Любомир Христов Лулчев е български политик, личен съветник на цар Борис III. Той е таен последовател на Петър Дънов. Смята се, че може да предвижда бъдещето и до него освен царя се допитват редица видни фигури, сред които и министри. Твърди се, че заслугата за спасяването на евреите е негова и на Учителя. Някои го смятат за велик българин, който е предпазвал неведнъж царя от грешни решения. Други му приписват главната вина за провала на българската политика през Втората световна война. Закономерно се счита, че царският офицер Любомир Лулчев е една от най-мистеризоните фигури в историята на България през първата половина на ХХ век.
Роден е на 18 октомври 1886 г. в с. Кнежа. Завършва мъжката гимназия в Русе. След това учи 2 години медицина в Букурещ. По-късно завършва Военното училище в София. От 1908 г. е подпоручик в българската армия. Служи в 36-и пехотен козлодуйски полк и 16-и пехотен ловчански полк, като ротен командир в инженерната работилница и към Железопътната бригада. След спечелен конкурс на военното министерство заминава за Великобритания, където завършва авиация като става пилот на кралските военновъздушни сили. Той успява да шокира състудентите и професорите си там по време на връчването на дипломите. На тържеството на летците трябва да присъства и британският министър-председател, но той дълго не се появява. Тогава Лулчев казва, че с него се е случило нещастие. В началото англичаните не му вярват, но малко след това се разбира, че премиерът е катастрофирал и си е счупил крака.
След завръщането си в България участва в Балканската война, където за първи път в света заедно с първите бойни летци Топракчиев, Милков и Радулов използват самолети за военни цели при обсадата на Одрин. Участва и в Междусъюзническата и Първата световна войни, като през 1915 г. е тежко ранен и изпада в кома. Някои твърдят, че именно тогава получава ясновидските си способности. Според други обаче ги е наследил от дядо си, който също е умеел да предрича бъдещето, и ги проявява още докато е в Лондон.
След войната е подполковник и началник на техническа служба в инженерна работилница. През 1919 г. е уволнен от служба. Става привърженик на учението на Петър Дънов и негова дясна ръка. Издава няколко книги, сред които са Ясновидството и ясновидските предсказания на Лулчев, Обществен морал и Дънов и други. Издава вестниците и списания Алфа, Ратник на свободата и Живот.
По това време вече мнозина търсят Лулчев за откриването на подземни води, други се интересуват как може да се определи характерът на човека по външни белези или по снимка.
Легендарна е историята с красивата му съпруга – пианистката Ангелина Радойкова, на която той пророкува смъртта. Двамата се срещат в Мюнхен, където е родена Гела, както я наричат приятелите й. Тогава Любомир като млад авиатор гостува на баща й – генерал Станчо Радойков. Любовта им бързо се разгаря и те започват страстна епистоларна връзка, пише вестник „Филтър“. Решават да се оженят, но Лулчев е измъчван от страшни видения, че с Ангелина ще се случи нещо лошо след това. Затова не се сдържа и й казва: “Скъпа, не се омъжвай за мен! Ще те убият!”. Разбира се, влюбената Гела пренебрегва тези предупреждения със смях и му се врича във вечна вярност. Двамата живеят щастливо 18 години, до деня, когато тя е открита да лежи в локва кръв в дома си. Злокобното предсказание се сбъдва. За зверското убийство първоначално е обвинен Любомир, който дори е арестуван. Скоро обаче полицията открива истинския убиец – слугинята на Ангелина, която открадва парите и бижутата й. Гела е една от най-богатите дами в София. Дядо й, който е сараф, й оставя невероятни бижута, достойни за кралски особи. Именно те привличат нападателката. След загубата на любимата си жена Лулчев потъва в скръб. Отказва се от зестрата й – три от най-хубавите къщи в София. Напуска и дома им, където всичко напомня за Гела, и заживява в една барака в дъновисткия кв. „Изгрев“, където често го посещава Борис Трети.
За него и дейността му научава и Борис Трети и през 1923 година двамата се срещат. Тогава обаче Лулчев му заявява: “За мене вие не сте никакъв цар!” А Борис трети му отговаря: “Да, да, Лулчев, зная, за вас Христос е Цар!” Двамата се виждат отново след около две години, когато Любомир търси начин да го предупреди, че над главата му е надвиснала опасност. „Една голяма буря ще се развихри съвсем скоро и в бурята мънията ще удари най-високите върхове“, казва той според запознати. Лулчев явно предусеща атентата на 16 април 1925 година в църквата „Света Неделя“. Царят обаче по това време е на погребение на двама загинали пилоти и така спасява живота си. Лулчев го предупреждава и за готвения срещу него атентат в Искърското дефиле (Арабаконак) през 1936 година. И тогава Борис Трети се спасява, тъй като сам кара колата си и с това заблуждава атентаторите. Шофьорът му, който се вози до него, е убит.
След този случай отношенията между него и царя стават по-близки и зачестяват. Лулчев съветва царя да поеме поведение на славянофил и да държи за неутралитет на страната, да уволнява корумпирани министри, съдейства за назначаването на честни хора, понякога дава мнението по снимката или почерка на непознати. Опитва се също да убеди царя да премахне смъртното наказание. Макар и да не успява, поне често му въздейства да замени издадени смъртни присъди със затвор.
Така спасява живота на десетки комунисти и земеделци. Сред тях е и Цола Драгойчева. Лулчев я съветва да напише молба за помилване до царя поради това, че е бременна. Занася я лично на Борис, който заменя присъдата с доживотен затвор.
Всичко това върши напълно безкористно. Царица Йоана пише за него: „Лулчев беше човек с много големи интуитивни сили, напълно лишен от аспирации, отнасящи се до материалното му състояние. Борис от естествено любопитство разговаряше с Лулчев. Той му даваше спонтанни мнения за различни личности (министри, депутати, дипломати и т.н.), основавайки се техните физиономии и почерка им“.
Цар Борис пък признава за Лулчев на 14 май 1937 година заслугата му за демократизиране на авторитарния монархически режим: „Лулчев, аз бях възприел авторитарната държава като образец. Вие ме върнахте към демократичната система, към демокрацията“.
Като човек, близък с царя, след 9 септември 1944. Лулчев е арестуван. При съдебното дирене и след разглеждането на двата му дневника, следователите не намират вина у него и желаят да го освободят. Тогава се намесва Цола Драгойчева и от „благодарност“, че той й е спасил живота, извиква съветския посланик в съда, за да поиска смъртната му присъда. На процеса на Народния съд в защита на Лулчев се явява еврейският равин Даниел Цион:
„В качеството си на равин и председател на Върховния съвет, съм се обръщал многократно за съдействието на господин Любомир Лулчев да ходатайства пред Цар Бориса… и пред министрите на миналите правителства… да се спре пъкленото им наменерие да пратят българското еврейство в Полша. Г-н Лулчев предприе редица сполучливи застъпничества в полза на евреите в България пред тези висши инстанции и лица и тези застъпничества успяха да допринесат за предотвратяването на крайните намерения спрямо еврейството и да облекчи участта му“.
След 9 септември 1944 г. е арестуван. Осъден е на смърт от т.нар. Народен съд и екзекутиран на 1 февруари 1945 г. През 1996 г. Любомир Лулчев е реабилитиран, оневинен, а смъртната му присъда е отмененa.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
