ПРЕСЛАВСКОТО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ

България, разположена на кръстопътя между Изтока и Запада, е известна със своето дълбоко културно и историческо наследство, което включва впечатляващи достижения в златарството и ювелирното изкуство. От древни времена българските майстори ювелири създавали произведения, които и до ден днешен изумяват със своето качество и изящество. Прочути със своите златни съкровища и накити, българите са оставили след себе си не само тракийски съкровища, но и невероятни произведения от времето на Първото българско царство. Сред най-значимите открития от този период се нарежда Преславското златно съкровище – едно от най-ценните и мистериозни съкровища, открити на българска земя, което хвърля светлина върху изкуството и културата на българските владетели и тяхната връзка с византийския императорски двор.

I. Процес на откритие – случайност и щастливо съвпадение

Историята на откритията на Преславското златно съкровище започва през есента на 1977 година, когато земеделски работници от района на Велики Преслав започват работа в местността Кастана. Когато тракторите обработват земята, работниците случайно намират странни предмети от жълт метал, които привлекли веднага тяхното внимание. Тези предмети, които по-късно ще се окажат част от невероятно съкровище, веднага събудили любопитството на работниците, които започнали да ги взимат и да ги прибират вкъщи.

Известията за находката бързо се разпространили в района, като мълвата достигнала и до местни археолози. В резултат на това, те започнали разследване, като към процеса се включила и местната милиция. На мястото на откритията била извършена археологическа експедиция под ръководството на проф. Тотю Тотев. Разкопките били започнати в началото на 1978 година, като площта за претърсване е около 400 квадратни метра. Резултатите от разкопките разкрили, че районът вероятно е бил част от бедно селище, предградие на Велики Преслав, което било унищожено по време на военните конфликти в края на X век, вероятно при превземането на града от войските на Светослав през 969 година или от византийците през 971 година.

II. Златните находки – подробности за съкровището

Преславското златно съкровище се състои от над 120 златни и позлатени предмета, които обхващат широк спектър от изящни изработки, включително бижута, накити, медальони, монети и други ценни предмети. Откритите артефакти включват предмети с висока художествена стойност, като много от тях са изработени от 14 и 22 каратово злато. Сред най-забележителните предмети в съкровището са медальони, наушници, златни висулки и различни украшения, които са характерни за висшата аристокрация на този период. В съкровището са намерени и множество монети, включително такива, които се отнасят към византийския император Роман II, което датира находката към края на X век и потвърдило, че съкровището е съвременно на времето на България при цар Петър I. Това го прави най-голямото средновековно съкровище, открито по нашите земи.

Също така, откритите предмети от Преславското съкровище са характерни със своето изключително майсторство на изработката. Най-значителната находка е двустранната огърлица, която тежи 227 грама и се състои от седем двулицеви плочки, свързани чрез златни плетеници. Тези плочки са украсени с изображения на растителни орнаменти, стилизирани птици и палмети, като изображенията са представени чрез техниката на клетъчния емайл, което свидетелства за висока изкуствена стойност. Множество изящни детайли в медальоните, които включват изображения на Молещата се Богородица, също са израз на силните християнски символи, които са били важни в този период.

III. Невероятното майсторство на Преславските ювелири

От всички открития най-забележителна и ценна е именно огърлицата, която е уникална не само заради майсторството на изработката, но и поради художествената символика, която тя носи. Плочките на огърлицата са украсени с изключителни изображения, включително стилизирани птици, които държат клонки в човките си, и палмети, които образуват дървото на живота, което е ключов елемент в символиката на древната изкуствена традиция. Централната плочка на огърлицата представя една от най-важните и почитани християнски сцени – „Молещата се Богородица“, която е олицетворение на божественото покровителство.

Изключителната изработка на тази огърлица, както и други предмети в съкровището, показва напредналото ниво на златарство в България през този период. Това прави Преславското съкровище не само културен и исторически артефакт, но и символ на високото изкуство, което е присъщо на българските ювелири.

IV. Произход и тълкувания на съкровището

Най-силно подкрепяната хипотеза е, че Преславското златно съкровище е било част от сватбените подаръци за сватбата на цар Петър I с византийската принцеса Мария-Ирина през 927 година. Това се предполага на базата на техниките на изработката, които са били присъщи за византийския императорски двор. Технологията на клетъчния емайл, която е използвана в бижутата, е била характерна за висшите аристократични слоеве в Бизантия. Още една важна част от съкровището, диадемата, която е принадлежала на царица Мария, е израз на символиката на властта и суверенитета, което прави съкровището още по-значимо.

Въпреки всички хипотези, точният произход и съдба на съкровището остава неизвестна. Според една от теориите, царския двор вероятно е скрил съкровището с надеждата да го възстанови след опустошаването на Велики Преслав, но това така и не се е осъществило.

Преславското златно съкровище е несъмнено едно от най-значимите археологически открития в България. То предоставя безценен поглед върху златарското изкуство и културната история на Първото българско царство. Днес, посетителите на Историческия музей в Велики Преслав могат да се насладят на тези удивителни произведения и да се потопят в изяществото на един от най-важните периоди в българската история.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК