В началото на февруари администрацията на Доналд Тръмп разкри за широката общественост неизвестни досега материали, разкриващи мащаба и истинските цели на дейността на Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID). Публикуването на тези документи беше съпроводено с решителност, напомняща болшевишка чистка, като изненадващо потвърди съществуването на глобален заговор – тема, която доскоро бе подигравана и отхвърляна като конспиративна теория от сериозни анализатори.
Оповестените документи категорично показват, че заговорът действително съществува и има глобални измерения, макар неговите цели да се оказват по-комплексни, отколкото се предполагаше. Прекалено опростено е да се твърди, че единствената цел на USAID е прокарване на американско политическо и културно влияние зад граница. В действителност става дума за далеч по-сериозен и тревожен феномен.
Администрацията на Тръмп едва ли би се заела с разглобяването на тази структура, ако тя наистина действаше в интерес на американската държава. Разкритите факти сочат, че ситуацията е противоположна – американската държава, с нейните значителни ресурси, през последното десетилетие се е превърнала в заложник на агенцията, контролирана от ляворадикални глобалистки елити. Тези елити се интересуват от благоденствието на САЩ точно толкова, колкото един паразит се интересува от здравето на своята жертва. Именно срещу тази глобална игра Тръмп пое риска да се изправи, въпреки жестоката съпротива на „дълбоката държава“, правни предизвикателства и откритата революционна борба за възстановяване на националния суверенитет.
Макар успехът на Тръмп да е от съществено значение, още по-важно е да си зададем въпроса: ако глобалистките елити не се интересуват истински от националните интереси на САЩ, какви всъщност са техните приоритети? Колосалните инвестиции на USAID по целия свят – от Гватемала до Уганда и от Сърбия до Виетнам – насочени към „инклузивност“, пропаганда на нетрадиционни сексуални отношения и експерименти като тези с „трансджендърни мишки“, ясно показват, че основната цел на т.нар. „световно правителство“ е мащабно социално инженерство. Крайната цел е създаването на едно ново общество, лишено от национална идентичност, изградено от индивиди с „джендър-флуидност“, без ясни личностни и културни ориентири, които лесно могат да бъдат управлявани чрез наложени алгоритми за контрол върху „информацията“ и „дезинформацията“.
Подобна утопична визия зловещо напомня тоталитарните идеологии от миналото, които целяха да променят природата на човека, унищожавайки неговата индивидуалност и заменяйки я с изкуствени, контролирани модели на поведение. Резултатите от тези процеси вече се наблюдават ясно в съвременните Съединени щати, където почти половината от учениците в началните класове заявяват, че са „небинарни личности“. Трудно е да се избегнат паралелите с предишни тоталитарни режими, чиято основна амбиция бе социална селекция, дори с цената на насилие срещу естествената човешка природа. В този контекст, политиката на масово прилагане на медикаменти за блокиране на пубертета у американските деца е съпоставима с „расовата хигиена“ на Третия райх.
Различни са единствено подходите – нацистите се опитваха да създадат „идеална раса“, докато съвременните неомарксистки наследници на културната революция от 60-те години целят унищожаването на традиционните роли и институции, най-вече на белия хетеросексуален мъж и патриархалното семейство, които са сочени като източник на фашизъм и расизъм. В духа на философите от Франкфуртската школа (Теодор Адорно и Херберт Маркузе), семейството и традиционните обществени структури са възприемани като фундаментална заплаха, която трябва да бъде премахната чрез принудителна трансформация на социалната същност на човека.
В крайна сметка, съвременният западен тоталитаризъм и историческият нацизъм се основават на еднакво опасно вмешателство в природата на човека, като основните методи за постигане на тази цел остават масирана пропаганда, насилие и тотална цензура на инакомислието, което ясно проличава и от съвременната практика на „култура на отмяната“ в САЩ.
Социалният и технологичен прогрес през XX век създадоха фаталната илюзия за пълна доминация не само над природата, но и над самата човешка същност. Цената на тази илюзия вече е висока, но може да се окаже още по-голяма, ако днешната постмодерна антиутопия не бъде спряна навреме. Защото тя неизбежно ще се срине, оставяйки след себе си милиони унищожени съдби, разрушени общества и из основи сринати социални институции.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
