КУЗМАН ШАПКАРЕВ

Кузман Анастасов (Тасев) Паскалев Шапкарев (1834-1909) е сред най-ярките фигури на Българското възраждане в Македония. Животът му преминава в епоха на решителни борби за църковна независимост, просвета на български език и национално самоосъзнаване сред българите под османска власт.

Той е учител, организатор на училища, автор на учебници, събирач на фолклор, етнограф, публицист и исторически паметописец. Дейността му е насочена почти изцяло към Македония – област, в която конкуренцията между гръцкото, сръбското и българското влияние е особено ожесточена през XIX в.

I. Ранни години и семейство

• Родно място: град Охрид, 1 февруари 1834 г.
• Семейство: Произхожда от занаятчийско-търговски род. Баща му е Анастас (Тасе) Паскалев.
• Прозвище: „Бозвели“ в младежките години – турска дума за „необуздан“, дадена му заради буйния характер. По-късно приема фамилията Шапкарев (вероятно от шапкарски занаят или родова прякорна форма).

Вуйчо му Янаки Стрезов – уважаван охридски учител, оказва решаващо влияние върху образованието и светогледа му.

II. Образование и първи стъпки в просветата

• Учи в класното училище на Охрид, където се преподава и на гръцки.
• Усвоява класически езици и богословие, а по-късно самостоятелно се запознава с педагогическата литература.
• През 1854 г., едва 20-годишен, заедно с вуйчо си Стрезов открива частно българско училище в Охрид – едно от първите, в което обучението се води на роден език.

III. Учителска и просветна дейност (1854–1883)

Струга (1856–1859)

• Шапкарев въвежда взаимноучителната метода.
• Замества гръцкия език с български в основното обучение.
• Пише първите си учебни помагала за местните ученици.

Охрид (1859–1860)

• Подновява борбата срещу гръцките владици за въвеждане на български език в училище.
• Създава училищен комитет.

Прилеп (1861–1865; 1872–1873)

• Изгражда пълна учебна програма от начално до класно ниво.
• Събира първите систематизирани фолклорни материали от Прилепско.

Кукуш (1865–1872; 1881–1882)

• Кукуш става център на българската просвета в региона.
• Организира учебно дело с десетки ученици, които по-късно стават учители.
• Въвежда неделни училища за възрастни.

Битоля (1873–1874)

• Работи в среда с активна гръцка пропаганда.
• Създава библиотека към училището.

Солун (1880–1883)

• Участва в основаването на Солунската българска мъжка гимназия и Девическата гимназия.
• Назначава учители, изготвя програми, набавя учебници.

IV. Сътрудничество с Българската екзархия

От 1870 г., след учредяването на Българската екзархия, Шапкарев става един от най-активните ѝ просветни агенти в Македония. Пише редовни доклади до Екзарха за:

• броя на учениците,
• състоянието на училищата,
• нуждата от учебници и учители,
• гръцките и сръбските опити за влияние.

V. Учебници и методика

Шапкарев е автор на учебници, които се отличават с практична педагогика. Основният му принцип:

Първо на майчиния говор, после на общия книжовен език.

Основни издания:

1. „Български буквар“ (1866) – взаимноучителен метод, примери от местната среда.
2. „Голѣма българска читанка“ (1868) – продължение на буквара.
3. „Кратко землеописание за малечки детца“ (1868) – първият учебник по география за македонските училища.
4. „Кратка свещена повестница“ (1868) – адаптирана библейска история.
5. „Майчин язик“ (1874) – синтез на метода му за начално ограмотяване.

Част от учебниците подписва с псевдонима „Един Македонец“, за да подчертае връзката им с местната езикова среда.

VI. Фолклористична и етнографска дейност

Шапкарев започва да събира фолклор още през 50-те години на XIX в.

„Български народни умотворения“ (1891–1894) – тритомник:

• 1300 народни песни с бележки за мелодия и обреден контекст.
• 280 приказки и предания.
• Гатанки, пословици, суеверия, описания на обичаи и празници.
• Точна локализация на всеки запис (село, околия).

Събирането включва и македоновлашки и албански материали – ценен етнографски принос.

VII. Лични връзки и сътрудничества

• Женен за Елисавета Миладинова – дъщеря на Димитър Миладинов.
• Близък до братя Миладинови – споделя техния възглед за българската народност на македонските славяни.
• Кореспондира с Георги Раковски, Марин Дринов, Найден Геров.

VIII. Период след Освобождението (1878–1909)

• Живее в Пловдив, Сливен, Стара Загора, Враца, Орхание (Ботевград).
• Работи като нотариус и мирови съдия.
• Продължава да пише и да издава трудове.
• 1900 г. – избран за редовен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН).
• Умира на 18 март 1909 г. в София.

IX. Пълен списък на основните му трудове с пояснения

1. „Българский буквар“ (1866) – първи учебник, адаптиран към македонските говори.
2. „Голѣма българска читанка“ (1868) – разширена читанка за II–III клас.
3. „Кратко землеописание“ (1868) – начална география.
4. „Кратка свещена повестница“ (1868) – библейски истории за деца.
5. „Наръчно св. благовествование“ (1869) – религиозен учебник.
6. „Майчин язик“ (1874) – читанка с упражнения.
7. „Материали за животоописанието на братя Хр. и Дим. Миладинови“ (1884) – ценен биографичен източник.
8. „Материали за историята на възражданието българщината в Македония“ (1854–1884) – мемоари и документи.
9. „Български народни умотворения“ (т. I–III, 1891–1894).
10. „Кратко историко-географско описание на Охрид и Струга“ (1901).

Кузман Шапкарев остава в историята като един от най-значимите възрожденци в Македония – учител, книжовник и фолклорист, посветил целия си живот на просветното дело и съхраняването на българската народна култура. С труда си той успява да укрепи националното самосъзнание и да остави трайно наследство в образованието, литературата и етнографията.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК