МЛАДШИ ПОДОФИЦЕР ГЕОРГИ ЧИРПАНСКИ
I. Исторически контекст
Годината е 1915. България е вече въвлечена в Първата световна война на страната на Централните сили, като основна национална цел е обединението на всички български земи, останали извън пределите на страната след катастрофалния за нас Букурещки мирен договор от 1913 г. В рамките на т.нар. Сръбска кампания, започнала през октомври 1915 г., българските армии нанасят мощни удари срещу сръбските сили в Македония, Поморавието и Косово поле. Първа и Втора българска армия настъпват неумолимо, освобождавайки градове и села, населени с българи, и принуждават сръбските войски да отстъпват на запад.
До края на ноември 1915 г. българските войски вече са освободили Битоля и Охрид. Но малка, добре организирана сръбска групировка, подсилена с части от англо-френските съюзнически дивизии, се окопава в Струга – град на брега на Охридското езеро, родно място на бележитите възрожденци Димитър и Константин Миладинови.
II. Силите и командването
На 25 ноември 1915 г. българските части предприемат опит да заемат Струга, но малоброен отряд не успява да пробие защитата. Задачата за окончателното освобождение е възложена на:
- 2-ра и 4-та дружини от 23-ти пехотен Шипченски полк
- 2-ра и 3-та батареи от 18-ти артилерийски полк
- две дружини от 50-ти пехотен полк
Общото командване поема полковник Иван Пашинов, командир на 2-ра бригада от 8-ма пехотна Тунджанска дивизия.
Срещу българите стоят батальони от три сръбски пехотни полка и части от 2-ри сръбски конен полк – общо около 5000 души. Сърбите разполагат с добри отбранителни позиции и са решени да задържат града.
III. География и укрепления на Струга
Струга е разделена на две махали – българска (западна) и турска (източна), а границата между тях е реката Черни Дрин. Тя е дълбока над два метра и широка около 30–35 метра. Водите ѝ са студени и бързи, което я прави естествена преграда.
По това време има два моста – един в центъра на Струга и един при село Дъбовяни, но преди българската атака сърбите разрушават мостовете и се укрепяват в западната част на града. Те изграждат барикади по тесните калдъръмени улици, разполагат картечници на скрити позиции, осигуряващи кръстосан огън към основния мост, и поставят точни стрелци зад дуварите на къщите.
Всеки опит за приближаване до реката е посрещан с убийствен огън.
IV. Първите жертви
На 26 ноември, при разузнаване на моста, е смъртоносно ранен поручик Ангел Величков от пионерната дружина. Час и половина по-късно загива и поручик Димитър Маринков, командир на 13-та рота от Шипченския полк.
На 27 ноември българите правят обход през района на Дъбовяни, но липсата на мост и силният огън от противника не позволяват напредък.
V. Планът за решителната атака
Полковник Пашинов решава, че единственият начин да бъде превзет градът е ремонтиране на основния мост и фронтална атака. Планът включва:
- Концентриран картечен и пехотен огън за прикритие.
- Артилерийска поддръжка от близко разстояние.
- Пионерите да възстановят моста под прикритие.
- Фронтален щурм на 14-та рота от Шипченския полк под командването на подпоручик Христо Хинов.
Ключова роля е отредена на едно оръдие, което трябва да излезе на открита позиция и да обстрелва сръбските позиции. Това опасно задание поема 4-то оръдие от 3-та батарея на 18-ти артилерийски полк, командвано от младши подофицер Георги Василев Чирпански от с. Голямо Дряново, Казанлъшко.
VI. Денят на боя – 28 ноември 1915 г.
В утрото на 28 ноември, в 9:00 ч., е дадена заповедта:
„Артилерия, при моста!“
Оръдието преминава по главната улица на Струга под ураганен пушечен и картечен огън. В 9:28 ч. то е на позиция край разрушения мост. Георги Чирпански застава изправен и командва: „Огън!“
С първия изстрел започва едновременен огън от всички български картечници и пехотинци. Къщите на отсрещния бряг се покриват с дим, а викове на ранени се смесват с гърмежите.
Пионерите изскачат от укритията и започват да поправят моста, носейки дъски и дървени щитове. Сръбска картечница открива огън и поваля няколко от тях, но артилерията и пехотата продължават бесния обстрел.
VII. Два часа ад
В продължение на два часа Чирпански стои прав до оръдието, командвайки спокойно и решително, въпреки смъртоносния огън. Куршуми пробиват щита на оръдието, падат убити мерачи, а четирима от прислугата са ранени.
Около 11:30 ч. подпоручик Димитър Владков дава заповед за атака. Първите шестима щурмоваци губят трима души още на моста, но останалите преминават реката. След тях и цялата 14-та рота се прехвърля на западния бряг.
VIII. Смъртта на Чирпански и падането на Струга
Малко преди щурмът да приключи с успех, два куршума пронизват Георги Чирпански. Той пада до оръдието си, без да дочака победата.
На 29 ноември Струга е освободена. Чирпански и загиналите негови другари са погребани край мястото, където са се били и където е решен изходът на боя.
Превземането на Струга отваря пътя на българската армия към Елбасан и Адриатическо море. Според спомените на командира на батареята, поручик Петър Дошкинов, това е подвиг, сравним с най-героичните моменти в българската военна история:
…шепа борци артилеристи, пионери и пехотинци… презряха смъртта и през труповете на 30 свои другари поправиха изгорелия мост, преминаха непроходимата река Дрин и завладяха отсрещния бряг… направиха невъзможното възможно.
Боят при Струга през ноември 1915 г. остава един от най-славните епизоди в участието на България в Първата световна война. Той е символ на саможертвата, воинската чест и безпримерния героизъм на българския войник. Името на младши подофицер Георги Чирпански заслужава да бъде споменавано редом с най-големите герои в нашата история.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
