СРЕДНОВЕКОВНИЯ ВАЛ “ЕРКЕСИЯ”

БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Еркесията, известна още като Еркесийски вал, е грандиозно отбранително-административно съоръжение от Първото българско царство. Това мащабно землено укрепление, напомнящо за античните римски лимеси и средновековните „тели“, свидетелства за изключително напреднало държавно устройство, гранична политика и военна мисъл още през VIII–IX век. Името ѝ, макар неустановено с пълна точност, е възможно да произхожда от старотюркската дума erke – “граница”, “ограда” или “укрепление”.

I. География и обхват

Еркесията се простира от района на днешния Бургас на изток до река Марица на запад, в югоизточната част на България. Дължината ѝ е между 130 и 145 километра, в зависимост от приетото трасе. Следва приблизително източно-западна посока и маркира границата между България и Византия през втората половина на VIII и началото на IX век.

Основни населени места по трасето:

  • с. Жельо войвода
  • с. Тенево
  • с. Маломирово
  • с. Пчела
  • с. Генерал Инзово
  • с. Болярско
  • с. Срем
  • с. Устрем
  • с. Радовец

Трасето минава през историческия регион Загоре, отстъпен на България от Византия през 716 г. според договора между хан Тервел и император Теодосий III.

II. Конструкция и строителни особености

Еркесията е типично ровово-валово съоръжение със следната архитектура:

1. Ров

Изкопан от южната страна, обърната към Византия. Вероятно е имал и водонапълване в определени участъци.

  • Ширина: до 5–8 метра
  • Дълбочина: 2–3 метра
  • Следи от трошена каменна подложка в някои райони

2. Вал

Натрупан от изкопаната пръст и оформен със склон, обърнат към българска територия. Възможно е в оригиналния си вид да е бил укрепен с дървени конструкции (пали) или да е имал наблюдателни кули на определени интервали.

  • Височина: до 3 метра (в някои участъци повече)
  • Ширина в основата: до 6 метра
  • Възможно е бил засаден с растителност (тръни, храсти) за затрудняване на преминаването

3. Двойна линия в някои участъци

Има открити места, където има втори паралелен вал и ров, създавайки буферна зона. Това подсказва за сложна логистика – като място за контрол, карантина или прехвърляне на търговски стоки.

III. Датиране и строители

Възможни строители:

  • Кан Телериг (768–777) – първи етап от изграждането
  • Кан Кардам (777–803) – разширение или основен строител
  • Кан Крум (803–814) – вероятно завършване и укрепване

Съоръжението отговаря на държавна политика за трайно отбелязване и укрепване на южната граница, особено след мирните договори с Византия и разширението на България в Тракия.

Писмени сведения не споменават пряко Еркесията, но Георги Бакалов предполага, че това е въпросната „ограда“ от хрониката на Теофан Изповедник.

IV. Функции на ерексията

1. Гранична демаркация

Маркира официалната граница между двете държави след договорите от 716 и 792 г. Служи като визуален и физически разделител на територии.

2. Военно-отбранително съоръжение

Била е пречка срещу византийски набези и подвижни отряди. Възможна роля и в пренасочване на движението към определени пропускателни места.

3. Контролно-административна зона

  • Контрол на хора, стоки, добитък
  • Събиране на мита и такси
  • Място за събиране на данъци от зависими тракийски селища

4. Санитарна граница

Съществува хипотеза за роля в опазване от чумни и холерни епидемии – със зона за наблюдение и изолация при преминаване.

V. Археология и изследвания

Изследователи:

  • Йордан Господинов – геодезично заснемане на вала
  • Георги Бакалов – исторически интерпретации
  • Иван Маразов – културно-символно значение
  • Крум Дойчев – съвременни анализи чрез ЛИДАР и дронове

Открития:

  • Следи от дървени подпори
  • Керамика от VIII–IX век
  • Примитивни постройки в близост до вала – възможни стражеви постове

Съвременни методи:

  • Лидар (LiDAR) сканиране потвърждава трасе дори под земна покривка
  • Сателитни изображения и теренни карти

VI. Историческо значение

Еркесията е символ на:

  • Държавност и териториален суверенитет
  • Административен контрол и просперитет
  • Високо ниво на инженерна мисъл през ранносредновековна България

Съпоставка с подобни съоръжения:

  • Limes Romanus – римската граница в Германия
  • Hadrian Wall – римската граница в Британия
  • Дивата стена на Валахад – ранносредновековно германско укрепление
  • Offa’s Dyke – вал между Англия и Уелс от VIII век

Еркесията е най-дългото запазено валово съоръжение от славяно-български тип в Европа.

VII. Пътеводител за посетителя

Най-достъпни участъци:

  • с. Генерал Инзово – ясно очертан вал, достъпен с кола
  • с. Жельо войвода – близо до главен път, добре видим
  • с. Болярско – участък с два паралелни рова

Подходящ за екотуризъм, велотуризъм, фоторазходки

Препоръки:

  • Полеви обувки и вода
  • GPS тракер с координати от архивни карти
  • Посещение с местен гид или историк

Еркесията не е просто вал – тя е свидетелство за историческо величие. Съоръжението обединява в себе си практическа военна необходимост, административен ред и символна гранична култура. Изградена с прецизност и стратегическо мислене, Еркесията днес заслужава не просто научно внимание, а национално признание и активно опазване. Време е тя да заеме своето достойно място сред великите паметници на българското Средновековие.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК