ТЪРНОВСКАТА ЦАРИЦА АННА НЕДА

Историята на Анна Неда – търновската царица и съпруга на Михаил Шишман, се превръща в една от най-драматичните глави в българското Средновековие. Тя израства в политически свят, където династичните бракове се използват като средство за власт, а съдбите на владетелите се решават от битки, преврати и съюзи. След гибелта на съпруга си при Велбъжд през 1330 година и краткото царуване на сина ѝ Иван Стефан, Анна Неда губи престола и се превръща в изгнаничка – символ на рухналата българска кралска съдба.

Съдбата ѝ отвежда първо към Дубровник, после към Константинопол, а след това и към далечна Италия. Нейната история се разгръща между бурните събития на Балканите и мрежата на европейската политика, където една лишена от власт царица продължава да носи достойнството на Търново. В архивите на Дубровник и Неапол се съхраняват следи от нейния живот – писма, дознания, помощи с жито и свидетелства за дългове, които очертават трагичния път на една жена, чиято царска титла вече не носи сигурност, а изгнание.

I. Произход и възход

Анна Неда произхожда от сръбски благороднически род, вероятно сроден с династията на Немањичите. В началото на XIV век тя става съпруга на Михаил Шишман – владетел на Видин, който по-късно се възкачва на търновския престол. Бракът им има стратегически характер – той укрепва съюза между България и Сърбия, тогавашните две водещи православни сили на Балканите.

През 1323 година Михаил Шишман става цар на България и Анна Неда приема титлата царица. Тя живее в Търново – център на духовния и политическия живот, и се радва на престиж, произтичащ както от сръбския ѝ произход, така и от новата ѝ роля като майка на престолонаследника Иван Стефан. Но балканският свят е изпълнен с нестабилност. Когато през 1330 година Михаил Шишман повежда войските си срещу сръбския крал Стефан Дечански, той търси слава и надмощие, но битката при Велбъжд завършва с катастрофа. Царят загива, а с него рухва и политическият баланс, който гарантира сигурността на неговото семейство.

II. Превратът в Търново и началото на изгнанието

След смъртта на Михаил Шишман Търново се оказва арена на династични борби. Анна Неда се опитва да утвърди сина си Иван Стефан като законен цар, но дворцовите среди се разцепват. През 1331 година Иван Александър – племенник на покойния цар, организира преврат и завзема престола. Новият владетел се стреми да укрепи властта си, като се отърве от всички потенциални претенденти.

Женитбата на неговата сестра Елена със сръбския крал Стефан Душан окончателно прави положението на Анна Неда в България невъзможно. Тя напуска Търново заедно със синовете си Иван Стефан и Шишман и потърсва убежище в Дубровник – богатия град-държава на Адриатическото крайбрежие. Там, в „перлата на Адриатика“, изгнаничката се надява на защита и подкрепа. Дубровник, основан от сливането на славянското селище Дъбрава и италианския град Лаус, е известен със своята търговия, автономия и умението си да приютява балкански изгнаници.

В дубровнишките архиви се пази дознание от ноември 1335 година, което споменава „българската царица“ и нейните хора във връзка с платове, взети три години по-рано. Така документът свидетелства, че Анна Неда вече е в Дубровник около 1332 година – време, когато вероятно все още храни надежди за политически обрат в Търново.

III. Животът в изгнание и разточителството на царската свита

Анна Неда живее в Дубровник като изгнаничка, но не изоставя царското си достойнство. Тя поддържа малка свита и се държи като владетелка в очакване на възстановяване на престола. Дубровник, със своето богатство и търговска култура, предлага удобства, но и изкушения, които струват скъпо. Архивните документи показват, че царицата и нейните приближени живеят над възможностите си, натрупвайки дългове към местните търговци и занаятчии.

Първоначално тя вероятно разчита на финансови средства, пренесени от България, или на обещания за помощ от съюзници. Но когато става ясно, че Иван Александър укрепва властта си, а Сърбия и Византия не проявяват интерес да я подкрепят, положението ѝ се влошава. Наемът за дома ѝ остава неплатен, задълженията ѝ растат, и в един момент тя е принудена да търси покровителство извън Далмация.

През 1334 година настъпва нова промяна. Крал Стефан Душан и кралица Елена посещават Дубровник, сключват търговски споразумения и предоставят на града владения като крепостта Стон и остров Млет. Едно от условията в тези договорености изглежда е прогонването на бившата българска царица от дубровнишка територия. Така Анна Неда отново се оказва без дом и потегля към Константинопол.

IV. Завръщането в Дубровник и неочакваната помощ от Запада

След кратък престой във византийската столица, през 1335 година Анна Неда се връща в Дубровник – вероятно след смекчаване на натиска от сръбския двор. Тогава срещу нея е заведено дознание за неизплатени дългове, свързани с платове, което показва, че изгнанието ѝ продължава, но в условия на нарастваща бедност.

Нейното положение става известно извън Балканите. През 1337 година от Неапол пристига товар жито – дарение от крал Роберто Мъдри, владетел на Неаполитанското кралство. Тази помощ не е еднократна – през 1345 и 1346 година нови пратки с жито идват съответно от кралица Джована и херцога на Дурацо Карло Анжуйски. Очевидно семейството на Анна Неда установява връзки с анжуйския двор, вероятно чрез сина ѝ Иван Стефан, чиято по-нататъшна съдба ще се свърже именно с Италия.

Даренията от Неапол показват, че изгнаничката не е забравена – напротив, нейната титла на българска царица и роднинските ѝ връзки с унгарската и анжуйската аристокрация ѝ осигуряват известно внимание. Но помощта не променя реалността: Анна Неда продължава да живее далеч от България, в един чужд град, където името ѝ е спомен от една изгубена власт.

V. Митът за Никола Цапина и истинската съдба на Иван Стефан

След повторното установяване на Анна Неда в Дубровник, вниманието постепенно се насочва към нейните синове – Иван Стефан и Шишман. Докато майката се бори с бедността, около тях започват да се тъкат легенди, породени от слухове и политически интриги. В хрониките на Мавро Орбини се появява загадъчната фигура на Никола Цапина – човек, който се представя за Шишман, син на убития български цар Михаил. Орбини описва как този Цапина, произхождащ уж от бедно семейство в Зета, служи при дубровнишки търговци, а по-късно се представя за законен наследник на българската корона.

Мнозина изследователи първоначално приемат този разказ за измислица или за епизод, отнасящ се до друг човек. Но сведенията на дубровнишкия историк Джакомо ди Пиетро Лукари хвърлят нова светлина. Според него самата Анна Неда инсценира смъртта на сина си Иван Стефан, за да го спаси от агентите на Иван Александър и сръбския двор. Тя организира фалшиво погребение в манастира на остров Крон, като погребва тялото на починал син на дубровнишки търговец, докато истинският принц напуска града под чуждо име – Никола Цапина.

Под това ново име Иван Стефан напуска Дубровник и поема към Запада. Според Орбини той отплава уж към Константинопол, но се установява в Неаполитанското кралство, където съдбата му се преплита с тази на династията Анжу. Така митът за Цапина се оказва не измислица, а прикритие – едно умело изградено алиби, създадено от майка, която се опитва да спаси сина си от смърт или плен.

VI. Иван Стефан като Людовико – българският император в Неапол

След пристигането си в Неапол, Иван Стефан приема ново име – Людовико, вероятно в чест на Людовико де Таранто, принц от анжуйската фамилия. Двамата се сближават, а според изворите българският изгнаник сключва брак с Мария от Таранто, извънбрачна дъщеря на покойния княз Филипо де Таранто. Този съюз носи на бившия цар не само социален престиж, но и нова идентичност.

В писмо от 1357 година крал Людовико де Таранто пише до папа Инокентий VI:

Идвайки при нас по това време, благородният мъж Людовико, император на България, наш скъп родственик, произлизащ от рода на покойната кралица Мария Унгарска… съобщи, че преди петнадесет години е сключил брак с Мария от Таранто, природна дъщеря на покойния принц на Таранто…

Този документ доказва, че Иван Стефан е жив по това време и че се представя в Неапол като „император на България“ – титла, която съхранява символичното му достойнство. От същите писма става ясно, че Людовико (Иван Стефан) е катехумен, т.е. некръстен човек, подготвящ се за приемане на католическата вяра. Той сам изразява желание да бъде кръстен от архиепископа на Неапол и приема името Людовико при това тайнство.

Така бившият търновски цар преминава през необичаен духовен и културен преход – от православен владетел на Дунав до католически благородник в Южна Италия. Тази трансформация свидетелства не само за неговата лична адаптивност, но и за политическата гъвкавост на изгнаническите династии, които търсят нова опора в западноевропейските дворове.

VII. Последните години на Анна Неда

Докато синът ѝ се установява в Неапол, Анна Неда остава в Дубровник. Тя живее под скромни условия, но запазва титлата си и обръща към себе си внимание с аристократичното си държание. Архивните документи продължават да я споменават в контекста на финансови спорове, наеми и получаване на хуманитарни помощи. Държавният архив на Дубровник показва, че до средата на 1340-те години тя все още пребивава в града.

Пратките с жито от Неапол, изпратени първо от крал Роберто, а после от кралица Джована и херцога на Дурацо, представляват форма на постоянна подкрепа. Те не са просто милосърдие – вероятно са резултат от дипломатически контакт между Анна Неда и нейния син, който вече има положение в анжуйския двор. Така тя оцелява в свят, където бившите владетели често завършват в бедност или забрава.

Няма сведения за точната ѝ смърт, но изворите подсказват, че Анна Неда прекарва последните си години в Дубровник, заобиколена от малка свита и вероятно от православни бежанци. Погребението ѝ не е регистрирано, което предполага, че смъртта ѝ остава скромна и без официални церемонии – трагичен завършек на живот, започнал като царски и завършил в изгнание.

Анна Неда остава в историята като първата известна търновска царица, принудена да живее в чужбина. Нейната съдба разкрива не само човешката страна на политическите борби, но и сложните мрежи на династическите отношения в Югоизточна Европа през XIV век. В нейния живот се преплитат България, Сърбия, Византия и католическият Запад – четири културни и религиозни свята, между които тя лавира с достойнство и упоритост.

Историческото ѝ значение не се измерва в дела на власт, а в устойчивост. Тя е образ на жената-владетелка, която не се предава дори когато престолът е загубен. Благодарение на нея шишмановската династия запазва своето име и символична легитимност дори в изгнание. В лицето на сина ѝ Иван Стефан, преобразен в католическия Людовико, тя пренася българската царска традиция в сърцето на Италия – далеч от Търново, но с неизличима памет за него.

Историята на Анна Неда е разказ за вяра, достойнство и оцеляване, за съдбата на една жена, която не престава да бъде царица, дори когато няма царство.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК