Това че македонците почитат български национални герои като Гоце Делчев е похвално. То означава, че въпреки всичките им простотии все още те не са скъсали пъпната си връв с България. Похвално е също така, че в техния държавен химн освен Делчев се споменават и още двама българи, също наши национални герои – Даме Груев и Яне Сандански. Когато в Брюксел питат защо това е така, защо се възпяват българи в химна на Северна Македония, трябва да се обяснява просто, че е така, защото днешните македонци нямат свои национални герои.
Дори Питу Гули, който също се споменава в македонския химн, не е македонец. Той е от влашко семейство и също е български революционер. А си нямат днешните македонци свои национални герои, защото по времето, когато се раждат такива герои, т.е. в периода на борби за свобода, народът в Македония е бил български. Хората сами са наричали себе си македонски българи. В Добруджа пък българите са били добруджански, а в Тракия – тракийски. Особеностите на тези географски области са се отразявали в битови детайли, в песни и хора, но това не е променяло техният български народностен корен и национална идентичност. В този смисъл, така както баварците са германци, така и македонците са българи. Имало е народ български и респективно той е имал свои герои – македонски, тракийски (странджански), добруджански българи.
Но днешните македонци си нямат национални герои и поради още една причина. И тя е, че не са нация. Няма македонска нация. И никой не е чул албанец в Скопие да казва, че е част от “македонската нация”. Тая “нация” е измислена в Москва, в държава, която вече не съществува – СССР. Е, няма как СССР да не съществува, а да съществува “македонска нация”. Разбира се, възможно е някои отнесени от вихъра либерали да твърдят обратното. Но те, ако не са обратни на нормалното, няма да са либерали.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
