ЛЮБОВНАТА ИСТОРИЯ НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ И МАРА БЕЛЧЕВА

БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯБЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

На 28 май 1912 година, малко след 10 часа сутринта, във вила „Белависта“ в живописния италиански град Брунате, на брега на езерото Комо, пристига главният лекар на Комо – професор Карло Баранцони. Там той заварва големия български поет Пенчо Славейков в безсъзнание.

Близо три десетилетия по-късно Баранцони ще си спомни онзи ден с особена яснота:

И сега виждам онази изящна дама. Тя кършеше ръце и ми даваше някакви обяснения ту на немски, ту на френски. По-късно случайно я срещнах – потънала в черно и забулена в дълъг черен воал.

Лекарят установява тежко здравословно състояние. Впоследствие, в разговор със студента Алекси Бекяров – автор на книгата „По следите на Пенчо Славейков в Италия“ – Баранцони уточнява диагнозата: сърдечна склероза, интерстициален нефрит (хронично бъбречно заболяване), високо кръвно налягане и мозъчен кръвоизлив. Всичко това довежда до уремична кома, от която поетът не се събужда.

Преди смъртта си Пенчо Славейков изрича една последна дума – „светлина“.

I. Тайнствената „дама в черно“

До гроба на поета, ден след ден, чак до собствената си смърт, ходи същата дама, описана от лекаря – облечена винаги в черно, с дълъг воал, в знак на вечна вярност. Тя споделя, че любовта им била толкова силна, че един ден, прекаран заедно, се равнявал на цяла година обич.

Коя е тази загадъчна жена?

Това е Мара Белчева – спътницата в живота и любовта на Пенчо Славейков, поетеса, преводачка и истинска светска дама.

Мара Белчева е родена на 8 септември 1868 година в Севлиево. Домът ѝ в София, на ул. „Христо Белчев“ 12, днес е сред архитектурните паметници на столицата.

Белчева получава сериозно образование за времето си, владее няколко езика и още в младостта си изпъква с интелигентност и грация. Само на 23 години съдбата ѝ нанася тежък удар – съпругът ѝ Христо Белчев, министър на финансите в правителството на Стефан Стамболов, е убит при атентат.

Младата вдовица продължава живота си в близост до двореца – става придворна дама на цар Фердинанд. Легендите разказват, че самият монарх е бил увлечен по нея, но тя деликатно отклонявала настойчивите му ухажвания. Дори се твърди, че царят поръчал гипсова отливка на ръката ѝ, за да я държи на нощното си шкафче.

II. Срещата със Славейков

Съдбовната среща между Мара Белчева и Пенчо Славейков настъпва през 1903 година. Роднина на Мара довежда поета в дома ѝ. Това е тяхната четвърта среща, но именно тя променя живота им.

По-късно Белчева описва впечатленията си от тази вечер:

Бил мълчалив… Тая вечер не можах да се вредя да кажа дума… Невизитни дрехи, невизитни обръщения, думи, понякога на ръба на приличието, а понякога и през ръба. Едната му обувка отдолу протъркана и ръката му все вие и опъва брадата, кой знае откога не виждала ножица… Най-сетне лампата започна да примигва.

От този момент техните срещи зачестяват и любовта им пламва.

III. Любов и творчество

Връзката с Мара Белчева оказва благотворно влияние и върху двамата. Пенчо Славейков я възпява в няколко свои творби, включително в знаменитата антология „На острова на блажените“, където тя е увековечена под името Силва Мара – комбинация от родния ѝ град Севлиево и първото ѝ име.

Въпреки силата на чувствата, обществото не приема връзката им, защото тя остава извън брака. Пенсията, която Мара получава от двореца, е спряна. За да избегнат злонамерени подмятания, двамата често общуват чрез писма.

Пенчо я въвежда в литературния кръг „Мисъл“, където през 1910 година излизат първите ѝ стихове. Домът ѝ в София се превръща в своеобразна редакция на едноименния литературен сборник.

Плод на духовната и творческа близост между двамата е поемата „Кървава песен“, която става повод Славейков да бъде предложен за Нобелова награда.

IV. Номинацията за Нобелова награда

На 30 януари 1912 година шведският писател Алфред Йенсен изпраща номинацията на Пенчо Славейков за Нобелова награда, като изтъква:

Шведската академия се намира пред щастливи и съвсем необикновени обстоятелства да може да представи пред Европа един безспорно голям поет, при който може да се констатира наличието на поетически шедьовър – „Кървава песен“.

За съжаление, смъртта на Славейков само няколко месеца по-късно осуетява награждаването му, тъй като отличието се присъжда само на живи автори.

V. Смърт и следсмъртна съдба

Противоречивата личност на поета, неговият стремеж към високи европейски стандарти и конфликтите с политическата върхушка в България го поставят в трудна позиция. След уволнението му от Народната библиотека и унижението, причинено от министър Стефан Бобчев, Славейков решава да напусне родината.

Заедно с Мара Белчева заминава за Цюрих, после за Рим, а накрая за Брунате край езерото Комо, където прекарва последните си дни.

След смъртта му през май 1912 г. Мара Белчева поръчва художникът Алдо Маца да направи скица на покойния поет. За тази последна памет тя плаща 200 лири.

Първоначално Славейков е погребан в Италия. Едва през 1921 година тленните му останки са пренесени в България. При този акт Боян Пенев публикува остри обвинения срещу Стефан Бобчев, напомняйки за унижението и изгнанието на автора на „Кървава песен“.

VI. Последните години на Мара Белчева

След трагичната загуба Мара Белчева остава още половин година в Брунате. После се завръща в България, където живее скромно под наем до смъртта си през 1937 година.

Тя се проявява като милосърдна сестра по време на Междусъюзническата война (1913) и по-късно работи като учителка. В напреднала възраст се увлича по дъновизма.

В последните си мигове проявява своята женственост и аристократичност – нарежда да ѝ нагласят косата и със слаба ръка за последно поставя червило на устните си.

Историята на Пенчо Славейков и Мара Белчева е не само любовна, но и духовна – история за двама творци, които чрез страданието и предизвикателствата на живота успяват да издигнат любовта си до символ на преданост.

„Дамата в черно“ остава завинаги свързана с паметта за Славейков, както и с онази последна дума, изречена от него във вила „Белависта“ – светлина.

Хронология на живота на Пенчо Славейков и Мара Белчева
Дата / ГодинаСъбитие
27 април 1866Роден е Пенчо Славейков в Трявна – син на Петко Р. Славейков.
8 септември 1868Родена е Мара Белчева в Севлиево.
1876Малкият Пенчо пада в река и получава тежко заболяване, което оставя трайни последици върху здравето му (куцане, болки, слабост).
1891Мара Белчева сключва брак с Христо Белчев – министър на финансите в правителството на Стефан Стамболов.
15 март 1891Христо Белчев е убит при атентат в София. Мара остава вдовица едва на 23 години.
1890-теБелчева става придворна дама в двореца на княз Фердинанд. Царят я ухажва, но тя отхвърля авансите му.
1901Пенчо Славейков става поддиректор на Народната библиотека.
1903Съдбовната среща между Мара Белчева и Пенчо Славейков в дома на Мара в София – начало на голямата им любов.
1908–1909Славейков е директор на Народния театър.
1910Публикувани са първите стихотворения на Мара Белчева в литературния сборник „Мисъл“.
1911Министър на просвещението Стефан Бобчев уволнява Пенчо Славейков от поста директор на Народната библиотека и го назначава унизително като уредник в училищния музей.
1911–1912Обиден, Славейков напуска България. С Мара Белчева заминава първо за Цюрих, после за Рим.
30 януари 1912Шведският писател Алфред Йенсен номинира Пенчо Славейков за Нобелова награда за поемата „Кървава песен“.
Пролет 1912Здравето на Славейков се влошава. Двамата се установяват във вила „Белависта“ в Брунате, Италия.
28 май 1912Смъртта на Пенчо Славейков във вила „Белависта“. Последната му дума е „светлина“.
Май 1912Мара Белчева поръчва художникът Алдо Маца да направи посмъртна скица на Славейков.
1913Белчева става милосърдна сестра по време на Междусъюзническата война.
1916В Гьотеборг излиза сборникът „Химни за смъртта на свръхчовека“ с преводи на поеми на Славейков и изследване на Йенсен.
1921Тленните останки на Пенчо Славейков са пренесени от Италия в България. Боян Пенев публикува разобличителни текстове за уволнението му.
1920–1930-теМара Белчева живее скромно под наем в София. Работи като учителка, увлича се по дъновизма.
16 март 1937Смъртта на Мара Белчева в София. Последният ѝ жест е да нареди да нагласят косата ѝ и сама слага червило на устните си.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК