ПОДВИГЪТ НА КАПИТАН НИКОЛА КОНСТАНТИНОВ

През 1918 г., в края на Първата световна война, Дойранската позиция се превръща в един от най-важните участъци на Македонския фронт. Тя е част от българската отбранителна линия срещу силите на Антантата, които включват английски, френски и гръцки войски – многобройни, отлично въоръжени и снабдени с модерна техника. Защитата на този ключов участък е поверена на 9-а пехотна Плевенска дивизия под командването на генерал Владимир Вазов – офицер с изключителни тактически умения и висок авторитет сред войниците си. Дойранският укрепен район включва система от окопи, блиндажи, наблюдателни пунктове и артилерийски позиции, които превръщат района в почти непревземаема крепост. Един от най-важните височини е Кала Тепе, където се намира и наблюдателният пункт на самия генерал Вазов.

Англичаните, впечатлени от точността на българския артилерийски огън и от почти свръхестествената способност на командването да предвижда техните действия, наричат този бункер „Окото на Дявола“.

I. Личността на капитан Никола Константинов

Сред защитниците на Кала Тепе е капитан Никола Константинов – командир на 16-та рота от 4-та дружина на 17-и пехотен Доростолски полк.
Константинов е изключителна личност – не само храбър офицер, но и учен. В мирно време той е доцент по математика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Дори в окопите, сред грохота на оръдията, той намира време да чете дебели научни книги, които носи в тежкия си офицерски сандък.

В мир и война Константинов е сред хората си – винаги в окопите, по галериите и в блиндажите, винаги готов да сподели опасността с подчинените си. Често казва на войниците:

Заедно ще мрем!

Той познава всяка пътека, всяка завоя на позицията, броя крачки между картечните гнезда, наклоните и проломите. Пример за неговата човечност и спокойствие е случка, при която, по време на артилерийски обстрел, офицер от съседна рота влиза в укритието му. Константинов, невъзмутим, пита:

Ще пиете ли кафе? Трябва да нагледам ротата и веднага се връщам!
След бърза инспекция на постовете, той се връща, прави кафе и прекарва почти час в разговор.

II. Началото на офанзивата – септември 1918 г.

На 16 септември 1918 г. Антантата започва масиран артилерийски обстрел. Над сто съглашенски оръдия бълват огън по българските позиции. Земята се тресе, окопите са сринати, връзките прекъснати, въздухът е наситен с дим и прах.
На следващия ден, 17 септември, противникът използва и газови снаряди. Въпреки това, благодарение на добре изградени укрития и маскировка, българските загуби са минимални.

Призори на 18 септември английските части, основно уелсци, предприемат масирано настъпление. На фронта на 17-и Доростолски полк боевете се водят при позициите Лерин и Канарата. Първоначалната атака е спряна, но обходни действия принуждават българите временно да се изтеглят към позиция Царевец.

С мощна контраатака ротите от 3-та дружина си връщат Царевец, но противникът насочва усилията си към връх Бончев – секторът на 16-та рота на капитан Константинов.

Две роти уелсци се съсредоточават в Злия дол и започват настъпление към Кала Тепе. Артилерията не може да подпомогне българите поради близостта на позициите. Враговете са вече само на 800 метра от височината.

III. Решението „На нож!“

Кала Тепе не може да падне. Константинов, с точния ум на математик, бързо преценява ситуацията – единственият шанс е флангова атака в тесния Злия дол. Това ще помете противника, но и ще струва живота на част от атакуващите. Капитанът застава пред ротата си. 200 войници гледат в него, готови за последната заповед.

Строй се! Тури ножа! – командва той.

Едновременно щракват двеста ножа.

Юнаци, след мен! – изкрещява Константинов и повежда щурма.

С мощно „Ура!“ 16-та рота се втурва надолу по склона. Отляво към атаката се включва и 14-та рота на поручик Георгиев. Вълната връхлита уелсците във фланг – започва ожесточен ръкопашен бой с ножове и приклади.

Сблъсъкът трае секунди, но е смъртоносен. Част от вражеската верига е пометена и отхвърлена в дола. Български и английски войници, вплетени един в друг, падат по стръмните склонове. Оцелелите англичани, обхванати от паника, обръщат гръб и бягат.

Под „Окото на Дявола“, сред дима и кръвта, капитан Никола Константинов намира смъртта си, заедно с много от своите „лъвове“. Позицията на Кала Тепе е запазена, а вражеското настъпление – отблъснато.

Подвигът на капитан Константинов е не само военен, но и морален връх. Той е пример за себеотрицание, при което честта на войската и защитата на родината стоят над собствения живот. Имената на него и на 16-та рота от 17-и Доростолски полк са записани със златни букви в историята на България.

Дойранската епопея остава символ на българската храброст, а Кала Тепе – свещено място на воинската чест.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК