ЗАВОДЪТ ЗА АНТИБИОТИЦИ В РАЗГРАД

На 4 септември 1954 г. в Разград е произведен първият български пеницилин, а ден по-късно – на 5 септември – официално е открит Заводът за антибиотици. Това събитие бележи нова ера в развитието на българската фармацевтична промишленост и здравеопазване. Историята на завода започва с постановление на Министерския съвет от 28 септември 1951 г., което възлага на Министерството на народното здраве и социалните грижи да започне подготовка за изграждане на предприятие за пеницилин. България, едва изправила се след Втората световна война, вижда в този проект стратегическа възможност – да осигури собствено производство на животоспасяващи лекарства.

I. Съветска помощ и изборът на Разград

По силата на постановление на Министерството на външните работи, България официално се обръща към СССР за техническа и експертна помощ. Съветски специалисти трябва да проектират завода, да обучат български кадри и да доставят специализирани машини и апаратура.

През лятото на 1952 г. в Разград пристига архитект Селезньов със задачата да избере подходящ терен. Той спира избора си на място до Хисарлъшката могила – висок участък, защитен от наводнения. С това Разград получава шанс да се превърне в национален фармацевтичен център.

Любопитна е местна легенда: под завода, твърдят някои жители, е заровена златна римска колесница – мит, който и до днес придава мистичен ореол на това място.

На 4 септември 1954 г. Татяна Леонтиевна и инженер Петър Стоянов изолират първите кристали български пеницилин. Заводската сирена известява не само работниците, но и целия град – Разград празнува като един. Местните жители стават свидетели на събитие, което поставя България редом до водещите страни в света в производството на антибиотици.

II. Историята на пеницилина – от Флеминг до Разград

Пеницилинът е първият в света антибиотик. Открит е през 1928 г. от шотландския бактериолог Александър Флеминг, който забелязва, че плесента Penicillium notatum отделя вещество, което унищожава стафилококови бактерии.

По-късно разработката на пеницилина за практическо приложение е осъществена от екипа на Хауърд Флори и Ърнст Чейн, за което тримата – заедно с Флеминг – получават Нобелова награда за медицина през 1945 г.

Любопитен факт е, че преди Флеминг няколко учени вече са забелязали антимикробното действие на плесените. Още през 1875 г. физикът Джон Тиндал докладва подобни наблюдения в Кралското дружество в Лондон. През 1894 г. младият френски лекар Ернест Дюшен публикува труд, в който описва как определени видове мухъл унищожават бактерии. Работата му обаче е пренебрегната от Института „Пастьор“ – вероятно поради младостта и липсата му на научен авторитет.

Флеминг описва откритието си като плод на случайност – в петък, 28 септември 1928 г., в лабораторията на болницата „Сейнт Мери“ в Лондон, където замърсена култура от стафилококи разкрива „ореол без растеж“ около зеленикавата плесен.

III. Разцветът на производството

През следващите десетилетия заводът в Разград се превръща в символ на модернизация и научен напредък. Произвеждат се над 200 вида лекарства, включително антибиотици от ново поколение. Особено значим е фактът, че България става втората страна в света, след САЩ, която произвежда високоефективните антибиотици тубоцин и тилозин – използвани в хуманната и ветеринарната медицина.

Първоначално продукцията покрива нуждите на българското здравеопазване. Скоро обаче започва мащабен износ: първите пратки пеницилин заминават за Китай още през 1955 г. В следващите години лекарствата от Разград достигат до СССР и страните от социалистическия лагер, но също и до Западна Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия.

Пеницилиновият завод се радва на значителен подем – в периода от 1977-ма до 1980-та ръководителите на предприятието, имат възможност да се похвалят с двойно увеличение на производствените сили. Нещо повече, създават се огромни дози от антибиотиците тетрациклин, гентамицин, тубоцин, тилозин, пеницилин, както и някои популярни по това време полусинтетични пеницилини. Определено не е случаен фактът, че във втората половина на 20 век страната ни е сред редовните износителки на антибиотични медикаменти, произведени в цеховете на предприятието в Разград. Неоспорим е и фактът, че този износ генерира приход, равняващ се на стотици милиони левове.

И така, през 80-те и 90-те години на 20 век създаваните в Разград медикаменти надхвърлят 200 вида. Предприятието печели имидж на страната ни на надежден производител на качествени лекарства, а това й реноме я превръща във втората страна в света, стартирала създаването и износа на високоефективните антибиотици тубоцин и тилозин.

Ако трябва да направим малка справка към историята на Пеницилиновият завод, то ще кажем, че първоначално българският пеницилин задоволява единствено нуждите на българското здравеопазване от този антибиотик. Тази ситуация устройва всички. Но след това, амбициите на собствениците на предприятието стават по-мащабни. Именно тогава започва износът на лекарства за Русия и другите страни от бившия Съветски съюз, за Западна Европа, Азия, Африка, Америка, Австралия. Още през 80-те години на 20 век обаче пеницилиновият завод в Разград и неговите качествени антибиотици правят Разград, а и страната като цяло изключително разпознаваеми по света (ако трябва отново да се допитаме до историята на фармацевтичното предприятие то ще се потвърди фактът, че първият износ на пеницилин е направен за Китай през далечната 1955).

Освен всичко, фармацевтичният комбинат е свързан и със съдбата на хиляди жители на Разград – североизточното градче осигурява поминък и трудова реализация за немалко българи. Нещо повече, с средата на 20 век на производствената фармацевтична институция не се гледа само като на място, на което работи от 8 до 17 часа. Комбинатът е своеобразен център, където всички, работещи в него, могат да общуват. Там има функциониращи спортни площадки за служителите, самодейни колективи, организират се екскурзии и фирмени празници. Към предприятието функционира и вестникът “Животворна сила”, а до портала му се изгражда комплекс, който включва поликлиника, лекарски и зъболекарски кабинети, магазини, заведения, обществена пералня и химическо чистене. В този период във фармацевтичното предприятие работят 3000 работници и служители.

IV. Практическа информация и днешно състояние

След 1989 година ситуацията се променя драстично и Пеницилиновият завод започва да функционира при нови обществено икономически условия. През деветдесетте години на 20 век се извършва приватизация на трите основни фармацевтични компании в България – в Разград, Дупница и Троян. Купува ги българското дружество “Балканфарма” АД, придобито по-късно от германската “Дойчебанк”. През 1999 година “Балканфарма” е купена от исландката компания “Фармако”, която си партнира с “Амбър Интернешънъл Инвест”. От 2004 година “Фармако” приема новото име “Actavis”. Следващата година “Actavis” продава на “Биовет” АД по-голяма част от активите на завода в Разград. Шест години по-рано новоучреденото дружество “Антибиотик – Разград” придобива “Балканфарма – Разград” и до днес продължава успешно над 70-годишната традиция в производството на фармацевтични продукти на антибиотична основа.

Създаването на завода в Разград не е просто индустриален успех – то е част от изграждането на модерна национална здравна система. България става важен фактор в международната фармацевтична търговия и изследователска дейност.

Заводът за антибиотици прославя Разград и България по света, превръщайки се в пример за това как науката и индустрията могат да променят съдбата на едно общество.

Днес предприятието се казва „Хювефарма” и макар да не заема водещата позиция от времето на социалистическа България, продължава да функционира успешно и е сред символите на града.

Възможности за посещение

• Заводът не е туристически обект, но често се споменава в културни и исторически разходки из Разград.
• В Регионалния исторически музей – Разград могат да се видят материали и документи, свързани с историята на завода и фармацевтичната индустрия.
• Всяка година около 4–5 септември в местната преса и културни институции се организират възпоменателни прояви, свързани с годишнината от първия български пеницилин.

V. Любопитни факти и свидетелства от работници

• Сирената на завода – когато на 4 септември 1954 г. прозвучава сирената за първия пеницилин, много разградчани излизат от домовете си и спонтанно аплодират. Това се превръща в символ на гордостта на града.
• Животът в общежитията – през 50-те и 60-те години за работниците са построени специални блокове и общежития. Много млади специалисти от цяла България идват в Разград, а кварталът около завода се оживява с културни клубове, читалище и спортни прояви.
• Работата в стерилни условия – служители си спомнят, че трябва да работят със специални бели престилки и калцуни, а стерилността се проверявала стриктно. Всеки пропуск се санкционирал строго, тъй като дори малка грешка можела да компрометира цяла партида.
• Заводът като „университет“ – много от работилите там млади инженери и химици по-късно стават университетски преподаватели или научни работници. Заводът реално играе ролята на школа за българската фармацевтична наука.
• Гордостта на Разград – дълги години заводът е най-големият работодател в града. В местния фолклор и до днес се разказват шеги и истории за „антибиотичарите“ – хората, които са работили там и изкарвали добра заплата за онова време.

VI. Икономическо и социално значение за Разград

• Икономически двигател – Заводът за антибиотици се превръща в най-голямото предприятие в региона и основен източник на работни места. Хиляди жители на Разград и съседните села намират препитание в него. Заплатите, макар и социалистически регулирани, били по-високи от средните, което стимулира местната икономика.
• Модернизация на града – благодарение на завода се изграждат нови жилищни квартали, обществени сгради и инфраструктура. Появяват се асфалтирани улици, детски градини, училища и културни домове.
• Културен център – заводът поддържа собствен културен дом, библиотека и спортни отбори. Организират се фестивали, концерти и състезания, а работниците участват активно в местния обществен живот.
• Социални придобивки – работниците получават достъп до столови, почивни станции и медицинско обслужване. За семействата им се организират летни лагери на море и планина.
• Разград като научен център – чрез завода градът се превръща в средище за фармацевтични специалисти. Много научни разработки се изпробват и внедряват именно тук, което издига авторитета на Разград далеч извън пределите на България.

Заводът за антибиотици в Разград не е просто индустриално предприятие – той е символ на научния и икономическия подем на България през втората половина на ХХ век. От първите кристали пеницилин през 1954 г. до масовия износ на десетки медикаменти по целия свят, заводът превръща малкия град Разград в международно разпознаваемо име.

Неговото значение далеч надхвърля медицината – той променя социалната тъкан на града, създава нови квартали, културни и спортни институции, осигурява работа на хиляди хора и вдъхновява поколения специалисти.

Днес, макар заводът да е изгубил част от някогашната си мощ, споменът за него остава жив – като доказателство, че знанието, науката и индустрията могат да превърнат една идея в национална гордост.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК