ЛОРД БАЙРОН

Джордж Гордън Байрон е един от най-талантливите английски поети. Роден е в Лондон на 22 януари 1788 г. Творил е в епохата на романтизма. Родът му има връзка с на краля на Шотландия Джеймс Първи. Голяма част от детството му преминава именно в тази страна. Като наследство получава имение и титлата „Лорд”. От ранните му издадени произведения най-голяма популярност добива сборникът „Часове на леност”, който много силно разбунва духовете в литературното пространство.

Голяма част от младостта си Байрон прекарва в съжителство с майка си. Едно от първите му публикувани произведения е „Скитнически творби”. То бива издадено когато Байрон е едва 14-годишен. Големият му пробив, който извежда името му на преден план, е през 1812 г., когато с публикуването на две свои песни от сборника „Странстванията на Чайлд Харолд” постига сензационен успех. Много силно впечатление от ранното му творчество правят неговите „Ориенталски приказки”. Някои изследователи твърдят, че те оказват много силно влияние върху творчеството на Пушкин. Главното действащо лице във въпросните приказки съчетава няколко характеристики, чието комбиниране не е било употребявано до момента. Той е много храбър, самотен, различен и свободен от всякакви ограничения, включително закони и правила. Негова пътеводна светлина са единствено собствените чувства и намерения. В някаква степен може да се твърди, че доста от главните персонажи в съвременните филмови продукции носят голяма част от спецификите именно на Байроновия герой.

Един от най-интересните и вълнуващи периоди в живота му е този, касаещ странстването му на Изток. Байрон изпитва силно влечение към Ориента и културата му. В пътуванията си в тази част на света, той посещава много от големите градове в региона, като Атина, Константинопол и Янина. Освен това, преминава през Португалия, Италия и Албания. Редица скандали бележат живота на този велик творец. Той многократно е свързван с хомосексуални взаимоотношения, прелюбодейства и дори кръвосмешение. В ранните си години Байрон е спряган като любовник на своята полусестра Аугуста Лей. Освен това е имал връзки с омъжени жени. Отношенията с една от тях – Карълайн Лам, дълбоко възмущават хората и обръщат общественото мнение против него. В последствие той се забърква и в афера с нейна роднина, а именно една от братовчедките й, която се явява и негова първа съпруга, но много бързо се стига до развод.

Дома на Байрон в Лондон

През зрелия етап от живота си, Байрон поддържа тесни отношения с Пърси Биш Шели, Мери Годуин (Шели) и Клеър Клермон. Първоначално се установява в Швейцария, в последствие прекарва известен период във Венеция, където името му отново е свързано с любовни премеждия, едно от които довежда до самоубийството на половинката му. Продължава да твори песни от сборника „Чайлд Харолд”. Значимо събитие, което допринася за съвременната представа за него е срещата му с Томас Мур, на когото той дава свои автобиографични записки. По това време се разделя и с наследственото си имущество в Британия, което заедно с налагани му ограничения там, допринася да прекара остатъка от живота си извън родината си.Във Венеция Джордж Байрон се запознава с арменската култура в детайли. Той допринася изключително много за нейното въвеждане и популяризиране в Западна Европа. Много от влиятелните арменски интелектуалци след него са повлияни от произведенията му.

През 1817 г. заминава за Италия, където написва и четвъртата част на “Странстванията на Чайлд Харолд”. Поемата се състои от 4455 стиха, разпределени в четири песни. Първите две песни са издадени през 1812 година и допринасят за прославата на Байрон като най-талантливия поет в Англия през епохата на романтизма. Предрешен в средновековните одежди на рицаря Чайлд поетът преразказва впечатленията и размислите си натрупани по време на продължителното му пътешествие из средиземноморските страни. Описанията на живописни пейзажи и самобитни нрави се редуват в повествованието с меланхолни, често трудно разбираеми, размисли, които изграждат странен ореол около образа на самотния странстващ рицар. В поемата, според Казамиан, е развита “една типично Байронова тема за меланхолията и разочарованието, които са свързани от поета със суетата на човешките стремежи и с величието и непреходната красота на природата”: “ В първите две песни тази тема се подчинява на тогавашното модно увлечение по Средновековието. Странстващият рицар на Байрон е само претекст, а в последните две песни откриваме по-дълбока мисъл, по-зрял патос и по-уверено в себе си изкуство…В тази поема се проследява съдбата на индивида разяждан от угризенията на съвестта, а едновременно с тях и от съмнението, бунта, песимизма и всички отривисти отрицания и настойчиви въпроси, които съставляват “болестта на века”.

Дон Жуан

През 1819 г. излиза и първото издание на “Дон Жуан”. Дон Жуан“ е сатирична поема от лорд Байрон. Тя е базирана върху легендата за дон Жуан, която лорд Байрон преобръща, като го описва не като женкар, а като човек, който лесно е съблазняван от жените. Това е вариация в епическа форма. Байрон сам я нарича „епическа поема“. Той написва 16 песни, като оставя 17-а песен недовършена преди неговата смърт. Авторът твърди, че е нямал идея какво ще се случи в следващата песен, докато е писал творбата си. Когато първите две песни били публикувани анонимно през 1819 г., поемата била критикувана за нейното „неморално съдържание“, но в същото време станала извънредно популярна.

През 1823 година Байрон заминава за Гърция, където се включва в тамошното националноосвободително движение. Завързва тесни връзки с един от най-видните представители, подкрепящи тази кауза, в лицето на Александрос Маврокордатос. Лорд Байрон проявява голяма храброст по време на битките с османците и взема изключително присърце гръцката кауза. Смелостта, проявена от него в сраженията, придобива широк обществен отзвук. Като част от гръцките сили, Байрон участва в подготовката на нападение над крепостта Лепанто, но от многото болести, които го сполетяват, и от излишните кръвопускания, организмът му отслабва изключително много, което в крайна сметка довежда до смъртта му на 19 април 1824 г. Погребан е в Англия. Гърците възприемат Джордж Байрон като свой национален герой, на когото отдават почит и днес.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК