Периодът на социализма в България обхваща времето от 9 септември 1944 г. (когато властта е поета от Отечествения фронт и впоследствие от Българската комунистическа партия) до 10 ноември 1989 г. През този 45-годишен период София претърпява съществени политически, икономически и културни промени. Столицата се разраства и утвърждава в централен икономически, административен и културен център на страната, а градската среда се оформя в духа на социалистическата идеология. През 70-те и 80-те години на XX век София е в активно развитие – както териториално, така и демографски. Това е епохата на зрял социализъм, при която държавата полага системни усилия да изгради модерна инфраструктура, да развие масово жилищно строителство, както и да утвърди София като представителен център на страната.
1. Политическа и административна роля
- Централизация на властта
- След 1944 г. София се утвърждава като главен център на комунистическия режим. В нея се намират основните държавни институции: Партийната централа на Българската комунистическа партия (БКП), Министерският съвет, Държавният съвет, Народното събрание.
- Централизираното държавно управление означава, че голяма част от ресурсите и инвестициите се насочват към столицата с цел развитие на промишлеността, строителство на нови обекти и подобряване на инфраструктурата.
- Идеологически символи
- Издигнати са редица паметници и монументи, свързани с комунистическата идеология – най-емблематичният пример е Мавзолеят на Георги Димитров (изграден през 1949 г. на мястото на бившата Княжеска градина до Царския дворец, съборен през 1999 г.).
- Много улици и булеварди са преименувани в чест на комунистически дейци или събития от социалистическата история (например бул. „В. И. Ленин“, днес част от бул. „Цариградско шосе“, бул. „Георги Димитров“ и др.).
2. Градско планиране и архитектура
- Мащабни строителни програми
- Веднага след Втората световна война голяма част от София е в тежко състояние поради бомбардировките от 1943–1944 г. Цялостното възстановяване протича успоредно с изграждането на нови сгради в монументален и „социалистически реалистичен“ стил.
- След Втората световна война числеността на столицата ни започва да расте с бързи темпове. Градът се благоустроява и модернизира. Оформя се централният площад с монументалните сгради на Партйния дом, Държавния съвет, Министерския съвет, представителния хотел „Балкан“ и ЦУМ. С построяването на жилищните комплекси „Ленин“, „Изток“, „Младост“, „Западен парк“, „Девети септември“, „Хиподрума“, „Борово“, „Свобода“ и др. се преобразява и периферията на града.
- Появяват се жилищни комплекси с типови панелни блокове, особено през 60-те, 70-те и 80-те години – това значително облекчава жилищната криза, но често води до еднообразна визия и недобре планирани междублокови пространства. Сред най-големите такива квартали са „Люлин“, „Младост“, „Надежда“, „Дружба“ и др.
- Типова архитектура и „соцреализъм“
- В централната част на София се изграждат административни сгради в монументален стил (напр. сградите около Ларгото, ЦУМ). Характерни са масивните фасади, симетричността и „величественият“ вид – целта е да се демонстрира мощ и стабилност на режима.
- Проекти като изграждането на Партийния дом (днес сграда на Народното събрание) променят лицето на архитектурния ансамбъл в центъра на столицата.
- Развитие на инфраструктурата
- Построяват се основни пътни артерии, свързващи разширяващите се крайни квартали с центъра. През 70-те и 80-те години се полагат основите на няколко големи булеварда и се изграждат кръстовища на две нива (например „Лъвов мост“, „Сливница“-„Опълченска“ и др.).
- По времето на социализма се разширява се и се обновява пътната мрежа и градския транспорт. През 1979 г. започват първите строителни работи по проекта за Софийското метро. През 70-те започва и изграждането бул. “България”, който свързва центъра на София с южните квартали на града. Емблематични сгради за столицата построени през социализма са залите “Универсиада”,”Фестивална”,”Христо Ботев”, хотелите “Балкан”, „Гранд-хотел София“,”Плиска”, “Рила”, “Витоша Ню Отани”, “Родина” , “Новотел Европа” и др., ЦУМ, сградите на БПС, “Енергопроект” и др.
- Макар идеята за метро да съществува още от 60-те години, реалното строителство започва едва през 70-те, но напредва много бавно и първият участък е пуснат в експлоатация след края на социализма (през 1998 г.).
- Разширява се мрежата на градския транспорт – въвеждат се нови трамвайни и тролейбусни линии, а автобусният транспорт покрива все повече квартали.
- През 70-те и 80-те години започва активно изграждане на панелни жилищни комплекси – типичен белег на социалистическата архитектура. Сред най-големите квартали, възникнали или разраснали се силно през този период, са “Младост”, “Люлин”, “Дружба”, “Надежда” и др. Високите панелни блокове и правите им геометрични форми са символ на стремежа към бързо решаване на жилищния проблем и осигуряване на достъпни домове за бързо нарастващото население. Макар качеството на строителството да варира, мнозина виждат в новите апартаменти подобряване на жилищните условия в сравнение със старите къщи или пренаселените централни сгради. Все пак, строежите често се реализират в кратки срокове, което води до по-монотонна градска среда и недостатъчна социална инфраструктура (детски градини, училища, поликлиники) в началните фази.
- Емблематични сгради и обществени пространства
- Национален дворец на културата (НДК): Построен е в началото на 80-те години (открит официално през 1981 г.) по случай 1300-годишнината от основаването на българската държава. Масивната сграда с нейния просторен площад пред нея бързо се превръща в една от архитектурните емблеми на София.
- Централна градска част: В района около днешния площад “Независимост” (тогава площад “9-ти септември”) се намират Партийният дом (дн. сграда на Народното събрание – втора сграда), Президентството, Министерският съвет и ЦУМ (Централен универсален магазин). На тази зона се гледа като на представително лице на социалистическата власт – редовно се организират манифестации, тържествени събития, посещения на чуждестранни делегации.
- Хотели и обществени сгради: Построяват се хотели като “Родина”, “Витоша Ню Отани” (днес “Маринела”), “Кемпински-Зографски” и др., които целят да придадат на града по-международен облик и да приемат чуждестранните гости.
3. Индустриално и икономическо развитие
- Разрастване на промишлеността
- Централизираното планово стопанство на социалистическия режим залага на индустриализацията. В покрайнините на София възникват и се разширяват големи промишлени зони: в района на Илиянци, Кремиковци, Казичене, Гара Искър и др.
- Започва да се обръща по-голямо значение на индустриализацията, като продължава градоустройството и жилищното строителство. София е най-голямото промишлено средище на страната, като преимущество се дава на развитието на тежката промишленост, която е силно концентрирана в две зони: Северна и Гара Искър.Други промишлени ядра са Кремиковци, гара Яна, Курило, Костинброд, Илиянци, Казичане и др. През 60-те години влиза в експлоатация металургичният гигант “Кремиковци”. Едни от най-големите промишлени предприятия съсредоточени в столицата са : Завода за електрокари “6 септември”, Завод „Електроника“, Завод за правотокови електродвигатели, Завод за домашни хладилници “Антон Иванов”, Котлостроителен завод, Заводи за трансформатори, за електродвигатели и за високоволтова апаратура към Комбината за силнотокова електротехника, Завод за асансьори, Завод „Електра“, Завод „Искра“, Медикоапаратурен завод, Завод за електронни преобразователни елементи, Завод за агрегатни машини и леярна към Комбината за металорежещи машини, Заводи за телефонни централи, за радио и телевизори и за електроапаратура към Слаботоковия комбинат “Кл.Ворошилов”, Силнотоков завод „Васил Коларов”, Завода за металорежещи машини и др.
- Завод „Кремиковци“, открит през 1963 г., се превръща в един от най-големите металургични комбинати на Балканите и важен икономически двигател за региона. Макар и да дава работа на хиляди работници, заводът внася сериозно замърсяване на околната среда.
- В София е концентрирана основната научна и изследователска дейност в промишлеността. Проектират се и са изградени базите на институтите по електро- и мотокари, металорежещи машини, хладилна техника, радиоелектроника, комплексна автоматизация, техническа кибернетика, изчислителна техника, приборостроене, металознание и технология на металите, заваръчна техника, ЦНИИТМАШ, „Интрансмаш“ и др.
- Леката промишленост е съсредоточена в заводите “Осми март”, “Витоша”, “Лиляна Димитрова”,шоколадова фабрика”Малчика”, чорапена фабрика “Вълчо Иванов”, обувния завод “9-ти септември”, заводът за дограма „Маршал Толбухин”, Кожухарския завод БКИ – Гара Искър и др.
- Търговия и кооперативни магазини
- Повечето търговски обекти в София са държавни или кооперативни (като например „ЦУМ“, Универсални магазини в центъра и крайните квартали).
- Стоките са основно българско производство, а вносните продукти са ограничени и често предизвикват опашки и дефицити.
- Черният пазар и връзките с хора „от провинцията“ или от чужбина са често срещани начини за снабдяване със стоки, недостъпни по официален път.
4. Социален живот и култура
- Жилищни условия и всекидневие
- Голяма част от жителите на новите софийски квартали живеят в панелни блокове. Отоплението е основно на парно или твърдо гориво (печки на дърва и въглища), което влошава въздуха през зимата.
- Създават се множество детски градини и училища, в духа на държавната политика за заетост на жените и подкрепа на „новия социалистически човек“.
- Тъй като София привлича все повече хора от цялата страна, прииждането от провинцията води до пренаселеност в някои квартали, недостиг на жилища в определени периоди и дълги списъци за настаняване.
- През втората половина на 20 век към София са присъединени много от съседните села, които дотогава са самостоятелни, както и от средата на 60-те години започва и масовото жилищно строителство за задоволяване на непрекъснато нарастващото население на столицата.
- В края на 70-те години е изграден и най-големият жк в България “Люлин”.
- София е и голям търговски център с добре уредените си магазини и квартални пазари. Столицата ни е и най-големият център на науката и културата. Тук са БАН, СУ „Кл.Охридски“ и много други ВУЗ-ове, научни институти, Народната библиотека. При социализма в София се уреждат и редица музеи: на революционното движение, на руско-българската бойна дружба, къщите музеи на Г. Димитров и Д. Благоев, НХГ и много други.
- Преди 1990 г. около София е имало добре оформена селскостопанска зона, като от неиното производство са се задоволявали част от нуждите на града.
- Населението на столицата ни въпреки ограниченията с т.нар.жителство нараства много бързо, като през 1985 г. наброява на над 1 200 000 души. Към 1984 г. София е разделена на 7 района, които са съответно: 1 – Ленински ; 2 – Коларовски ; 3 – Димитровски; 4 – Благоевски; 5 – Левски; 6 – Кирковски; плюс селския 7-ми район Девети септември. След това се обособяват още 5 района (Кремиковски, Христо Ботев, Люлин, Искър). До 1990 г. София е разделена на райони като като за дадения район отговаря съответния районен съвет, наричани разговорно райсъвет.
- Обществено-политически организации
- Всякакви прояви на гражданска активност са стриктно контролирани от властта. Официалната идеология насърчава членството в организации като ДКМС (Димитровски комунистически младежки съюз), профсъюзите, ОФ (Отечествен фронт) и др.
- Провеждат се масови манифестации и чествания на дати, значими за комунистическия режим (1 май – Ден на труда, 9 септември – годишнина от преврата през 1944 г.).
- Културен живот
- Въпреки цензурата и ограниченията, София остава средище на културата: в града се намират основните театри (Народен театър „Иван Вазов“, Сатиричен театър, опери), киносалони, художествени галерии и университети (Софийският университет, Художествената академия, Консерваторията и др.).
- През 1981 г. е открит Националният дворец на културата (НДК) по повод 1300-годишнината от създаването на българската държава – мащабен културен и конгресен център, който става нов архитектурен символ на София.
- Силна е държавната подкрепа за културни и образователни институти, но винаги в рамките на официално одобрени теми и линии.
- Забавления и свободно време
- Паркове: “Борисовата градина” и новоизграждащите се квартални паркове – “Южен парк”, “Западен парк”, “Северен парк” – се превръщат в любимо място за почивка, разходки и спортни занимания. В тях често има летни читални, детски увеселителни съоръжения, а лятно кино в Борисовата градина привлича много хора в топлите вечери.
- Заведения: Кафенета, сладкарници и бирарии са сред популярните места за социални контакти. Емблематична е сладкарница “Лучано” (в по-късен период), сладкарница “Пролет”, ресторанти в хотели и обществени домове на културата. Големите ресторанти и т.нар. “столове” към предприятията предлагат евтина, субсидирана храна.
- Спорт: Спортните зали и стадиони, като “Васил Левски”, дават възможност за редовни мачове и събития. Налице е държавна подкрепа за масов и за професионален спорт, което е част от пропагандата за “здрав социалистически народ”.
- Образование и наука
- Университетите в София и научните институти (БАН и други) получават сериозно финансиране. Развиват се специалности, свързани с инженерните науки, химическата и металургичната промишленост, които са приоритетни за плановата икономика.
- В столицата са съсредоточени и по-голямата част от ВУЗ в страната, като за жилищните нужди на студентите в началото на 70-те е проектиран и построен Студентският град “Хр.Ботев”.
- В същото време, учебната програма във всички степенни на образованието е силно идеологизирана – учащите се изучават задължително „Марксизъм-ленинизъм“ и предмети, свързани с политическата подготовка.
5. Икономика и бит
- Държавно планиране и снабдяване
- Почти всички големи предприятия се държат от държавата. Наличието на “дефицитни” стоки е често срещано – продукти като цитрусови плодове, качествени дрехи и козметика се намират по-трудно. Когато в магазините пуснат подобни артикули, хората се редят на опашки.
- В централните части има по-големи универсални магазини (ЦУМ, “Рума” и др.), но асортиментът често е ограничен. Съществуват и магазини “Кореком”, където се продават западни стоки срещу валута или специални бонове.
- Всекидневие и потребление
- Животът за повечето семейства се организира около работата в държавните предприятия или учреждения, а свободното време е ориентирано към семейството, дома, градинарството (за тези, които имат вили или селски имоти) и социалните контакти.
- Обществените услуги (транспорт, детски градини, училища, здравеопазване) са субсидирани и достъпни, но често пренаселени. В кварталните поликлиники има големи опашки, а в детските градини – недостиг на места.
- Демографско развитие
- София расте бързо благодарение на вътрешната миграция от по-малките градове и села. Мнозина търсят по-добра работа и жилище в столицата, което допринася за пренаселеност в някои квартали и напрежение в инфраструктурата.
- Държавата се опитва да контролира този процес чрез “жителство” (разрешително за пребиваване), но практически е трудно да се ограничи големият брой хора, идващи в София.
6. Проблеми и противоречия
- Недостиг на стоки и жилищна криза
- Макар мащабното панелно строителство да решава частично жилищните нужди, напливът от новодошли в София е огромен. Често хора чакат с години, за да получат ведомствено или кооперативно жилище.
- Дефицитът на качествени стоки, опашките и ограниченият избор на вносна продукция създават напрежение сред населението, въпреки привидната стабилност.
- Замърсяване на околната среда
- Бързата индустриализация и липсата на адекватни екологични стандарти водят до сериозни проблеми с въздуха и водите в района на София. Заводите (особено „Кремиковци“) и битовото отопление засилват замърсяването.
- Зелените площи в новите квартали често остават недоизградени или неподдържани, което влошава градската среда.
- Ограничени граждански свободи и цензура
- Всички сфери на обществения живот – култура, медии, образование – са под контрола на комунистическата партия. Цензурата и репресиите срещу инакомислещи или дисиденти засягат и много интелектуалци в София.
- Пътуването в чужбина се разрешава трудно и предимно за „благонадеждни“ граждани, което ограничава контактите на българската интелигенция с външния свят.
7. Към края на епохата
- Социално напрежение и криза
- През 80-те години се засилват икономическите затруднения на страната. В София, като най-голям град, кризата се усеща осезаемо – наблюдават се опашки пред магазините за хранителни и други стоки от първа необходимост.
- Въпреки че строителството на нови жилищни блокове продължава, качеството на строителство и инфраструктура намалява, а недоволството на жителите расте.
- Първи стъпки към промяна
- Под влияние на процесите в Съветския съюз (Перестройката на Горбачов) и другите социалистически държави, и в България започват да се чуват гласове за реформи.
- В София започват да се създават неформални групи и кръгове, които организират дискусии и търсят начини за по-голяма свобода на словото и демократизиране на обществото.
- Събитията от 1989 г.
- На 10 ноември 1989 г. Тодор Живков е свален от власт. Това отключва бурни политически процеси в страната и слага край на еднопартийното управление на БКП.
- В София започват масови митинги и демонстрации, създава се многопартийна система, а бившият „социалистически“ строй навлиза в период на преход към демокрация и пазарна икономика.




































В годините на социализма (1945 – 1989) София израства като модерен за времето си град с нови индустриални мощности, грандиозни архитектурни проекти и големи жилищни комплекси. Централизираното държавно планиране насочва сериозен ресурс към столицата, което я утвърждава като неоспорим административен, икономически и културен център на България. В същото време обаче, тоталитарният характер на режима поражда цензура, репресии над инакомислещи и силен идеологически контрол.
София през 70-те и 80-те години на XX век е динамичен град, белязан от бърз растеж, мащабно жилищно строителство и сериозни опити за модернизация. Той е културен, икономически и политически център на социалистическа България. Въпреки че на много хора новите квартали и достъпните обществени услуги предлагат по-добър стандарт на живот в сравнение с миналото, битовите дефицити, идеологическият контрол и урбанистичните проблеми също са неразделна част от тогавашната реалност. Това е периодът, в който София придобива своя съвременен облик на многолюдена и полицентрична столица, макар и в специфичния контекст на социалистическата система.
Дефицитите на стоки, жилищната и екологичната криза, както и задушаващата атмосфера на контрол, са сред факторите, които водят до растящо социално напрежение и в крайна сметка стават предпоставка за промените след 1989 г. С поглед назад можем да оценим, че културната и инфраструктурна трансформация на столицата е била голяма, но наследството на социалистическата епоха продължава да оказва влияние върху облика и организацията на съвременна София.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК