ВАСИЛ КЪНЧОВ

Васил Кънчов е роден на 14 (28) юли 1862 г. в град Враца, в бедно, но родолюбиво семейство. Времето на неговото раждане е белязано от най-голямата цел на българския народ през XIX век – извоюването на национална свобода и създаването на независима държава. Детството му преминава в условия на лишения, но също и на пробуждащ се национален дух, който намира отражение в неговото изграждане като личност.

Още в ученическите си години той проявява изключителна жажда за знание и родолюбие. Влияние върху неговото формиране имат близките му контакти с будни и активни врачани – Мито Орозов, Стефанаки Савов, д-р Христо Йорданов. Съществена роля играят и неговите срещи и връзки с личности, посветени на националната кауза – Михаил Сарафов, Михаил Арнаудов, Драган Цанков и други. Така у него постепенно се изгражда една трайна преданост към българския народ и към делото за национално освобождение и просвещение.

I. Образование и първи стъпки

През 1878 г., едва 16-годишен, Кънчов започва работа като писар в общинското управление на Враца. Целта му е да спести средства за своето образование. Само година по-късно, през 1879 г., дава почти всичките си спестявания, за да замине за Велико Търново и да присъства на заседанията на Великото народно събрание. Макар и едва 17-годишен, той съзнава огромното значение на този момент – възстановената българска държава вече има институции и бъдеще. За Кънчов това пътуване е не просто любопитство, а съзнателно усилие да се докосне до символа на българската свобода.

През 1880 г. той полага успешно изпити за IV клас и се отправя към Лом с надеждата да получи стипендия за обучение в местната гимназия. Макар и да не успява, неговата настойчивост и воля правят впечатление, а Врачанският градски съвет му оказва финансова помощ. Именно в този период у него се заражда страстта към пътешествията, към изследването на различни райони, население и бит. Младият Кънчов обикаля Северозападна България и околностите на Враца, записвайки впечатления и наблюдения.

На 22-годишна възраст успешно завършва реалната гимназия в Лом, а вече натрупаните му знания и интерес към историята и географията предопределят бъдещия му път.

II. Учителска и читалищна дейност

През лятото на 1884 г. Кънчов подава молба до Врачанското училищно настоятелство и е назначен за „главен учител по български език и история” в четирикласното училище във Враца. Като млад педагог той се отличава с новаторски подход и отдаденост. Паралелно с преподаването активно участва в дейността на читалище „Развитие“ – едно от най-важните културни огнища на града. Там той е сред учредителите и най-активните дейци, спомага за обогатяване на културния и просветен живот на врачани.

III. Следването в чужбина и прекъсванията

През 1885 г., благодарение на стипендия от Добродетелната дружина в Букурещ, заминава за Харков (Русия), където започва да учи естествени науки с акцент върху химията. Прекъсва обаче доброволно обучението си заради избухването на Сръбско-българската война. Подобно на много български младежи, Кънчов се завръща, записва се в ученическия легион, но не успява да вземе участие в бойни действия.

След войната продължава следването си в Мюнхен (химическа технология), а после в Щутгарт. Там здравословни проблеми – ревматизъм – го принуждават да прекъсне образованието и да се лекува в Австрия. През 1888 г. се завръща във Враца и започва да търси ново поприще.

IV. Учител в Македония и борба за българската кауза

Същата година изпраща молба до Министерството на народното просвещение да бъде назначен в Солунската българска гимназия. Назначението става факт и от 1888 до 1891 г. той учителства там. С негово активно участие се създават нови български училища в Демир Хисар, Струмица и други градове. През 1891–1892 г. е учител в Сяр, а година по-късно става директор на Солунската българска мъжка гимназия.

В този период съставя учебници и ръководства за учители, в които разглежда структурата на българското образование, неговите проблеми и възможни решения.

През 1893 г. е назначен за главен екзархийски инспектор на българските училища в европейските вилаети на Османската империя. За четири години той успява да увеличи броя на училищата четири пъти, а броя на учениците и учителите – три пъти. Успоредно с това извършва и огромна научно-изследователска работа – описва бита, културата, географията и етнографията на западните и южните български земи.

През 1898 г. окончателно се установява в София.

V. Научна дейност

Васил Кънчов развива изключителна научна продуктивност. Без да е професионален академик, той създава трудове с енциклопедична стойност – пътеписи, статистически и демографски изследвания, географски и картографски трудове, етнографски анализи, археологически бележки, монографии, биографични книги.

Най-значимото му изследване е „Македония. Етнография и статистика”, което и днес остава основен източник за етническия състав на областта в края на XIX век. В труда си той представя изключително точни статистически таблици и изработва етнографска карта на Македония, която коригира редица неточности в съвременните френски и австрийски карти.

Според данните на Кънчов:

• общото население на Македония е 2 250 000 души,
• 52% са българи,
• 22% турци,
• 10% гърци,
• 15% – други (албанци, власи, евреи, цигани, арменци и около 700 сърби).

Освен това той участва в комисия за установяване на мястото, където е загинал Христо Ботев – показател за неговото уважение към националните герои.

VI. Политическа дейност

От млад възпитаник Кънчов проявява интерес към политиката. Симпатизира на либералите, а по-късно става част от „непримиримите” либерали на Драган Цанков, които образуват Прогресивно-либералната партия.

През 1899 г. влиза в депутатската листа на партията и е избран за народен представител от Враца. В личната си програма включва принципи, които звучат актуално и днес:

• икономическа и политическа независимост на България,
• национално обединение,
• икономии в държавния бюджет,
• приятелска политика към великите сили, но със защита на българските интереси,
• развитие на местното самоуправление,
• коалиране на сродни партии.

Впоследствие става подпредседател на XI ОНС. През 1902 г. министър-председателят д-р Стоян Данев го кани в правителството като министър на народното просвещение.

VII. Трагична смърт

Като министър, едва започнал да работи, Васил Кънчов става жертва на трагедия. Психически нестабилният учител Тома Каранджулов, недоволен от това, че не е оставен на работа в София поради „слаб успех и неумение да държи дисциплина“, влиза в кабинета на министъра, застрелва го и след това се самоубива.

Погребението на Кънчов е помрачено от скандали, предизвикани от македонски среди, които се опитват да противопоставят паметта на двамата. В крайна сметка Кънчов е погребан в София, а България губи един от най-талантливите си учени, педагози и общественици.

Днес във Враца едно училище носи неговото име. През 2008 г. е създаден Инициативен комитет за построяване на паметник, който е открит пет години по-късно. Макар и признат от специалистите, Кънчов остава сравнително непознат за широката общественост.

Животът на Васил Кънчов е пример за неуморна отдаденост към българската кауза. Той е учител, учен, общественик, политик – личност, която въпреки краткия си живот оставя трайни следи в историята на България. Творчеството му, особено свързано с Македония, има фундаментално значение за националната ни памет. Трагичната му смърт лишава България от един голям ум, но делото му продължава да вдъхновява поколения българи.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК