ДВОЙНИЯТ АГЕНТ ГЕОРГИ ПАРТАЛЕВ
Историята на България и македонското освободително движение е пълна с имена на герои, предатели и сложни фигури, които трудно се поддават на еднозначна оценка. Една от най-противоречивите личности в тази поредица е Георги Парталев – българин от Велес, преминал през редица превратности: от активен революционер във ВМОРО, през член на анархистична терористична група, до високопоставен служител в османската тайна полиция под името Исмаил Хакъ бей. Парадоксът в неговия живот е, че въпреки официалното му преминаване на страната на османската власт, той на няколко пъти рискува положението си, за да спаси българи и да предупреди за готвени атентати срещу видни личности в страната.
I. Ранни години и участие във ВМОРО
Георги Парталев е роден във Велес (днес в Северна Македония), в регион, който в началото на XX век е център на активна революционна дейност. Присъединява се към Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), чиято цел е освобождението на Македония и Одринско от османско владичество. Парталев работи в редиците на организацията до 1907 г., когато настъпва разцепление във ВМОРО след убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов от Тодор Паница. Междуособиците и личните конфликти го отдалечават от организацията.
II. „Червените братя“ и вербуването в османската тайна полиция
След Младотурската революция (1908), която за кратко създава илюзия за либерализация в Османската империя, Парталев се присъединява към анархистично-терористичната група „Червените братя“.
Членството му в организацията е кратко – той е вербуван чрез шантаж от османската тайна полиция, приема мюсюлманското име Исмаил Хакъ бей и започва да действа като връзка между полицията и терористите. В тази роля участва в планирането на редица акции, но същевременно на няколко пъти предупреждава българските власти за готвени атентати.
III. „Аферата с библиите“ – април 1912 г.
Една от най-известните операции, в които участва, остава в историята като „Аферата с библиите“. През февруари 1912 г. Парталев получава задача да организира убийството на Никола Генадиев, Симеон Радев, Христо Матов и Тане Николов чрез изпращане на бомби, скрити в книги.
На 17 април 1912 г. пощальон в фалшива униформа доставя на Генадиев пратка от Египет – дебела книга, в която има взрив. Получателят се усъмнява и вика полиция, която открива бомбата. Подобна пратка получава и Симеон Радев.
Анонимно писмо до софийския градоначалник и паралелно известие от българския посланик в Цариград Михаил Сарафов потвърждават, че зад опита стои османската тайна полиция.
Разследването не довежда до осъждане на извършителите, но историческите източници сочат, че именно Парталев е предупредил българските власти.
IV. Опитът за атентат срещу Николай II, цар Фердинанд и българското правителство
Само месец по-късно, през май 1912 г., Парталев получава нова задача – да ръководи операция за убийството на руския император Николай II, българския цар Фердинанд и правителството по време на освещаването на катедралния храм „Св. Александър Невски“.
Османската империя е в тежко положение – войната с Италия за Триполитания изтощава ресурсите ѝ, а Балканският съюз се подготвя за война. Целта на атентата е да попречи на обединението на балканските държави срещу империята.
В заговора участват шестима българи от „Червените братя“, подпомагани от известния атентатор Наум Тюфекчиев и Христо Иванов – Дежурния. Планът предвижда две групи – едната да взриви бомби във Варна при пристигането на руския император, а другата – в София, ако първата група се провали.
Парталев, без да знае целта първоначално, успява да я разбере, напивайки един от участниците, и отново предупреждава. Благодарение на анонимно писмо от „българин-родолюбец“ заговорът е осуетен. Допълнително, заради траурни събития в Македония, император Николай II така и не посещава България.
V. Атентатът в Градското казино – 31 януари 1915 г.
На благотворителен бал в Градското казино в София избухва бомба, убивайки четирима души, сред които поручик Никола Бояджиев (син на генерал Климент Бояджиев) и дъщерята на генерал Иван Фичев – Мара. Ранени са осем души.
Разследването открива връзки с „Червените братя“ – арестувани са Христо Сантов, Георги Илиев, Викентий Попанастасов, Милан Манолев и Серафим Манов. Двама са осъдени на смърт и екзекутирани, други получават дълги присъди.
През април 1915 г. Парталев се появява на разпит и разкрива, че атентатът е организиран от османското правителство, за да отблъсне България от Съглашението. Показанията му обаче не са огласени.
VI. Последни години и смърт
През 1915 г. османците изпращат Парталев в Босна, за да подбуди бунтове сред местните мюсюлмани. Преминавайки през България, той решава да остане и се укрива при приятели – търновския кмет Борис Мокрев и архимандрит Паисий.
През 1916 г. отново предупреждава за готвено покушение – този път срещу братята Бъкстон, известни британски политически дейци и защитници на българската кауза в Македония.
Впоследствие е заловен от ВМРО, обвинен в престъпление, което не е извършил, и осъден. Излиза от затвора с помощта на Павел Генадиев, брат на Никола Генадиев. До края на живота си управлява мина „Цар Асен“ в Родопите.
През 1921 г. прави фаталната грешка да посети сестра си в София за Великден. На улица „Кирил и Методий“ е застрелян – предполага се по заповед на Тодор Александров. Така завършва животът на един човек, чиято съдба е неразривно свързана както с революционната, така и с шпионската и контраразузнавателната история на България и Османската империя.
VII. Оценка и наследство
Георги Парталев остава сложна фигура – от една страна предател на революционното движение, преминал на служба при врага; от друга – човек, който неведнъж спасява български животи, включително на свои бивши съратници.
Историята му е пример за моралната сивота на политическите борби на Балканите в началото на XX век, където границите между геройство, предателство и лична лоялност са размити. Днес името му почти отсъства от учебниците, но делата му – и добрите, и лошите – заслужават да бъдат помнени като част от сложния пъзел на българската и македонската история.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
