ЛЕГЕНДАТА ЗА КРУМОВИТЕ ДУПКИ

Карнобатската котловина е изпъстрена с обекти, носещи името на великия владетел – Крумово градище, Крумово кладенче, Крумови вани – и всички те напомнят за присъствието на хан Крум в тази част на България. Самите Крумови дупки се намират южно от днешен Карнобат, върху Хисарските възвишения и най-югозападната част на Кърккъзан баир – район, наситен с природна красота и историческа тишина.

I. Легендата: Съдбоносната нощ на Крум

Според народното предание, след едно от многобройните тежки сражения с ромеите, хан Крум и неговата българска войска намират подслон в гористите хълмове край Карнобат. Настанени в подножието на надвиснали скали, българите се опитват да съберат сили и да се подготвят за следващата битка. Ханът, загрижен за малобройните си оцелели бойци, се уединява в шатрата си, за да измисли стратегия за предстоящия сблъсък.

Внезапно от скалите лумва огън – сигнал за тревога. Заловеният извършител е снажен славянин на име Карнота. Обвинен в предателство, той е доведен при хана, но вместо страх или мълчание, проявява дързост и решимост. Иска лична среща с владетеля и получава шанс да говори. Крум, известен със своята мъдрост, изслушва внимателно неочаквания си гост.

II. Тактиката на победата

Карнота разкрива на хана тайната на скалите – древни дупки, оформени от подземни реки в древността, скрити проходи и пещери, които могат да служат за прикрито придвижване. Той предлага смел план – българите да преминат през тези отвори и да нападнат ромейския лагер през нощта, изненадвайки врага там, където най-малко очаква.

Крум се доверява на Карнота. Войската мигом се втурва в подготовка. В тесните, задушни подземия се възцарява оживление. Водени от славянина, българите преминават през Крумовите дупки и се оказват на неочаквано близко разстояние – на не повече от четири-петстотин разкрача от ромейския лагер.

III. Победата и мъстта на Карнота

Нощта се оказва съдбовна. Ромеите, уловени в пълна неподготвеност, изпадат в паника. В настъпилата суматоха започват да се избиват взаимно. Разгромът е пълен. От цялата армия оцелява единствено кесарят, братът на император Никифор. Опитвайки се да избяга към морето, той минава край дупките, но е пронизан от стрела. Стрелецът е Карнота – с един точен изстрел слага край на вражеския род в тази битка.

В знак на признателност, хан Крум се обръща към славянина с великодушие и висока награда. Той му казва:

Видиш ли това поле? Подарявам ти го, от край до край твое да бъде! Изгради си крепост и брани родната земя от всякакъв враг! Тук ще бъде Карновата земя!

Карнота приема дара и изгражда крепост сред полето – непревземаема и защитна, призвана да пази земята от нашественици. Според местната традиция, именно тази крепост и земя стават основата на по-късния град Караново, а с течение на времето – Карнобат.

Днес, векове след описаните събития, Крумовите дупки продължават да будят въображението на пътници, изследователи и местни. Макар и да не са археологически изследвани в пълна степен, те заемат особено място в културната памет на региона. Народната традиция ги пази като символ на куража, мъдростта и съюза между българите и славяните, въплътени в образите на Крум и Карнота.

Легендата за Крумовите дупки не е просто разказ за битка – тя е история за доверие, смелост и прозрение, за човешката находчивост в най-тъмните моменти. Тя свързва миналото на Карнобат с един от най-славните владетели на Първото българско царство и създава основа за идентичността на региона. Днес Крумовите дупки стоят мълчаливо, издълбани в скалите, като вечен паметник на народната памет и родовата чест.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК