ГЕРХЕРД ВЕНГЕЛ

Втората световна война (1939 – 1945 г.) е един от най-трагичните и опустошителни периоди в историята на човечеството. Разрушенията, които тя нанася, са толкова мащабни, че трудно може да се говори за истински победители сред европейските държави. Градове са превърнати в руини, цивилното население става пряка жертва на военните действия, а целенасочените въздушни бомбардировки върху населени места се превръщат в жестока, но често използвана тактика.

Един от най-драматичните примери за това е София, столицата на България. Между 1943 и 1944 г. тя става цел на съюзническата авиация, като бомбардировките причиняват хиляди жертви и разрушават значителна част от града. В същото време българските летци, заедно с германски пилоти, се опитват да защитят небето над столицата, въпреки очевидното техническо и числено превъзходство на противника. Сред тези германски пилоти е капитан Герхард Венгел – човек, останал в историята като пример за смелост и саможертва, макар дълги години името му да е премълчавано.

I. Бомбардировките като средство за психологическа и инфраструктурна война

В хода на Втората световна война стратегическите бомбардировки се превръщат в ключова част от военната доктрина на великите сили. Целта им не е само унищожаване на военни обекти, но и парализиране на инфраструктурата, сриване на морала на населението и натиск върху правителствата да капитулират.

Градовете се превръщат в арена на масово унищожение – жилищни квартали, болници, училища и културни паметници биват разрушавани заедно с живота на обикновените хора. Тази практика, макар по същността си сходна с тероризма, е използвана както от държавите от Оста, така и от Съюзниците.

II. България във Втората световна война

Пътят към съюз с Оста

В началото на войната България заема неутрална позиция. Дипломацията на цар Борис III се стреми да запази страната извън конфликта. Но променящият се военен баланс и натискът от нацистка Германия водят до подписването на Тристранния пакт на 1 март 1941 г., с което България формално се присъединява към Оста.

Въпреки това, българската армия не участва пряко във военните действия на Източния фронт. Хитлер настоява за изпращане на войски, но цар Борис III и неговото правителство успяват да откажат. България се ограничава до изпращането на един санитарен влак, като по този начин избягва по-дълбока намеса в бойните операции срещу Съветския съюз.

Защо София става цел на съюзниците

България заема стратегическо положение на Балканите – контролира пътища към Босфора, Егейско море и нефтените находища в Румъния. Това я прави важен съюзник за Германия, а за съюзниците – пречка, която трябва да бъде отстранена.

За да отслабят режима и да склонят страната да напусне войната, САЩ и Великобритания планират серия от масирани бомбардировки над София. Решението е окончателно утвърдено на Техеранската конференция (28 ноември – 1 декември 1943 г.), където Рузвелт, Чърчил и Сталин обсъждат стратегията срещу държавите от Оста. Сталин приема плана за унищожаване на София като справедлив и необходим.

III. Началото на съюзническите атаки над София

Първите големи бомбардировки над София започват на 14 ноември 1943 г. Постепенно ударите стават все по-мащабни и разрушителни. Хиляди жилищни сгради са разрушени или тежко повредени, а цивилните жертви се увеличават с всеки нов рейд.

Един от най-ужасяващите моменти е бомбардирането на Централна гара София – мястото, откъдето се евакуира мирното население. Според свидетелства американски пилоти откриват картечен огън по бягащи хора, което показва колко безмилостен е характерът на тези акции.

IV. Защитата на София и участието на германската авиация

Българските въздушни войски

Въздушни на Негово Величество войски – българските военновъздушни сили, се изправят смело срещу мощната съюзническа авиация. Макар да са многократно по-слаби технически и числено, българските пилоти проявяват изключителен героизъм. Сред известните защитници на софийското небе е капитан Димитър Списаревски, но редом до българите се сражават и германски летци, изпратени да подпомогнат отбраната.

Пристигането на капитан Герхард Венгел

Един от тях е капитан Герхард Венгел – пилот от Луфтвафе, командир на част от изтребителната ескадра Jagdgeschwader 5 „Eismeer“.

Биография на капитан Герхард Венгел

• Раждане и ранна служба: Герхард Венгел е роден на 14 януари 1915 г. в Кьонигсберг, Източна Прусия. На 17 февруари 1936 г. постъпва като юнкер във Военното училище в Хановер.
• Военна кариера:
  • 19 август 1938 г. – произведен в лейтенант.
  • 1 ноември 1939 г. – в 72-ри учебен полк за летци.
  • 1940 г. – участва в бойни действия с JG 54.
  • 1942 – 1943 г. – служи в 9-та група на JG 5 „Eismeer“ на Арктическия фронт, където условията са изключително тежки. На 14 септември 1941 г. е ранен при въздушен бой над Petsamo (Финландия).
• Командир: През февруари 1943 г. става командир на група в JG 5 „Eismeer“. През ноември 1943 г. неговото звено е прехвърлено в Румъния, за да защитава ключовите петролни рафинерии в Плоещ.

Пристигането в България

На 9 януари 1944 г. групата на Венгел пристига на летище Враждебна (София). Само ден по-късно – на 10 януари 1944 г., той влиза в бой при една от най-мащабните комбинирани дневно-нощни бомбардировки над София.

V. Героичната последна битка на капитан Венгел

В разразилия се въздушен бой групата на Венгел успява да свали три тежки бомбардировача B-24 Liberator. Капитанът лично повежда атаката, давайки пример на своите пилоти. Въпреки смелата съпротива и частичния успех, превъзходството на съюзниците е огромно.

В близост до Радомир самолетът на капитан Венгел е свален и той загива. Още един германски изтребител пада, но пилотът му оцелява, скачайки с парашут. Други единадесет немски самолета са повредени, а трима пилоти – ранени.

С действията си немските летци подпомагат българската отбрана и вероятно спасяват живота на стотици софиянци, като принуждават част от бомбардировачите да се откажат или да изпуснат товара си далеч от централните квартали.

VI. Памет и забрава

След войната името на капитан Герхард Венгел остава премълчавано в България. Новата социалистическа власт гледа на германските войници като на символи на вражеската окупация и фашизма. Въпреки това паметта за Венгел е съхранена благодарение на авиационните среди и ветераните.

Паметната плоча в София

През 2004 г. по инициатива на инж. Константин Иванов – член на клуба на летците „Капитан Димитър Списаревски“, е поставена скромна паметна плоча в градинката „Мадара“ на булевард „Прага“ в София.

На 5 ноември 2004 г. тя е официално открита в присъствието на зам.-военния аташе на Германия в България. Паметникът представлява камък от Витоша с поставена върху него плоча, която почита паметта на германския пилот, загинал за защитата на града.

За съжаление, на 20 юли 2012 г. през нощта паметната плоча е поругана и разрушена от неизвестни вандали. Още на следващия ден (21 юли 2012 г.) надписът е възстановен от граждани и авиационни ентусиасти.

Историята на капитан Герхард Венгел е символ на саможертва и професионален дълг. Той идва в България по заповед, но вместо да се скрие зад формалности, избира да се включи активно в защитата на град, който не е негов роден. Тази постъпка напомня, че героизмът понякога се проявява далеч от родината и без да бъде признат навреме.

Бомбардировките над София са едно от най-болезнените изпитания за българската столица. Те ни напомнят за цената на войната, за страданието на цивилните и за смелостта на малцината, които са се опитали да се противопоставят на неизмеримо по-мощен враг.

Съдбата на София през Втората световна война и подвигът на капитан Герхард Венгел са част от нашата обща историческа памет. Въпреки че неговото име е било дълго време премълчавано, днес можем да го припомним като човек, който избира да се сражава за защитата на един чужд, но беззащитен град.

Историята му е предупреждение за жестокостта на войната, но и напомняне за човешката смелост и способността за саможертва дори в най-мрачните времена.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК