ЕПИЧНИТЕ БОЕВЕ ПРИ ЛЮЛЕБУРГАС – БУНАРХИСАР (1912)

След светкавичния български успех при Лозенград (Къркларели) в първите дни на Първата балканска война (октомври 1912), Османската източна армия се оттегля към дълга отбранителна линия на запад–северозапад от Одрин, опираща на градовете Люлебургаз (Люле Бургас) и Бунархисар (дн. Пънархисар). Българското Главно командване цели да разкъса тази линия, да разгроми полевите османски сили и да отвори път към последната стратегическа преграда пред Цариград – укрепленията при Чаталджа.

I. Сили и командване

• Българска страна
  • Общо ръководство: Главно командване начело с върховния главнокомандващ цар Фердинанд; помощник-главнокомандващ ген. Михаил Савов; началник щаб ген. Иван Фичев.
  • 1-ва армия (ген. Васил Кутинчев): основно действа на юг по направлението към Бунархисар.
  • 3-та армия (ген. Радко Димитриев): развива настъпление на северното и централното направление към Люлебургаз и р. Ергене; носи главния удар.
  • Състав (ориентировъчно): няколко пехотни дивизии (вкл. елитни бригади), кавалерийски дивизионни/бригадни групи за разузнаване и преследване, силна позиционна и полева артилерия, нарастващ брой картечници. Числеността и артилерията варират по източници; и двете армии заедно разполагат със стотици оръдия и над 100 хил. щика, но с чувствителни логистични предизвикателства след бързия марш от Лозенград.
• Османска страна
  • Източна армия под командването на Абдуллах паша (с корпусни командири от Анадолската и Румелийската армейски групи), подкрепена от значителна артилерия и картечни средства.
  • Състав (ориентировъчно): по-голяма по численост от българските сили, но разстроена от отстъплението, с непълни дивизии, неравномерно снабдяване и смесено качество на резервите.

II. Театър на бойните действия и логистика

Районът между Люлебургаз и Бунархисар представлява хълмисто-равнинен терен, прорязан от малки реки и дерета (вкл. Ергене), с села и пътища, които при есенните дъждове се превръщат в кални трасета. Теренът благоприятства дълги фронтове, масирана артилерия и позиционни схватки, но затруднява снабдяването: патрони, артилерийски снаряди, храна и санитарна евакуация трябва да следват настъпващите войски по оскъдни пътища. Железопътните линии (османската мрежа в Тракия) имат ключово значение и за двете страни.

III. Оперативен замисъл

Българското командване е раздвоено. От една страна, е идеята на генерал Фичев за предпазливи действия и напредване чрез заемане на утвърдени позиции, а от друга страна, е идеята на генерал Димитриев за настъпление към Люлебургас, където според него са разположени по-голяма част от вражеските войски. Това сериозно заблуждение у командващия, е породено от слабата фронтова информираност. Според Димитриев турците отстъпват на юг, за да не бъде пътят им към Цариград отрязан. За Бунархисар – Виза в щаба на Трета армия смятат, че само част от Трети корпус се е оттеглил там.

На 13 октомври генерал Фичев предлага на цар Фердинанд да се направи настъпление с Първа и Трета армия към Люлебургас – Бунархисар, като целта е противникът да се задържи с Трета, а Първа да нанесе решителен удар по левия фланг на турците. Фердинанд одобрява този ход, но един час по-късно генерал Димитриев дава нова информация за оттеглянето на вражеските сили от Бабаески към Люлебургас и това се оказва решаващо за избора на стратегия.

Късно вечерта на същата дата отделните армии получават директива №5, според която Първа армия трябва да нанесе решителен удар на противника на линията Бабаески – Люлебургас, а Трета армия чрез обходна маневра срещу десния му фланг да го отреже от посоката за отстъпление Люлебургас – Чорлу – Цариград. Конната дивизия получава задачата да осветли района Бабаески – Люлебургас – Караагач. Генерал Фичев все пак предвижда при евентуално изникване на главните вражески сили при Бунархисар, Първа и Трета армия да разменят ролите си.

В крайна сметка българите планират бързо разгръщане, артилерийско надмощие на решаващи участъци и концентрирани пехотни удари за пробив на линията, последвани от преследване към Чаталджа. 3-та армия трябва да „закове“ противника при Люлебургаз и да го разкъса, докато 1-ва армия отклонява и обгръща южното крило при Бунархисар.

Османците пък целят да стабилизират фронта, да изтощят българското настъпление чрез артилерийско-картечно огъня и контраатаки по уязвимите флангове, печелейки време за организиране на твърда отбрана по Чаталджанската позиция.

IV. Ход на сражението (по фази)

Фаза I: Сближаване и разузнаване (около 14–16 октомври 1912)

На 14  октомври Първа и Трета български армии, с обща численост почти 110 хиляди души, подновяват настъплението си и след двудневен труден преход достигат до турските укрепителни линии. В това време двете турски армии са разположени съответно: дясното крило до градовете Сарай и Странджа, лявото до Муратлий и Родосто, а резервите на турската армия се намират при град Чорлу.

Рано сутрин на 16 октомври 1912 година втора бригада на Пета пехотна Дунавска дивизия се насочва към град Виза с идея за бързо и безпрепятствено превземане на вражеските позиции, но е спряна при Соуджакдере от настъпващия подсилен Трети корпус на турската армия. По скалистите височини на Странджа се водят ожесточени сражения, най-важното от които е при така наречената “Безименна точка”. Там Осемнадесети етърски и Двадесети добруджански полк успяват да отблъснат настъплението късно вечерта. Четвърта Преславска дивизия пък атакува височините около Караагач, попадайки под непрестанния обстрел на турците. Те успяват да прогонят окопалия се противник и завземат 36 оръдия.

За да подпомогне преславци, генерал Димитриев заповядва на Шеста Бдинска дивизия да атакува. Лично командващият дивизията генерал – майор Православ Тонев повежда втора бригада към село Тюркбей, достигайки до Караагачдере. В същото време първа бригада достига до Люлебургас, но контраатакувана от врага, е принудена да заеме отбранителна позиция по височините, чакайки пристигането на Първа софийска дивизия.

Фаза II: Първи сблъсъци и раззвучаване на фронта (17–18 октомври)

Масирани артилерийски дуели по целия фронт. При Люлебургаз 3-та армия принуждава османските батареи да отстъпват позиция по позиция, а пехотата настъпва в вълни с огнево прикритие. Южно, 1-ва армия атакува силно укрепени участъци пред Бунархисар – боевете са кървави, с големи загуби от фронталните щурмове под картечен огън.

На следващия ден, 17 октомври, с Директива № 8 се променя стратегическият замисъл. Според него Трета армия трябва да привлече противника по фронта на заетата позиция, а Първа армия да нанесе решителен удар по левия му фланг. Това, естествено, е продиктувано от неправилната преценка за концентрацията на вражеските сили. В това време частите на Желязната дивизия настъпват смело към Люлебургас и успяват повторно да овладеят града. В същото време и втора бригада на Шеста бдинска дивизия  успява да завладее вражеските позиции при Тюркбей.

Започват и боевете на Четвърта Преславска дивизия с намиращите се около нея турски части. Пета Дунавска дивизия води тежки битки с настъпващата Втора Източна турска армия. След привършване на боеприпасите българските войници са изтласкани на 6 – 7 километра от Бунархисар, където се окопават по хълмовете. Очертаващата се голяма опасност от обхождане на лявото крило, кара генерал Димитриев да поиска от Първа армия да впрегне всички сили на левия неприятелски фланг. Поради тежкото положение на Четвърта и Пета дивизия в боя са вкарани всички резервни части. В допълнение на това главният щаб на командването взима решение за обединяване на ръководството на двете армии. За ръководител е избран генерал Димитриев, въпреки че генерал  Кутинчев в онзи момент е по-опитен.

На 18 октомври няма голяма промяна, но още от сутринта Шеста Бдинска дивизия преминава в решително настъпление и преследва отстъпващия противник до село Сатъкьой. Четвърта Преславска дивизия продължава с настъплението си и успява да нанесе удар на противниковите части, с което помагат и на отбраняващата се Дунавска дивизия. Противникът е принуден да се оттегли. Генерал Димитриев докладва следното на цар Фердинанд:

 „След тридневни извънредно упорити боеве, днес със съвместните усилия на двете съединени армии ние обърнахме противника в пълно бягство. Недостъпната почти линия Бунархисар – Люлебургас е пред стъпите на Ваше Величество.”

Фаза III: Кулминация – пробивът (19 октомври – 20 октомври)

На 19 октомври отбраняващата се до този момент дунавска дивизия започва настъпление срещу противника и двете страни хвърлят всичките си налични сили в боя. Намесва се и току-що пристигналата Трета пехотна Балканска дивизия на генерал Иван Сарафов, което се оказва решаващо в ситуацията. Въпреки умората, желанието на двамата командващи генерали ( Димитриев и Кутинчев) е Българската армия да преследва врага, но нареждането на Генералния щаб е за преустановяване на настъплението. На 20 октомври ( 2 ноември ) последните турски сили са изтласкани и Люлебургас – Бунархисарската операция завършва с български успех. Желанието на генералите Димитриев и Кутинчев за преследване на противника отново излиза на преден план и те докладват следното:

„В намерение сме утре да преминем в настъпление със захождане дясното рамо на 3-а армия, за да ги притиснем към Странджа и отхвърлим от Чорлу.”

След двудневно „изравняване“ на батериите българската артилерия постига локално превъзходство. На север и в центъра се нанасят концентрирани удари – ротни и батальонни колони прорязват османските траншеи. Контраатаките на Източната армия не успяват да възстановят линията, а отделни части се изтеглят без координация, страхувайки се от обкръжение. При Бунархисар 1-ва армия постепенно изтласква защитата от ключови височини, което разклаща целия южен участък.

Заповедта на Главния команден щаб отново гласи обратното – без преследване и преустановяване на настъплението. Това позволява на вражеските сили да се оттеглят и прегрупират в Чаталджа, където две седмици по-късно успяват да спрат окончателно българския устрем. Интересно е какво пише лорд Ноел Бъкстон за храбростта и непримиримостта на българските войници. Бойният вик „Напред ! На нож” е звучал на турците като „По пет на нож”. Шокът за врага от неспиращите български атаки е бил много голям. Ето какво пише един турски войник в частно писмо:

„Но тук положението е отчаяно. Ние тук сме около 70 000 и трябва да отстъпим. Всеки ден нас ни мокри дъждът, ние спим в калта. Аз съжалявам, че съм войник и даже че съм се родил на света”.

Резултатите от петдневните боеве са красноречиви – 20 162 убити и ранени български войници (почти ¼ от общия брой за цялата война) срещу 25 – 30 000 убити и ранени турски съперници. Сблъсъкът при Люлебургас е най-голямата битка, водена в Европа между Френско-пруската война и Първата световна война.

Българските предни части (кавалерия и леки пехотни отряди) притискат османския заден охранителен екран. Изясняват се възли на съпротива, батарейни позиции и възможни направления за пробив. Артилерията се изтегля напред под прикритието на хълмове и гористи масиви.

Фаза IV: Общото отстъпление на османците (21 октомври)

Опасността от разпад на фронта принуждава Абдуллах паша да издаде заповеди за отстъпление към Чаталджа. Българските войски овладяват Люлебургаз и Бунархисар. Кавалерията преследва, но настъплението се забавя от умора, липса на боеприпаси, нараснало санитарно натоварване и калните пътища. Въпреки това оперативният успех е пълен: османската полева армия е отблъсната на западния подстъп към столицата.

V. Тактика, огън и средства

• Артилерията е решаващ фактор. Българите постигат ефект чрез съсредоточение по пробивните участъци, бързи промени на огневи позиции и корекция по наблюдение. Противобатарейната борба постепенно заглушава османските оръдия.
• Картечният огън налага нова тактическа дисциплина: настъплението се води на „къси скокове“ с прегрупиране в теренни укрития; но въпреки това загубите в пехотата са значителни.
• Комуникации: полеви телефони, куриери и визуални сигнали; при силен огън и дъжд връзките често се прекъсват, взводни и ротни командири вземат инициативни решения.
• Логистика и санитарно осигуряване: ограничени; евакуацията към тилови превързочни пунктове е затруднена. Още тук се появяват първи огнища на болести (по-късно трагично ще ескалира холерата при Чаталджа).

VI. Жертви и човешка цена и значение

Източниците дават различни цифри, но е безспорно, че боевете при Люлебургаз – Бунархисар са сред най-кървавите в Европа между 1871 г. и 1914 г. И двете страни понасят десетки хиляди жертви – убити, ранени и безследно изчезнали. Българските части, атакуващи укрепени позиции под картечен и артилерийски огън, дават тежка дан към победата; османските войски, отстъпващи под натиска по целия фронт и попадащи под контра-бараж, също регистрират изключително високи загуби.

Значение и резултати

1. Оперативен пробив: Българите разбиват полевата линия и хвърлят османската Източна армия към Чаталджа. Пътят към столицата се открива.
2. Психологически ефект: След Лозенград това е втори последователен разгром на открития фронт, който подкопава морала и доверието в османското командване.
3. Международен резонанс: Европейски наблюдатели оценяват боевете като предвестник на мащабните позиционни сражения в Първата световна война – с масирана артилерия, картечен огън и дълги фронтове.
4. Логистичен предел: Победата идва с цената на изтощение и разтеглени комуникации. Това, заедно с болестите и необходимостта от попълване на боеприпаси, възпрепятства незабавен решителен удар преди османците да се окопаят на Чаталджа.
5. Път към Чаталджа: След няколко седмици българската армия ще се натъкне на силно укрепената Чаталджанска позиция (ноември 1912), където маньовърът и огневото превъзходство вече не са достатъчни за бърз успех.

Оценка на командването

• Българска страна: Смелият оперативен замисъл на ген. Радко Димитриев и упоритите атаки на 1-ва и 3-та армия демонстрират висок боен дух, дисциплина и способност за бързо разгръщане на артилерията. Уязвимости: разхлабени връзки при силен огън, недостиг на снаряди в ключови моменти, трудна санитарна служба.
• Османска страна: Избраната линия е логична междинна преграда, но липсва време за издигане на дълбочинни укрепления. Командването води последователни контраатаки, но те остават локални и некоординирани спрямо българските съсредоточения. Отстъплението е проведено без катастрофален плен, но на висока цена.

Уроци и военни изводи

1. Артилерийско господство и противобатарейна борба са предпоставка за успешни пехотни атаки срещу укрепени позиции.
2. Интегриране на оръжейните системи: картечница + оръдие + пехота в координирани вълни.
3. Маневра по фронт с ширина десетки километри изисква гъвкави комуникации и устойчив тил – слабост, която спира по-нататъшната експлоатация на успеха пред Чаталджа.
4. Здравно-санитарен фактор – епидемиологичните рискове могат да се окажат стратегически решаващи след тежки боеве.

Таблица: Разположение на българските сили (по дни)

Дата	Армия / Дивизия	Направление / Район	Основна задача
16 окт.	3-та армия (ген. Радко Димитриев): 4-та, 5-та, 6-та пех. дивизия	Фронт Люлебургаз – р. Ергене	Настъпление и разузнаване на силите; подготовка за пробив
16 окт.	1-ва армия (ген. Васил Кутинчев): 1-ва и 3-та пех. дивизия	Южно от Бунархисар	Демонстративни атаки, обвързване на османския южен фланг
17 окт.	3-та армия	Център: Люлебургаз	Мощен артилерийски обстрел, атака по цял фронт
17 окт.	1-ва армия	Бунархисар, височини южно и югозападно	Пробив на укрепени позиции, овладяване на ключови хълмове
18 окт.	3-та армия	Север и център	Пробив, овладяване на с. Сатъкьой и позициите на Ергене
19 ноем.	1-ва и 3-та армии	Целия фронт	Преследване на отстъпващия противник, овладяване на Люлебургаз и Бунархисар
20 ноем.	1-ва и 3-та армии + кавалерия	Запад от Люлебургаз	Преследване към Чорлу и Чаталджа

Таблица: Основни топографски точки и тяхното значение

Точка	Местоположение	Стратегическо значение
Люлебургаз	Център на фронта	Железопътна станция, контрол над комуникациите към Чорлу
Бунархисар (Пънархисар)	Южен фланг	Ключови височини, опора на отбраната; овладяването му открива южния път към Чаталджа
Река Ергене	Северен сектор	Естествено препятствие, прикриващо османските позиции
Село Сатъкьой	Източно от Люлебургаз	Пробивен участък на българите, стратегическа кота
Път Люлебургаз–Чорлу	Централно направление	Главна ос за отстъпление на османците
Височини при Сюлюмез и Караагач	Южен сектор	Превъзходни позиции за артилерия, решаващи за българския успех

Численост и съотношение на силите

Страна	Численост (ориентировъчна)	Артилерия	Особености
България (1-ва и 3-та армии)	~108–115 хил. войници, ~350 оръдия	105–110 батареи	Добре организирано командване, висок боен дух, но напрегната логистика
Османска източна армия	~120–130 хил. войници, ~300 оръдия	90–95 батареи	Числено предимство, но деморализация след Лозенград, слаб тил

Загуби – различни оценки

Източник / Историограф	Български загуби	Османски загуби	Бележка
Офиц. българска статистика (1913)	~20 000 (убити, ранени, изчезнали)	~30 000+	Приблизителни числа, без точна диференциация по дни
Съвременни изследвания (Кирил Доспевски, 1990-те)	15–18 хил. убити и ранени	28–32 хил.	Подчертава ролята на артилерийския огън за османските загуби
Османски архиви	–	20–25 хил.	Често занижени, за да прикрият мащаба на разгрома

Топографски бележки: особености на бойното поле

• Хълмовете около Бунархисар са естествени крепости – българите трябва да атакуват фронтално по открит терен.
• Дъждовете в края на октомври превръщат полята в кални гьолове – тежка артилерия затъва, снабдяването се бави.
• Реката Ергене при високи води забавя пехотата; българите изграждат временни мостове под огън.

Историографски бележки и международна оценка

• Военни наблюдатели от Франция, Германия и Великобритания сравняват Люлебургаз – Бунархисар с Седан (1870) по мащаб и решителност.
• Немският военен кореспондент д-р Мартин Брус пише:
  „Българската артилерия бе маневрена и точна – нейният огън разруши волята на защитника преди пехотата да пристъпи в решителен удар.“
• Съвременните военни историци смятат сражението за „репетиция“ на фронтовите боеве от 1914–1918 г., с продължителни артилерийски дуели и траншейни линии на десетки километри.

Боевете при Люлебургаз – Бунархисар често се определят като най-голямото сражение в Европа между Франко-пруската война и Първата световна война. В българската военна история те бележат апогея на настъпателната доктрина от 1912 г., но и показват границите ѝ срещу дълбоки фортификации и при изчерпан тил. Те са и морален капитал – свидетелство за устойчивостта и умението на българския войник да побеждава в тежък позиционен бой.

Люлебургаз – Бунархисар е не просто „още една победа“ от славния есенен поход на 1912 г. – това е решаващият полеви разгром на османската източна армия, който отваря вратата към Чаталджа и поставя Османската империя в отбранителна поза пред самия Цариград. Цената е висока, но стратегическият резултат е недвусмислен: българското оръжие доказва, че може да побеждава в мащабен съвременен бой, а Европа вижда предвестника на нов тип война, който само две години по-късно ще обхване целия континент.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК