ДАРИТЕЛЯ КОЗМА ТРИЧКОВ

Историята на Българското възраждане е наситена с примери за личности, които с безкористна отдаденост и жертвоготовност работят за просветата, духовното издигане и свободата на народа. Наред с големите имена на революционери, книжовници и просветители, има и фигури, останали в сянка за широката публика, но чийто принос е изключително значим. Сред тях е Козма Тричков – врачански търговец, благодетел и дарител, чиито дела завинаги го нареждат сред най-големите родолюбци на XIX век.

I. Произход и ранни години

Годината на раждане на Козма Тричков е предмет на исторически спорове – някои източници сочат 1806 г., други 1808 г. Роден е във Враца, град с вековна културна и търговска традиция, който по това време е важен център на Северозападна България в рамките на Османската империя. Произхожда от заможно, но не аристократично семейство, което му осигурява достъп до добро образование – рядка привилегия за българите в онзи период.

II. Образование и учители

Вероятно Козма Тричков е възпитаник на Константин Огнянович, известен педагог, който през 1822 г. открива във Враца единственото по рода си училище в българските земи, в което обучението се води в класически и хуманитарен дух. Огнянович работи с подкрепата на влиятелния врачански първенец Димитраки Хаджитошев.

Това училище дава на своите възпитаници не само знания, но и чувство за национална принадлежност. Сред учениците му, освен Козма Тричков, са:

• Кръстю Пишурка – преводач, литературен деец и основател на едно от първите читалища в Лом;
• Анастас Йованович – един от първите български художници и литографи, признат и в чужбина.

III. Емиграция в Румъния и търговска дейност

Около 1825 г., след конфликти с местните османски власти, Тричков емигрира във Влашко (днешна Румъния), установявайки се в Букурещ. Началото е изключително трудно – чужда среда, липса на средства и силна конкуренция в търговията. С упорит труд той успява да се издигне до едър търговец и натрупва значителен капитал, ставайки част от престижния кръг на Евлоги и Христо Георгиеви – най-влиятелните български търговци в емиграция.

Въпреки че се установява извън пределите на България, Тричков никога не прекъсва връзката със своя роден град. Пътува често между Враца и Букурещ, изпраща помощи и се включва активно в обществените дела на емиграцията.

IV. Ранни дарителски прояви

Още през 1837 г. Козма Тричков подпомага издаването на преводния труд на Райно Попович – „Христоития и благонравие“, предназначен за гръцки и български ученици. По-късно подкрепя Петко Р. Славейков и неговото списание „Смесна китка“, в което се публикуват родолюбиви стихотворения и проза, разпространявани и във Врачанско.

Тричков се превръща в спомоществовател на новобългарската книжнина, осъзнавайки, че просветата е първата стъпка към политическата свобода. Неговата известна мисъл гласи:

Ако един народ не е образован и духовно свободен, кой ще го освободи след това от освободителите му?

V. Дейност в национално-освободителното движение

По време на Кримската война (1853–1856) сред българската емиграция в Румъния се надига надежда за скорошно освобождение. Тричков участва във формирането на доброволчески отряди, които да подпомогнат военните действия. През 60-те години изпраща дарения на българските чети и става член на Добродетелната дружина – организация, подкрепяща революционните и културни начинания.

Козма Тричков не ограничава благотворителността си само до революционни цели. Той дарява крупни суми на българската черква „Св. Николай“ във Враца и на българската черква в Букурещ, както и на местните училища. Отчет от 1870 г. във в. „Свобода“ показва, че той дарява 1170 жълтици – четири пъти повече от най-богатия българин в Букурещ, Христо Георгиев.

VI. Завещание и последна воля

Козма Тричков няма преки наследници и в края на живота си взема съдбовно решение – завещава цялото си състояние за просветното издигане на българския народ. Сред подписалите се като свидетели на завещанието е Давид Тодоров, търговец и участник в четата на Христо Ботев.

В завещанието си Тричков разпределя:

• 42 341 златни франка за просветни цели във Враца;
• 50 000 франка за Добродетелната дружина в Букурещ за стипендии на двама младежи (единият задължително врачанин);
• 7 350 франка за черквата „Св. Николай“ във Враца;
• 24 500 франка за българската черква в Букурещ;
• Значителни средства за построяване на болница и училище в Търново;
• 20 000 франка за началните училища във Враца.

Общата сума би се равнявала на около 100 милиона долара днес.

По волята му, от тези средства е подпомогнат Васил Кънчов – бъдещ виден етнограф, историк, географ и министър на просвещението.

В знак на признателност през 1894 г. във Враца започва строежът на училище „Козма Тричков“, отворило врати година по-късно. Вече повече от век то възпитава хиляди ученици в дух на родолюбие и просветеност.

Днес името на Козма Тричков остава символ на чисто родолюбие, безкористна благотворителност и визионерство – качества, които рядко се срещат дори в най-светлите страници на българската история.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК