БИТКАТА НА НАРОДИТЕ ПРИ ВАРНА (1444)

Най-голямото сражение през XV век на Балканите и краят на последния кръстоносен поход

I. Политически исторически контекст

Към средата на XV век Османската империя е вече установена сила на Балканите. След победите си над Византия, Сърбия и България, тя става непосредствена заплаха за Централна Европа. Османците не само контролират основни търговски пътища и важни градове като София и Скопие, но и вече провеждат редовни набези към унгарските и влашките граници.

На западния фронт на османското нашествие стои младият Владислав III Ягелон (Варненчик), едва 20-годишен крал на Полша и Унгария. Той наследява трона след серия от династически бракове и споразумения, които обединяват Полша, Унгария, Хърватия и части от Словакия. Подкрепен е от талантливия военачалник Януш Хунияди, известен с победите си срещу османците през 1442 г.

От юг стои Мурад II, султан на Османската империя. Той вече е наложил васална зависимост над Влашко (под Влад III Дракул) и Сърбия (под деспот Георги Бранкович). През 1444 г. двете страни подписват 10-годишен мир (Сегедски мир), но под натиска на папата, Венеция и Генуа, Владислав и Хунияди решават да го нарушат и да започнат нов кръстоносен поход, докато Мурад се е оттеглил в Мала Азия.

II. Начало на похода

През юли 1444 г. християнската армия започва настъпление на юг. В нея участват:

• Поляци, унгарци, хървати, чехи, словаци, литовци;
• Немски наемници;
• Влашки войски под Влад III Дракул (бащата на Влад Цепеш, известен като Дракула);
• Подкрепа от папските легати и венециански флот.

Армията е около 20 000 души – далеч по-малобройна от османците, но с по-добро снаряжение (рицарска броня, европейски арбалети, кавалерия).

Целта е ясна: директен удар по Балканите, превземане на Варна, откъдето може да се удари към Константинопол и Мала Азия.

III. Местността при Варна

Варна тогава е укрепен османски град на Черно море, обграден от Варненското езеро на запад и морето на изток. Полето между града и езерото представлява тясна ивица, притисната между блатисти ивици и височини. Това означава, че християнската армия, веднъж разположена там, няма лесен път за отстъпление.

Османците пристигат с около 60 000–70 000 войници, предимно спахии (конници), еничари (елитна пехота) и доброволчески башибозуци. Флотът им затваря пътя откъм морето.

IV. Разположение на силите

Християнска армия	Османска армия
Център: Владислав III с полско-унгарски рицари	Център: Еничари и султанската гвардия
Ляв фланг: Януш Хунияди с унгарска кавалерия	Ляв фланг: Сърби и спахии
Десен фланг: Влад Дракул с влашки войници	Десен фланг: Анатолийски спахии
Резерв: немски наемници, тежка кавалерия	Резерв: елитна конница, засади

V. Ходът на битката

На 10 ноември 1444 г., рано сутринта, започва сражението:

• Началният сблъсък – Хунияди повежда удар срещу османския десен фланг. Унгарската кавалерия пробива линиите, причинява хаос и принуждава много спахии да отстъпят. Изглежда, че победата е възможна.
• Центърът под натиск – Еничарите оказват сериозна съпротива. Владислав III се държи в центъра, но линиите му започват да се огъват.
• Решителна грешка – Въпреки че Хунияди го предупреждава да изчака и да консолидира успеха на левия фланг, Владислав решава да атакува директно султанската гвардия, за да убие Мурад II и да реши битката мигновено.
• Смъртта на краля – Владислав, заедно с около 500 рицари, пробива през еничарските линии, но попада в капан. Конят му е убит, кралят пада на земята, и еничарите му отрязват главата, издигайки я на копие.
• Разпад на кръстоносната армия – След смъртта на краля, християнските сили изпадат в паника. Хунияди се опитва да организира отстъпление, но османците вече затварят обръча. Масовата сеч започва.

ВОЕННА ТАКТИКА – АНАЛИЗ

• Силна страна на кръстоносците: тежка кавалерия, рицарска дисциплина.
• Слаба страна: липса на численост, недобре координирани флангове.
• Силна страна на османците: гъвкави формации, ползване на терена, засади.
• Решаващ момент: смъртта на Владислав и психологическият ефект върху армията.

ЗАГУБИ

Страна	Загуби
Християнски сили	~15 000 убити, включително краля и почти всички рицари
Османски сили	~10 000–15 000 убити, но запазват бойния ред и печелят

Хронистът Ян Длугош пише: Владислав бе като светлинен лъч сред тъмата на бойното поле, но гордостта му доведе гибел.

Турски хроники: Главата на неверника бе издигната на копие, а воините викнаха ‘Аллаху акбар!’ с такава сила, че земята потрепери.

Главата на Владислав никога не е намерена; легендите казват, че тялото му е погребано в неизвестен гроб. Януш Хунияди продължава борбата срещу османците до смъртта си през 1456 г. Влад Дракул, бащата на Влад Цепеш, оцелява и след това лавира между османците и християнските сили.

VI. Последствия и наследство

Битката при Варна е край на последния голям кръстоносен поход срещу османците. Европа губи инициативата на Балканите за десетилетия. Само две години по-късно Мурад II се връща и разгромява християнските сили при Косово поле (1448), а през 1453 г. синът му Мехмед II завладява Константинопол.

За Унгария и Полша загубата е шокираща. Владислав III става легендарен – в Полша е наричан Варненчик (Варненецът), а в Унгария е възпят като загинал мъченик.

В България, макар българите да са вече под османска власт и формално да не участват, битката е важна: тя представлява последния голям шанс за външна християнска интервенция.

Във Варна се намира Парк-музей „Владислав Варненчик“, където се издига паметник на краля и музей на битката. В него са изложени оръжия, доспехи и гравюри, възпоменаващи героизма на участниците.

В Полша, Унгария и Румъния тази битка е символ на национална памет и героична саможертва.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК