ХРИСТО ТРАЯНОВ
Всеки опит да се опише животът и делото на Христо Траянов в няколко страници би бил обречен на провал. За хора като него думите винаги се оказват недостатъчни – всяко изречение оставя нещо недоизказано, всяка похвала изглежда твърде скромна, а всяка форма на признателност – непълна.
И все пак въпросът остава: кой е Христо Траянов и защо неговото име не се споменава често? Отговорът може би е в това, че истинските добротворци рядко търсят слава, а обществото често забравя да почете достойните, докато въздига недостойните.
Христо Траянов е личност, която посвещава живота си на България – като войник, журналист, писател, издател, редактор, културен меценат и наставник на поколения творци.
I. 1926–1945: Ранни години и война
Раждане и семейна среда
Христо Траянов е роден на 20 март 1926 г. в град Брацигово, място с особено значение в националната история, тъй като е един от центровете на Априлското въстание от 1876 г. Самият Христо е правнук на Никола Троянов – поп Сокол, свещеник и виден участник във въстанието.
Баща му – Стоян Троянов, ветеран от Първата световна война, работи като занаятчия и възпитава децата си в дух на родолюбие и чест. Майка му – Мария, се грижи за дома и за болните деца. Семейството живее в бедност, тъй като почти всички средства се изразходват за лечението на децата.
Христо има двама братя и една сестра. Сестра му Пенка умира на 19 години от левкемия, а брат му Любен – от глаукома. Тези трагични загуби бележат дълбоко неговото детство.
Образование
Още като дете Христо показва изключителна любознателност и жажда за знание. Когато училището в Брацигово отказва да го приеме поради ненавършени 7 години, той преживява това като тежко разочарование.
По-късно учи в Пазарджишката мъжка гимназия „Иван Аксаков“, като често изминава пеша по 20 км, за да стигне до училище. Още тогава проявява литературен талант: ръководи ученическото списание „Жар“ и публикува първите си стихосбирки – „Зората изгрява“ и „Към нов живот“.
Доброволец във войната
През Втората световна война Христо се записва доброволец и участва във Великата отечествена война. За своя принос получава множество отличия, сред които:
- ордените „Народна Република България“, „Кирил и Методий“, „Червено знаме“, „За военна заслуга“;
- медалите „За бойна заслуга“, „Георгий Жуков“, „1300 години България“ и други юбилейни медали.
Тези награди бележат първия етап от неговия път – този на воин и патриот.
II. 1945–1960: Прага и първите журналистически успехи
Образование в Прага
След войната Христо заминава за Прага, където първоначално записва медицина. Скоро обаче се прехвърля във Висшата политическа школа – журналистически факултет, откривайки своето истинско призвание.
Първи редакторски опит
В Прага той:
- става главен редактор на в. „Трудов фронт“;
- работи като съветник в балканския отдел на „Руде Право“;
- заедно с Ангел Вълчанов ръководи българската емисия на радио „Прага“, излъчвана два пъти дневно.
Там Христо усъвършенства владеенето на чужди езици – чешки, полски, руски, испански – наред с родния си български.
III. 1960–1989: Зрелите години – журналист, издател, културен меценат
Журналистическа кариера в България
През 1949 г. Христо вече ръководи сектор „Печат“ в Централния съвет на българските профсъюзи, отговаряйки за близо 20 седмични издания. Основава и редактира вестниците „Верен страж“ и „Граничар“, 7 години е главен редактор на военния в. „На боеви пост“, а по-късно завежда печата на МВР.
Съосновател е на в. „Труд“, където се издига от репортер до зам.-главен редактор и първи задграничен кореспондент – първо в Москва, после в Латинска Америка, със седалище в Хавана.
„Профиздат“ и културните битки
Като главен редактор на издателство „Профиздат“ превръща скромното брошурно издание в един от водещите центрове за художествена литература в България.
Там създава библиотеки, които стават знакови:
- „Библиотека за работника“
- „Библиотека за световна класика на работническа тематика“
- „Библиотека около света“
- „Библиотека за хумор и сатира“
Под негово ръководство излизат книги, които преди това не биха могли да видят бял свят в НРБ. Сред тях е „Един ден на Иван Денисович“ на Александър Солженицин – смело решение в условията на цензура.
Подкрепа за българските писатели
Христо Траянов е „кръстник“ на творчеството на десетки писатели – Николай Хайтов, Пеню Пенев, Дамян Дамянов, Слав Караславов и др. България дължи на него откриването на Дамян Дамянов, който му посвещава стихотворението „Завръщане“.
Той подкрепя и художници като Атанас Яранов, Кирил Майски, Борис Димовски. Заедно с Радой Ралин и Борис Димовски издава „Люти чушки“ – книга, която оставя траен отпечатък в културната история на България.
Международни контакти
През журналистическата си кариера Христо се среща и с личности като маршал Георгий Жуков, Андрей Туполев, Иля Еренбург, Ян Масарик, Константин Паустовски и много други.
IV. 1989–2015: Късни години и духовно наследство
Литературно творчество
Христо Траянов е автор на над 20 книги, сред които:
- трилогията „Цената на щастието“ („Паметта на сърцето“, „Законът на истината“, „Мъртви между живи“) – едни от първите открити критики към тоталитарната система;
- „Страната, където слънцето не залязва“ – наградена измежду 20 000 книги;
- „Легенда за розата“ (1968), с тираж над 3 милиона.
Книгите му са преведени на 24 езика.
Семейство
Женен е за д-р Елена Траянова – изтъкнат хирург и преподавател в Медицинска академия, призната и от самата Ванга. Дъщеря им Мария Траянова е кинорежисьор и документалист с международни награди. Тя ражда син Христо – внукът на писателя.
Смърт
На 8 юни 2015 г. Христо Траянов умира на 89 години във вилата си в Банкя, заобиколен от семейството си. Опелото е извършено в църквата „Света София“, а камбаните на родното му Брацигово бият траурно. Според волята му е кремиран.
Хронология на живота и делото на Христо Траянов
| Година / период | Събитие / Дейност | Бележки и контекст |
|---|---|---|
| 20 март 1926 | Раждане в гр. Брацигово | Правнук на Никола Троянов – поп Сокол, герой от Априлското въстание (1876). |
| 1930-те | Детство в бедност | Семейството изразходва почти всички средства за лечение на болните деца. |
| ~1932 | Първи опит да постъпи в училище | Отказан поради ненавършени 7 години – силно разочарование. |
| 1939–1944 | Учение в Пазарджишката мъжка гимназия „Иван Аксаков“ | Често изминава пеша 20 км между Брацигово и Пазарджик. |
| 1940-те | Ръководител на ученическо списание „Жар“ | Първи сериозен опит в редакторската дейност. |
| 1940-те | Публикация на първите стихосбирки | „Зората изгрява“ и „Към нов живот“. |
| 1944–1945 | Доброволец във Втората световна война | Участие във Великата отечествена война. |
| 1945–1947 | Отличия за участие във войната | Ордени: „Народна Република България“, „Кирил и Методий“, „Червено знаме“, „Военна заслуга“; медали: „За бойна заслуга“, „Георгий Жуков“, „1300 години България“. |
| Края на 1940-те | Заминава за Прага | Записва медицина, после се прехвърля във Висшата политическа школа – журналистически факултет. |
| 1947–1949 | Журналистическа дейност в Прага | Главен редактор на в. „Трудов фронт“; съветник в „Руде Право“; съосновател и водещ на българската емисия на радио „Прага“. |
| 1949 | Назначен в ЦС на българските профсъюзи | Ръководи сектор „Печат“ – обединява около 20 седмични вестника. |
| 1950-те | Главен редактор на в. „Верен страж“ и „Граничар“ | Утвърждава се като военен журналист. |
| 1950-те | Главен редактор на военния вестник „На боеви пост“ | 7 години начело на изданието. |
| 1950-те | Завежда печата на МВР | Връзка между държавната сигурност и печатните органи. |
| 1950-те | Съосновател на в. „Труд“ | Издига се до зам.-главен редактор и първи задграничен кореспондент (Москва, Хавана). |
| 1960-те | Работи за „Софийски новости“ | Издание на „София прес“ на няколко езика: английски, френски, немски, испански и руски. |
| 1960–1970-те | Главен редактор на издателство „Профиздат“ | Превръща го в едно от най-големите издателства в България. |
| 1960–1970-те | Създава книжни поредици | „Библиотека за работника“, „Библиотека около света“, „Библиотека за хумор и сатира“ и др. |
| 1962 | Издава „Един ден на Иван Денисович“ от А. Солженицин | Първо издание в България – смелост срещу цензурата. |
| 1960-те | Подкрепя млади писатели | Николай Хайтов, Пеню Пенев, Дамян Дамянов, Слав Караславов и др. |
| 1967 | Първа награда за „Страната, където слънцето не залязва“ | Съавтори – Слав Караславов и Рангел Игнатов; избрана сред 20 000 книги. |
| 1968 | Сборник разкази „Легенда за розата“ | Огромен тираж – над 3 милиона. |
| 1970–1980-те | Автор на трилогията „Цената на щастието“ | Романи: „Паметта на сърцето“, „Законът на истината“, „Мъртви между живи“ – критика на тоталитаризма. |
| 1970-те | Приятелства с културни дейци | Радой Ралин, Борис Димовски, Андрей Гуляшки, Константин Паустовски и др. |
| 1970-те | Международни контакти | Срещи с Георгий Жуков, Андрей Туполев, Иля Еренбург, Ян Масарик и др. |
| 1980-те | Преводи на книгите му на 24 езика | Сред тях: английски, арабски, персийски, японски, финландски. |
| 1980-те | Семейство | Женен за д-р Елена Траянова – хирург и преподавател в Медицинска академия; дъщеря Мария – кинорежисьор и документалист. |
| Средата на 1980-те | Раждане на внука Христо | Кръстен на дядо си – „Христо младши“. |
| 2003 | Последно публично участие на Радой Ралин | На премиерата на книгата на Хр. Траянов „Прозрения“. |
| 2000–2010 | Автор на над 20 книги – пътеписи, разкази, романи | Остава активен творец до края на живота си. |
| 8 юни 2015 | Смърт в гр. Банкя на 89-годишна възраст | Почива в семейния дом, заобиколен от съпругата си Елена, дъщеря си Мария и внука Христо. |
| 11 юни 2015 | Опело в църквата „Света София“ | Камбаните на Брацигово бият траурно; кремиран по собствена воля. |
Спомени на съвременниците на Христо Траянов.
„Трилогии на историческа тематика са написани доста малко. Доколкото зная на съвременна тематика „Цената на щастието“ е първата трилогия и то не само у нас.
С нея Христо Траянов удари една страшна плесница на старите поколения писатели. Не се съмнявам, че тя дълги години ще тръпне по бузите на писателите и читателите от бъдещите поколения…“
Димитър Талев
„В живота си не съм имал по-ползотворни контактни с издателски работник-творец…“
Емил Коларов, писател
„“Той ще остане сред българските читатели не само чрез дръзката си и пророческа трилогия, но и с късите си разкази, които, за съжаление и при него, света ги позна и почувства преди българите…“
Венко Христов, литературен критик.
„Някои се плашат, че Траянов създава нов Съюз на писателите, като образувал писателска група с заплата на гл. редактор на издателство и подпомагал морално и материално писателите. Дай Боже да го последват и другите колеги, но аз не ги виждам къде са те?
Академик Людмил Стоянов
„В лицето на Христо Траянов спечелих един нов, талантлив и авторитетен приятел на Балканите. И това стана не само заради издаването на български език на моят „Ден Втори“. С характерната си смелост той разгърна завесата с която искаше да ме забули Н. С. Хрушчов. Това беше невъзможно. Но той пръв удържа на думата си и в съветско издание помести снимка за нашите срещи с Новоерусалимское край Москва.“
Иля Еримбург
„Когато Индрижка Кличкова ме запозна с него, Христо Траянов ми изглеждаше интелигентен, но все пак балкански субект…
„Опознах го още щом започнахме превода на български на „С примка на шията“ от Юлиус. Четеше ми превода да видя как звучи на български. Почувствах неговата интелигентност и силна чувствителност…После го видях в истинския му образ на хуманист и интернационалист, на борец срещу фашизма и диктатурата, на истински приятел на нашия народ. Фуцева ми разказваше, че е написал един от най-хубавите български художествени произведения. От книгата му за 50-годишнината на Октомврийската революция, а и въобще от написаното за него на български език, прочетох само главата за разстрела на царското семейство, която мина през европейски печат. Удивих се на смелостта и прозрението му. След 50-години мълчание, не друг, а той се осмели, да каже една забулена голяма истина…
След окупацията на Чехословакия, аз не посещавам българското посолство. Но него приемам, защото го познавам и ценя…“
Густа Фучекова – видна деятелка на международното женско движение и съпруга на националния герой на Чехословакия Юлиус Фучек.
„…Аз много съм слушал за Вас. Благодаря Ви за отношението Ви към моя народ и моето творчество. Надявам се, че ще си сътрудничим и ще се срещаме в името на общата цел. Той (сочи Александър Кривицки) е най-добрият Ви пропагандатор у нас. Бих желал и за мен, така да говорят колегите ми.“
Александър Бек – един от най-влиятелните руски писатели.
„…Пак Ви благодаря за всичко което направихте за мен и моите разкази в „Амфора“ посветени на България. И не забравяйте, че ако вече не ме искат тук, бих желал праха ми да почива в България. Нея считам за втора моя родина. Моля ви, просто не забравяйте това…“
Александър Георгиевич Паустовски
Радвам се, че се запознахме и това ще е от полза за издателската дейност и българската литература. Благодаря Ви! Това ще се оцени най-добре в бъдещето…“
Димитър Димов, Председател на съюза на българските писатели и председател на редколегията на „ Библиотека балкански писател“
„Ние Туркменците казваме, че Аллах е велик… Да, неговото величие ме озари със свързването ми с Христо Траянов. Този скромен и твърде силен български човек с голям талант.От свое име и от името на туркменския народ му дължа дълбока признателност за всичко което той написа за нас… От Георги Джагаров разбрах, че си е навлякъл омразата на българския държавен глава, заради трилогията си и много съжалявам, че не е бил разбран и оценен в родината си. Но, какво да се прави. Такава е съдбата на всички талантливи хора, които служат на истината и народа си. Как бих желал да го видя отново и подкрепя в трудното му дело.“
Академик Берди Кербабаев, председател на Съюза на туркменските писатели и зам. Председател на съюза на писателите на СССР
„Целият живот и дейност на Хр. Траянов са достойни за особена почит и памет в живата ни история.“
Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели
„Освен чрез своите заслуги на фронта, Христо Траянов не спира през целия си земен път да работи за страната си. Откроява се, като един от най-големите български издатели на XX век. С огромни заслуги за развитието на интелигенцията и свободата на словото. Откроява се, като един от знаковите български журналисти на своето време, приеман от всички фигури от световна величина. Откроява се, като бележит български писател преведен на 24 езика и с книги в над 3 милионен тираж.
Тъжен факт е, че последният медал и грамота, с които подполковник Христо Траянов трябваше да бъде награден се връчи в деня на неговата смърт – 8 юни 2015 г. в Централен военен клуб, но и показателен, че за неговия достоен живот ще се говори и след смъртта.“
Доц. д-р Иван Сечанов – председател на Съюза на ветераните от войните на България.
В обществената, професионална и човешката съдба на Хр. Траянов има особено важни заслуги за историята, културата, журналистиката държавността и престижа на страната ни и в международен аспект.
Райна Йотова – журналист, медиен и арт експерт
„Поводът днес да се съберем за мен е особено приятен. Днес представяме книга на бай Христо, извинявай, бай Христо, че ти казва така…За мен е много трудно да представям книга на бай Христо… защото той е представител на едно поколение, което е известно със своята искреност… В този смисъл аз приемам нова му книга „Прозрения „ като едно допълнение към историята.“
Милен Вълков – председател на Съюза на журналистите
Животът на Христо Траянов е пример за отдаденост към Родината, към културата и към истината. Той е воин, журналист, писател, редактор, издател, духовен наставник и човек, който винаги е поставял обществото над личния интерес.
И въпреки че днес името му не е сред най-споменаваните, неговото наследство остава живо – в българската литература, в журналистиката, в културната памет на народа.
