В България има стотици крепости, като те са разположени на най-различни места в държавата. Те са прекрасна идея за посещаване от хора, които искат да научат повече за историята на нашата държава. Те често са поддържани и понякога се заплаща такса за вход, като вътре можете да разгледате с цялото семейство и да се потопите в историята на крепостта. Крепостта Овеч е една уникална идея за посещение в Източна България. Там освен богатата история, може да се нагледате и на много красива природа. Крепостта се намира на няколкостотин метра източно от град Провадия, който е близо до град Варна.
Крепостта предлага уникални гледки и чудесна природа. Също така има и интересна история. Тя е била населявана последователно от траки, римляни, византийци, българи и турци. Името на крепостта се свързва с управлението на цар Ивайло, с похода на граф Амейдей VI Савойски и похода на полско-унгарския крал Владислав II Ягело. Крепостта има 3 входа, източен, западен и северен.
Крепостта е играла важна роля при защитата на държавата, тъй като тя се намира близо до град Варна, тогава българите не притежават достатъчен военен морски флот, за сметка на това обаче те използват Овеч, като място за предпазване на българите през средновековието от византийско настъпление. Там също така са открити и пещери, които са били обитавани от Античността.
Овеч е изградена от римляните. Тя функционира от IV до началото на VII век, след което започва отново от XI и завършва в края на XVII век. Естественото укрепление, скрито сред недостъпните отвесни скали на платото, привлича първо тракийските племена, обитаващи местността, като днес на територията на крепостта могат да бъдат забелязани основите на тракийски капища, служещи вероятно за връзка между смъртните и Тракийския конник – символ на божественото за траките слънце.
По-късно, през III-IVв., римляните също са привлечени от стратегическото местоположение на твърдината и създават там крепостта Проватон (в превод Овчата крепост) като защита срещу враждебните варварски племена, нахлуващи от север. Името на укреплението кореспондира с вероятно добре развитото овцевъдство в района, ала намерените при археологически проучвания мистериозни пръстени-печати с орел, величествено разперил криле, някак размиват времевите граници, разделящи едни обитатели от други.
Учените считат, че в крепостта кипи живот и по времето на Омуртаг, ала апогея в своето развитие тя преживява през XII-XIVв., когато е военен, религиозен, административен и икономически център на региона. Множество легенди гласят, че по време на своето управление цар Ивайло разгромява многобройна византийска армия именно пред стените на сгушения в скалите Овеч. Предполага се, че към този период принадлежат митрополистката църква, край която са открити няколко гробни камери, вероятно принадлежащи на видни и заможни граждани или воини, прославили се на бойното поле, и рицарският затвор, в който през XIV в. били затворени рицарите на граф Амедей Савойски.
Според хрониката на Мехмед Нешри, през 1388 г. Овеч пада в хода на военна кампания на Али паша в Северна България. Управителят на крепостта, предава Нешри, се казвал „Хюсеин бег, който, макар и неверник, бе известен с добротата и благородството си“. Повтарящият се мотив с добротата и благородството съвпада с описанията на българския Иван Асен V (вторият син на цар Иван Александър), дадени от други източници, още повече, че името Хюсеин се смята за мюсюлманска транскрипция на Асен.
През 1409 г. каменната крепост става център на въстанието на Фружин. След като въстанието претърпява своя погром, Муса, син на Баязид I, превзема крепостта отново с цената на безброй жертви, дадени от двете страни. През 1444 г., Провадион сменя за пореден път обитателите си. Преминавайки през околността по време на своя спасителен поход, войските на Владислав Варненчик постъпват предвидливо, разрушавайки до основи многовековното военно укрепление.
Северният вход, считан от учените за главен, и в наши дни представлява една от основните забележителности за жадните за знания туристи. Пред него е изградено 150-метрово мостово съоръжение, което свързва твърдината със съседното плато, наречено Табиите. Счита се, че съвременното мостово съоръжение пресъздава предшестващото го ранно византийско, служещо като главен търговски път свързващ укреплението с околните селищни поселения.
От крепостта се виждат красиви гледки над град Провадия и околията, там също така има различни места за посядане, красива природа и много видове дребни животни. Тя е отлична идея за кратка разходка със семейството, ако сте в този район. Маршрута до крепостта е лесен, а самата местност може да се обиколи за 40-60 минути.
До крепостта се стига от град Провадия, като трябва да идете към центъра на града и да поемете в посока улица Овеч, в източните части на града, като там трябва да се движите в посока юг по нея. На входа има спираловидна метална стълба, по която се изкачвате до самата крепост. От там може да помете в посока север към дървения мост или в посока юг. Цялата крепост може да се обходи за около 1 час. През топлите сезони е много красиво, но съветваме да отидете по-рано сутринта, тъй като по-голямата част от нея е на открито.
В нея се влиза от източния вход, като там се заплаща и такса. На крепостта могат да бъдат видени говорещият кладенец, който е дълбок 79 метра, има също така митрополитска църква, рицарски затвор, кула и други забележителности. Там също така има и порта, а след нея мост, дълъг 160 метра, той свързва крепостта и платото до нея. Платото е обградено със високи стени, които достигат 25 метра.
На по-малко от западно 2 километра от входа на крепостта, се намира историческия музей на град Провадия. Там може да разгледате много видове предмети и да научите много интересни истории. За да стигнете до музея, трябва да се върнете по същата улица (Овеч) в посока север, след което да направите ляв завой по улица 3-ти февруари, от там ляв завой по улица Кирил и Методий. Следва десен завой по улица Александър Стамболийски, малко след това ляв завой по улица Дунав и след това трябва да поемете към улица Опълченска, като след малко (вляво) ще видите и музея.
На около 50 километра източно се намира и град Варна, там може да посетите историческия музей, делфинариума, плажа, фара на брега и други красоти, които предлага града.
На около 14 километра североизточно, се намира и селцето Неофит Рилски, а малко на юг от него се намира и историческия парк. Паркът предлага много интересни древно селище, гробници, статуи и други. Освен това паркът предлага и разходки по езерото с лодки, стрелба с лък, конна езда и други.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
