ЛЕГЕНДАТА ЗА СУЛТАНСКОТО СЪКРОВИЩЕ

Към края на XVIII век Османската империя е вече сянка на могъществото си от предходните векове. Застрашена отвън от напредващите европейски сили и разяждана отвътре от корупция и анархия, властта на султана губи контрол върху периферията на империята. Българските земи, намиращи се в сърцето на Румелийския еялет, усещат в пълна степен последиците от разпада – липса на ред, разруха в търговията, неспособност за събиране на данъци и невъзможност да бъде осигурена защита от насилия.

Ситуацията се изостря особено след финансовия крах на султанската хазна, довел до неспособността на централната власт да издържа войската си. В отговор, в опит да спести разходи и да овладее положението, Османската порта започва да разчита на така наречените ямаци – второстепенни спомагателни военни формирования. Но тези ямаци не закъсняват да се превърнат в проблем – подхранвани от недоволство, те се разбунтуват, което води до обща дестабилизация.

I. Възходът на кърджалийството – разбойничество под прикритието на власт

В тази вакуумна среда възниква едно специфично явление – кърджалийството. Това са въоръжени, добре организирани и мобилни шайки, съставени от бивши войници, престъпници, авантюристи, често с претенции за социална справедливост, но в действителност подчинени на законите на плячката и насилието. Те опустошават цели региони, грабят села, изнудват местното население, но често влизат и в съюзи с местни управници и дори с представители на централната власт.

Най-влиятелната от тези шайки е оглавена от Емин ага Хасковски – харизматична, но безмилостна фигура, която бързо се издига от местен управник до „властелин“ на цял един регион.

II. Емин ага – от мютесалим до „цар на кърджалиите“

Родом от района на днешно Хасково, Емин ага е човек с изключителна политическа интуиция, смелост и безскрупулност. През 1794 година е провъзгласен със султански ферман за мютесалим (управител) на Хаскьой. Това му дава официална власт и възможност да се легитимира. Вместо да се опита да въведе ред обаче, той умело използва своята позиция, за да се превърне в неформален господар на региона, с лична армия и мрежа от сътрудници.

Той не е обикновен разбойник – той управлява с желязна ръка, но има визия. Обединява различни шайки кърджалии в нещо, което напомня на паралелна структура на властта. Спокойствието в Хасковско е постигнато не чрез държавен ред, а чрез страх от Емин ага и неговата кърджалийска машина.

III. Политическата интрига на века: Контрапревратът на Мустафа Байрактар

През 1807 г. се случва ключов поврат – Мустафа Байрактар, велик везир на Османската империя и привърженик на реформите на султан Селим III, предприема контрапреврат срещу реакционерите, свалили султана. Но за да осигури успеха на начинанието си, Мустафа търси военна сила извън официалната армия – и я намира в лицето на Емин ага.

Сключен е сделка между двамата, според която Емин ага ще участва с армията си в превземането на столицата срещу „кардаш-пай“ – равен дял от плячката. Това е своеобразен съюз между държавната власт и бандитизма, породен от безизходицата на времето.

IV. Щурмът на Топкапъ – слава и падение

Армията на Емин ага и силите на Байрактар нахлуват в Истанбул и стигат до вратите на двореца Топкапъ – символа на османската власт. След като преговорите с дворцовата гвардия се провалят, Емин ага нарежда вратите да бъдат разбити с брадви, при което той получава прозвището „Балталъ“ – Брадваря.

Символично и реално това е удар по централната власт. Столицата е плячкосана, а войниците на Емин не пощадяват нищо – дворцови покои, складове, злато, коприна, реликви. Ограбени са 360 милиона златни гроша – невъобразимо богатство за онова време. Това не е просто грабеж – това е въоръжена узурпация на властта от провинциална банда.

След края на контрапреврата, Емин ага очаква да бъде възнаграден с висок държавен пост – сандък емини, т.е. главен касиер на хазната. Но Байрактар го отхвърля. Разярен и наясно, че е бил използван, Емин ага нарежда на хората си да заграбят всичко, което могат, и се оттегля към Хасковско. Оттук нататък той е извън закона, обявена е награда за главата му.

V. Съкровището – тайно, прокълнато и скрито

През 1812 г., усещайки, че враговете му го приближават, Емин ага започва операция за укриване на златото. Първоначално съкровището е скрито в с. Гидикли, недалеч от дн. с. Гарваново. Скоро обаче той решава да премести плячката на още по-сигурно място – Куруджийското кале край Харманли, отдалечено и лесно охраняемо място в гората.

Повече от 20 каруци, всяка натоварена с ковчези, чанти и делви, са използвани. Всички водачи – със завързани очи. Надзорник на операцията е българинът Вълко Байрактар, известен със своята хитрост, интелигентност и вярност.

След като богатството е заровено, теренът е покрит с каменни плочи, изработени от най-изкусния каменоделец. Под последната плоча е скрито и завещанието на Емин ага – ръкопис с волята му как златото да бъде използвано в бъдеще.

Но в традицията на абсолютната тайна, всички участници в операцията са убити, телата им – обгорени, а околността е представена като старо гробище, за да заблуди всеки любопитен.

През 1813 г. султанът изпраща Хуршид паша с 50 000 еничари, за да ликвидира кърджалийството. Въпреки опитите да избяга, Емин ага е заловен, подложен на мъчения, но не казва и дума за съкровището. Главата му е изпратена в Истанбул, където е изложена на показ – като пример за всеки, дръзнал да оспори властта на султана.

VI. Алтернативната легенда – златото под хамама на Хасково

Съществува друга версия, според която Емин ага променя решението си в последния момент. Страхувайки се от предателство, и по съвет на ходжа, той избира друго скривалище – хамамът в Хасково. Хамамите са втората по значение сграда след джамията и по ислямски закон не могат да бъдат разрушавани.

Според преданието, златото е скрито дълбоко под основите на хамама, след което участниците в укриването отново са убити. През 60-те години на XX век, хамамът е взривен с обяснението, че се прави „реставрация“, но според слухове причината е търсенето на съкровището. Дали е намерено – никой не знае.

Историята на съкровището на Емин ага остава една от най-мистичните и обвити в легенди в българската история. Дори цар Фердинанд два пъти изпраща хора да го търсят. През десетилетията ловци на съкровища, историци и местни хора не спират да разказват, да търсят, да вярват.

Златото може би никога не е съществувало. Може би отдавна е намерено. А може би още лежи под някой камък, под основите на хамама или в забравен дол край Харманли. Но легендата живее…

Харесайте Facebook страницата ни ТУК