилетия доказват, че само юридическите формули не са достатъчни – нужни са постоянни, дребни, упорити усилия: в класната стая, в редакцията, на границата, в общината, в музея.

Пътят напред минава през няколко ясни принципа:

• Човешко достойнство и права преди символни победи.
• Европейски стандарти като неутрална рамка за справедливост.
• Свързаност (пътища, релси, енергия, цифрови коридори), която превръща географията в икономика, а не в реторика.
• Образование и култура, които учат на многогласна памет и общ „азбуков“ дом.

Хронологична таблица на отношенията между Република Македония и България (1991–2025)

Година / Период	Събитие / Процес	Подробно описание и значение
1991	Обявяване на независимостта на Република Македония	На 8 септември 1991 г. Македония провежда референдум, на който над 95% гласуват за излизане от Югославия и създаване на суверенна държава. България следи процеса с внимание, но без да се намесва пряко.
15 януари 1992	България първа признава независима Македония	София официално признава новата държава под конституционното ѝ име „Република Македония“. Това е исторически жест на подкрепа. България обаче отказва да признае „македонския език“ като отделен.
1993–1995	Начало на дипломатически отношения	Създадени са посолства в Скопие и София. Обменят се първите посланици. Въпреки символичните жестове, остава напрежение около идентичността и езика.
1994	Блокада на Македония от Гърция	Гърция блокира границата заради спора за името и символите (звездата от Вергина). България става основен транспортен и търговски коридор за Македония, което създава икономическа зависимост и временен подем в отношенията.
1996–1999	Първи опити за добросъседски договор	Преговори за рамков документ между двете страни. Разногласията по исторически и езикови формулировки не позволяват подписване.
1999	Съвместна декларация за добросъседство	Подписана между премиерите Иван Костов и Любчо Георгиевски (22 февруари 1999 г.). За първи път двете страни декларират взаимно уважение и отричане на териториални претенции. Определя се, че отношенията ще се основават на „обща история и културна близост“.
2001	Въоръжен конфликт в Македония (етнически албанци)	България подкрепя единството на Македония и доставя логистична помощ. Това укрепва доверието между двете страни.
2001–2004	Македония подписва Договора за стабилизиране и асоцииране с ЕС	България подкрепя евроинтеграцията, но поставя условие за борба с антибългарската пропаганда.
2004	Македония подава молба за членство в ЕС	България подкрепя кандидатурата, но настоява да се решат „въпросите на историята“.
2006–2010	Засилена реторика и напрежение при правителствата на Груевски и Борисов	България обвинява Скопие в „исторически ревизионизъм“. Македония твърди, че София „отрича македонската идентичност“. Започва спорът за учебници, паметници и герои.
2009	Случай с Македонската енциклопедия	Издание на Македонската академия на науките представя българите в негативен контекст; София реагира остро. Това води до временно охлаждане на отношенията.
2010	Дипломатически усилия за „рестарт“	Министри на външните работи предприемат серия от срещи за съживяване на диалога. Обсъжда се нов договор, но без резултат.
2012	Дискусия за „общи чествания“	България предлага общи отбелязвания на личности като Кирил и Методий, Климент и Наум Охридски – Скопие приема с резерви.
2013–2016	Задълбочаване на европейската интеграция на Македония	България подкрепя кандидатурата, но настоява за напредък по добросъседството. ЕС изисква доказателства за реално прилагане на ангажиментите.
1 август 2017	Подписване на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество	Премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев подписват ключов документ, уреждащ принципите на сътрудничество. Предвижда се създаване на Смесена комисия по исторически и образователни въпроси.
2018	Начало на работата на историческата комисия	Комисията обсъжда общи чествания на Свети Климент и Свети Наум. Впоследствие се сблъсква със спора за Гоце Делчев.
17 юни 2018	Преспански договор с Гърция	Македония приема името „Република Северна Македония“, което премахва гръцкото вето за НАТО и ЕС. България приветства решението.
март 2020	Северна Македония става член на НАТО	България гласува „за“ и подкрепя стратегически членството, но настоява за продължаване на историческите разговори.
ноември 2020	България налага вето върху началото на преговорите за ЕС	София аргументира решението с неизпълнение на Договора от 2017 г., реч на омраза и липса на напредък по историческите спорове. ЕС определя това като „задънена улица“ в разширяването.
2021	Опити за възстановяване на диалога	Провеждат се междуправителствени консултации. Северна Македония обявява готовност за работа, но отказва промяна на езиковата позиция.
2022 (юни–юли)	Френско посредничество и нов компромис	Париж предлага формула за деблокиране на преговорите: конституционно признаване на българското малцинство и приемане на протоколи по Договора от 2017 г.
16 юли 2022	Парламентът на Северна Македония приема френското предложение	След масови протести, парламентът ратифицира рамката. България също одобрява компромиса.
19 юли 2022	Начало на преговорите на Северна Македония с ЕС	Провежда се първата междуправителствена конференция в Брюксел. Започва процесът на скрининг.
2023	Спорове около конституционните промени	България настоява българите да бъдат включени в Конституцията на Северна Македония. Опозицията в Скопие блокира процеса.
2023 (септември)	Инциденти с български културни клубове	Вандализъм срещу клубове, носещи имена на български възрожденци (Иван Михайлов, Христо Татарчев). България остро протестира.
2024 (февруари)	Европейски натиск за напредък	Европейската комисия призовава Скопие да приеме конституционните промени като „необходими за продължаване на преговорите“.
2024 (юли)	Преговорите остават блокирани	Вътрешнополитическите сътресения в Северна Македония не позволяват създаване на нужното мнозинство в парламента. България поддържа позицията си за условност.
2025 (начало)	Засилен международен натиск	ЕС, Франция и Германия предупреждават, че Северна Македония рискува да изгуби темпото на евроинтеграция. България изисква конкретен план за прилагане на протоколите.
2025 (пролет)	Подновени преговори между външните министри	Провеждат се консултации в София с посредничество на Европейската служба за външна дейност. Обсъжда се актуализация на протокола от 2022 г.
2025 (есен)	Очаквано решение за конституционната поправка	Македонският парламент планира гласуване за включване на българите в Конституцията, което ще позволи реално отваряне на първите преговорни глави. България поставя това като „абсолютно условие“.

Когато Коридор VIII стане ежедневна логистика, когато учебниците престанат да са бойни полета, когато медиите станат мост, а не мегафон – тогава въпросът „кой чий е“ ще отстъпи място на въпроса „какво правим заедно утре“. Това не е романтика; това е технология на мирното съседство. И ако тя успее тук, на кръстопътя между Черно и Адриатическо море, ще бъде урок не само за Балканите, а и за Европа, която още учи как да живее с много памети и една политика.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК